Арабистът Владимир Чуков коментира пред Дарик, че в телевизионната реч на Муамар Кадафи във вторник вечерта е прозирала уплаха. Той допълни, че ситуацията в Либия коренно се различава от демонстрациите и протестите в Египет, при които бе свален дългогодишният президент на страната Хосни Мубарак. Чуков обясни, че в Либия опозиция няма, а двигателят на протестите не е Фейсбук поколението, а трибалистичната принадлежност. Той призна, че е бил само за месец в Либия през 70-те години на миналия век и каквато и заплата да му дадат не би се върнал там. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Член е на международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. Ето какво каза още той пред Дарик във вторник вечерта, докато течеше речта на либийския лидер:
В началото на обръщението си Муамар Кадафи заяви, че няма да подава оставка, какви са основните послания, които либийският лидер отправя?
Опитвам се в момента да направя сравнение между това, което чух до този момент, с това, което чух от обръщението на бившия египетски президент Хосни Мубарак и встъплението на Сейф ал Ислам. Може би има нещо смешно. Първо той се опита да използва националистическата нотка, да каже, че той е едва ли не човекът, който е направил тази държава, че той я е прочул по цял свят, че либийците трябва да са горди от това, което той е направил, че едва ли не Либия е центърът на света. Общо взето малко бедуинско, много гротескно гъделичкане на либийския национализъм. Това, което направи и Хосни Мубарак, но, естествено, съвсем префинено. Тоест да покаже, че хората в Либия без него едва ли не ще осиротеят. След това чухме няколко тези, които вече бяха казани от Сейф ал Ислам, че хората, които искат да го отстранят, са хората на Осама бин Ладен, че това е ислямски емират, че ако те победят, това ще стане повод САЩ да предприемат военни интервенции срещу тях. Опитах се да разбера дали това не е един изплашен човек, защото той хвана по едно време наказателния кодекс и започна да чете текст по текст престъпленията, според него, които вършат хората, които му искат оставката в наистина типичния емоционален негов стил. Но според мен във всичко това се криеше някаква уплаха, тъй като той твърдеше, че до този момент сила не се е използвала и оттук насетне той щял да даде заповед да се използва сила. Мисля, че зад тези високопарни, недодялани и емоционални приказки се криеше някаква уплаха. Много ясно даде да се разбере: или вие, или аз. Част от пропагандната война, която води в момента режимът срещу хората, които искат демокрация и свобода в тази държава.
Каква е според Вас причината, поради която Муамар Кадафи не последва примера на Мубарак? Дори синът на Кадафи Сейф ал Ислам каза, че Либия не е Египет. Къде е разликата?
Разликата е колосална. Либия е една терористична държава. Пак изваждаме основен мотив от това, което каза Кадафи и това, което представи и Сейф ал Ислам: „Ние сме племенно общество. Ние сме племена, които имаме оръжие, а те (имайки предвид младежите, които взимат халюциногенни хапчета, които се дрогират) нямат своите племена. Ние сме истинските собственици на Либия, а те са хора, които са дошли отвън. Ние сме носители на либийската идентичност". Това е, което той искаше да каже. Либия е една държава, която има собствен исторически начин за изграждането на идентичността, коренно различна от това което е в Египет. Египет е държава, в която либералните идеи навлизат в обществото още през 30-те години, отворено общество, общество, което има традиции в многопартийността, в парламентаризма, две конституции, многократно променяне. Това е авторитарен режим, но бих казал, колективен авторитарен режим. Зад Мубарак имаше много глави, които го подкрепяха. Докато тук не само че има жесток диктаторски, жесток, авторитарен режим, но просто няма и капка демокрация. Всички онези елементи, които човешкото съзнание и човешкият ум е създало като прототип на демокрация, на практика са премахнати. Именно това е същото, върху което акцентира полковник Кадафи като казва „Вашият път е този път на народните комитети". Едва ли не излъчваната от него формула е „манна небесна".
Значи ли това, че ако се сложи край на ерата „Кадафи", няма кой да организира наново държавата?
