Слагам си очилата и веднага сядам да пиша. Така ме посъветва водещият на "дискусията" за бъдещето на Европа, която се състоя преди обед в Информационния център на Европейския съюз. Слагам очилата, защото ми цитираха Хелмут Кол, който бил казал, че който твърди, че знае каква е визията за развитие на Европейския съюз, трябва да отиде на очен лекар. А сядам веднага да пиша, за да разберете как наистина мисли евроелита, че трябва да се развива ЕС, преди довечера няколко телевизии да ви (пре)разкажат политкоректната версия от сутринта.
Дискусията бе по-скоро българска премиера на книгата "Политически партии и евроскептицизъм" от Любомир К. Топалов. С нея авторът, между другото преподавател по политология в японски (!) университет, аргументира нуждата от създаване на обща европейска държава. И тъй като политолозите и анализаторите обикновено са авангард на политиците, всеки момент очаквам по-членоразделните български управляващи да заклеймят евроскептицизма с неговите "аргументи".
А те са много прости - "евроскетицизмът" не е нищо друго, освен политическа стратегия за оцеляване и достъп до властта. Политиците са суперпрагматични същества - те винаги вървят по течението. Ако критичното отношение към ЕС има достатъчно силни позиции в европейските общества, някои, особено по-малките европейски партии, яхват тази вълна ,за да дойдат на власт или да влязат във властта. Когато това се случи, и те като колегите си се опитомяват. Евоскептизицмът не бива тотално да се отрича, първо защото става все по-популярен, второ, защото с критиките си към някои евроинституции може да постигне цели, удобни и на европеистите - например по-овластен Европарламент. Не трябва обаче да се допуска да трупа електорална подкрепа, критикувайки самата демокрация. Още по-малко - фаворизирайки националните демокрации. Единственият правилен път за развитие на Европа е задълбочаващата се интеграция за създаване на европейски демос и основаване на федерална европейка държава. Това може да се окаже и утопия, но Европа е длъжна да опита, защото алтернативата са войни като Наполеоновите през ХІХ век и двете световни през ХХ век. Европейският съюз, освен от от нов икономически подем, се нуждае и от нов фундаментален мит, който да оправдае съществуването му. И тъй като заплахата от войната е далечна и неясна за новите поколения, новият мит е ... федерална европейска държава, могъщата поне колкото САЩ.
Ако присъстващите колеги от телевизиите са успели да схванат същността на казаното от Любомир Топалов, след няколко часа ще чуете горе-долу това, но обвито в политкоректна мъгла. Няма да чуете обаче дефиницията на автора за "евроскептицизъм" - "всичко от статуквото назад". Няма да чуете и твърдата му убеденост, че от самото начало Европейският съюз е проект на елитите и такъв трябва да остане, докато съюзът не се превърне в "политически субект с единна фискална, външна, вътрешна, отбранителна, здравна, образователна и т.н. политики". Тоест, във федерална държава.
Никой от "аргументите" в книгата не е нов сам по себе си, но в толкова синтезиран и агресивно-настъпателен вид поне аз ги чух за първи път. И то в комплект с демонстративно-пренебрежително отношение към политиката, възприемана само като източник на конфликти; към идеологията - възприемана само като люлка на опасни за мира национализми; към демокрацията - възприемана като досаден популизъм, пречещ на правилния, начертан от просветените елити път на развитие; и най-вече - към индивида, възвърнал си познатата ни от комунизма позиция на "винтче" в голямата машина на властта.
Уплашен за статуса си и за самото си съществуване, очевидно евробюрократичният елит от всички страни-членки се кани да се обедини в ущърб на интересите на обществата си, и къде с "аргументи", къде с манипулации, къде с размахване на плашила, да ги поведе към европейската свръхдържава. И даже не към свръх, а към "не-държава", към деконструкция на държавата, към осъществяване на старата марксистка утопия за безкласово и вечно проспериращо общество.
