Тази сутрин (22 юни - бел. ред.) ме поканиха в TV7 заедно с Комитата и Асен Генов, за да обсъждаме идеята на Искра Фидосова - новият избирателен кодекс да контролира не само българските електронни и печатни медии, но и интернет - сайтове, форуми и блогове. Не възнамерявах да споделям мнението си по този въпрос, но изглежда ще трябва да го направя. Извън това, че за мен всеки опит да се контролира и регулира словото е опит да се добие власт над него, с която после да се злоупотребява, не намирам дори за необходимо да се обсъжда идеята за такъв запис в избирателния кодекс, защото тя е прибързана, глупава и недомислена. Единственият начин да контролираш интернет е да го забраниш изобщо. Иначе най-много да се изложиш.
С цел обаче по-доброто изясняване на въпроса, искам да предложа на инициаторите на идеята един кратък ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК:
КЛЕВЕТА - невярна информация, която накърнява достойнството на този, за когото се разпространява. Управляващите много се страхуват от клевети и компромати в блоговете и социалните мрежи и затова искат отрано да си вържат гащите законодателно. Макар че не всеки компромат е клевета. Компроматът, както сочи името, е материал, който компрометира някого, изнасяйки за него информация, от която той се срамува и не би искал да става обществено достояние. Но тази информация може и да е вярна. Ако кажеш обществено за някой мъж, че е импотентен, това във всички случаи е компромат, но е клевета само в случай, че не е вярно. Така например клевета би било следното съобщение:
На 20 юни тази година в село Крива ръкойка министър Симеон Дянков преби бабичка и й открадна пенсията.
Обаче съобщението:
Симеон Дянков е неадекватен политик, слаб финансист и компрометиран министър.
Това съобщение е лично мнение и ще бъде престъпление, ако някой тръгне да преследва автора му за него. За съжаление обаче, струва ми се, тези, които искат да променят избирателния кодекс в посока към контрол върху текстовете в интернет, се страхуват повече от втория вид "клевети".
АНОНИМНОСТ - лично действие без разкриване на самоличността. Четем: "За първи път в закон ще бъде вкарана забрана за анонимни материали по време на изборни кампании." Няма да навлизам в разсъждения как точно е възможно това, само се питам кой и каква отговорност ще носи за анонимни текстове в интернет. Моят блог е отворен за всеки, който иска да коментира (с изключение на един-двама досадници и руските порно спамове), така че под всяка статия могат да се появят всякакви коментари, много от които анонимни и много от които вероятно неприятни за вносителите на предложението за законодателна промяна. Ако някой иска да държи мен отговорен за тях, това е все едно вестник "Труд" да отпечата на първа страница снимка на Искра Фидосова, после някой да си купи вестник, с флумастер да нарисува на Фидосова мустаци и брадавица на носа и после да залепи страницата на ъгъла на Витошка и Патриарха. Каква е в този случай вината на в. "Труд" за този анонимен акт на комуникация?
ЮРИСДИКЦИЯ - ето тук идеята на Фидосова се разбива и аз не мога да си обясня как тя не го вижда, при положение, че е юрист. Всяко престъпление се дефинира с територията, на която е извършено, и с него се занимават властите, които имат юрисдикция над тази територия. Коя е територията на интернет? Кой има юрисдикция над нея? Как предлага Фидосова да се постъпи с човек, който е "наклеветил" ГЕРБ в условията на предизборна надпревара, но този човек живее, да речем, в Холандия и е публикувал "клеветата" във Facebook, при което текстът физически е попаднал на сървър в Индия? Кой ще го преследва и с какво ще го накаже?
ПОЛИТИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ - уважението, което политическите субекти успяват да предизвикат към себе си. Трудно е да се даде рецепта за това как да предизвикаш уважение към себе си. Но има много лесни начини да предизвикаш неуважение. Единият от тях е да не държиш на думата си, да казваш днес едно, утре друго, после да се отмяташ и от него и накрая човек да не може да разбере имаш ли изобщо собствено мнение. Така ще стане и с предложението за контрол върху интернет в избирателния кодекс. Пак ще има "ама това беше само идея", "подведоха ни" и "искахме да кажем друго". Държавното ни управление обаче има едно много ценно качество, заради което трябва да си го обичаме - когато измисли някоя титанична глупост, после се отмята. А можеше и да не се отмята...
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на sulla.log.bg
