Кристиан Лавел, френски порно режисьор, заснел „Малки български мръсници”
Представете ни се с няколко думи – каква е кратката визитка на Кристиан Лавел?
Кристиян Лавел е режисьор, продуцент и издател.
От кога сте порно режисьор?
От 11 години.
Колко филма сте снимали досега?
Около 300 филма. На различни теми. Вдъхновявали са ме романи, приказки.
Винаги ли сте снимал филми с определена национална тематика?
Не винаги. Понякога се вдъхновявам от самия живот.
Още в писмото си към нас казвате, че сте използвали и британските национални символи във филма „A nous les petites Anglaises” – никоя нация ли не се обижда от използването на национални символи във вашите филми?
Вижте, не разбирам как факта, че съм снимал момиче, седнало на кофичка кисело мляко, би могъл да обижда. Дори и наличието на лого, или български герб … Имал съм предвид, че във Франция ние казваме кисело мляко с български вкус. Знаете и че рекламата на Данон в началото е била кисело мляко с български вкус. Това е. И в САЩ и в други страни, на обложките на филмите има национални знамена, флаери.
Това е вашата професионална практика – секс на национално ниво?
Не. Но, когато ставаше дума за французойки, заглавието беше „Малки французойки”, или „малки англичанки”. Разбирам, че е било възприето като нещо скандално, но истината е, че моята цел никога не е била да шокирам, нито да атакувам когото и да било.
Коя е следващата държава?
Нямам предвид конкретна страна.
Да си поговорим за филма „Petites Cochonnes Bulgares” – кога го снимахте?
Мисля, че беше около 2004-2005 година.
Къде? Знаете ли имената на местата?
Не, въобще.
Как намерихте участниците? С кастинг?
С кастинг, срещах се хората и говорих с тях.
Какви качества притежава типичното българско курве?
Не знам какво наричате качества. Когато отидох в България за първи път, не отидох за това, аз имах доста други дейности, с които навремето се занимавах, но на място се срещах с хора и споделях вижданията си. Истината е, че България е една много красива страна, където и момичетата са много красиви. Истината е, че се снима повече в Чехия и другаде, но не чак толкова в България.
Когато снимате даден филм, не се ли интересувате от мястото?
Вижте, не съм отишъл специално, за да снимам мястото. Не натам са били насочени моите интереси. Разбирам, че е имало някакъв проблем, защото ми се обади една журналистка и ми спомена за термина Petite Cochonne, но във френския език това не се употребява в прекия смисъл – малка свиня, а означава хитруша. Френският език е доста богат и означава по-скоро български хитруши.
Какво ще кажете за българския мачо?
Истина е, че при Вас в България, мъжете са доста мачо, но както в Италия, така и във Франция … въобще терминът е международен.
Има ли актьори, с които обичате да работите? Сред тях колко са българите?
Всъщност в тези среди няма много български актьори, било то в Германия, Франция … и по принцип във всички европейски страни, реално няма много български актьори. Все пак съм учуден, че работих с двама и смятам, че те доста добре са се справили.
Как се казваха българските актьори и актриси?
Не си спомням, защото не владея българския език и за мен това е голям проблем. Имах човек, който ми превеждаше през цялото време.
Ние се опитахме да намери момичето от българския филм, но тя се крие. Ще ни помогнете ли да говорим с нея? Разбрахме, че се казва Ели. Знаете ли нещо друго за нея?
Вижте, аз не бях постоянно там, аз се разхождах на различни места и снимах. Не останах и много дълго. Нормално е и така ми казаха, че момичетата, които са били заснемани, се крият, защото както разбирам нещата при Вас приемат такъв обрат, и това е нещото, което не разбирам.
Ние искаме да чуем всички страни, защото в България Вашият филм „Petites Cochonnes Bulgares” предизвика обществен дебат и дори външният ни министър Ивайло Калфин трябваше да отговаря на въпрос, свързан с него в парламента.
Защо, не разбирам, защо се стигна дотам, че филмът предизвика такъв обществен дебат?
Всъщност хората се почувстваха обидени, не заради порното, а заради използването, тъпченето на националните символи.
Не разбирам, няма такова нещо. Не става дума за България. Момичето е седнало на кофичка кисело мляко. Във Франция името на България се свързва с българското кисело мляко.
Но защо отдолу трябваше да се слага държавният герб и знамето на България?
Не е нарочно, същото е и с филмите за френските момичета, където използвам френското знаме. Не разбирам как това може да шокира. Вече сме 2006 г., Вие ще влизате в ЕС след една година. Може би трябва да си промените малко манталитета, или просто не носите на шега. Но, държа да подчертая, че целта ми никога не е била да Ви преча или вредя по какъвто и да е начин.
По колко пари взеха нашите актриси и актьори? Кой е сътрудникът Ви в България?
Никога не говоря за пари.
А относно сътрудника Ви в България? Името му?
И за това не говоря.
Ние имаме информация, че сътрудникът и логистикът в България се казва Юли.
Може би. Не знам. Аз пристигнах в България, където ми казаха, че тези неща са забранени, а всъщност във всички репове е пълно с такива вестници и списания. Ето това е странното.
