Златото е едно от вложенията, които се преборва успешно с инфлацията

Асен Ягодин, председател на управителния съвет, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие, гост в „Седмицата” на Дарик:

Как се отразява върху банковия пазар и лихвите на банките новината за решението за заем от 2 млрд. лева от страна на България от онзи ден? Една страна, която взима заем… Какво става с доверието в нея? Едното разбиране, аз съм пълен дилетант в тази област, затова ви питам, едното разбиране е, че ако взимаш заем, може би си закъсал. Другото разбиране е, че ако ти дават заем, значи си о’кей, вярват ти.

Мисля, че това е една добра практика и всъщност добре установена в редица отворени икономики, каквато е и българската. При всички положения не може да има винаги абсолютен баланс между бюджетни разходи и приходи. Още повече, че има периоди на икономически растеж, които трябва да бъдат подкрепени и с допълнителни инвестиции. Така че взимането на заеми, пък било и от държавата, в никакъв случай, нали, не трябва да се приема като едно погрешно или пък, недай си Боже, негативно решение. Така че това е по-скоро една позитивна новина. Всички европейски държави взимат заеми, възстановяват заеми. Въпросът е в техния баланс, т.е. сумата, която се взима като заем, дали е по възможностите на съответната държава и дали тя коректно би изпълнявала задълженията си по този заем в бъдеще.

А ако се използва Сребърният фонд за държавни ценни книжа, става ли България по-рискова и това ще доведе ли до увеличение на лихвите по кредитите, защото имаше и такава теза?

Мисля, че дискусията за Сребърния фонд в последните няколко месеца излезе в един прекален популизъм, в една посока на прекален популизъм. Едностранчиво започна да се говори как се прехвърля Сребърният фонд в съответно в държавен дълг, как се превземат… някои дори позволиха си да казват, че се национализират парите на Сребърния фонд в посока на държавата. Мисля, че по-важното тук е да се установи какво всъщност е Сребърният фонд, тъй като такива държавни и суверенни фондове има по цял свят. Например страните от Персийския залив от отдавна генерират… всъщност са създали такива суверенни фондове, които всъщност да акумулират средства от продажбите на петрол, излишъци от продажбите на петрол, така че след време, когато той се изчерпа, държавата да има акумулиран ресурс, с който да посреща нуждите си. Така че един такъв фонд всъщност е едно съвсем нормално решение на едно мислещо в перспектива правителство. Акумулираните средства от него би трябвало да бъдат управлявани достатъчно професионално, може би консервативно, тъй като основната цел е след известен период от време да ги има тези средства и по възможност те, така, да са се увеличили. Така че едно съчетание между консерватизъм и все пак доходност, която да надхвърля инфлацията, е най-разумното поведение за един такъв фонд.

Да, но в момента планът, който като че ли е приет, има съгласие и между партньорите в тристранния съвет, но премиерът Бойко Борисов миналата седмица каза, че решение за това няма, но планът е сега 30%, една трета от фонда, да се инвестира в държавни ценни книжа и постепенно да се стигне до 70% с по 10% годишно. Това според вас отговаря ли на идеята за баланс?

Всъщност по мое мнение, разбира се, тъй като аз следя тази тема като един страничен непредубеден наблюдател, мисля, че по-важното са други тези, които излизат на дневен ред. Едната от тях е да бъде увеличен хоризонтът за използване на този фонд от 2018 на 2028 г., поне такива са там намеренията, което ще създаде един значително по-голям хоризонт и за инвестициите на самия Сребърен фонд. Другата важна новина е, че има твърдо намерение участващите в… управлението му вече доста по-активна дискусия да предприемат относно необходимия баланс между различните активи, които ще бъдат закупувани със средствата на фонда. Така че тази първа стъпка, 30% казахте вие, то е всъщност до 30%, т.е. това ще бъде преценка на управителното тяло на фонда дали да се изпълнят тези 30% през настоящата година или по-малък процент, след това поетапното вдигане… мисля, че нищо изненадващо няма едно такова пребалансиране на пропорциите в този фонд. Пак казвам, важното е да са достатъчно добре подбрани активите, така че те да са, от една страна, консервативни, от друга страна, да носят, както казах преди малко, доходност, която поне да покрива инфлацията.

