Как държавата ще се опита да намали броя на болниците и дали това няма да попречи на конкуренцията в сферата на здравеопазването? Ще се увеличат ли заплатите на лекарите в спешна помощ? Каква ще е съдбата на агенция „Медицински одит" и дали ще се въведе пълната забрана за тютюнопушене на обществени места? Това са само част от въпросите, които задаваме на здравния министър доктор Стефан Константинов. Голяма част от предложенията на министъра за реформата са записани в проектозакон за лечебните заведения, приет от Министерски съвет. Депутатите от здравната парламентарна комисия отхвърлиха законопроекта, което поставя под въпрос кога и как ще бъдат реализирани промените в сектора. Ето какво каза министърът за предложенията си, както и за причината държавата да откаже лечение на двете деца, които починаха наскоро от рядкото заболяване мукополизахаридоза:
Държавата иска в местата, където всъщност има свръхпредлагане на медицински услуги, да сложи ясни регламенти и да каже максималната им бройка, до която могат да бъдат.
Според вече готовата здравна карта в столицата при максимално нужни 6847 легла, броят им е над 10 000. Това означава ли, че броят им ще бъде намален с над 3000 легла?
Не, тази концепция за леглата аз никога не съм я възприемал като регулираща. Тя може да бъде само информационна. Моята предшественичка обиколи цялата страна и каза „Ние намаляваме леглата" и какво? Аз казвам, че ние трябва да намалим болниците, ако искаме да имаме ефект.
С колко?
Ако не ги намалим, поне да не им даваме условия да се увеличават. Нека да дойде нова болница, голяма, да направи хубава инвестиция, но това значи, че някоя стара вече на нас не ни е нужна, която не отговаря на изискванията. За начало най-малкото, което можем да направим, е да спрем увеличаването на болничните лечебни заведения в регионите, където имаме достатъчно. А регионите са девет на брой на практика.
Бихте ли ги изброили?
Ами да ги кажа сега наизуст.... Това са София, София-област, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, Плевен, ако не се лъжа...
Тоест да разбирам, че към момента не предвиждате да закривате болници?
Закриването на болници е много мъчителна и трудна дейност. На практика така, директно, с административен акт от днес за утре е невъзможно да стане. Болниците могат да бъдат закрити по следните начини: или те трябва да останат без пациенти, без лекари и тогава вече принципалът да вземе решение за тяхното закриване, или просто да се самофалират, това нещо го виждаме на определени места. Между другото то е доста болезнено. Друг начин, който практикуват държави, към които можем да се реферираме за пример, е да поставят стандарти примерно за преминал брой пациенти, направен брой операции. Ние ги имаме тези неща и това е също начин, по който ще ги прилагаме.
Да разбирам, че ако законът бъде приет от парламента, през 2013 година нова болница в София няма да може да сключи договор със здравната каса?
Не, разбирайте, че през 2013 година броят на болниците няма да бъде по-голям от 2012 година. А между тях може да има нови болници, а някоя болница, която не отговоря вече на изискванията, които се поставят, просто трябва да изчезне. Това е много принципно и трябва да се разбере. И това е отговорът на всички, които упрекват, че ние не искаме да се строят нови болници и спираме инициативността. Не, не е така.
Но кой ще сравнява коя болница трябва да бъде закрита, за да бъде открита нова, тоест...
Този, който управлява нашите пари.
Здравната каса?
Разбира се, че здравната каса трябва да го направи това нещо. Защото всъщност здравната каса какво прави? Тя купува от наше име услуги от доставчиците. И много има лесни критерии, по които може да се сравни. По същия начин банките избират на кого да дадат кредит и на кого - не. Всичко се проучва. Така че като се сложат ясни и точни критерии, този избор може да бъде направен.
Смятате ли, че това е реалистично да се случи до следващата година, дори и законът да бъде приет.
Защо да не е реалистично следващата година по критерии, ако има - ние пак сме в хипотезата - много повече желаещи от предходната година. Защо да не може да се приложи, да се каже не, извинете, ние сключваме тук и тук. Що се касае до лекарските грешки, ние трябва да имаме много ясна и обективна информация. Затова са ни всички тези електронни регистри, които въвеждаме. Затова ще развиваме и електронното здравеопазване.
Според Вас агенция „Медицински одит" достатъчно добре ли извършва контрол върху медицинската дейност в момента?
Мисля, че има какво да се желае. Сигурен съм, че тази година агенция „Медицински одит" ще работи много по-добре от предходната. Трябва много по-бързо да се реагира на сигналите и много по-ясно да се дават заключенията. Това е, което аз очаквам от Изпълнителна агенция „Медицински одит". Трябва да се назовават, поне както аз се мъча, нещата такива каквито са, не много завоалирано, а директно.
Да разбирам, че имате критики към работата на агенцията?
Аз това нещо го изразих още в края на миналата година. Говорихме и поради тази причина там имаше проверки.
Какво показаха всъщност тези проверки, има ли резултати?
Има резултати. Аз се надявам следващата седмица, ако толкова има интерес, да ги споделя.
Тези Ваши критики към агенцията могат ли да доведат до закриването й?
