Преди 45 години бе убит президентът Кенеди
Преди 45 години бе убит президентът Кенеди / en.wikipedia.org

На 22 ноември 1963 г. президентът Джон Фицджералд Кенеди - символ на надежда за промяна в американската политическа история, бе убит в Далас, Тексас - точно три години след като спечели битката за Белия дом. Днес, 45 години по-късно, след шока от това убийство Америка предпочита да си спомня за чара и идеалите на Джей Еф Кей, а не за трагичния му край и то в момент, когато един млад президент Барак Обама, първият чернокож, който ще влезе в Белия дом, е на път да възроди тази надежда за промяна, изтъква АФП в материал по случай годишнината.

„Явно всички се тревожат за живота на един президент, особено ако е толкова зареден с надежда като Барак Обама”, смята Джеймс Търбър, професор по история в Американския университет. Търбър припомня, че Америка е показала агресивност през 60-те години на миналия век към изключителните си личности - Джей Еф Кей, брат му Боб, кандидат за президент, убит през 1968 г., малко след водача на движението за граждански права Мартин Лутър Кинг. „Спомням си за времето на Кенеди, наистина прилича на днешното, само че Обама е още по-стимулиращ в начина си да мотивира хората и да привлича републиканските гласове”, отбелязва историкът. Освен Кенеди още трима американски президенти стават жертва на убийство: Ейбрахам Линкълн, премахнал робството през 1865 г., Джеймс Гарфилд през 1880 г. и Уилям Маккинли през 1900 г., без да се броят покушенията срещу Андрю Джексън, Теодор и Франклин Рузвелт, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

Колкото до Обама, роден девет месеца след избирането на Кенеди, "всички мислят за това, но никой не говори", признава Алан Личман - друг професор-историк от Американския университет. „Това е от областта на премълчаното, нищо няма да намерите в печата”, добавя Търбър. Но заплахи има. Още след като се очерта като надежден кандидат, Обама получи безпрецедентна охрана. „Предоставиха му същата степен на защита като на президент”, уверява Скот Стюарт, специалист по тероризма и сигурността в научния институт Стратфор. Тайните служби бяха така разтревожени за него, че му осигуриха много по-силна охрана отколкото на другите кандидати, добавя експертът. Осуетени бяха две заплахи: една в Колорадо по време на конгреса на Демократическата партия и една в края на октомври в Тенеси, където млади неонацисти, заподозрени, че искат да избият десетки чернокожи, включително и демократическия кандидат, бяха арестувани.

„Службите за сигурност се страхуват не толкова от откритите заплахи, при които участниците са аматьори и дори клоуни, а от другите - много по-прикрити и професионални”, изтъква Стюарт. Той припомня, че расистката групировка Ку Клус Клан от няколко години проповядва "съпротива без водач" (leaderless resistance) - стратегия на вълка-единак, при която е невъзможно службите да се внедрят и трудно може да бъде осъществен шпионаж. „Очевидно е, че групите, проповядващи бялото превъзходство, са много обезпокоени от избора на Обама”, изтъква той. „Фактът че е черен, засилва опасенията от заплахи”, добавя Алан Личман. Има много групировки, които проповядват расовата омраза. А чарът на Обама го прави още по желана мишена, смятат експертите. Той има обаяние, той вече е историческа личност и ще има взрив от насилие (ако бъде убит), уверява експертът по сигурността. Това наистина го прави мишена. „Ако някой иска сериозно да навреди на САЩ, някоя терористична група или държава, която не ни обича, това е начинът наистина да нарани Америка”, смята Стюарт. (БГНЕС)

Последвайте ни

Коментар