Но аз не разбрах докрай отговора на въпроса ми за лихвите и връзката, която ваши колеги анализатори виждат между това, че пипането на Сребърния фонд ще повиши рисковете в очите на света към България и това ще доведе до увеличение на лихвите по кредитите, които и вашата банка дава?

Коментирам всъщност в този момент именно тези предварителни коментари, когато още не беше ясна новината, че България ще излезе с емитиране. Тоест такива са намеренията на България, в рамките на следващото тримесечие да издаде облигации на… външни пазари. И тогава мнението беше, че с едно изцяло погасяване на старите облигации със средства, разбира се, такива бяха, нали, коментарите, с погасяване със средства на Сребърния фонд, който знаете, че е част от фискалния резерв… естествено чисто механичното издърпване на средства от фискалния резерв в посока на държавен дълг, механично то веднага предизвиква съответните притеснения на финансовите пазари. Оттам моите колеги даваха анализа, че това неминуемо ще доведе до понижаване на кредитния рейтинг, което е условно, да го наречем така, и оттам с намаляване на кредитния рейтинг се правеше връзката с лихвените проценти. Естествено една държава, която е с по-нисък кредитен рейтинг, би трябвало да се финансира на външните пазари на по-висока цена. Така че тази екстраполация на мислите, пак казвам, преди да е взето крайното решение каква всъщност ще е пропорцията на инвестиране на средствата в Сребърния фонд и преди новините от последните дни за намерения на правителството за издаване на… облигации, провокираха всички тези анализатори да стигнат до тази крайност, че неминуемо лихвените проценти след едно такова действие ще бъдат повишени.

Миналата година септември вашата банка, Българската банка за развитие, пусна кредитна линия за микропредприятията с по-евтин ресурс… с по-ниски лихви. Това обаче повлия ли изобщо на кредитния пазар? Достатъчно ли е, за да паднат лихвите за такъв тип кредитиране за бизнес изобщо?

Всъщност това, което визирате от миналата година, беше всъщност оформяне на гаранционна схема, на гаранционна схема, която с партньорство с други банки като начинание направихме септември месец на миналата година съответно за по-ниски лихвени проценти, при които те кредитират малки и средни предприятия. По-важното действие е буквално отпреди няколко седмици, когато…

В края на миналия…

Да, анонсирахме и вече всъщност са подписани споразуменията с шест банки. Предстоящо е подписването с още една от големите банки. По която инициатива представихме 100 млн. ресурс. Разбира се, той ще бъде предоставен на два транша. В рамките на която инициатива се очаква лихвените проценти към крайните потребители, малки и средни предприятия, да са в размер на 7%, и то 7%…

А колко са сега?

…фиксирана лихва, която не е често явление на пазара, с още половин процент разходи за такси и комисионни. . . или тогава цената за крайния получател е 7,5%. Съпоставено с цени за малки и средни предприятия на кредитния пазар в момента, в порядъка на 10%. Т.е., 2,5% има…

Т.е., с една четвърт падат лихвите.

Да, има съответно… може и по този начин да го кажем, да. Което, разбира се… говорим за 100 милиона. Капацитетът на нашата банка, поне на този етап, не е толкова голям, че да повлияе една такава инициатива, или поредица от инициативи при по-ниски лихвени нива, да повлияе като цяло на пазара. Ние просто…

Те вече трябва да се свършили тези 100 милиона, ако е толкова по-изгодно…

И на мен ми се иска, и на моите колеги в банката те вече да са свършили, за да пристъпим към следваща инициатива, която е в подобна посока.

Ама, ако не са свършили, това пък показва, че нещо притеснява тези малки фирми, които могат да използват при по-изгодни условия кредити, но не го правят.

