България постави въпроса за осигуряване на доставки на втечнен газ от Нигерия по време на официалните разговори в Абуджа между вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин и нигерийския външен министър Ожо Мадуекве.
Калфин подчерта пред Мадуекве интереса на България от бъдещи доставки на нигерийски втечнен газ като част от диверсификацията на доставчиците. Втечненият газ от Нигерия може да се доставя с кораби до терминали на гръцки пристанища, откъдето да бъде изградена връзка с българската газопреносна мрежа.
Нигерия е на четвърто място в света по залежи на природен газ и шестият по големина износител на петрол в рамките на ОПЕК, в която страната е една от четирите африкански държави от 12-те членове на организацията. Според данни на геолози обемът на доказаните запаси на природен газ в Нигерия е 160 трилиона кубически метра.
Делът на втечнения газ е около една трета от целия обем на синьото гориво, произвеждано в света, като се очаква този дял да нараства. При много ниски температури (около – 160 º С) природният газ се втечнява така, че става лесно преносим, тъй като един литър втечнен газ се равнява на 600 литра невтечнен газ.
Нигерия е най-големият износител на природен газ в Западна Африка, но не успява да продаде количествата, които добива в Гвинейския залив на Атлантическия океан, въпреки газопроводите до съседните Бенин, Того и Гана. Затова страната търси нови пазари, включително и в Европа и Америка.
Нигерийският природен газ се разглежда като алтернатива на руския от страна и на Европейския съюз. Според западноевропейската преса, през миналата година Брюксел е отправил предложение към нигерийското правителство да финансира с 15 милиарда евро проучвателната и координиращата роля в изграждането на отдавна планирания проект за транссахарски газопровод, който да отива директно към Европа и да доставя нигерийски газ през Нигер и Алжир и после по дъното на Средиземно море. Принципното споразумение за новия газопровод е било постигнато на срещата между нигерийския държавен глава Умару Муда Яр’адуа и алжирския му колега Абделазис Бутефлика на срещата на високо равнище Европейски съюз – Африка в Лисабон в края на 2007 г. Алжир също е голям доставчик на природен газ за страните от Западна Европа, като заема третото място след Русия и Норвегия.
Газопроводът ще бъде дълъг 4128 километра, изграждането му ще струва около 10 милиарда щатски долара и до 2015 – 2016 г. ще може да осигурява за Европа между 20 и 30 милиарда кубически метра газ годишно. Това представлява една десета от консумацията на Европа от 300 милиарда кубически метра газ годишно, което количество се очаква да се удвои до 2030 г.
Към нигерийския газ гледа и Русия. Също през миналата година "Газпром" е подписал в Москва меморандум за сътрудничество с представители на Нигерийската национална петролна корпорация, като е предложил и сътрудничество в сондажите, разработването и транспортирането на нигерийския газ.
Газовите и петролните находища се разработват от чуждестранни специалисти, които често стават обект на отвличания от нигерийски бандити. Такъв е случаят с 52 годишния българин Емил Цветанов, който беше отвлечен в южния щат Абия, разположен в богатата на петрол делта на река Нигер, като беше освободен в началото на декември миналата година. През януари 2006 г. българинът Милко Ничев, работещ за контрактор на петролната компания “Шел”, бе отвлечен от групировката “Движение за освобождаване на делтата на Нигер”. След 19 дни в плен той се завърна благополучно в България. През юли 2007 г. е отвлечен и друг българин – Кирил Елевтеров, който също е работил за петролна компания в Нигерия. Елевтеров е освободен невредим месец по-късно.
При срещата с Мадуекве Калфин се поинтересува специално за нигерийската гледна точка към проблемите в Сомалия, където на 5 ноември 2008 г. беше отвлечена българката Данка Панчова, която работи за хуманитарната организация „Действие срещу глада”. Нигерийският външен министър подчерта, че проблемът с отвличанията в Сомалия освен африкански вече е и интернационален въпрос.
Двамата министри размениха информация за позициите на своите страни и за някои други от актуалните конфликтни точки в света – Судан и конкретно Дарфур, Зимбабве, ЧАД. Мадуекве попита Калфин и за позициите България по въпроса за имиграцията, като българският външен министър подчерта необходимостта от съвместни програми в тази област между Европейския съюз и африканските държави.
По време на официалните разговори между българската и нигерийската делегации бяха отново отбелязани възможностите за изграждане на съвместни предприятия в Нигерия с български технологии, основно в областта на енергетиката. Мадуекве се интересуваше от българския опит в земеделието и обучението на нигерийски специалисти. Калфин подчерта перспективите на сътрудничеството в строителството и инфраструктурните проекти. И новата, и старата сграда на външното министерство на Нигерия, където беше срещата на външните министри, са построени от българи.
След посещението на Калфин се очаква да се засилят икономическите връзки между България и Нигерия. Подготвя се посещение на нигерийска бизнес-делегация, което беше обсъдено на среща между заместник-председателя на парламентарната икономическа комисия Петър Кънев, който също е в делегацията, с четвъртия човек в Камарата на представителите на парламента на Нигерия Емека Ихедиоха.
Калфин предаде на колегата си Мадуекве писмо от президента Георги Първанов до нигерийския президент Умару Муда Яр’адуа с молба за подкрепа за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации (ЮНЕСКО).
Нигерия е предоставила на България терен за ново посолство в Абуджа, който Калфин разгледа.
