- От 2011 г. пациентите сами ще определят дали проблемът им е животозастрашаващ или неотложен
От следващата година пациентите сами ще трябва да определят дали здравословният им проблем е животозастрашаващ или е неотложен. Според тези критерии хората ще избират дали да отидат в спешните кабинети на болниците или в дежурните кабинети на личните лекари, които предстои да бъдат открити. Това става ясно от промените, които готви Министерство на здравеопазването. По тази причина бюджетът за спешна помощ на лечебните заведения ще бъде намален наполовина. Преди дни от асоциацията на общопрактикуващите лекари пък се обявиха против създаването на денонощни кабинети, в които да дежурят. Не е ясно и дали има време до края на годината те да бъдат сформирани. Така от следващата година може да изпаднете в следната ситуация. Имате болки в гърдите или се порязвате например - решавате, че проблемът е сериозен и търсите помощ в спешния кабинет на най-близката болница. От там, обаче, ви казват, че проблемът ви не е животозастрашаващ, а неотложен и ви пренасочват към дежурния кабинет на вашия личен лекар. Поне такова е предложението на Министерство на здравеопазването. Според заместник здравния министър доктор Михаил Зортев 70% от пациентите, потърсили помощ в спешните кабинети, всъщност не са били спешни.
Д-р Михаил Зортев: „С това разделяне на обслужваните пациенти искаме да повишим качеството на спешната помощ, а тя е скъпа. Не само лекарска помощ, там е екипна помощ. С тези средства, които ще заделим, те ще бъдат достатъчни, ние ще гарантираме спешната помощ".
Доцент Бойко Коруков - директор на болница „Царица Йоанна"-Исул, не е съгласен с твърдението, че 70% от лекуваните пациенти в спешните центрове не са били спешни случаи.
Доцент Бойко Коруков: „Не мога да приема, че са 70 процента, това е абсурдно".
А смятате ли, че е реалистично, когато дойде един човек при вас, който е преценил, че е спешен случай, вашите лекари в спешния център да му кажат, че трябва да отиде при дежурния личен лекар? Това реалистично ли е?
Доцент Бойко Коруков: „Абсолютно не е реалистично. Аз ще ви кажа случай със сина ми само преди 5-6 месеца. Сряза си пръста в 22.00 часа и кървеше активно. Ако съдим по медицинския стандарт, това не е застрашаващо за живота на болния, но някой трябва да спре кървенето и буквално да удари 5-6 шева. Е, да - отидохме в Исул и го обслужиха".
Абсурдно е това да го направи личният лекар?
Доцент Бойко Коруков: „Пълен абсурд. Разковничето се крие в стандартите по спешна медицина, които преди два месеца бяха подписани от министъра на здравеопазването. Там има два термина на спешен пациент. Първият е обществен термин: всеки един гражданин на България може да си се определи за спешно болен или след като стъпи на територията на спешно отделение на всяка една болница в страната, ние сме задължени да го обслужим - това е едно. Вторият термин, той вече е медицински, и след съответния преглед и направени изследвания, тогава да се даде заключението действително ли е спешен или не. Нали ви е ясно, че лекарите няма как само с оглед да преценят дали болният е спешен или не. Ние сме длъжни да поддържаме денонощно съответните екипи, което е изключително скъпо. Второ, длъжни сме да приемем, прегледаме и обработим всеки един, стъпил на нашата територия и след това да сложим оценката".
Попитан как ще се справя с наполовина намален бюджет за спешна помощ за следващата година доцент Коруков обясни, че и със сегашния бюджет болницата губи милиони, защото не получава адекватно финансиране,
Доцент Бойко Коруков: „Исул годишно губи от поддържането на този спешен портал, с който се гордеем, някъде между 800 000 и 1 000 000 лева. Няма откъде да ги набавим. Доколкото знам от колегата Раденовски „Пирогов" губи около 5-6 милиона лева".
Същевременно според новите правила за работа на личните лекари, те трябва да работят в групови практики и да сформират дежурни кабинети за през нощта и празниците. За целта, обаче, един кабинет трябва да обслужва не по-малко от 50 000 души население. Това според д-р Делфина Нуниес, председател на сдружението на семейните лекари в София, е невъзможно да се случи, защото голяма част от колегите й не работят в групови практики.
