Джордж Буш е човек, свикнал да си ляга рано. Във вторник, 7 ноември, той измени на това правило и остана буден до късно вечерта, докато специалният му политически съветник Карл Роув не му съобщи, че демократите печелят мнозинство в Камарата на представителите.
Президентът, който през последните седмици не пожали сили, за да подкрепя кандидатите на Републиканската партия, заяви, че е разочарован.
И има защо. Двете години, които му остават да прекара в Белия дом - защото така или иначе през 2008 г. той няма да има право да се кандидатира отново, няма да приличат на предишните шест.
В края на втория мандат по традиция наричат американския президент lame duck - "куцо пате", защото няма право да се кандидатира за трети път. Ако Конгресът си беше запазил републиканското мнозинство, Буш можеше да се надява да си запази всички правомощия, които беше съсредоточил, без да го е грижа особено за мнението на парламентаристите.
Но с мнозинството на Демократическата партия в Камарата на представителите и в Сената настъпва краят на обединеното управление на републиканците.
От 2002 г. насам една единствена партия – Републиканската, контролираше изпълнителната и законодателната власт. Единствено правосъдието се изплъзваше от това влияние, но Върховният съд беше доминиран, макар и с много малко мнозинство, от консерваторите.
Концентрирането на властите беше благоприятствано от борбата с тероризма след атентатите от 11 септември и подсили естествената склонност на Буш да си мисли, че стои над закона.
Сега президентът ще трябва да се научи да търси споразумение, да преговаря с Конгреса, да прави компромиси. Системата на "контрол и равновесие" /предотвратяваща абсолютната власт чрез взаимен контрол и баланс между институциите - бел. р./, която е в основата на конституционното управление в Съединените щати, ще се наложи отново - след четири години прекъсване.
Поправката, датираща от 1886 г., не е загубила актуалност. През 1994 г. консервативна вълна сложи край на 40 години превъзходство на демократите в Камарата на представителите. От това си изпати Бил Клинтън. Той все по-трудно и по-трудно успяваше да наложи вътрешните реформи, беше все по-остро критикуван от републиканското мнозинство, начело с Нют Гингрич, и дори се стигна до процедура на "импийчмънт" през 1998 г., от която се отърва на косъм.
Тогава, подобно на много от предшествениците си в края на президентския им мандат, той се посвети на външната политика, което понякога може да бъде подходящ начин за отклоняване на вниманието от вътрешните неприятности.
Какви поуки ще извлече Джордж Буш от изборите, представяни като референдум за неговата политика и по-специално за стратегията му в Ирак? Без съмнение, не е лесно да се тълкуват резултатите. 200 милиона американци бяха призовани да дадат гласа си за пълно обновяване на Камарата на представителите и на една трета от Сената, да изберат 36 от общо 50 губернатори на щати и да участват в различни местни референдуми.
В някои случаи те се произнесоха в зависимост от чисто местни съображения или в зависимост от личността на кандидата /скандалите и корупцията, изглежда, изиграха особена роля за техния избор/. В други случаи бяха водени от съображения, свързани с националната политика. Нещо рядко срещано досега - чрез вота си те изразиха и мнението си за външната политика, в частност войната в Ирак.
Схематично погледнато, Буш има избор между два начина на действие. Той може да не се съобрази с волята за промяна, изразена от мнозинството американски избиратели, и да продължи от идеологически инат по пътя, избран през есента на 2001 г.
По-лесно ще му е да го стори по отношение на външната политика - област, в която мнозинството на демократите в Камарата на представителите не е в състояние да му пречи особено. Освен това той вече обяви, че няма да се раздели с вицепрезидента Дик Чейни.
По-сложно ще му бъде по отношение на вътрешната политика, особено в данъчната и икономическата сфера. Под ръководството на Нанси Пелоси, първата жена председател на долната камара на Конгреса, народните представители ще вземат присърце ролята си на "контрольори" на изпълнителната власт, която малко бяха позанемарили през последните години.
Относителното отстъпление на Конгреса не датира от 2001 г., смята Томас Ман, изследовател в института Брукингс във Вашингтон. Според него тази тенденция се е засилила докато републиканците имаха контрол върху изпълнителната и законодателната власт. Лидерите на мнозинството се държаха като истински "наместници" на президента, изтъква той. Тези времена обаче вече са отминали.
Буш може да избере сътрудничеството и двустранната политика, поне във външнополитическата сфера. Празнувайки победата си, демократите му протегнаха ръка: "Господин президент, трябва да поемем нова посока в Ирак", заяви Нанси Пелоси. "Нека работим заедно, за да намерим решение."
И двете страни несъмнено имат интерес от това. Белият дом и републиканците имат интерес, защото са затънали в конфликт без изход. Демократите също, защото се оказаха неспособни, като се изключат критиките, да предложат друга политика.
Решението може би ще дойде от двупартийната комисия, съпредседатели на която са бившият държавен секретар на САЩ по времето на Буш-баща - Джеймс Бейкър, и бившият заместник-председател /демократ/ на комисията по външните работи в Сената Лий Хамилтън.
Т. нар. "Група за проучване на Ирак" трябва да представи заключенията си до няколко седмици и е възможно да препоръча постепенно изтегляне на американските войски.
Но освен собствената му съдба, друга основна грижа на всеки президент в края на мандата е да подготви почвата за своя наследник. Това се отнася с още по-голяма сила за републиканците, които имат тенденция да се смятат за "естествената управляваща партия".
Ако сегашният президент може да е пречка за следващите избори, влиятелните личности в партията няма да имат никакви скрупули да го изоставят. Буш може да изпита това на гърба си, още повече че някои от кандидатите за Камарата и Сената вече старателно избягваха да се показват с него по време на предизборната кампания.
Тъкмо обратното, демократите натрупаха точки в надпреварата за Белия дом през 2008 г. Две години в политиката са много време. Но осигурявайки си мнозинство в Конгреса и спечелвайки още губернаторски места, партията на магарето поне увеличи още повече шансовете си. /БТА/
