Изглежда българските държавници, магистрати и политици смятат, че щом сме във време на избори, то законите и правилата не важат. Съответно няма защо да отдават дължимия респект на държавните институции и държавните решения. Как иначе да си обясним, че двама държавни мъже - бивш председател на Народното събрание и настоящ депутат - си позволиха да съобщават какво ще бъде решението за изборния закон на един от най-висшите държавни органи - Конституционния съд, три часа преди да е свършило заседанието му, на което се решаваше казуса.
Дали това беше тичане пред вятъра или пък директно посочване откъде идват нарежданията към конституционните съдии? Защото тези 12 съдии взимат държавно решение за отмяна на част от български закон и тежестта му би трябвало да възпре двамата самопровъзгласили се говорители.
Още по-интересна е реакцията на друга една гилдия - магистратската, която на пръв поглед не би трябвало да има нищо общо нито с изборите, нито с политиката. Политиката обаче е израз на държавността, а те би трябвало да са нейни пазители. А какво става зад тази лицеприятна табела? Магистратите, членове на Висшия съдебен съвет, се разболяха от добре познатата болест на министрите и висшите политици: те всички, до последния, смятат, че когато седнат на високото кресло, отдолу, откъм електоралните маси, не се виждат далаверите им.
Искам да ги уверя, че това не е така - виждат се, и то добре се виждат. Въпросните магистрати от Висшия съдебен съвет, който вече бил нов орган, постоянно действащ, много по-принципен и прозрачен от предишния, явно съвсем съзнателно забравиха как предшествениците им от предишния завихриха един от най-шумните български скандали, отекнал гръмовно и в Брюксел: та тези предшественици се прочуха и останаха в историята с назначенията на синовете и дъщерите си за магистрати без оглед на изисквания стаж и прескачайки годините, които други чакат за същите назначения. Тогава Брюксел натисна сериозно педала на съдебната реформа и ги принуди да въведат конкурси за всяко назначение в съдебната система. Сега новите членове на новия Висш съдебен съвет, или поне част от тях, решиха, че това се е забравило и направиха същата стара хватка. Две от магистратките във Висшия съдебен съвет не само не излязоха от залата, но дори гласуваха за това дъщерите им да бъдат назначени в най-големия и най-престижен съд в страната - Софийския градски съд. Те съвсем забравиха, че неприятния и за политиците и депутатите Закон за конфликт на интереси им забранява да гласуват за децата си.
А, за да не останат съмнения, редно беше да последват примера на единия от тримата големи в съдебната власт - председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, и поне за пред хората да излязат от залата, докато двете дъщери бъдат гласувани. Има да чакаме обаче такива неща да се случат в съдебната система.
Има да чакаме и да признаят, че огромен брой магистрати са открито в конфликт на интереси, тоест в нарушение на същия закон, участвайки в изпълкома на Българския футболен съюз, управителните тела на редица други спортове, неправителствени организации и какво ли още не. Че има категорична забрана за това в закона, те като че ли съзнателно подминаха, дори не обсъдиха, и като развален грамофон (да ме прощават тези, които вече са забравили какво е това устройство) повтаряха единствено, че пари оттам не са взимали. Да, ама облагите и бонусите могат да са и други. Така и тихомълком решиха да отложат скандалния въпрос за следващата седмица, когато ще заседават на чист въздух в Пампорово, далеч от очите на медиите и на евроекспертите, които в момента ровят точно за конфликт на интереси в България.
Ей така, честито да ни е предизборното време, в което законите съвсем не важат. И ако и ние, обикновеният електорат, използван само, за да пусне нечия бюлетина, опитаме да ги прегазим тези закони „околоизборно", дали и на нас ще ни се размине така безнаказано като на тях?
