Поредната класна стая, поредната кървава баня. Виненден не е кипящ от живот град, нито общност, белязана в миналото от насилие. В този тих и спокоен край на Югозападна Германия живеят едва 26 000 бюргери. Училищата нямат проблеми с наркотиците, а учениците поздравяват учителите по коридорите с учтивото "грюс гот" (Здравейте в името на Бог). Всъщност Виненден, който сега брои и оплаква загиналите си деца, дори не е жертва на рецесията. Наистина, магазините за автомобили и работилниците, разпръснати в околността (фабриката на "Порше" се намира наблизо) са притиснати от кризата и съкращават работници. Вчерашните убийства обаче изглежда са свързани повече с вътрешния мир на Тим Кречнер, въоръжения 17-годишен младеж, отколкото с околния свят. Защо никой не е забелязал, че има тийнейджър, който се намира на ръба на лудостта? Също както при подобните касапници във Финландия (20 души бяха убити там при две стрелби в класни стаи - през ноември 2007 и септември 2008 г.), изглежда ставаме свидетели на срив в комуникацията между родителите, децата и училищата.
Първият случай на стрелба в училище, за който си спомням, беше в Ерфурт през април 2002 г. Тогава вината беше хвърлена върху американската култура, подтикваща към насилие, внесена посредством интернет. Един затворен 19-годишен младеж, вманиачен по компютърни игри с насилие и посещаващ клуб по стрелба, изля гнева си на персонала и учениците, като откри безразборна стрелба. Тогава, както и сега, бяха отправени политичеcки призиви за по-строг контрол над бруталните видеоигри и притежанието на оръжие. При по-задълбочено разследване обаче стана ясно, че младежът, без знанието на родителите си, е бил скъсан на изпитите и е бил изключен от училище около година, преди да направи кървавата баня. Родители, които не забелязват, че синът им не
При разследването във Финландия на извършеното през 2007 г. от Пека-Ерик Аувинен убийство стана ясно, че той е бил тормозен в продължение на години и се е подлагал на лечение срещу депресия. В училището е имало психотерапевт, но младежът не могъл да си запише час. В миналото тормозените момчета плачеха зад заключените врати на тоалетните и планираха отмъщение. По мое време някои от тях ставаха преуспяващи бизнесмени или отиваха в Сендхърст. Те преглъщаха и подтискаха болката. Сега тормозените и нещастни тийнейджъри могат да потърсят утеха в интернет, където им се предоставя готова идеология. В случая с Аувинен това беше странна форма на кредото на Ницше за триумфа на най-силните. В своя "манифест" в "YouTube" той обяви гръмко, че "човечеството е надценено". Посланието се превръща в част от ритуала. Защо? Защото гарантира на убиеца някаква форма на интернет-популярност, а тази печална известност също е форма на отмъщение.
Германската полиция започна да търси в интернет, за да разбере дали и Кречнер не е оставил подобно послание. Тъжно е, когато човек трябва да търси отговорите на някои от най-сериозните проблеми на обществото, като се рови в "YouTube". (БТА)
