Европейският съюз започна подготовка за честване на петата годишнина от "голямата стъпка" - разширяването на Съюза през 2004 година с десет държави. Присъединяването имаше огромни ползи за страните и това не може да се оспори. Стандартът на живот се повиши във всички страни от "голямата вълна" - през 1999 година той е бил 40 процента от средния европейски стандарт, а в края на миналата година е 52 процента.
Проблемът е, че новите страни членки получиха от ЕС повече, отколкото му дадоха, освен, разбира се, територията. А искат да получат и повече, в контекста на финансовата криза. Но "новите момчета" имат странно разбиране за баланса между техните права и задължения. Те искат политическо влияние, което не съответства на тяхната икономическа, финансова, демографска и териториална мощ, да не говорим, че току-що са влезли в ЕС. Останките от омразата от съветско време се изразява в странна и нездравословна мания - цялостно отричане на Русия.
Пример за това е налагането на вето върху началото на преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия за партньорство и търговия. Предишното споразумение изтече през декември 2007 година. Върху новото наложи вето първо Полша, след това Литва. Брюксел трябваше да положи много усилия, за да оттеглят те ветото си и през септември миналата година започнаха преговори.
Винаги е имало разлика в стандартите на живот, както и в политическия, и културния манталитети между Запада и Изтока в ЕС - пет години членство в Европа не могат да преобърнат това, което е установявано в продължение на десетилетия. Но след като сега дойде кризата, тези различия се превръщат в нов вид бариера. По ирония, в годината, когато се навършват 20 години от падането на Берлинската стена, тя приема ново, предимно икономическо измерение. Тя едва се е преместила на изток и сега върви по протежението на Балтика до Адриатика най-общо по границата Полша – Чешка република – Унгария – Словения и България.
Икономическата ситуация в страните членки на ЕС от Източна и Централна Европа е толкова плашеща, че столиците на "Голямата четворка" - Париж, Берлин, Лондон и Рим се опасяват много, че Изтокът ще повлече целия Запад във водовъртежа на банковите фалити и икономически спад. Гледайки към Унгария, България, Румъния, Словения, Чешката република и Словакия, ЕС започва да говори за "аржентинците на Дунава", имайки предвид девалвацията на националната валута и фалита на икономиката на "Сребърната държава" през 2001 година.
Икономическите различия могат да доведат до различия във външната политика. Разбира се, Велика Европа се държи заедно - технически - от Договора от Маастрихт, от еврозоната, както и от много други споразумения, да не говорим за чувството да бъдеш европеец. Но докато някои имат в джобовете си британски лири или евро, а други дългове - единността във външната политика има малък шанс да оцелее. Въобще не става въпрос за обща външна политика.
