Световните лидери реагираха гневно на решението на либийския съд на 19 декември да осъди отново на смърт шестима медици, обвинени, че са заразили умишлено повече от 400 либийски деца с ХИВ. Продължаващата сага застрашава да изкара от релси внимателно аранжираните усилия на Муамар Кадафи да се завърне в световната общност. Това пише в обширна статия Джулиет Терзиев в списание „Уърлд политикс уоч ексклузив”, известен автор във вестник Сан Франсиско кроникъл. Авторът е бивш служител и на Си Ен Ен.
Държавният секретар Кондолиза Райс каза, че САЩ са "много разочаровани от резултата" и искат медиците да бъдат освободени и "да им бъде позволено да се завърнат у дома възможно най-бързо". Руският външен министър Сергей Лавров нарече решението "извънредно жестоко". "Шокиран съм от подобно решение. Това е негативно послание към Европейския съюз", каза комисарят по правосъдието на ЕС Франко Фратини. Адвокатите на шестимата обжалваха незабавно присъдата във Върховния съд на Либия, но не е ясно кога съдът ще вземе решение. Ако Върховният съд потвърди присъдата, то случаят, продължаващ вече почти осем години, ще трябва да отиде за окончателно разглеждане във Върховния съдебен съвет на Либия.
"Този случай е изцяло политически и всеки, който го следи, все още таи някаква надежда, че може да се стигне до изход в резултат на преговори," казва Сара Лий Уитсън, директорка на „Хюмън Райтс Уоч” в отдела за Близкия изток. "За Либия ще бъде политическа катастрофа, ако ги екзекутира."
Процес без доказателства
Случаят "Шестимата от Бенгази" - пет български медицински сестри и палестински лекар, започна още през 1998 година, когато деца в болницата „Ал Фатех” в Бенгази, Либия, започнаха да дават положителни проби за вируса ХИВ. Либийските власти арестуваха десетки поляци, унгарци, българи и филипинци от медицинския персонал, като в крайна сметка освободиха всички с изключение на шестима. Либийските власти по-късно използваха самопризнания, изтръгнати със сила от медиците, като доказателства за западен заговор да се изпробва ХИВ като биологическо оръжие. Кадафи заяви, че медиците са работили по нареждане на американското ЦРУ и израелското разузнаване Мосад. Съд в Бенгази ги осъди на смърт през май 2004 година, като предизвика буря от протести по повод справедливостта на процеса. Преговори между Либия, България, САЩ и ЕС за намиране на изход доведоха до създаване на фонд за медицинско лечение на заразените деца и отвориха пътя за нов процес.
Но наблюдатели смятат, че второто дело е било също толкова несправедливо, колкото първото, като съдът е отказал да изслуша показанията на защитата или спомените на обвиняемите за това как са били измъчвани, за да направят самопризнания. Съдът не предостави и научни доказателства в полза на решението си.
През миналия месец, малко след края на втория процес, научното списание "Нейчър" публикува проучване, чийто резултати показват, че пробите взети от някои деца съдържат вируси, които са били в болницата много преди идването на медиците през 1998 година. Докато делото продължаваше, повече от 50 деца починаха.
Политическа грешка
Продължаващите страдания и смъртта на толкова много деца предизвика силни емоции в Либия и според експерти създаде условия за политическа буря, която Кадафи не предвиди. След като разиграваше случая в местните медии като дяволски престъпен заговор на Запада да контролира африканците, ако трябва сега да освободи шестимата, това би изглеждало като капитулация пред Запада. Наблюдатели смятат, че това би засилило и осмелило опозицията срещу продължителното управление на Кадафи, особено в Бенгази, където в течение на години преобладават антиправителствените настроения.
Тяхното освобождаване ще сложи също така край на твърденията на Кадафи, че чужденците, а не лошите санитарни условия са причина за заразата. "Кадафи сбърка. Той смяташе да използва случая като политическо оръжие срещу Запада, а не случаят да бъде използван срещу него вътре в страната," казва Уитсън.
България реагира бавно на случая, може би, за да запази икономическите си връзки с Либия. Страната на Кадафи беше голям купувач на българско оръжие и повече от 25 хил. българи работеха там, като изкарваха заплати три пъти по-високи от тези у дома.
Но шокът в България от присъдите от 2004 година промени отношенията на двете страни, като властите в София започнаха международна кампания, за да спечелят подкрепа за медиците. България трябва да стане член на ЕС на 1 януари, което означава, че Либия сега ще трябва да се съобразява с един от най-мощните в света икономически блокове, а не само с малката балканска нация с ограничено международно влияние. Докато ЕС трябва тепърва да предприеме официални стъпки срещу Либия, говорителят Йоханес Лайтенбергер каза, че блокът не изключва възможността от налагане на санкции.
САЩ неотдавна възстановиха дипломатическите връзки с Либия, като отвориха отново посолството в Триполи, но Райс отхвърли спекулациите, че предстои официално посещение, а американски представители намекнаха тихо, че случаят с медиците може да навреди на бъдещето на двустранните отношения. Ако САЩ решат, че Либия не изпълнява своите ангажименти да спазва международните споразумения и продължи реформите, усилията за нормализиране на отношенията могат да спрат, като затруднят още повече изпадналия в икономическа криза режим на Кадафи.
В търсене на изход
Като се има предвид политическия характер на случая, наблюдателите вярват, че най-вероятният изход е постигане на резултати след преговори. Либия поиска от България 10 млн. долара на дете в замяна на освобождаването на медиците. Според либийското законодателство семействата на пострадалите имат право да помилват осъдените. България обаче не се съгласи с предложението, като заяви, че това ще означава признаване на вина. Появиха се други възможности за задоволяване на искането на Либия.
Представители на ЕС подписаха проектоспоразумение през септември за изграждане на голяма клиника в Бенгази за лечение на пациенти, страдащи от ХИВ/СПИН. Проектът ще бъде финансиран от България и други страни от Европа. Започна обучение на либийски персонал за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН. Проектите са само начало и малко хора вярват, че това ще е достатъчно за освобождаването на "шестимата от Бенгази", а истинските преговори не могат да започнат, докато либийското законодателство не изчерпа хода на всичките си процедури.
