Коментар

Показното помпане

9 февруари 2009 12:00

Чудих се как да започна – дали с това, че с вас бяхме позабравили показните убийства, обяснявани всеки път от полиция и прокуратура с преразпределение на вечно неразделения наркопазар. Или с вечното безсилие на същите тези прокуратура и полиция да заловят бандитите, да докажат престъпленията им и да ги тикнат зад решетките. Или пък с това, че докато тандемът прокуратура – полиция не е преборил дори битовата престъпност, да не говорим за големите мутри или пък за мафията на белите якички по високите етажи на властта, в същото време ненужно помпа мускули и инсценира велики удари.

Защо инсценировка ли? Ами, погледнете само, и малките деца знаят, че ако Златко Баретата не беше решил сам да се появи и предаде, никаква полиция, БОП и силови отряди за задържане нямаше да надушат следите му. Макар че крачиха два дни по старопланинските пътеки между Гурково и Павел баня. Е, вярно е, че тук ДАНС го посрещна подобаващо – с най-личния си служител – самия Алексей Петров, но кому беше нужен около него отрядът от 15 БОП-аджии с тежко въоръжение, което изобщо не им беше потребно и изобщо не влезе в употреба. Просто, защото бившата Барета, след разговора с другата бивша Барета, си подаде доброволно ръцете, за да му сложат белезниците, без да знаем, разбира се, какъв пазарлък е имало между тях. След него обаче Златко се появи широко усмихнат в стил „холивудска звезда”. И точно затова още по-остро стои въпросът срещу какви договорки и обещания от двете страни станахме свидетели на това холивудско появяване?

Защото, Златко Баретата, знаем всички, не е първият, а N-тият от сочените от полицията за големи подземни босове, които все пак влязоха в ареста, някои дори вече излязоха от там. Това са и двамата Галеви, и Митьо Очите, и групата на Бай Добри, и братята Маргини. На пръв поглед ще кажете: „че какво повече иска този Европейски съюз, та нали са ги хванали и ги разследват, и съдят”!? Би било добре, ако е вярно. Само че това, което виждаме, е само половината работа. Тандемът прокуратура – полиция ги осветява, тиква ги в ареста, прави ги герои на вестникарски статии, дори ги разследва. Тоест, отстранява ги от подземния им бизнес и със свалянето им дори за два месеца от тази сцена унищожава бизнеса им. Това е добре известен механизъм, но е само половината работа. Защото втората половина я няма – да ги довършат със затвор, при това не за измислени престъпления, а за всички реални, които те са извършили. При това без някой полицай или прокурор вечно да ги предупреждава, че ще ги арестуват, та да си заметат навреме следите, и без друг полицай или прокурор да проваля разследването срещу тях. Няма да питам дали срещу заплащане.

Ето затова нито ние, нито Европейският съюз, вече се връзваме на показното помпане на мускули и холивудските усмивки. Защото май проблемът е вътре в системата на полицията и в съдебната власт – в това, че те обслужват престъпния свят, вместо да го унищожават. Ето на, от онзи ден е и последният пример. Всички помним, че тази година изтичат мандатите на почти всички ръководители на всички нива и всички звена в съдебната система и Висшият съдебен съвет ще избира нови, за следващите пет години, при това заедно със заместниците им. Така на практика ще се подмени ръководството на съдебната система почти изцяло. Е, същият този Висш съдебен съвет, като начало реши това да става на тъмно, тоест, да се гласува тайно за всеки шеф, та да не се вижда кой от кого е взел пари, кой на кого какво е обещал и срещу какви ангажименти и услуги. Старо правило е, че колкото по-тайно и тъмно става една работа, толкова по-голяма е корупцията в нея.

Ей така стана ясно, че цялата ни борба с престъпността е едно голямо театро с едни слаби актьори и с един единствен зрител – Брюксел, който обаче май вече отказва да си плати билета и да гледа спектакъла. И има реална опасност посредствените актьори да останат без хляб. А къде сме ние ли? Ясно е къде, на улицата сме. Дори не сме пуснати в театъра.

Последвайте ни