„Категорично не е възможно на общи населени места, където, ако въобще има лекари, те са крайно недостатъчни, няма как да бъдат групирани. Още повече, че насилствено групиране няма как да се случи. Ако колегите са искали да бъдат в групови практики, досега са имали 10 години време, за да го направят. Щом не са го направили, значи нямат такова желание, дори и да имаха възможности, каквито няма в малките населени места", обясни тя.
Освен това от следващата година хората на диализа няма да бъдат транспортирани до диализните центрове с линейки, а самите лечебни заведения ще трябва да осигурят транспорта и лекарствата за своите пациенти. За целта министерството е отделило около 10 милиона лева. Въпросът дали до края на годината ще могат да се проведат обществените поръчки и центровете да си набавят необходимите превозни средства, остава отворен.
През 2011 г. ще има промяна и в начина, по който се финансират част от лекарствата за онкологични заболявания и диализата. Друга част ще премине към НЗОК, а трета ще си остане към МЗ. По думите на заместник здравния министър Гергана Павлова от 2012 година ще има нова промяна. Тези лекарства, които сега се прехвърлят към болниците, ще отидат към здравната каса. Така лечебните заведения ще проведат търговете само за една година.
Досега всички тези лекарства се набавяха с тръжна процедура от министерството. България е единствената държава в ЕС, в която здравното министерство провежда подобни търгове. 83 лечебни заведения, в които се отпускат лекарствата за онкоболни и хора на хемодиализа ще провеждат тези търгове. Сега пациентите чакат по 3 месеца, за да получат медикаментите, обяснява Гергана Павлова. Според нея с промените този срок ще се съкрати. Данните на пациентските организации сочат, че в момента едва 25% от хората, които имат нужда от тези лекарства, ги получават. Бюджетът за тях през следващата година ще бъде увеличен с 12%. Според Теодора Захариева в момента болниците имат големи дългове и нейното опасение е, че мениджърите ще покрият част от тях с парите за тези лекарства.
Теодора Захариева: „Тези пари, когато се делегират или отпуснат целево за лекарства, те да не бъдат изразходвани за други медикаменти. Другото, което ни притеснява, е проблемите в Министерството на здравеопазването, да не се мултиплицират по 20. Ето това са нашите притеснения. Нормално е когато се провеждат търговете в болничните заведения, болницата да е мотивирана да купува по-евтини лекарства, с цел икономия на средства. Респективно това ще доведе до влошаване на терапията на пациентите".
Според председателя на асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев болниците няма как да подготвят толкова бързо тръжните процедури и това би могло да създаде хаос и да влоши още повече достъпа на пациентите до лекарства.
Деян Денев: „Проблемите, които произтичат от търговете на Министерството на здравеопазването за лекарства, няма как да бъдат решени с търгове, провеждани с друго място, с болници. Напротив, те ще се умножат по 20, като основният проблем с всеки търг, независимо дали го прави министерството или болница, е това, че в началото на годината се определят количества. Тези количества към края на годината обикновено не достигат. Критериите за определяне на тези количества винаги са неясни и крият потенциал за тактики, които не са толкова лицеприятни. Проблемът може да бъде решен само с трансфер на продукти към Националната здравноосигурителна каса, където важи принципът: пациент - диагноза - рецепта - реимбурсация. Като имаме пациент, имаме продукт, имаме реимбурсация, но към проблемите, които министерството има в момента с тези търгове, ще се прибавят и проблемите, които болниците по принцип имат с лекарства и те са свързани с това, че голямата задлъжнялост на болниците често затруднява доставките и създава проблеми за таксите на лекарства и въпреки, как ги нарекоха - целевите бюджети, които ще се предоставят за тези лекарства, проблемът не може да бъде решен, защото става дума за търговски дружества, които са задлъжнели по определен начин. Ако за всички други лекарства, които болниците в момента купуват, проблемът може да бъде решен, като пациентът се изпрати в аптеката отсреща да си го купи сам лекарството, за лекарствата за онкология и диализа това не може да бъде направено".