Целта на банката чрез подобни инициативи е да създаде един по-благоприятен достъп на малки и средни предприятия, които знаем, че бяха най-силно ударени от кризата и съответно най-рестриктивно се отнесе към тях банковият сектор. Така че това предоставяне на кредити при по-благоприятни условия… защото пак искам да повторя, това са 7,5% лихва, до пет години срок на кредита, до 2 милиона за отделен проект. Това са едни благоприятни условия. Това обаче не може само по себе си да провокира фирмите да търсят кредити. Това, което би трябвало да ги провокира, е увереност в бъдещето на всеки проект.

Добре, но тази седмица излиза проучване на Германско-българската индустриално-търговска камара, според която една трета от немските фирми, инвестирали в България, никога вече не биха го направили отново. Което издава отношение към бизнес климата на германския бизнес към България. Сега вие казвате - има по-евтини кредити, обаче те не са свършили. Пуснахме ги преди няколко седмици, но 100 милиона, които не са много, не са свършили. Това всичко говори ли за лош бизнес климат в България?

Ще отговоря и на този въпрос, но искам да се върна към кредитната линия. Все пак това е самият старт на кредитната линия. Знаем, че банките имат нужда, първо, от един период за промотиране на новата линия пред своите клиенти. След това е период на анализиране на съответните проекти. След това се правят обезпеченията. Така че има поне един период от два до три месеца преди да видим реалното усвояване на средства от тази линия. Относно проучването на казахте германо-българската или българо-… всъщност по-правилно е да кажем… На мен ми се иска всъщност името на тази камара да е българо-германска, тъй като в края на краищата става дума за инвестиции и стимулиране на инвестициите на свързани с германската икономика фирми в България. Но, както казвате, една трета са негативно настроени, но две трети са позитивно. Тоест, можем да го обърнем въпросът. Това значи, че преобладаващата част от фирмите са доволни от това, че правят бизнес в България. Очевидно техните проекти се развиват добре. Винаги ще има други, които са недоволни по една или по друга причина от средата в България. Това не винаги и не задължително е свързано с бизнес средата. Тук не казвам, че бизнес средата не трябва да се подобрява. Знаем, че има един период в момента на свиване на българската икономика, което е следствие, разбира се, от външни процеси, не толкова вътрешни, който период обаче би трябвало в един относително кратък период да приключи. Тоест трябва да се подготвим за следващия силен растеж на нашата икономика. А за да влезем в него добре подготвени, трябва двигателите на този растеж да са напаснати. Всичко това е по линия на така популярната дума инфраструктура, това е по линия на по-добре от досега функционираща държавна администрация, така че всичките административни пречки пред бизнеса да бъдат сведени до един резонен минимум, както и по линия на други упреци за корупция, за мудност в апарата. Всичкото това са едни начинания, които… всъщност процеси, които трябва да бъдат финализирани. Но всяко нещо с времето си.   

Кой е по-големият проблем при кредитирането на бизнеса в България в момента - липсата на проекти, които да харесват банките, или страхът на банките да рискуват с малки фирми, с фирми без история, с проекти, които може пък и да не доведат до успех.

Нека да, нека да го поставим въпроса в една малко по-различна светлина. Всъщност основният ангажимент на банките към своите клиенти е по-скоро по линия на привлечените депозити. Банките имат един сериозен ангажимент към депозантите, ресурс, който им е поверен за временно съхранение и управление, след известно време да бъде възстановен. Т.е. преди всичко трябва да са защитени интересите на вложителите, а оттам нататък да се търсят най-подходящите форми за инвестиране на този ресурс. Естествено, че българските банки са типичните търговски банки, които разчитат основно на кредити. Така, стигайки до кредитите, искам да кажа, че коренно различна е в момента средата за отпускане на кредити от това, което се случваше през 2006, 2007, 2008 г. Тогава просто имаше една битка за ръст на кредитните портфейли. Знаем, че имаше дори периоди, в които БНБ й се налагаше да рестриктира този ръст, тъй като той достигна до 70-80% годишно. Тогава много-много не се отдаваше значение на това какъв точно е проектът, кой стои зад него, мениджърът има ли опит, има ли по принцип перспектива примерно дадено производство, което ще се инициира, спрямо вътрешния пазар или спрямо шансовете му за износ. Сега вече просто на банките им се налага, виждайки последиците от кризата, им се налага много по-внимателно да преценят.

