Българска Седянка, Белгия
/
Снимки: Владислав Велев, Борислава Инджиева
На почти две хиляди километра от България, в сърцето на Белгия, има място, където двайсетина белгийци се събират всяка седмица, за да играят български народни танци.
Фламандката Ан и валонецът Ален се запознават преди 15 години в Брюксел, където и двамата ходят на курс по български народни танци. Професионалният хореограф Ален от град Лиеж чува преди години народна музика от България и се омагьосва от нея.
Интересът му го отвежда в курс за народни танци, който се води в Брюксел от българин. Там среща Ан и двамата се сключват брак по български обичай, облечени с народни носии.
netinfo
И сега, както и тогава живеят в Лиеж – на 100 километра от Брюксел. В дома им обаче атмосферата е българска. Сега двамата са организирали клуб за български народни танци и обичаи, който нарекли "Седянка". Репетициите на ентусиастите са всеки четвъртък вечерта, в село недалеч от Лиеж. Само там открили зала с дървен под и с нормален наем.
Ален и Ан ни посрещат в къщата си, пред която по български обичай има пейка, а вътре всичко напомня за България. Стените са с дървена ламперия, върху тях има окачени родопски черги, по етажерките има наредени книги за историята и обичаите на България. На масата ястията са също български, обяснява Ален: "Вино, шопска салата, сирене, хляб, шарена сол, луканка. Не точно луканка, но подобен на българска луканка белгийски салам".
Хляба от години прави ръчно Ан. Нас ни черпи със страхотни хлебчета с ядки.
Шопската салата и питката се правят лесно, казва Ан. Трудното е да се изработят народни костюми. А тя изработва на ръка костюмите на повечето от 23-мата танцьори от ансамбъла: "Всъщност започнах да правя костюми заради нашата сватба. След това започнах да правя проучване. В Белгия е много трудно да се намери информация за българските народни костюми. Аз обаче открих един човек от град Берж, който ми разказа много за тях и има колекция кукерски костюми. Получих помощ и от българи и започнах сама да шия костюмите, включително шевиците. Това отнема обаче много време".
Докато Ан изработва костюмите, Ален прави цървулите. Не от свинска кожа, тъй като не може да се намери в Белгия, а от говежда. Това обаче е доста скъпо, а участниците в състава плащат малка такса, която покрива само наема на репетиционната зала и застраховката. Научили са се да танцуват хора от всички краища на България и им е трудно да кажат танците от кой район са им любими.
"Запленени сме от два региона – шоплука, тъй като танците там са много бързи, жизнени и красиви, и пиринските танци. Но пиринските понякога са много трудни и трябва внимателно да слушаш музиката и ритъма на тъпана. А танцьорите от нашата група много обичат северняшкото хоро", обяснява Ан.
netinfo
В клуб "Седянка" има хора с различни професии и на различна възраст – от най-млади до 63-годишна жена. Всички те са белгийци, които така хубаво танцуват хора от различни части на България, че ме засрамиха. А талантът им се оценява често от публиката, защото "Седянка" участва в различни празници.
В момента Ан и Ален са в България, за пети път. Обикалят антикварните магазини и търсят запазени народни носии, разпитват етнографи и възрастни хора за българските обичаи, научават нови стъпки от народните танци. За да има какво да разказват на съседите си в Лиеж, седнали по стар български обичай на пейката пред къщата.
