През септември ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила в страната, като дори делът на симпатизантите й леко се повишава в сравнение с май - от 30 на 32 процента. Това показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 22 до 26 септември сред 1000 души.
На следващо място е БСП с 18 на сто, тоест с 2 процента повече в сравнение с май 2011 година.
През последните шест месеца без значими промени остават дяловете на симпатизантите на ДПС - между 7 и 8 на сто, както и на "Атака" и на "Синята коалиция" - по около 4 на сто.
Според данните на НЦИОМ делът на хората, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, е равен на дела на изпитващите притеснения от това управление - по 44 процента. Социолозите уточняват, че през последните месеци делът на скептиците е бил трайно по-висок от този на оптимистите.
Дори в условия на реална изборна ситуация не расте делът на тези, според които има политическа сила, която би се справила с управлението по-добре от ГЕРБ, посочват от НЦИОМ. Според тях това показва, че избирателите инвестират доверие в своите партии, но го правят, без да очакват някакъв радикален пробив в политическата конюнктура към момента.
Данните от изследването показват още, че има повишаване на одобрението на работата на парламента и на кабинета. Социолозите отчитат мобилизация на електоратите на ГЕРБ и на БСП, като според тях именно мобилизацията на симпатизантите на управляващите води до покачване на общото одобрение за работата на тези институции.
След началото на изборната кампания в края на септември, 25 процента от интервюираните одобряват парламента, което е увеличение с 6 процента в сравнение с юли, а 38 процента - кабинета, тоест със 7 процента повече. Близо 40 на сто от
привържениците на управляващите имат положително отношение към Народното събрание, а 71 процента одобряват дейността на кабинета. Силно критични настроения към парламента и кабинета има сред избирателите на БСП - 72% на сто от тях не одобряват парламента, а 79 процента - кабинета.
Подобни данни показват по-скоро степента на мобилизация на избирателите на основните политически сили, отколкото са израз на оценка за свършеното от държавните институции за последния месец, коментират от НЦИОМ. Социолозите смятат, че в момента е некоректно да се правят сериозни обобщения за работния профил на институциите, посочва БТА.
НЦИОМ отчита, че обиколките на политиците в страната ги правят по-разпознаваеми, а съпричастността на партийните електорати в предизборна обстановка води до ръст на одобрението към тях. В сравнение с юли се увеличава одобрението за работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева - 34 на сто, което е с 5 на сто повече, на президента Георги Първанов- 43.4 на сто или увеличение с 4 процента, и на премиера Бойко Борисов - 51.3 на сто, тоест с 2 пункта увеличение.
Лидерите на "Атака" и на БСП също подобряват публичната си визия - с 4 на сто расте одобрението за Волен Сидеров, а с 3 процента - за Сергей Станишев. В началото на кампанията Иван Костов и Мартин Димитров запазват без промяна оценките за работата си.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова е единственият работещ в България политик с одобрение, по-високо от това на премиера Борисов - 54 процента срещу 51 на сто.
Няма значими промени в класацията на най-одобряваните министри. След номинацията на Росен Плевнелиев за президент, най-одобряваните министри остават Цветан Цветанов, Мирослав Найденов с по 47 на сто одобрение, Николай Младенов - с 46 на сто одобрение, и Вежди Рашидов - с 40 процента одобрение. Най-висок ръст в одобрението - от 13 на сто, се отчита за Маргарита Попова, която, макар че беше номинирана за вицепрезидент, не напусна поста си на министър, а излезе в отпуск за кампанията. Според социолозите по-високият й рейтинг е по-скоро израз на положителна обществена реакция към номинацията й, отколкото оценка за работата й като министър.
Симеон Дянков и Вежди Рашидов през последния месец също добавят одобрение към рейтинга си - съответно 11 и 9 процента.