Да поговорим за вашата работа – възбуждате ли се все още по време на снимки?
Очевидно е че не сте присъствали на заснемане на филм. Моята работа е съвсем друга, аз гледам картината, следя и нямам време да се възбуждам. Всъщност снимането на порнографски филми не ме възбужда въобще.
Спомняте ли си първият филм, който заснехте? Разкажете ни какво беше изживяването?
Нищо. В смисъл, че моята сексуална ориентация е съвсем нормална. Аз си имам личен живот. Снимането на порнографски филми за мен е като всяко друго занимание – дали ще продавам коли, или хранителни стоки, нещо, което навремето правех. Това си е работа и така го възприемам.
С колко от актрисите във филмите не сте спали?
С никоя. Никога.
Колко време снимате един едночасов порно филм?
Зависи. Но по принцип 5-6 часа. Най-много ми е отнемало 6,30 ч. за една сцена, която във филма ще е 10 минути.
Кое продава порно филма – месарския елемент или сценария?
Как така, не разбирам. Ако се сравнявате секса с месарството, това за мен е непонятно.
Какви са съвременните тенденции?
Клиентите искат все повече и повече, но това не ме интересува. Аз се интересувам от други неща. Филмите, които правя са за да се забавлявам. Филмите, които правя са такива филми, които могат да бъдат предавани по телевизионен канал, без да е необходимо да се цензурира, реже филма. Никога не може да става дума за нещата, които се правят в момента в САЩ , Германия, Чехия, Унгария. Моите филми са по-изтънчени в сравнение с всичко, което се прави в настоящия момент.
Можете ли да ни разкажете за последния си филм, заснет в Канада? А за обложката?
За сега още нищо не е готово. За сега има 65-70 часа предварителна работа. Все още нищо не е готово.
Много от филмите в порно индустрията са лишени от оригинален сценарий, а във вашия „Petites Cochonnes Bulgares” има някаква сюжетна линия. От какво се вдъхновихте?
В началото „Petites Cochonnes Bulgares” беше по-скоро филмиран кастинг. Пожелах да свържа сцените, защото бях с един френски актьор, като че ли все едно той е там и се обажда, пише на своите приятели, че е в България на ваканция, че е много щастлив, че е там, че обожава тази страна, че е очарователна. Което означава, че не съм имал предвид никакъв сценарий. Сценарий има повече в темата секса – съблазняването, защото отново говоря за романите от 18 век. Или за Червената шапчица – тук вече има сценарий.
Възбужда ли ви киселото мляко? А чергите и дуварите?
Не, въобще. Не обичам кисело мляко. За Вашето кисело мляко ли става дума? Защото това, което се произвежда във Франция – Данон с български вкус, не го харесвам, но ако става дума за Вашето хубаво кисело мляко – това е съвсем друго.
А какво ще кажете за чергите и дуварите?
Какво имате предвид под дувари? Много пъти съм бил в български ресторанти, гледал съм традиционни фолклорни спектакли, и искам да кажa, че това ми харесва. По същия начин ми харесва бретонския фолклор във Франция, гайдите в Англия. Не познавам много добре страната. Аз съм турист, на който му е било показвано, независимо че съм посещавал страната повече от 10 пъти България в рамките на 4 години. В началото отивах с друга цел – хранително-вкусовата промишленост, целта ми не е била да снимам филми.
Кой даде разрешение за снимане на филма?
Не разбирам как така кой.
Смятате ли да снимате още филми в България?
Не знам, предвид отзвука в обществото … Аз, като французин, свикнал да живея в страна, в която имаме пълна свобода, не разбирам защо обаче … Да се върна в България, ако имам възможността да се върна в България, т. е. ако ми дадат тази възможност, защото аз не съм се крил, когато снимах. Пристигнах с екип, наехме снимачен материал, хората работиха, останахме доста време, бяхме 24-25 човека, похарчихме доста евро, т. е. доста работихме, независимо дали ставаше дума за търговия, или за друго нещо… Ако ми дадат възможност, ще се върна там, разбира се, ще се върна, но предвид отзвука на филма. Ние не разбираме защо ….Разбирам, че сте били шокирани, предвид българските символи, сега виждам нещата по-различно и ще си променя мнението – ще махна българския герб, и може-би ще нарека филма по друг начин, за да махна този негов облик. Примерно « Petites Coquines Bulgares”. Хората работят в тази насока. Но никога не съм искал да ви обидя.
Снимали ли сте други порно филми, не с хора? Например с животни – коне, кучета.
Никога. Аз правя класически неща и по никакъв начин не искам да навлизам в други практики. Аз имам много други дейности, не правя филми за пари на всяка цена, а защото това ми харесва, защото съм в тези среди от много отдавна, от почти повече от 30 години. Познавах момичетата от тези среди, момичета с интензивен сексуален живот, тези, които живеят нощен живо.
Благодаря Ви.
Искам само да добавя, че работим и ще променим имиджа и заглавието. И никога не съм искал да обиждам когото и да е било. А относно заглавието « Petites Cochonnes Bulgares”, може би ще бъде променено на « Petites Coquines Bulgares”. Не съм искал да кажа, че българските момичета са свини, прасета, това не е вярно. И държа да го подчертая.
