Тишина, ниски облаци, студен вятър и лек дъждец. С такова време и в такова настроение България посреща за 124-ти път празника на намерената си идентичност, на своето обединение. Всъщност, не ми липсват бутафорните тържества, високопарните речи и всички останали „задължителни елементи" от всеки минал път. Толкова много сме ги гледали, че вече сякаш не ги и виждаме. Може би и мнозина няма да забележат липсата, но за това по-нататък. Тази година 6-ти септември е разединяващо потискащ; един от онези дни, в които не се случва нищо, пише Явор Николов, блогър в log.bg.
Уви, сякаш има някакво тъмно заклинание, което ни поразява точно по велики празници - „Индиго" почерни Коледа, Либия поиска смърт на Гергьовден, наши войници паднаха жертва на чужда война дни преди Нова година... Примери има още много, ако се върнем още години назад. Великата ирония да скърбиш по време на празник ни спохожда всяка година като някакво висше наказание. „Нас" като народ, като съграждани, като членове на семейство. Трагедията е най-голяма за най-близките, но за всички останали е и повод за размисъл - всеки може да се окаже в позицията на жертва, не съществува опцията „това няма нищо общо с мен".
Конкретният случай е особено показателен - група от хора, основно в напреднала възраст, търси начин да разнообрази сивото си ежедневие. Решават да посетят съседна Македония, държава, с която винаги ще имаме ужасно много общо (ако и самите македонци да не са на това мнение). Нищо особено - хиляди българи правят това всяка година. Отново по навик, сънародниците ни отиват в старата българска столица Охрид и на път за манастира „Св. Наум"... се оказват на границата между живота и смъртта. Корабът им за секунди потъва в студените води на езерото и изхода за 15 нашенци е фатален. Пътуването в тези вечно родни земи, съединяването на българина с българското в навечерието на голямото Съединение се превръща в кошмар, в битка за оцеляване. В съединение на плаващия ковчег и дъното, което може да загроби всеки от нас.
Не, не е виновно международното положение за потъването на 85-годишния „Илинден". Виновни са определени хора, допуснали появата на определен технически проблем. Ясно е каква е била целта на капитана - да превози възможно най-много туристи и така да заработи възможно най-много пари. „Колко ужасно", ще кажете вие и ще е добре в този момент да си припомните за аналогичните практики по родните черноморски „курорти". Случилото се трябва да подейства като червена лампа за съответните власти у нас, защото няма да е чудно ако нещо подобно стане и в България през следващата година. Алчните капитани и старите корита далеч не са македонски феномен, все пак. Явно е, че тези хора са безотговорни по отношение на безопасността; трябва някой друг да се ангажира с контрола им.
Все пак, да допуснеш кораб в лошо техническо състояние да се пука по шевовете от хора е равносилно на това да заключиш вратите на пожароопасен пътнически вагон. Но... всъщност това май стана преди известно време и пламъците отнеха осем човешки живота. Какво стана след това? Буря в чаша вода, „ще работим върху грижата" и няколко рокади на не чак толкова високо ниво. Само за сравнение -македонският министър на транспорта Миле Янакиевски веднага подаде оставка. Ясно е, че не той е виновен за 15-те жертви, но точно министърът е лицето на отрасъла пред обществото. Най-нормалното нещо по света е след подобно събитие да се поеме политическата отговорност. Така е по света, но не и у нас...
Всъщност, може би има резон в това, че Петър Мутафчиев не си подаде оставката след пожара във влака София - Кардам. У нас хората трудно искат нещо подобно от представляващите ги политици. Не е защото ги е страх, просто на средностатистическия гражданин все по-малко му пука за нещата, които не може да пипне и хапне. Дали ще е национален празник, или национална катастрофа - все тая, абстрактно е. С интерес ще следя поведението и разговорите на хората по улиците през следващите дни. За съжаление, аз съм почти сигурен, че мнозинството от хората ще чуят за трагедията, но въобще няма да им направи впечатление на фона на сивия делник. Надали щях да съм толкова сигурен, ако не бях видял с очите си как една персона от развлекателния бранш едва ли не се жалва от тягостната атмосфера, съпътствала една футболна среща. Много кофти, че има траур от време на време, не може да се изяви човек...
А и днес е някакво такова негодно за танци и веселие - хем студено, хем дъждовно. Точно като за съединение на празник и на траур. Съединение, което се надявам никога повече да не отбелязваме.
Бел. ред. В Македония очакват в сряда - 16 септември, да пристигне специално оборудване, с което да бъде изваден кораба „Илинден". Македонското министерство на отбрана избра хърватската компания "Дубина" за изкарването на кораба от дъното на Охридското езеро. От полицията в Охрид потвърдиха, че изваждането на кораба се очаква да започне през утрешния ден. При инцидента на 5-ти септември загинаха 15 български граждани.
