В България образованието е недофинансирано смята Калфин
В България образованието е недофинансирано смята Калфин / снимка: Sofia Photo Agency, архив
В България образованието е недофинансирано смята Калфин
45875
В България образованието е недофинансирано смята Калфин
  • В България образованието е недофинансирано смята Калфин

Кандидатът на БСП за президент на републиката Ивайло Калфин се срещна със Синдиката на българските учители и обсъди някои значими проблеми в образованието, което той определя като приоритет за развитието на страната. Намаляване на броя на незавършилите ученици, осигуряване на работа на завършилите и ново разпределение на делегирания бюджет, които определя финансите в основните училища, са само част от промените, които, според Калфин, държавата трябва да предприеме.

Кандидатът на БСП за президент на България Ивайло Кафин определи срещата си с представители на Синдиката на българските учители като една от най-важните за бъдещето на страната.

„Всеки е убеден, че образованието е ключът и към успешна държава и ключът към успешна реализация на всеки един. А в образованието има доста проблеми. Освен това виждаме различни тенденции, които се случват в Европа. На мен много ми се иска България да не я гледаме сама по себе си, а да се сравняваме с другите. Защото и децата като завършат, започват да се сравняват с останалите в Европа и е много жалко, че по показатели, по които бяхме едни от водещите, сега слизаме доста назад”, заяви той.

Като пример за това, Калфин посочи отпадането на децата от училище. „България беше една от страните с най-нисък процент на отпадане, около 6-7% се движеше преди няколко години, не толкова отдавна. Португалия беше шампион с 18% отпадане. Днес около 30% са отпадналите деца от училище по статистика. Тази година 68 000 деца завършват училище, а преди 12 години са започнали малко под 100 000”, обясни той.

Калфин бе категоричен, че основен проблем на образованието е неговото финансиране. По думите му когато делегираните бюджети са на човек, това неминуемо води до намаляване на качеството на образованието. „Аз съм категорично убеден, делегираните бюджети нека останат, но по съвсем различен начин би трябвало да се финансират. Познавам малко по-добре критерии, които има в Европа за висшето образование. Там финансирането на университета е по резултатите, които извършва. Финансирането на човек, включително и в средното образование, знаете, че се записват някой път „мъртви души”, има деца, особено в отдалечени места, ромски произход, не само ромски, бедни деца, които се водят, за да има бройки в класовете и в училищата. Начинът на финансиране трябва да бъде друг. Без да се използва обаче начина за финансиране за намаляване на финансирането. Защото при една такава промяна някой може да го използва да смени въобще метода и с това да намали и финансирането. В България образованието е недофинансирано”, изтъкна още той.

Кандидатът за президент на БСП даде за пример повечето от страните в Европейския съюз, които в периода на криза са направили две важни неща. Подпомогнали са вътрешния си пазар и са инвестирали в образование. „Това е логиката, която има в Европа - че кризата идва и ще свърши и от тук нататък, за да бъде конкурентна една национална икономика, тя трябва да има не повече суровини, защото в Европа ги няма, не по-евтин труд, защото в Европа не е евтина, а повече добавена стойност, свързана с образование, ноу-хау, качество на работната сила и т.н. Не случайно навсякъде се увеличиха в кризата именно средствата за образование. Това трябва да бъде един от приоритетите и в България, когато се разпределя бюджета”, каза кандидат-президентът.

В закриването на училищата Калфин обясни, че вижда един познат до болка проблем. „Ако се поддържа този начин на финансиране, малките училища не може да се каже, че имат възможност да дадат добро образование. Там действително са изключително ограничени по отношение на делегирания бюджет. Трябва да има някакъв коефициент, или нещо подобно, което да ги подпомага допълнително. Не са един и два случая - масово не стигат средствата, учителите получават много ниски заплати, няма средства за материали, няма средства за поддръжка на сгради. Малките училища продължават да имат проблем”, заяви още той.

Калфин акцентира и върху извънучилищните дейности. „Имаше навремето функции и възможности да се създават извънкласни, извънучебни занимания за децата. Сега до голяма степен това се държи само на ентусиазма на учителя. Ако го няма този ентусиазъм, са много малко формите, в които могат да участват децата. Това се вижда след това и в образованието, и в езика, и в културата на младите хора. Мисля, че има някои много опасни проблеми там. Едно от нещата, които бих направил към президентската администрация, е някакъв форум, платформа, в който и родителите, и учителите, въобще обществеността, да има грижа към съдържанието на езика, съдържанието на телевизионни програми - не само това, което СЕМ прави по закон, съдържанието и наличието на образователни и обучителни програми по медиите, което е изключително важно”, обясни той.

Сред другите промени в образователната сфера, които Калфин би подкрепил, са увеличаването на задължителната възраст за обучение от 16 на 18 години, с което ще се намали процента на незавършилите ученици, както увеличаване на интереса от страна на държавата към младежите, които са завършили своето образование. По думите на Калфин безработицата сред тях е 30 на сто, което значи, че всеки трети младеж у нас е без работа.

Избори 2011