Това всъщност е част от пропагандния стил на Кадафи и неговото семейство. Той повтори: тези, които са в Бейда, обявяват ислямски емират. В същото време призна, вчера много късно вечерта (понеделник вечерта - бел. ред.) беше обявена либийска република в Бенгази. Появи се субект, наречен Национален съвет за освобождение на Либия, което ясно очерта бъдещите щрихи на либийската държава - демокрация, конституция, многопартийност, парламент, нещо, което виждаме в огромна част от арабския свят. Ясно е, че има зародиш, има предложени алтернативи. Аз съм се запознавал с програмите на някои от основните опозиционни либийски групировки, които действат извън територията на Либия. Те са със седалища в Лондон, в западноевропейски държави, които наистина искат да създадат една либерална демокрация. Какво ще излезе от това, трудно може да се каже, тъй като никой не игнорира племенната, трибалистичната съставка на това общество. Тази специфика ще реши и изхода от сегашната битка.
В телевизионното обръщение, което Кадафи прави, той призова своите поддръжници да излязат по улиците на страната. Какво можем да очакваме, докъде може да стигне Кадафи, бранейки режима си?
Това наистина е много тревожен сигнал. Тук не бихме могли да предположим колко са тези негови поддръжници, но все повече племена, пак искам да спомена, че Либия е съюз, федерация от племена, в която всеки един, който заема някакъв пост - било то държавен, било в силовите структури, било в бизнеса, има и втора подчиненост, това е на лидера на племето. Т. е. зависи от това колко племена ще се обявят против Кадафи. Поне на този етап очевидно неговото племе Катхатхфа много плътно го подкрепя. Това, което се получи като информации, е че стрелбата срещу демонстрантите в Триполи е била осъществена именно от племенни милиции, които са били рекрутирани в някои от пустинните, от сахарските райони на Либия, транспортирани с онази част от либийските ВВС, които все за голямо съжаление още са лоялни към режима. Така че с днешна дата е много трудно да се каже какъв е балансът на силите.
Има ли според Вас търпимост от страна на световната общност към действията на полковник Кадафи?
Да, мисля, че ние видяхме начина, по който реагира международната общност, на първо място Европейският съюз, САЩ по отношение на това, което се случи в Египет. Видяхте колко настойчиви бяха американците, непрекъснати контакти. Докато тук аз лично видях две интервенции - едно становище в самото начало от говорителя на Държавния департамент, който беше меко казано неутрално, а впоследствие след многобройните призиви от либийците, от симпатизиращите на либийския народ демонстранти Хилари Клинтън. След това самият Европейски съюз, спомняте си как Берлускони реагира в самото начало, че той не трябвало да безпокои Кадафи в този момент. След това, естествено, се гласува, взе се едно становище, което е малко по-настъпателно, въпреки че по време на дискусията между министрите на външните работи на ЕС, е било направено предложение за налагане на санкции от финландския външен министър. Такова нещо ние не видяхме. Определено трябва да кажем, че международната общност е малко пасивна, тъй като няма тези сериозни лостове, които имаше да осъществи в египетския случай. Все пак в Египет всичко се разиграваше пред камерите на световните мрежи. Тези камери на практика бяха едно от оръжията на демонстрантите. Там военните и силовите структури не посмяха да упражнят натиск, просто защото всичко това щеше да делегитимира режима. Там имаше кемп-дейвидски мирен договор и продължава да го има. Много силни са контактите с египетската армия. Тук няма нито Кемп Дейвид, а и връзките със света на практика са прекъснати. Всичко това, което в момента виждаме и следим, се случва по линията на YouTube, по линията на отделни аматьорски видеа. Няма тези сериозни ресурси, тези сериозни средства, лостове за натиск върху режима на Кадафи. Той винаги е бил изключително изолиран.
BBC предаде, че Кадафи е заявил в обращението, за което говорим, че хората, действащи срещу държавата, трябва да бъдат екзекутирани. Значи ли това, че от тази вечер Либия е в гражданска война?
