Застрахователите няма да са задължени да образуват цените на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" по бонус-малус системата, въпреки че от години и потребителите, и браншът настояват за въвеждането й.
В интервю за Дарик, което е първото след завръщането й в Комисията за финансов надзор, ресорният зам.-председател Ралица Агайн обеща до края на годината да е готова системата, която ще позволи на застрахователите да се информират за аварийността на пътя на шофьорите и автомобилите и да предлагат по-добри тарифи на тези, които нямат нарушения. Европейските регламенти обаче не позволяват на регулатора да задължи застрахователните компании да формират тарифите си по този начин.
За избирането си Агайн заяви, че се гордее, че за първи път в парламента всеки депутат е гласувал според собствените си убеждения, а не след съгласуване с парламентарните групи.
Ралица Агайн заема за втори път поста зам.-председател на Комисията за финансов надзор с ресор „застраховане". Ето какви ще бъдат приоритетите в работата й за новия шестгодишен мандат.
Пред застрахователния сектор у нас както и в цяла Европа и всички други страни в ЕС в момента има особено голям приоритет и това е промяната на законодателството във връзка с въвеждането на изцяло нов надзорен режим с работно име „Платежоспособност 2". Целта е да се подобри финансовото състояние и капиталовата адекватност на застрахователите, така че да се избегнат неблагоприятни последствия при възможни бъдещи кризи, както се видя, че има необходимост през последните пет-шест години. Това, което се случи у нас, показа, че българският застрахователен сектор е успял в много голяма степен да предвиди рисковете и да създаде така своята организация на дейността, че да не пострадат потребителите от невъзможно заплащане. Мисля, че това е достойно да се отбележи, тъй като един от малкото сектори в Европа, които не понесоха тежки сътресения при тежките години на финансовата криза.
Другата голяма тема, която стои пред нас, е подобряването на защитата на потребителите. Застрахователният сектор, както и всички останали части на финансовия е сектор, е такъв, в който доверието влияе особено много на развитието на пазара. Ако потребителите имат доверие, пазарът нараства и обратно, когато потребителите се съмняват в това доколко бързо ще им бъде изплатено обезщетение и доколко стабилни са компаниите, съответно пазарът няма да се развива и дори ще намалява. Вярвам, че ролята на надзора като регулатор на небанковите финансови услуги в това отношение е голяма и може сериозно да допринесе за това потребителите да се чувстват по-добре защитени и интересите им да се разглеждат много по-бързо и от самите застрахователи, и от надзора.
Вече имате ли конкретни предложения, може бе част от тях сте обсъдили с колегите си от застрахователните компании?
Не сме дискутирали конкретни предложения специално в областта на защитата на потребителите, но с оглед на това, че предстоят изменения в Кодекса за застраховането ще бъдат обсъдени вярвам много такива предложения не само с компаниите от застрахователния сектор, но също така и с посредниците, както и с представители на различни неправителствени и потребителски организации. Вярвам, че може да се намери такъв справедлив баланс, който да защити еднакво добре и интереса на потребителите, и, разбира се, да гарантира, че интересът на застрахователите като търговци също ще бъде защитен.
Все пак набелязали ли сте сектори, в които трябва да поработите повече за защитата на потребителите?
Има много тесни, трудни моменти за потребителите, особено в случаите, когато не става въпрос за голямо обезщетение, когато обезщетението, което се дължи, е малко - до няколкостотин лева. Тогава съдебният спор излиза прекалено съкпо за потребителя, тъй като той трябва да си наеме адвокат, с години да се точи дело и точно в тези случаи потребителите са най-обезверени като че ли от това, че могат да получат адекватна защита. Конкретно механизми сега не бих могла да предложа, но вярвам, че в хода на обсъжданията ще се появят достатъчно добри предложения, с които да се подобри работата с потребителите.
В какви насоки очакваме да бъдат промените в Кодекса за застраховането? Бонус-малус системата ще я видим ли в текстовете?
Предпоставките за бонус-малус система бяха заложени още при предишния ми мандат. През 2009 година бяха приети изменения в Кодекса за застраховането, които позволиха да се създаде обща база данни между застрахователите и включително МВР, така че във всеки момент застрахователят при сключване на застраховката да разполага с необходимата информация дали един водач е бил изряден на пътя и дали е причинил виновно пътно-транспортно произшествие, като съответно за всеки автомобил ще може да се каже това. Такава база данни за съжаление все още не е започнала да функционира, но от информацията, с която разполагам, гаранционният фонд е в степен на готовност, така че още преди края на тази година да започне реалният обмен на данни. Иначе не смятам, че има необходимост от допълнителни изменения в Кодекса за застраховането в тази област. Ако ме питате дали това може да бъде задължение на застрахователите - да предлагат такива облекчения, тук отговорът е много категоричен - европейските директиви още от 70-те години не позволяват на регулаторите да се намесват в тарифирането на застрахователните компании, така че на единния европейски пазар такава практика е недопустима.
