Избрахме да разговаряме именно с вас, защото в словото си при обсъждането на проекторезолюцията бяхте категоричен в това, че няма време. Недвусмислените декларации трябва да бъдат сменени от недвусмислени действия. Гласуваната резолюция подсказва ли подобно намерение от страна на европейската общност?
Аз смятам, че начинът, по който мина обсъждането вчера и начинът, по който беше гласувана резолюцията днес, показва недвусмислено волята на европейските граждани този въпрос да бъде решен. Казвам европейските граждани, защото Европейският парламент (ЕП) е единственият пряко избиран орган на ЕС и той изразява именно волята на европейските граждани. Оттук нататък се надявам както европейските институции, така и европейските правителства, които. . . националните правителства имам предвид в ЕС, да направят необходимото, защото може би и да съм пресилил нещата, казвайки че няма време, но поне това е моята преценка.
При втора потвърдена смъртна присъда не виждам какво може да ни накара да стоим със скръстени ръце и да чакаме нещо някак си да се случи. Наистина няма време и имаме нужда от ясни, конкретни действия, не просто от заявления. Аз не приемам подхода да се казва - да, стойте по-кротко, водят се някакви преговори, не бива да пречим на процеса. Обаче аз така и не съм разбрал до момента какво конкретно се води като преговори и особено, което е по-важно, след толкова време преговори какъв е резултатът - отново потвърдени смъртни присъди. Аз като български гражданин и като политик, но преди всичко като български гражданин не мога да приема, че ние трябва да продължаваме с този подход.
Това беше поведение и модел на поведение на българската държава доста години наред - тихо, кротко, дипломация, която да не превишава умерения тон. Но харесах си едно. . . един друг абзац от вашето изказване. Определихте като лицемерно поведението на европейски лидери, които, от една страна, ни обещават подкрепа за делото, а паралелно с това извадиха Либия от изолация и сключват сделки за милиарди с джамахирията. Та такива действия не подсказват ли, че настояванията ни за по-категоричен тон всъщност няма да бъдат реализирани, заради сериозните икономически интереси, които има общността с режима на Кадафи?
Какво да ви кажа? Сигурно, сигурно е така, но пък не можем просто да стоим и да казваме - ами, понеже има сериозни икономически интереси, по-добре да не искаме нещо, което няма да се случи.
В никакъв случай. Просто ви питам, до каква степен очаквате тези интереси да бъдат загърбени в опит да се подпомогне нашата кауза?
Ами, според мен, има начин тези неща да се съчетаят. Но, отново казвам, каузата на българските медицински сестри, разбира се, и на палестинския лекар, вече не е само кауза на България. Вчерашното гласуване в. . . днешното гласуване в парламента и вчерашната дискусия направиха от тази кауза една европейска кауза и не може никое от правителство оттук нататък да си затваря очите за това. И според мен, не знам дали. . . вероятно тази дискусия е течала и преди това, но искам да кажа, че съм много щастлив, че българските евродепутати успяха по този категоричен начин с единни действия да постигнат това, което се случи вчера и днес.
Като говорим за икономически интереси, винаги ще има икономически интереси. В края на краищата световната история сигурно се е движила преди всичко от икономическите интереси. Но Европейският съюз е изграден не само върху икономика, той е изграден върху ценности и това е един блестящ шанс, блестяща възможност наистина да докажем пред света, че ЕС наистина е движен и от ценности. В този смисъл аз не казвам, че трябва да искаме невъзможни неща от нашите партньори, но има начини да се покаже, че тази кауза се преследва енергично, активно, целенасочено, а не просто с декларации.
Сега, хващам се за думите ви - има начини, казвате. Но в резултат на тази резолюция какво очаквате да се случи, при положение че Европейската комисия чрез комисаря си по транспорта призова европарламента да не пречи на преговорите с, цитирам - импровизирани действия, визирайки именно гласуваната резолюция. Дали тихата дипломация въпреки всичко ще остане актуална?
Вижте, аз, да си призная, не останах с впечатление, че под импровизирани действия комисарят има предвид именно резолюцията.
Напротив, аз останах с впечатление, че по принцип се подкрепя този подход. И всъщност не е комисията тази, която може да каже на парламента, не приемайте тази резолюция. В края на краищата такова мнозинство за документ на Европейския парламент аз не си спомням за всичкото това време, в което съм бил наблюдател и сега и евродепутат. Тоест, тази ясна воля, така, както аз исках, така и ще стане. Ние имаме много ясно изразено становище на парламента, много ясен глас на Европейския парламент какво се очаква от Либия, а заедно с това и какво се очаква от европейските институции. В много казуси парламентът призовава комисията и съвета да предприемат действия, така че да осигурят бързо освобождаване на лишените от свобода медици. Оттам нататък съвета и комисията все пак трябва да преценят какво е във възможностите им и какво е в желанията им да направят, за да може да се постигне това.
Аз не вярвам, че Либия е държава, която. . . Въобще, че ЕС може да допусне Либия, как да кажа, буквално да се подиграва. . . оставете с България, но да се подиграва с ЕС, с демократичния свят по този начин, защото е очевидно, че вече за, не знам как да кажа и слепите видяха, че няма реални доказателства срещу българските сестри и палестинския лекар, и че този целият процес е политически, измислен. Какви са целите не мога да преценя, не знам дали това, което Велислава казва наистина е така, дали с някаква конкретна цел, свързана с Неграхи, е започнало всичко това или в процеса вече това е някакъв изход за самия Кадафи. Той самият търси някакъв изход, който да излезе по някакъв начин с чест, с достойнство от тази ситуация и пред собствените си граждани да каже: ето на, пускам сестрите, обаче съм си взел обратно
Неграхи. Това, разбира се, е сценарий невъзможен. Но, пак казвам, не може да се допуска повече по този начин това да продължава.
Добре, накрая кажете, защото няколко пъти акцентирате на думата действия, и посочихте онова изречение от резолюцията, в което европарламентът призовава Европейската комисия да предприеме действия при негативен изход на процеса. Какво си представяте като действия от страна на Европейската комисия и Европейския съвет оттук нататък?
Аз смятам, че въпросът може да бъде поставен много по-остро от страна на комисията и донякъде и на съвета. И досега, като че ли се разчита по някакъв начин, с думи, с приказвания, убеждавания, да бъде склонен Кадафи да направи това, което е очевидно, че трябва да направи. Нали, по принцип няма съмнения и у съвета, и комисията, представителите, които се занимават с този случай, няма никакво съмнение, че това трябва да стане, че медиците са невинни и трябва да бъдат освободени.
Но след като този подход не дава резултат, поне до този момент виждаме, че след толкова години нищо на практика не се е променило съществено, казвам съществено, защото, нали, от време на време има някакви проблясъци, трябва към Либия да се отнесат европейските институции, но подчертавам и националните правителства, много по-твърдо и да стане ясно, че комисията и съвета са готови на много по-твърди действия. По отношение на Либия те са свързани, разбира се, преди всичко с икономическите и донякъде и с политическите отношения с тази страна. Аз, лично, смятам, че до този момент Кадафи не е усетил достатъчно сериозен натиск, не е усетил реална заплаха за икономическите си и политически връзки със съюза от всичко, което до момента е направено. Очевидно имаме нужда от качествено нов подход към Либия.
