Какъв е смисълът на БОРКОР ли? Новият антикорупционен център е най-вече скъпоструващ прах в очите, който показва, че борбата срещу корупцията може да е доходен бизнес, също както самата корупция.
Едва ли вече някой може да каже колко са антикорупционните органи в България. Сега към неизброимите комисии, съвети и инспекторати се добавя и един чисто нов „Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност" със звучния прякор БОРКОР. Което затвърждава впечатлението, че институционалното размножаване в борбата срещу корупцията, може да се сравни по размах единствено със самата корупция.
Директорът на новия център го определя като „хоризонтална структура с мултиинституционален подход". Каквото и да се крие зад тази засукана дефиниция, тя също идеално приляга на самата корупция.
Откриване на отдавна известното
„Това звено не дублира никакви функции", уверява премиерът. Какви точно обаче ще са функциите, които няма да се дублират, е трудно да се разбере.
Според директора му например Центърът щял да анализира „корупционния риск", за да открие „тези слаби места", които могат да го повишат. Този анализ обаче вече е направен многократно и детайлно, „слабите места" са отдавна известни на всички, а корупционният риск, както и самата корупция, са си все така повишени.
„Когато центърът е получил сигнал срещу ДАНС или МВР, те ще изчистват този сигнал, ще го проверяват и той веднага ще отива при прокурор", казва от своя страна премиерът. От което става ясно, че според него центърът ще има не толкова аналитични, колкото оперативни функции. И досега обаче много други органи проверяват и дават на прокурора много сигнали, от което не е произтекло нищо.
Скъпоструващ прах в очите
Опитът да се разбере повече от устройствения правилник на центъра води до още по-голямо объркване.
„Извършва анализи на риска по отношение на проектните рискове в отделните проекти". Колкото и пъти да повторите това изречение, няма да откриете никакъв смисъл. Както и в целия правилник, чийто прочит крие единствено рискове за здравето.
Какъв тогава е смисълът от новия център? Част от отговора е очевидна поредна имитация на дейност за вътрешна и външнополитическа употреба. Скъпоструващ прах в очите, който показва, че борбата срещу корупцията може да е доходен бизнес, също като самата корупция. В случая се предвижда 155 души за три години да изхарчат 16 милиона, символично настанени в центъра на София на мястото на някогашния символ на безсмислието - Министерството на бедствията и авариите.
Защита на „тайни интереси"
През седмицата обаче се оказа, че идеята може да послужи и за чисто практически цели. В търсене на примирие в скандала около СРС-тата премиерът назначи за заместник-директор на Центъра шефа на ДАНС от времето на тройната коалиция, чиято оставка някога бе приел лично. Човекът, когото после отзова от консулски пост и обвини персонално за деградацията на ДАНС и загубеното доверие на западните партньори. Някогашен съветник на Станишев, взел си после за свой съветник лоялния гражданин, обявен днес за глава на престъпния „Октопод".
„Господин Сертов ръководеше специалната служба за сигурност ДАНС, по време на тройната коалиция. С една дума НДСВ, БСП и ДПС са гласували своето доверие той да защитава техните тайни интереси", аргументира изненадващата реабилитация премиерът.
Което поражда съмнението, че освен „за превенция и противодействие на корупцията" се създава и център за прикритие на „тайни интереси". А това, както е показала практиката, често води до прикритие и на самата корупция.