Как стои въпросът със зелената карта. Миналата година КФН издаде препоръка на застрахователите да не заблуждават своите клиенти, че „Гражданската отговорност" важи само на територията на България.
Не става въпрос за Зелена карта, а за пътуванията в страните от ЕС и Европейското икономическо пространство. В ЕС и ЕИП българската застраховка Гражданска отговорност е абсолютно валидна и не е необходимо да се купува каквато и да е добавка или какъвто и да е сертификат. Тази уредба е категорично ясна в Кодекса за застраховането още от момента на присъединяване на България към ЕС и в това отношение не може да има две мнения. Миналата година КФН прие изменения в наредбата за задължителното застраховане само за да окаже със специален текст на полицата с цел по-лесно потребителите да се ориентират именно, че случаят е такъв и не може да има разделение. Сега се забелязва, че някои компании разделят своите тарифи на такива за територията на България и отделно по-високи тарифи за ЕС. За потребителите трябва да е ясно, че техните полици важат на територията на целия ЕС. От друга страна, разбира се, ако неправилно са заявили своите намерения да пътуват и съответно са получили облекчения, застрахователят може да поиска доплащане на премия.
Има ли други такива тънки моменти в договорите, които по някакъв начин заблуждават потребителите?
Виждали сме през годините най-различни практики на застрахователите, които понякога са открито заблуждаващи, понякога са сложни за разбиране от страна на потребителите. Много често срещан момент, който дори не бих казала, че е по вина на застрахователите, а по-скоро неразбиране от страна на потребителите, е например случаят с подценяване или надценяване на имуществото, което застраховат. Много често потребителите си мислят, че ако колата им е оценена в полицата на по-голяма сума за тях ще е много изгодно да й се случи нещо или да я откраднат. Това не е така, защото застрахователите плащат по действителна стойност на увреденото имущество.
Може ли да има катастрофичен пул?
Това е тема извън компетенциите на КФН, тъй като в случая водещият въпрос е за политиката какво трябва да се постигне с такъв катастрофичен пул. Ако целта е по някакъв начин да се покрият щетите по къщите например на най-бедните и онеправдани хора, катастрофичният пул не може да бъде от полза, тъй като при наводнение или земетресение къщите, които са най-пострадали, са тези без строителни документи и без необходимите разрешения и съответно при бедствия те биха получили прекалено малко, почти нищо или съвсем нищо от застрахователите. Така че водещото при касатрофичния пул е това какво целим да постигнем и съответната регламентация е свързана с изпълнението на тези цели.
Друга политика, за която заговориха управляващите е да се децентрализира здравната каса и да има частни здравни фондове. Тези здравни фондове в момента са застрахователи.
Отново това е въпрос на политика - какви са целите, които трябва да се постигнат, по абсолютно идентичен начин с катастрофичния пул. Що се отнася до чисто финансовата стабилност на този вид здравни застрахователи, мога да кажа, че с Кодекса за застраховането интересът на потребителите е вече много по-добре защитен спрямо закона за здравното осигуряване, който действаше до миналата година. Вече потребителите на здравни застраховки се ползват със същите права като потребителите на други застраховки, тоест има срокове по разглеждане на претенциите, срокове по изплащане на тези претенции и при неспазване на тези срокове от страна на застрахователя, съответно ние разполагаме с правомощието да налагаме санкции или глоби на неизрядните лица. Също така финансовото състояние на здравните застрахователи е много по-добре гарантирано, а с навлизането на новия проект „Платежоспособност 2" вярвам, че ще бъдат и в още по-голяма степен гарантирана финансовата им стабилност с оглед на много по-голямо многообразие от рискове, които те трябва да предвидят.
Очаквате ли да имате добър диалог с парламента за всички промени в Кодекса на застраховането, върху които ще работите с оглед на това, че избирането ви премина не съвсем очаквано. Имаше хора от управляващите, които не бяха доволни и гласуваха против.
Не мога да коментирам за това кой какво мнение има в този момент. Аз вярвам, че сътрудничеството на КФН с Народното събрание ще продължи да бъде толкова добро, колкото е било и през годините. КФН винаги е подготвяла и внасяла едни добре обсъдени и съгласувани актове, така че вярвам, че и занапред няма предпоставки за това да има различна практика.
Кой ви предложи да се върнете на поста зам.-председател на КФН с ресор застраховане? Стоян Мавродиев? Или дойде от някой от управляващите в момента?
Мисля, че вие отговорихте на този въпрос. Той е безспорно ясно оказан по закон как се случва изборът. Заместник-председателите се предлагат от председателя на КФН и не може да има друго лице, което да предлага извън председателя.
Питам ви защото в парламента се появиха аналогии дори със случая Пеевски. Това може би не ви е съвсем приятно. Защо се стигна до там?
Имате предвид изказването на господин Кадиев. И на вас, и на господин Кадиев, и на всеки бих казала, че се гордея лично с това, че изборът ни се случи без предварително разпореждане как да гласуват парламентарните групи. За първи път смятам, че стана публично ясен избор, при който се избира съставът на важен държавен орган, без предварително обсъждане в парламентарни групи.
