Година след оттеглянето на Кастро от властта в Куба няма видими промени
Година след оттеглянето на Кастро от властта в Куба няма видими промени / netinfo

В Куба в последно време цари почти единодушното мнение, че "всичко си е същото, нищо не се е променило".

Година, след като кубинският президент Фидел Кастро "временно" предаде правомощията си на по-малкия си брат Раул, някои приемат това мнение с облекчение, а други с растящо безпокойство.

Когато Фидел се подложи на операция и на 31 юли отстъпи управлението - първото му оттегляне от властта след кубинската революция през 1959 г. - Раул Кастро се нагърби с тежката задача да поддържа статуквото и едновременно с това да извърши необходимите промени в дългата сянка на по-големия си брат, която винаги тегне над него.

От гледна точка на стила промените бяха извънредно големи. На мястото на силната личност и на дългите, пламенни речи на Фидел Раул показа една традиционно дискретна личност и редки публични появи.

"Вече няма толкова манифестации, само малки събирания", казва млад жител на Хавана.

А без дългите речи "телевизионните програми са съответно много по-кратки", казва друг жител.

Оглавявайки екип, назначен от Фидел, Раул Кастро извърши плахи политически и икономически реформи, чиито резултати ще се видят след известно време.

Всички промени трябва да съответстват на политиката на "последователност", обявена от кубинските власти, които твърдо отхвърлят употребата на термини като "приемственост" или "преход", когато говорят за сегашната ситуация на острова.

Възприеман от мнозина като прагматик, Раул Кастро поиска по-голяма ефективност и по-малко оправдания от парламента - Националното събрание на народната власт - за нещата, които не функционират. В първата си реч пред парламента през декември Раул постави три проблема - транспорта, разпределението на храните и острия недостиг от над 400 000 жилища.

"Това не е правителствен фонд от самодоволни лица, а правителство, което се занимава със самокритика", признава Мануел Куеста Моруа от социалдеморкатическия алианс "Арко прогресиста" - опозиционна организация, която подкрепя идеята за договаряне с правителството за демократичен преход.

В началото на януари Куба стана свидетел на необичайно критичен дебат в средите на местната интелектуална общност на фона на действията на правителството по проучване на правни реформи за признаване на гражданските права и правото на собственост на хомосексуалните двойки.

Възобновеният диалог с Испания, в това число въпроси от областта на правата на човека, и двете предложения на Раул за диалог със САЩ също бяха изтълкувани като опит да се постигне "нормализиране на положението на Куба като част от международната общност", сочи Моруа.

Хосе Мигел Инсула, който е генерален секретар на Организацията на американските държави, явно признава наличието на промяна. По-рано този месец Инсула каза, че след като управлението е в ръцете на Раул Кастро, в Куба "е настъпила промяна, която показва определен преход, определена промяна във властта".

Явно не всички обаче усещат подобни промени или ги смятат за недостатъчни. САЩ продължават да настояват за преход към демокрация, а в Куба все още има широко дисидентско движение, което казва, че е "разочаровано" от временното управление на Раул Кастро.

"На практика няма никакви промени. Изглеждаше, че ще има такива, особено през първите няколко месеца предвид преговорите със САЩ и доста силните критики в пресата", казва икономистът Оскар Еспиноса Чепе, който е един от 75 дисиденти, хвърлени в затвора през 2003 г., а в момента е извън затвора по здравословни причини.

"Но нещата не надхвърлиха този предел и атмосферата замира"добавя Чепе. По мнение на Чепе и на други представители на кубинската опозиция силата, която слага спирачки на промените, си има име - Фидел Кастро.

Кубинският лидер е като "препятствие, което не може да бъде преодоляно", като "тясно яке, в което не можеш да мръднеш", казва Еспиноса Чепе. (БТА)

Коментар