Днешните евробюрократи, както призна и авторът на "Политически партии и евроскептицизъм" тази сутрин, освен с особена компетентност, не блестят и с особена оригиналност. Чешкият президент Вацлав Клаус напълно основателно припомня, че сегашният процес на европейска интеграция, започнал след края на Втората световна война, е продължение на отколешните и периодично повтарящи се опити за обединение на континента, които Европа прави нееднократно от разпада на Римската империя насам. Всъщност Европейският съюз иска да стане Третият Рим. Проблемът е, че същото иска и Русия. И ако Брюксел води континента в досегашната посока, има реална опасност пътищата им да се слеят.
Оставим ли бъдещето на Европа само на евроелитите, убедени че "статуквото", тоест, сегашната институционална форма на ЕС е догма, която не може да бъде критикувана, ЕС неизбежно ще се превърне в СССР. Подобен догматизъм обаче е в разрез не само със здравия разум, и но и с цялата 20-вековна история на европейската цивилизация. Няма само едно-единствено възможно и правилно бъдеще на европейската интеграция. "Все по-тесният съюз", т.е. задълбочаващата се политическа интеграция на страните-членки, не е безалтернативен. Алтернативата е връщане на ЕС към първоначалната му концепция за сътрудничество между суверенни страни. Тази алтернатива цели да отрече г-н Топалов, когато дефинира "евроскпетцизма" като "път от статуквото назад".
Именно когато казах, че ЕС трябва да се върне към либералната визия на основателите си, водещият ме прикани да ида на очен лекар, а после ме попита към съм видял либерализъм в ... Жан Моне. В Моне наистина няма как да видиш либерализъм. Но аз имах предвид Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери, Робер Шуман - и тримата немскоезични католици, следващи класическия либерален възглед за Европа. Класическият либерален възглед разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството. Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи.
Римският договор от 1957 г. гарантира четирите основни свободи в Европейската икономическа общност: свободно движение на стоки, свободно предлагане на услуги, свободно движение на капитали, и свободна миграция. Той възстанови права, основни за Европа по време на класическия либерален период през 19 век, но потиснати в епохата на национализъм и социализъм. Римският договор сложи край на социалистическата епоха, довела до конфликти между европейските народи, чиято кулминация са двете световни войни.
В пряко противоречие с класическия либерален възглед е социалистическият или имперски възглед за Европа, защитаван от политици като Жан Моне, Жак Делор или Франсоа Митеран. Днес коалиция от етатистки интереси на националисти, социалисти и консерватори, прави всичко възможно, за да изпълни неговата програма. Европейският съюз се разглежда като империя или като крепост: протекционизъм навън и интервенционизъм вътре. Днешните разноцветни етатисти мечтаят за централизирана държава, управлявана от ефикасни технократи, за каквито самите те се мислят. Тяхната мечта бе въплътена в договора за въвеждане на еврото, подписан на 9 и 10 декември 1991 г. в Маастрихт; затвърдена в Лисабонския договор, заменил през 2007 г. бламираната от французи и холандци Европейска конституция; и бетонирана с вече подписаните и всички следващи споразумения за Европейски валутен съюз. Следващата крачка по този път е общата държава. Съветски съюз в задния двор на Европа.
Европейският съюз може да оцелее като институция, само ако се откаже от идеите за изкуствено обединяване на континента и се върне към първоначалната концепция за сътрудничество между суверенни страни-членки. Именно ние, народите, преживели по-голямата част от ХХ век без свобода и в централно планирана държавна икономика, трябва да кажем това на Брюксел. Защото сме по-чувствителни и по-адекватно реагиращи на тенденции, водещи в посока, различна от тази на свободата и просперитета. Мисията на България и другите бивши комунистически страни-членки е да върнат ЕС към либералните му корени.
С национален "елит" като сегашния това няма да стане. Той трябва персонално да се подмени.
