Изборите в Америка: рулетката се върти
Изборите в Америка: рулетката се върти / netinfo

Америка иска промяна; само че не може да реши каква точно.

Ако в британската политика една седмица е твърде много време, в Америка пет дни могат да бъдат цяла вечност. На старта на процеса за номиниране на кандидати за президент в САЩ Барак Обама победи Хилари Клинтън с разлика от около 17 хил. гласа от подадени общо 220 хил. на предизборните партийни събрания на демократите в Айова на 3 януари. Именно този вот даде начало на лавина от уводни статии: харизматичният млад чернокож сенатор беше сравнен с Джак Кенеди, Мартин Лутер Кинг и дори с Роналд Рейгън. Френският вестник "Либерасион" приветства човека, който "ще възстанови образа на Америка пред света". Изглеждаше, че г-н

Обама е спечелил номинацията, да не говорим за президентския пост, в резултат на световни акламации, а не на избори. На 8 януари г-жа Клинтън се върна в играта, след като спечели в Ню Хемпшър с дори по-малка разлика (около 7500 гласа) за изненада на анализаторите, които й предсказваха тежко поражение. Сега изведнъж се заговори за триумфа на опита над надеждата, за съкрушителната мощ на машината на Клинтън, за следващата глава от забележителната история на Comeback Kids (б.р. - имат се предвид Бил и Хилари Клинтън). В същото време колебанието сред републиканците е дори още по-драматично - между корифея на Библията Майк Хъкаби, който печели в Айова (доста глупости за едно ново лице и силата на религиозното дясно), Джон Маккейн, който печели в Ню Хемпшър (да приветстваме опита и достойнствата на независимостта), и Руди Джулиани, който все още води в големите щати, които ще гласуват в "супер вторника" на 5 февруари.

Всъщност единственият полезен урок, който можем да научим, е, че битката за Белия дом е изключително несигурно нещо. Рулетката се върти. Причината е не просто защото това са най-откритите избори в Америка от 1928 г. (тогава за последен

път в надпреварата не участваше настоящ президент или вицепрезидент); а защото aмериканците всъщност не знаят какво искат. Наистина, те отчаяно желаят "промяна": при положение, че икономиката се колебае, политиката е в застой, млади хора умират

в Ирак, а за света администрацията на Буш е олицетворение на крайна некомпетентност, огромен брой американци от доста време считат, че страната им е на грешен път. Но каква да бъде промяната? И кой може да я донесе?

Дали г-н Обама е този, който най-вероятно (макар и за няколко дни) би задоволил тази нужда, зависи от това, докъде е стигнал той. Неговият призив в по-голяма степен се основава на привлекателния оптимизъм, отколкото призива на г-жа Клинтън. Той

нарича себе си "продавач на надежда"; не без основание настоява, че не може да настъпи промяна, ако страната e затънала в старата партийна политика "Буш-Клинтън". И в много отношения днешна разделена, недоволна Америка наистина изглежда възлага надежди на г-н Обама - представителен мъж, стремящ се към

консенсус и притежаващ изключително красноречие както когато

губи, така и когато печели.

Все пак, може би демократите от Ню Хемпшър бяха прави, като поискаха малко повече (ако г-н Обама беше спечелил, едва ли нещо би могло да го спре). Наистина, президентството на Обама би затворило две от най-дълбоките рани на Америка: тъй като е чернокож, а не се е кандидатирал като представител на чернокожите, той би извадил жилото на расизма от нейната политика; и понеже е млад човек, той би пристъпил отвъд отровното наследство на разделението, което Виетнам прокара през

60-те години между либерали и консерватори.

Въпреки това други сфери винаги са изглеждали по-заплетени. Ще може ли г-н Обама наистина да промени толкова лесно международния образ на Америка само поради това, че е чернокож и е живял като момче шест години в мюсюлманска Индонезия? Той, разбира се, ще бъде посрещнат като герой - но това ще се случи със следващия президент, независимо кой/коя ще е той/тя, просто защото не е Джордж Буш и защото не е забъркал кашата в Ирак. Оттам нататък Америка ще бъде съдена според делата, а не според думите си. Не съществуват кой знае какви основания да се счита

например, че г-н Обама е в състояние да примири необходимостта да се сложи край на окупацията в Ирак с необходимостта да се избегне катастрофата, която един силов вакуум в сърцето на Близкия изток би предизвикал. Кажи ни повече, заявиха доста избиратели в Ню Хемпшър: в този смисъл те бяха прави, като му отказаха едно сигурно номиниране.

Г-жа Клинтън обаче също трябва да се потруди повече - доста повече от това просто да споменава постоянно думата "промяна". Ню Хемпшър е бастион на привържениците на Клинтън: ако загуби там, тя би изпаднала в ужасно тежко положение в Невада, където изборите са на 19 януари, и особено в Южна Каролина, където се гласува на 26 януари и където близо половината от избирателите на първичните избори на Демократическата партия са чернокожи. Супер Вторникът, когато ще гласуват 22 щата, може да се окаже последният й шанс. Сега, след като беше на крачка от политическата смърт, тя е отново там, откъдето тръгна - начело. Да се надяваме обаче, че си е взела някои уроци.

Най-напред, не е достатъчно да излъчваш компетентност и да изреждаш безброй политически проекти. Тя трябва да се научи на поезия от г-н Обама така, както той има нужда да се научи на проза от нея. Тя трябва да се вслушва в избирателите, а не да изнася лекции пред тях. Преди всичко тя трябва да се отърве от това чувство на нараненo избраничество, което отравя кампанията й; трябва да покаже, че семейство Клинтън не са вчерашни хора. Проблемът й не е просто това, че г-н Обама все още може да я настигне, а това, че напомни на много американци, че е политик, който разединява. Ако тя спечели първичните избори, това ще се дължи единствено на факта, че твърдият електорат на демократите (профсъюзите, необразованите, бедните, възрастните) са застанали зад нея. Само че номинацията не означава избиране за президент.

Републиканците би трябвало да са в доста по-лоша форма. Те имат по-голям избор (четирима кандидати, ако се брои и Мит Ромни, който завърши втори, както в Айова, така и в Ню Хемпшър). Демократите се терзаят, задавайки си въпроса на каква промяна са представители те, докато републиканците са управляващата партия. При това положение те биха побеснели, ако г-н Маккейн се провали. Като човек, който превъзхожда г-жа Клинтън по опит и който може да се сравнява с г-н Обама по обаяние, досега той показа повече политическа смелост и от двамата демократи и би победил всеки един от тях при един пряк двубой на изборите. 71-годишният сенатор обаче е непредвидим човек и много от най-смелите му идеи - като настояването му за имиграционна реформа - дразнят партията му, която не е в цветущо положение.

Въпреки това останалите кандидати могат да се поучат от смелостта на г-н Маккейн. Защото, когато избирателите не са много наясно какво искат, те гласуват за тези, които са наясно с това: 2008 е година за смелчаци. /БТА/

Коментар