През 1997 година Франк Гери озадачи света с противоречивия си проект за Музея Гугенхайм в Билбао. До този момент, няма какво да се лъжем, нито Гери, нито Билбао, беше в мислите на предприемачи, туристи и инвеститори. Гери е знаменитост, а испанското индустриално градче е символ на мъдро решение на управляващите, които искали да променят облика на града и от икономически зависимости а ла "Кремиковци" (разбирай безсмислена и западаща индустрия), да вкарат свеж икономически полъх (разбирай култура и туризъм).
Към днешна дата около 400 млн. долара годишно се изливат в Билбао, заради смелото и мъдро решение на този проект да бъде дадена зелена светлина. Самият музей е привлякъл над 10 милиона посетители.
Подобни примери по света много, едни - успешни, други - не чак толкова.
Разбира се, да повтаряш стара формула, според която една абсолютно шантава сграда води до прекрояване на икономическата действителност на един град, е занимание рисково и опасно. Факт е обаче, че стархитекти (от star и architect) като Тадао Андо, Сантяго Калатрава, Нормън Фостър, Заха Хадид и Жан Нувел създават нова форма и съдържание не само на определено пространство, но и на възприятието за даден град.
Съвсем естествено, това не пречи стархитекти да правят и обратното - безумни сгради, които изсмукват икономиката на града. Но всичко зависи от заданието. Виновни не са те, а другарките и другарите, които стоят зад заданието. Трагична например е съдбата на някои от архитектурните символи на последните олимпийски игри в Пекин - олимпийският стадион и сградата на телевизията. Едната - пуста, без туристи и безумно висока издръжка, другата - опожарена, изоставена и ненужна. Е, имаше и добри попадения, макар че китайските решения винаги трябва да се поставят под съмнение, но никой не може да отрече че летищния терминал, дело на сър Нормън Фостър, тепърва ще оказва положително влияние в развитието на Китай и региона.
Като стана дума за Фостър и икономическата обосновка на даден мащабен архитектурен проект, стигаме до шумно разгласения архитектурен конкурс за софийско правителствено сити на 4-и километър. И тъй като времената са особени, на един подобен проект вече се гледа от различни ъгли - към критериите би трябвало да се добави и възможен приток на туристи, отваряне врати за бъдещи подобни проекти и окуражаване участието на други чужди архитекти и потенциални инвеститори. Без да твърдя, че ако се казваш Заха Хадид, проектът ти непременно е добър, няма как да не отчетем допълнителната стойност, което това име носи.
Но, да караме поред.
Правителството и главният архитект Петър Диков трябва да бъдат потупани по рамото, защото подобен архитектурен конкурс, ако не се лъжа, не е правен от дълги година. Самият факт, че Фостър и Хадид са сред допуснатите, е достоен за аплодисменти.
Тъй като с колегите от "24 часа" вече трета поредна година се занимаваме с мащабното изследване "Кой е най-добрият град за живеене в България" и през ръцете не минаха стотици страници за какво ли не, свързано с бъдещето на градовете, темата няма как да ни бъде чужда. Градското планиране и развитие винаги са били една от любимите теми за разговор и последните няколко години прекарваме свободните си часове в търсене на онази странна амалгама между отлично място за живеене, работа и почивка, която стои зад гръмкото "най-добър град". Сигурен съм, че и вие - ако сте родени, живеете и работите в голям град - силно се вълнувате на какво прилича мястото, на което попадате, след като напуснете комфорта на дома си.
И тъй като повечето от големите български градове очевидно не приличат на нищо, дори един архитектурен конкурс за правителствено сити, може да обърне нещата в правилната посока. Какво остава за мащабен конкурс за правителствено сити.
За въпросният конкурс, който впрочем разглежда терен на 6-и километър, а не на 4-и, нещата са прости и ясни. Мястото съвсем не е подходящо за целта. Може да е избрано, заради близостта с ИПК Родина, но в заданието не е упоменато, че се изисква подземна връзка на новия комплекс с кабинета на Ирена Кръстева. Това, разбира се, може да бъде поправено в последствие.
Допуснатите проекти са добри, включително и българските. Засега не е предвидено президентство, министерски съвет и основни министерства да са част от новото място, което е съществен пропуск. Най-добър е проектът на сър Нормън Фостър. Трябваше да се рискува и да спечели Заха Хадид. Поради ред причини е по-добре, че спечели чужд архитект. Най-добрият вариант беше да се хвърля просто ези-тура между Фостър и Хадид. За жалост, според крайното решение, се падна калъч и спечели французина Доминик Перо.
Неведнъж съм гледал работите на Доминик Перо и - честно казано - макар библиотеката до Сена да ми харесва, дори само заради това, че е правена по времето на Митеран, както и проекта му за театър в Санкт Петербург, всичко останало ме кара да затварям книгите със скиците на Перо и да отварям книгите с приказките на Шарл Перо. Честно казано, един Перо е абсолютно достатъчен и това е в никакъв случай не е Доминик. Но, решението е взето и макар да звучи повърхностно, златният шанс истински стархитект от ранга на Заха Хадид или сър Нормън Фостър да работи в България, бе пропуснат.
Колкото до самата реализация на този скъпоструващ проект, държавата очевидно тепърва ще търси средства. Премиерът Сергей Станишев каза, че е трудно да се намери инвеститор в условия на икономическа криза. Но ако има пари, честно казано, за да се върнем към началото на тази статия, по-добре да се дават за инфраструктура, по-добри пътища и подобни проекти на стархитекти, отколкото за проекти като "Белене", разни потоци, реки или тръби. Тях ги чака бъдеще като на "Кремиковци", а не като на Билбао.