Да, той извади наказателния кодекс и започна да чете текст по текст около три-четири текста и каза „Този, който вдига оръжие срещу държавата си, се наказва със смърт". Той самият спомена думата гражданска война, дума, която спомена и неговият син, ако си спомняте, преди няколко дни. Това е една от опциите, Киренайка срещу Триполитания. Нека да припомни, че през 1951 година на практика държавата се е наричала по този начин. От 1951 година ООН признава Либия с това име. През 1936 година е и гражданската война именно в същия формат, за което загатна, тоест не загатна, директно спомена Сейф ал-Ислам. Това една опция макар и мисла на този етап твърде теоретична.
Очакванията на редица арабисти беше, че режимът на Кадафи ще падне до два-три дни. Дали се променят тези очаквания с тази реч?
Кадафи каза много ясно: „Ние ще седим до последен куршум, до последна капка кръв. Ние сме либийците, а те са хора, които нямат племена, това са хората на Бин Ладен, това са хора, които са дрогирани". Т. е. виждате подобен тип подход, който ясно подсказва, че той няма намерение да се оттегля. Нещо повече, той каза „Аз не съм президент. Ако бях президент, веднага щях да ви хвърля оставката във вашите лица". Така че не виждам на този етап друго разрешаване на конфликта освен военно.
В този ред на мисли в оскъдната информация, която идва от Либия, се твърди, че бунтовниците са овладели районите на нефтените находища. Да очакваме ли световна енергийна криза?
Да, няма никакво съмнение, че подобен тип кризи, всичко това първо се отразява в цената на нефта и аз силно се надявам, че няма да се стигне до преустановяване на износа на либийски нефт за крайния потребител в Европа. Но нека да припомним, преди два дни един от племенните вождове, които се противопоставиха на Кадафи, именно това завиха, че това е един от вариантите за оказване на натиск върху режима.
Ако може с няколко думи да дадете някакъв съвет, на българите, което се връщат от Либия. Какво бихте им казали за тази страна, в която са били, която са познавали или не са познавали толкова добре?
Тук ме връщате малко към едни мои спомени. В тази държава аз съм живял един месец през далечните 70-те години. Бил съм в почти всички арабски държави, но никога през живота си не бих се върнал там, каквато и заплата да ми дават, какъвто и труд да ми бъде гарантиран. Аз си мисля, българите сме членове на ЕС, пазарът е отворен за нас и каквито и по-лоши оферти да има към тях, ако тук не могат да си намерят работа, мисля, че Европа е доброто, естественото работно място, което всеки безработен българин би могъл да си намери.
В интервю в „Уолстрийт Джърнъл" руският вицепремиер Игор Сечин казва, че вълненията, които са предизвикани в Либия и са свалили включително и Хосни Мубарак от власт, са предизвикани от интернет и Туитър. Можем ли да твърдим, че всичко това, което виждаме в Либия и другите арабски страни, е предизвикано отвън?
Това беше тезата на Кадафи. Може да се каже, че двигателят на събитията в Либия не е това поколение на Фейсбук и Туитър, а това е трибалистичната принадлежност. Това е племенната принадлежност.Либийците вече имат интернет, имат Фейсбук. Оттам си мисля все пак, че няма такъв огромен ефект, както беше с Египет. Но припомня, че героят на египетската революция направи Фейсбук страница, която се казваше „Ние всички сме Хали Фаит". Това е египетски младеж, който е бил задържан от полицията и е издъхнал от раните си след побой. Буквално за три дни 1 млн. египтяни са подкрепили неговата петиция да бъде потърсена отговорност от виновните. Подобно нещо в Либия няма как да стане. Не казвам, че няма млади, че няма отворено мислещи хора, но пак искам да спомена Египет е 82 млн., Либия е 6,5 млн. души. Египет е отворена държава още от края на 18 век, когато Наполеон прави своята експедиция или своята агресия, така наречена от арабите. Докато Либия е държава, която е изключително затворена и тази част, която контактува с външния свят, която възприема тези либерални идеи, за голямо съжаление постфактум напуска Либия и остава до голяма степен в западните държави, т. е. опозиция в Либия няма. Докато опозицията в Египет и Тунис бяха там на място. По тази причина естеството на съпротивата срещу режимите е коренно различна. В Тунис и в Египет тя е много активна, Фейсбук поколение, млади хора, докато в Либия размерите на тази прослойка са чувствително по-малки.