Какви последици видяха те, тези пари, дето ги даваха 2006, 2008 г., какъв процент от тях се оказва, че сега не могат да си ги вземат обратно?

Ами, статистиката, статистиката на централната банка е публичен документ и от него е видно, че просрочените кредити над 90 дни са в размер на близо 15% от общия кредитен портфейл на банковата система, а пък…

Това много ли е, да го сравним в исторически и в географски план? За банковия бизнес какво се учи в училище колко трябва да ти е лошият портфейл?

Ами, няма такова правило, няма такова правило, защото всичко е в зависимост от създадените буфери в съответната банкова система. Т.е. може да има държави, в които банковата система да има примерно 10% лоши кредити, а не 15, както е при нас, но в същото време срещу тези 10% лоши кредити да не стои никакъв или почти никакъв капитал, да не стоят заделени резерви, да не стоят заделени провизии от приходите на банката. И тогава може да се окаже, че тази банкова система е много по-рискова от нашата.

Какъв е процентът за България, с който вече влизаш в рискова зона?

Изкушавате ме, изкушавате ме да цитирам цифри, което просто наистина ще бъде едно число и нищо повече. А по-скоро бих казал нещо друго, бих дал една съпоставка. Срещу тези 15%, условно, лоши кредити, тъй като знаем, че България, за разлика от други банкови системи, обича кредитите да бъдат добре обезпечени, предимно с…  недвижимости, така че срещу тях стоят приблизително същият размер заделени провизии, срещу тях стои един капитал, който има капиталова адекватност от 17%… само за една съпоставка ще ви кажа, че в Европа, в така наречената развита Европа, все още се стремят да достигнат 9% капиталова адекватност, а ние всъщност в момента имаме 17. Имаме ликвидни средства на разположение на банковата система в размер на близо 25%, имаме минимални резерви, които са много над европейските нива. В България срещу всеки депозит… срещу всеки 100 лева депозити стоят приблизително 10 лева на съхранение в централната банка, които са също един допълнителен буфер, един допълнителен резерв. Така че сме мисля, че доста добре подковани за този ръст на лошите кредити. Пък и мисля, че той ще бъде пресечен в скоро време.

Преди време казахте, че 6% лихва по депозит е нереалистично висока. Така ли е още?

Все още така смятам, тъй като…

Българите държат парите си в банка, защото им е по-изгодно от това да ги рискуват в бизнес.

За съжаление, за съжаление е така. Защо казваме за съжаление? Защото в една нормална среда, в едни години на подем на икономиките, в един период по принцип на икономически растеж, инструментите, в които може да се инвестира, са значително повече. Тогава се появяват възможности за инвестиране и в недвижими имоти, в това число и в земя, има възможности за инвестиране във взаимни фондове, в акции. Изобщо доста по-голяма, доста по-широка е палитрата от инструменти, в които може да се инвестира. В момента, за съжаление, това са само банковите депозити, тъй като те са един на практика безрисков инструмент, който в същото време дава една възвръщаемост, и то на реална база. Знаем, че инфлацията за миналата година е в порядъка на 2,6-2,7%, а все още се намират на пазара едногодишни депозити дори на 6%. Т.е. има една доходност, реална доходност от над 3% за свои средства, които някой ти съхранява, така че да можеш да ги ползваш по всяко време.

Притчата за талантите на Христос, която той е разказал на Велики вторник, аз я разказах в началото на слушателите, той… господарят, дето дал на трима слуги пари да му ги пазят и накрая само един му върнал, без да ги е удвоил, казал „аз ги закопах в земята да е сигурно, че няма да ти ги загубя”. Той му се накарал и казал „по-добре да ги беше дал в банка, поне лихва да ми донесат”. Горе-долу българите са в положението на тоя трети слуга - дават в банка, поне лихва да донесат.

Ами, ако трябва да продължим с притчата, всъщност той може би тогава, когато ги е давал тези пари, е ставало дума за златни пари, т.е. е ставало дума за злато.

