През последните дни разбрахме, че алкохолният туризъм в Слънчев бряг се лицензира. Щял дори да се превърне в запазена марка на курорта. Вярно, с известни ограничения - туровете с чашка в ръка ще започват по-рано, ще включват определени заведения, ще се провеждат в групи до 195 души и т. н. Както и да се погледне, остава само да се отпечатат и брошурките, промотиращи спиртната забава.
Какво обаче значи "алкохолен туризъм" и трябва ли наистина България да залага само на този трик за привличане на туристи?
Aко прегледаме данните на консултантските агенции, нашата страна я чака светло туристическо бъдеще, ако продължава да се развива в чудната ниша на евтиния алкохолен туризъм.
Фактите - компанията Technomic, лидер в определяне навиците на консуматорите в ресторанти и барове, предрича, че през 2011 година ще има ръст от 2% на консумацията на алкохол в заведения. Това автоматично значи, че чужденците, които идват на морето, ще поръчат поне по едно малко повече тази година. Колко хубаво, а?
Нещо повече - предвид новата алкохолна регулация в Слънчев бряг, според която алкохолните турове ще се регламентират, наистина можем да очакваме един прекрасен летен сезон, обилно полят с високооктанови питиета.
Сигурно в алкохолния туризъм няма нищо лошо. Едни туристи са жадни за Моне и отиват в музей, други са жадни за водка и отиват в Слънчев бряг. И двете страсти могат да се категоризират като "утоляване на жаждата".
Погледнато от стратегическа гледна точка, развитието на алкохолния туризъм в България е приемливо, но само на този етап. И други нации, чийто туризъм не е бил развит поради липса на достатъчен кеш, често залагали на първоначален тласък. Това може да бъде алкохолен туризъм, суперевтини оферти, секстуризъм - но всички те създадени с идеята, че са само за началото, до натрупването на необходимите средства за осъществяване на нещо различно.
Когато веднъж парите са влезли в икономиката и първоначалната стратегия вече има финансово обезпечение, нещата трябва да се променят. Накратко - натрупваш пари от алкохолен туризъм, обаче ги влагаш в друг, различен вид туризъм, който не привлича само тийнейджърски тълпи, готови да вилнеят с полупразни бутилки по улиците.
Ако искаш да направиш от Слънчев бряг аквапарк чудо, курорт, осеян с всевъзможни водни забавления, можеш да прибегнеш до евтин алкохолен туризъм, който да те захрани с необходимия капитал, за да реализираш мечтата си. Но няма логика да развиваш евтин алкохолен туризъм още и още, хванал се като удавник за сламка, потопена в бутилка водка.
Примери има много, но тъй като тези дни се говори основно за Естония, се спираме на тази страна.
Естония, както може би се досещате, е тежко повлияна от алкохолния туризъм. Столицата Талин е на някакви си 85 километра от Хелзинки. Фериботите пристигат за около 2 часа и дават възможност за дневен алкохолен трип. Жадните финландци се изсипват на групи, далеч по-големи от планираните 195 души от туристическите фирми в Слънчев бряг, и се наливат на бившата съветска почва. Литва и Латвия гледат завистливо, защото нямат съсед, който хем е богат, хем е жаден.
Естонците обаче не са глупави и бързо минаха към фаза две - създаване на специални магазини, които да отговарят на вкусовете на финландците и да ги подтикват към шопинг, не само към пиене.
Така изведнъж се появиха и финландски бизнесмени, които "внесоха" популярни вериги и започнаха да източват парите на сънародниците си, но на естонска почва. Нашите естонски приятели не спряха дотук. Парите, дошли от падащите по улиците скандинавски туристи, бързо бяха вложени умно в развитието на естонския туризъм - екоселища, културни турове, гурме екскурзии и т.н. Естонците използваха алкохолните банкноти за развитие, а не за разруха.
И столицата Талин, вместо да се превърне в град, символ на алкохолния делириум, използва всяка банкнота, похарчена от чужденец, за инвестиции в туризма.
Алкохолът остана, но бяха създадени далеч по-интересни заведения, които предлагат нови варианти за консумация на алкохол - странни, екзотични и скъпи предложения, които се харесват на един друг тип туристи. Беше изцяло реновиран старият град и Талин от сив и скучен стана уютен и красив.
На родна почва е необходима регулация не за това как да се случва алкохолният туризъм, а за какво да се използват парите от него. Най-малкото условие е те да не отиват за развитие на същия.
