Един майски следобед представят на Барак Обама план за преизбиране. При лошата икономическа прогноза "надеждата" и "промяната" от първата кампания няма как да работят. Необходима е нова провокация, дори парлива и рискована. Необходимо е и одобрението на Обама.
Планът е рискован. Но и единственият възможен. До този момент е проработил за Никсън, Клинтън, Буш. Защо да не действа и за Обама?
Идеята - да поставят Ромни на колене още преди да се е съвзел след изтощителната кампания за номинация в собствената му партия. За да натиснат бутон "старт", Обама трябва да даде "зелена" светлина.
Обама не се противи и получават мълчаливото му одобрение. Джим Месина, един от тримата суперпечени близки съветници на президента, които работят мениджъри по печелене на избори, започва трескава работа.
Планът не е плод на приумица или внезапно осенила ги идея. Работата по този план започва буквално дни след историческата победа през 2008 г., когато Обама стана първият афроамериканец, който не само се разхожда по Пенсилвания Авеню, но може да влезе в хубавата бяла сграда, където живее и работи президентът на САЩ. Да влезе като президент.
Победата е историческа - не само заради очевидния факт, но и поради същността, концепцията на самата предизборна кампания. От офис на 6-ия етаж във вехта 41-етажна сграда в Чикаго, която за кратко е била най-високата във ветровития град, триото Джим Месина - Дейвид Плъф - Дейвид Акселрод създава безукорен модел за печелене на избори. Системата включва свръхмодерни хватки - качествени бази данни, социални мрежи, микротаргетиране. Но и традиционни - класически офиси с миниатюрни кабини, от които се случва телефонната атака на избирателите; чукане от врата на врата и убеждаване на избирател след избирател.
Когато Барак Обама е избран за президент на САЩ, още преди официално да встъпи в длъжност, същият този дрийм тийм възлага щателно проучване на добрите и лошите страни в изминалата кампания; пробите и грешките; успехите и провалите. Когато научната работа приключва, екипът подготвя документ и отива при президента. В този документ се крие магическото хапче, което носи победа на изборите. Знаят какво трябва да се случи, за да може пак да видят люшкащи се ръце, засмени лица и победа. Тогава обаче още не знаят кой ще бъде претендент, кой ще бъде кандидат на републиканците. Но ще разберат.
Тримата стратези, както и самият Обама, знаят, че основният смисъл в една политическа кариера е не да те изберат, а да те преизберат. Дори и най-добродушните вярват в тази цинична максима. Когато става ясно, че Мит Ромни ще бъде кандидатът на републиканците, изборният дрийм тийм на Обама представя и конкретен план за действие. На пръв поглед той стряска, но е единственият логичен. Републиканската партия винаги е имала повече финансови възможности и екипът на Обама очаква, че и този път ще съберат повече пари от донори.
Така в решаващите месеци на кампанията републиканците ще надминат демократите по брой излъчвани реклами. Богатството има и лоша страна. Самият Мит Ромни е уязвим. Защото самият той е богат. Има асансьор в дома си. Живее в охолство. Не плаща високи данъци. И така нататък. Чудна мишена.
Планът включва едно нещо - целенасочена негативна кампания срещу Ромни, за да може още в началото избирателите да си изградят определен образ за него. Това ще затрудни максимално републиканците в последващ етап, а представата за лустросания и добре изглеждащ богаташ не се изкоренява лесно. По-късно ще установят, че Ромни се е превърнал в първия кандидат за президент, който в началото на истинската президентска битка има негативен рейтинг.
Триото стратези работи отлично. Изборната щаб квартира на Обама е категорична, че това е единственият начин за успех. Иначе техният човек ще загуби. Да бъдеш зашлевен от историята с неблагодатното прозвище "едномандатник", е най-коварният шамар. Особено ако се казваш Барак Обама и си пристъпил прага на Белия дом като рокзвезда, която събира стотици хиляди на улицата. За да останеш в историята, трябва да бъдеш преизбран. Обама знае, че трябва да бъде преизбран. Но не е сигурен как ще се случи това, при положение че никой друг президент не е преизбиран при такова високо ниво на безработицата; преобладаващ дял на хората, които твърдят, че страната не се движи в правилната посока, и колосален държавен дълг, способен да потопи със залп американската мечта.