Талантът е мярка всъщност за пари, който отговаря на тежестта на водата в една амфора. Малко сложно е, но това е талантът, римският талант.

Така е, но тогава парите са значели нищо друго освен злато. А събитията от последния век показват, че всъщност златото е едно от вложенията, които се преборва успешно с инфлацията. Така че, ако в днешно време в една такава делва закопаем съвременните книжни пари, това е най-глупавото нещо, което може да се направи, тъй като инфлацията всяка година ще ги изяжда и след 10 години те няма да дойдат и половината.

От всичко, което разказахте 6%…

А в банка, а в банка все пак не само се покрива инфлацията, но и отгоре още толкова.

От всичко, което казахте, излиза, че шанс да паднат лихвите на потребителските кредити няма, защото тия банки трябва да дават високите депозитни лихви.

Напротив, аз си мисля, че здравият разум в крайна сметка през последната година надделя. След като минахме през една безумна и безсмислена депозитна война, апогеят й беше през 2009 г., но на моменти продължи и през 2010-а, мисля, че миналата година, особено в края, беляза началото на един малко по-трезв поглед върху това наистина каква трябва да бъде цената на депозитите, така че те да могат да бъдат продаваеми. Т.е. средствата, привлечени от депозити, да могат да бъдат продаваем, образно казано, като кредити. Виждаме последните два-три месеца тенденцията е към намаляване на депозитните лихви. Разбира се, това ще бъде плавен процес, тъй като банките все още сънуват събитията покрай депозитната война. Важното е, че тенденцията…

А ще има ли пак такава според вас, депозитна война да дават по-високи лихви, за да привличат повече депозити…

Ами как да ви отговоря на този въпрос. Да кажем така -  при сегашната конюнктура на пазара са по-малки шансовете за нова депозитна война, отколкото през 2009 г.

Българската банка за развитие в топ 10 на банките в България беше целта, която си поставихте миналия септември, 17-и. Къде сте сега?

А така. Това беше всъщност един от лайтмотивите на новата стратегия на Българска банка за развитие, наречена „Хоризонт 2014”. Всъщност това е тригодишна стратегия за развитие на банката, като този лайтмотив ние го определихме така не за да задоволяваме нуждите на егото си, а по-скоро като реална необходимост държавата през единствената притежавана от нея банка да може да провежда, т.е. да има реален капацитет да провежда политика във финансовия сектор. Миналата година, всъщност 2010 г. в края, банката е 17-а, мисля, че към септември месец, който го визирате, бяхме 15-и, в края на годината - 12-и, така че се приближаваме към десетката. И пак заявявам, това не е самоцел, това е необходимост, за да може държавата да има инструмент, който да работи за провеждане на политики в банковия сектор.

Добре, трябва да свършваме. Ще се съгласите ли с Кристин Лагард, ръководителката на Международния валутен фонд, че ни грози криза, подобна на Голямата депресия?

Може би нейните думи са провокирани от последните събития, особено около променената прогноза за бюджетен дефицит и за необходимост от допълнително външно финансиране, обявени от Испания. И това веднага пролича, негативният ефект от тези нови прогнози пролича при последните аукциони за нейни облигации, имам предвид на Испания, те се вдигна рисковата премия. Всичката тая несигурност всъщност на финансовите пазари, тя ще продължи очевидно да влияе и през тази година върху растежа в Европейския съюз. И съвсем наскоро всичките уважавани институции - Международен валутен фонд, Европейска комисия и редица други, промениха сериозно прогнозите си за ръста, за растежа в евросъюза. Дори някои вече са на мнение, че тази година евросъюза го грози рецесия. Това неминуемо влияе и върху българската икономика, тъй като ние сме една малка отворена икономика, силно отворена към Европейския съюз. Така че и нашите прогнози за икономически растеж всъщност подлежат на ревизия. Добрата новина е, че всичко, случващо се в Европа, ни засяга с един лаг от два-три месеца. Т.е., по мое мнение поне, все още България има шансове тая година, макар и по-слаб, но да отбележи икономически растеж.