Хубаво е, че България вече се вълнува от избори не само на собствена територия, но и навън. Напоследък се сещам поне за три такива вълнения, които пълнят дискусиите по радиото, страниците на вестниците и блоговете в интернет. Предсказанията са полярни – Соломон Паси за шеф на НАТО, Ирина Бокова за шеф на Юнеско, Краси Аврамов за победител в „Евровизия”. Колкото и да ми се иска, особено за първата, малко вероятно е да ознаменуваме с успех въпросните три кандидатури.
Има обаче една четвърта, за която никой не се сеща, но е с почти предизвестен щастлив край. Ще стигнем и до нея.
На първо място – НАТО. Няколко дни остават до юбилейната среща на НАТО, където ще бъде избран следващия шеф на Алианса. Принципно, Соломон Паси има шанс. Притежава необходимият опит след почти дузина години в Атлантическия клуб и като министър на външните работи в кабинета на Сакскобургготски. Пръв каза, че България трябва и ще влезе в НАТО. Пръв качи шефа на НАТО в трабанта си. Пръв постави въображението и новите идеи пред статуквото и скуката, за да разчупи българския политически живот.
Дори Соломон Паси може да получи подкрепа от Щатите, макар вече да стана ясно, че тежката американска благословия е с адрес Копенхаген.
Тъй че, макар и достоен, изборът на Паси за генерал секретар на НАТО е малко вероятен. Шансове има, дори очакваната намеса на Турция, която може да парира избора на Андерс Фог Расмусен.
На второ място – Юнеско. Вълна от вътрешноправителствено упорство се надигна, когато стана ясно, че Паси ще кандидатства за шеф на НАТО, едва ли не на гърба на кандидатурата на Ирина Бокова за най-високия пост в Юнеско. Ще попречи ли това на Бокова, питаха се някои. Не сме ли прекалено смели да издигаме две български кандидатури за важни постове в една и съща година?
В такава ситуация протича кампанията на посланика ни във Франция Ирина Бокова, предложена за кандидат за поста генерален директор на Юнеско. Дъщеря на Георги Боков, известен на всички почитатели на БКП и на вестник „Работнически дело”, и сестра на Филип Боков, твърде близък до днешните управляващи, Бокова е с ясно изразени леви пристрастия. Но нищо не се знае. Юнеско, като всяка подобна световна организация, отглежда свои апаратчици, за които факта, че живеем в 21 век не е от значение.
На трето място – „Евровизия”. Самият конкурс, изначално бутафорен, е бил арена на всякакви небивалици, гаргантюански вкусови изблици и музикални вакханалии на сцената, тъй че е трудно да се предположи дали една песен е подходяща за „Евровизия” или не. В този смисъл, противоречивото участие на Краси Аврамов като българска кандидатура не може да се тълкува еднозначно. Все пак, трудно ми е да повярвам, че ни чака призова позиция, дори и с голямо рамо, което удря жената на всички времена Петя Буюклиева.
Така се оказа, че за нито един голям световен пост, който се раздава тази година, България няма реален шанс.
За щастие, има и четвърта възможност. Има възможност за четвърта кандидатура за български финалист на световната арена. Номинация и свободна позиция към този момент не съществуват, но за създаване на такъв пост се говори от доста време. И падналото чешко правителство тази седмица отваря широко вратите спешното му създаване.
Иде реч за позицията президент на Европейския съюз, която се оказа твърде необходима именно сега. Идат избори за Европейски парламент. Европа има крещяща нужда от ясна идентификация в очите на избирателя със силен лидер, личност, която да представя ценностите на това най-голямо постижение на Стария континент. Втората причина е именно справянето с кризисни ситуации, каквато създава падането на чешкото правителство, докато Чехия е поела председателството на Съюза. Вярно, тук успокоението, че шведите идват след по-малко от три месеца и бързо ще вкарат в ред нещата, е валидно. Но истината е, че от ЕС не може да бъде излаган на подобни рискове, дори само защото чешкото председателство се оказа едно от най-слабите в историята му.
Европа има нужда от постоянен президент. Не бюрократ, който следва дневния ред на поредната среща и се грижи да посреща подобаващо лидерите на европейски страни в Брюксел.
Европа има нужда от активен президент, който да закърпи раздърпания и протъркан имидж на обединена Европа. Психологията на вземане на правилни решения учи, че в такива моменти е най-добре да избереш елегантна и интелигентна дама.
И ако световните наблюдатели първосигнално се сещат за Ангела Меркел, то напомняме, че казахме „дама” и в този случай правилният избор е на изток и се казва Меглена Кунева. Подобна кандидатура би била сигурен шанс, че България най-сетне ще успее на световното избирателно поле.
