Директорите на болниците посрещнаха новата година без яснота с какви средства ще разполагат. Освен това в последния момент бяха изготвени и медицински стандарти, които трябваше бързо да бъдат покрити. Месец след началото на годината министър и шеф на касата влязоха в ожесточен спор как да се финансират лечебните заведения. Изненадващо три дни след като здравният министър доктор Стефан Константинов заяви, че предлаганата методологията от НЗОК е „бетониране и задържане на статуквото", от касата съобщиха че предложението на шефът й Нели Нешева е прието от Надзорния съвет. От институцията обясниха, че в хода на преговорите между синдикати, работодатели, здравното министерство и каса са направени „стилистични корекции". Кой излезе победител в битката между двете институции и дали променената методология ще допринесе за по-добър достъп на пациентите до медицинска помощ?
Неясно защо в новата методика за финансиране на лечебните заведения могат да се открият определения като прогнозни и базови бюджети, които явно трябва да отместят делегираните. Независимо от терминологията обаче е ясно едно - и тази година няма да има значение дали една болница е лекувала повече или по-малко пациенти, защото тя ще има определен годишен бюджет.
Освен това и парите за тази година няма да бъдат повече. Според първоначалния вариант на здравната каса болниците щяха да получават фиксирани суми за всяко тримесечие на годината. След четиричасови преговори в понеделник членовете на надзорния съвет на институцията се договориха мениджърите да могат да си прехвърлят средствата от едно тримесечие в друго. Основен спор между каса, министерство, работодатели и синдикати, е бил и затова дали бюджетът на всяко лечебно заведение да се определя спрямо този през 2009 г. или през 2010 г.
„Аз лично застъпвах тезата да бъдат осреднени 2009 г. и 2010 г., но така или иначе се прие 2010 г., тъй като знаем, че през 2010 г. имаше доста проблеми относно плащанията и според мен това не беше най-удачното да е база, но така предпочетоха колегите", заяви д-р Евгени Душков, представител на синдикатите в съвета. По думите му мотив да настоява за осредняване е бил фактът, че парите през миналата година са били по-малко отколкото през предходната.
Според заместник-министъра на здравеопазването Гергана Павлова, която е и председател на надзорния съвет, разликата между първоначалния вариант на методологията и този, който е приет в понеделник е, че ще се плаща на болниците, като се вземат предвид новите цени на клиничните пътеки.
„Основното, върху което ние като надзорен съвет се опитахме да поставим акцента, е това разпределението на средствата по лечебни заведения да бъде съобразено с утвърдените прогнозни обеми и цени, които знаете, че са актуализирани за тази година", каза Павлова.
На въпрос кой е победил в спора между каса и министерство, тя обясни, че не трябва да се търси победител. „Ние не водим битки. В крайна сметка, в спора се раждат истините. Целта е да се направи нещо, което да гарантира достъп, качество на медицинска грижа и от тази гледна точка аз не възприемам конкретния спор като нещо, в което трябва да бъде излъчен победител", допълни зам.-министърът на здравеопазването.
Въпреки дебата, който се води от седмица за финансиране на болниците, според доктор Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, методологията все още не е ясна.
„И затова какво съдържа можем да съдим само по пререканията между министъра и управителя на здравната каса, но моето мнение е, че каквато и методология да приложат във всички случаи ще бъде лоша, тъй като самата идея за бюджетно финансиране на една стопанска дейност, каквато е дейността на лечебните заведения е изначално сбъркана. Тя не отразява реалното търсене на определена болница или лекар, а отразява виждането на чиновника за това търсене. И ако пациентите търсят една болница, това означава, че в резутат на методиката, те ще бъдат на практика ощетени. Както болницата, така и пациентите ще бъдат ощетени, защото болницата, като изчерпа лимита си, няма да може да ги приема. А от друга страна, друга болница, която има по-висок лимит, отколкото реално е нейното търсене, тя ще бъде несправедливо облагодетелствана. Но пациентите пак ще са ощетени, защото в тази болница, в която ще се окаже, че има достъп, те няма да получат медицинска услуга с качество, което биха желали. Така че и в двата случая губещи са пациентите", каза Кацаров.
В същото време става ясно, че резултатът от т.нар. остойностяване на клиничните пътеки от работна група към министерство на финансите няма да доведе до повече пари за лекарски труд, а точно обратното, ще спести на касата 12 млн. лв.
„Тази информация ние получихме от централното управление, че цялото това упражнение по актуализиацията на цените да го наречем, ще доведе до една икономия в рамките, разбира се, на уточняване броя на тези, които ще изпълняват лечебните ангажименти. С лицензирането някъде около 12 млн. лв. е икономията, което е пренебрежимо малко на фона на над 950-960 млн., които ще се изхарчат за болнична помощ, средно месечно това е някъде около 95,2 млн. лв. за всеки един от месеците, заделен за болнична помощ. Разбира се, последното тримесечие ще бъде по-ниско и тогава ще бъде ангажиран и оперативният резерв, за да се достигне това ниво", смята Иван Кокалов от КНСБ.
Най-много бяха намалени цените на клиничните пътеки за кардиология. „Св. Екатерина" е една от болниците в страната, където се лекуват най-много пациенти със сърдечно съдови заболявания. Нейният директор проф. Генчо Начев каза, че разполагат с недостатъчни средства да заплащат за една подценена във финансово отнощение или недофинансирана болнична услуга, каквато е болничната помощ. На въпрос той от какво ще спести, проф. Начев шеговито отговори: „Ще гледам да спестя от нерви, защото явно ще трябва да доживеем догодина, дай Боже, може би тогава ще бъде по-добра година".
„От много неща може да се спести, въпросът е до къде може, защото когато спестяванията подлагат на риск здравето и живота на пациентите, значи те са несъобразени нито от медицинска, нито от правна гледна точка", сподели Начев.
Прогнозата на доктор Стойчо Кацаров е, че 2011-а е годината на голямото пътуване за пациентите. „Както беше случаят с детенцето, което почина от апендесит от Крумовград. Затова, че стандартът изисква непременно да има лекар със специалност детска хирургия и се оказа, че болницата в Крумовград и в Кърджали няма такъв лекар, поради което детето трябваше да пътува до Пловдив и накрая почина, тъй като много късно стигна и е развило перитонит", смята Кацаров. Според него това са жертви на организацията на медицинската помощ. По думите му освен на „чакане за операции, това ще е годината на голямото пътуване на пациентите".