Всъщност до първия дебат, в който Мит Ромни победи Барак Обама, съветниците на президента са убедени, че ги очаква лесна победа. За една нощ нещата се обръщат след първия публичен диспут между двамата. За миг планът се обръща срещу създателите си - медиите и форумите настръхват, Ромни бил нормален човек, а не злодей, какъвто го изкарват. Но вече е твърде късно.
Ромни започна да диша във врата на Обама, изпревари го, но продължаваха да му липсват две неща - време и харизма. 65-годишният красавец с достолепна фигура на истински американски президент така и не спечели сърцата. И въпреки че проучванията и инерцията бяха на страната на републиканците, звездното трио на Обама имаше още един коз. Най-важният.
Екипът на Ромни просто не знаеше как се печелят избори в новата Америка. Цветна, шарена, разнообразна Америка. Екипът на Ромни не притежаваше онази дебела папка, пълна с данни и проучвания, онзи наръчник за печелене на избори, който те праща от предизборния митинг директно в Белия дом. Екипът на Ромни се залъгваше - събираме повече хора на митингите, моментът е с нас. А хората на Обама чукаха от врата на врата и печелеха глас след глас.
Защото Америка не е тази Америка, която идва на митингите на Ромни. Да, кандидатът на републиканците събираше по 10, 20, 30 хиляди души. Семейства с деца, средна класа, добре облечени, млади, възрастни, но бели. Само бели. Въпреки поносимото си представяне на следващите два дебата и удара, който супербурята Санди нанесе и по кампанията на Ромни, той събираше все повече хора на своите митинги. Самият Ромни, който до последно се е съмнявал в себе си, както признава в интервюта, усещаше, че вълната го носи към Белия дом.
По същото това време базата данни, с която демократите разполагат, показва новата Америка. Базата данни и хилядите срещи с гласоподаватели "на терен" разкриват значението на испаноговорещите (почти 11% от гласоподавателите). Значението на младите жени, които сами искат да управляват бъдещето си (против абортите, хайде стига, драги твърди републиканци, елате в XXI век). Значението на азиатците (Ромни не спря да атакува Китай).
И колкото Ромни да е прав в цялостната си визия за развитието на Америка, толкова Обама е прав в начина, по който се печелят избори днес - демографски. Сега, дни след съкрушителната победа, екипът на Обама не признава, че е спечелил демографски, но всъщност точно така се случи. Испаноговорящите съставляват важна част от електората - вече почти до 20%, в щати като Невада, Флорида и Колорадо, които Мит Ромни имаше шанс да спечели, но загуби.
Изводите за загубилите са категорични - те не пресметнаха добре какво представлява Америка днес, кои са основните гласоподаватели и как се печелят избори в такава ситуация. Вече е ясно, че в бъдещите избори белите гласоподаватели ще имат по-малко значение за сметка на испаноговорящото население - латиносите. Опасенията, че те няма да гласуват, не се сбъднаха, защото политиката на Обама спрямо имигрантите ги мобилизира. Възможно е 11 млн. нелегални имигранти да получат правен статут и да останат легално в САЩ след евентуално приемане на нови промени в законодателството. Като добавим към това и младите хора от т.нар. поколение 2000, с преобладаващо участие на жените, това дава представа за съществена част от гласоподавателите, които избраха Обама, а бяха пренебрегнати от Ромни.
И докато демократите се сърдят на обвиненията, че математиката е победила идеите, то това е точно така. Прецизната предизборна машина показа, че не е важно да имаш конкретни идеи за следващите 4 години, просто трябва да знаеш как да убедиш избирателите да гласуват за теб. Избори вече се печелят по нов начин.