Не, тя е създадена със закон и е конституирана в закон. Така че няма да бъде закрита, защото това е вече решение на Народното събрание.
А може ли да се говори за смяна на ръководството на агенцията?
Дайте, ако искате, да говорим за темата реформи.
Отклонявате въпроса, но той го важен.
Да, просто в момента не искам да дискутирам тази тема.
Не казвате да, не казвате и не. Последен въпрос за агенцията. Смятате ли че трябва да се променят правомощията й, да се промени дейността й?
Мисля, че има достатъчно правомощия и е много по-важно от контрола за конкретния случай да направим така, че в системата той да не се повтаря. Ако преди десет години сме имали 1100-1200 хоспитализации, а сега са ни нараснали примерно със 700 000 за десет години, значи имаме нещо в системата, което кара системата да генерира толкова хоспитализации.
В речта си пред парламента новоизбраният президент Росен Плевнелиев заяви, че ще работи за това през 2020 година линейките в България да стигат навреме. Дотогава ли трябва да чакаме това да се случи?
Не, искам да ви кажа, че линейките в България и в момента в огромната си част, над 90 на сто стигат навреме. Въпросът е, че в големите градове, особено в София това не се случва, защото са много проблемите тук.
Заплатите на лекарите в спешната помощ. Нещо ще се промени ли? Доста беше дискутиран този проблем, дори от премиера, който обеща да се увеличи заплащането им.
Вижте, премиерът говореше... Ние имахме и все още имаме най-добри желания да решим въпроса със заплащането и не само на лекарите, а на всички работещи в спешната помощ, да бъде увеличено. И възможен вариант, който се предложи, беше да преминат спешните центрове към болниците. Те в един момент обаче самите работещи в спешната помощ казаха „Ама нашите заплати са по-високи от тези на лекарите, работещи в болниците". Така че при тази ситуация какво точно можем да направим? Към момент няма механизъм, по който да се вдигнат самите заплати директно, защото те са част от бюджетната сфера. А знаете, че в бюджетната сфера финансовият министър много стриктно следи до 2013 година да няма увеличаване на заплатите.
Министър Константинов, кажете защо се случи така, че две деца изгубиха живота си, въпреки че държавата е имала възможност да им помогне?
Вижте, изобщо не ви е точен въпросът и не е верен. Двете деца изгубиха за съжаление живота си, защото страдаха от микополизахаридоза, което е генетично заболяване. Те се раждат с дефектен ген. Това заболяване към момента не се лекува трайно. От няколко години има лекарство, което е поддържаща терапия, което донякъде може да подобри качеството на живота. До миналата година лекарството е включено в нашия позитивен списък и може да се заплаща от здравната каса. На практика обаче това не става, защото за да заплащаме подобно лекарство, за да е в тази листа, то трябва да се реферира по цената от три държави от Европейския съюз. В един момент се оказа, че няма три държави, които да го плащат. Румъния е била едната, тя изчезва от списъка и остават две. Поради тази причина лекарството е извадено в края на миналата година от списъка и няма законов механизъм как то да бъде включено и да бъде заплатено.
Искате да кажете, че само две държави в ЕС плащат за това лечение?
От държавите, където има най-ниска цена на лекарството. От осемте държави, където ние се реферираме, само три държави са го реферирали и в един момент остават две и лекарството бива вадено от списъка. Междувременно получаваме сигнал от пациентска организация в началото на тази година - може би преди две седмици, че отново се е появила трета държава, където то се заплаща, и няма административна пречка то да бъде включено в листата.
Но истината, която Вие казвате, са административни пречки.
Те никак не са административни, това е закон.
Но министър може да поиска един закон да бъде променен.
Не, аз няма да поискам един закон да бъде променен, защото ние сме най-бедната държава в Европейския съюз и аз няма да поискам закон ние да плащаме безкрайно скъпи лекарства, когато други държави не го правят.
Отново обаче се създаде впечатление, че има проблем между Вас и здравната каса. Първо Вие казахте, че те са тези, които трябва да вземат решението за това лекарство. После пък те изпратиха прес съобщение до медиите, че това е изцяло във вашите правомощия. И отново се създаде впечатление, че не работите в екип с директора на касата, пък за да продължи реформата, тези две институции трябва да са в синхрон. Дали няма да се стигне до момент, в който един от вас трябва да напусне поста си?
Това е въпрос, който не стои пред мен и аз не съм човекът, който трябва да го дискутира. И от един конкретен случай чак такова генерално решение...
Не е един случай, аз затова ви питам. Защото през последната година станахме свидетели на десетки случаи, в които вие си противоречите.
Аз ще ви кажа по конкретния случай кога съм го разбрал и се стремя да си гледам работата. А това, което съм казал за касата, е точно така, защото от миналата година имаме нов закон за лекарствените продукти. Те имат доминираща роля. И миналата година те нямаха начин как да го заплатят, това е самата истина, няма и при тях вина. Така че сложните проблеми понякога водят до различни мнения и оценки и може би поради тази причина изглежда взаимоотношенията ни със здравната каса не винаги да са гладки. Но тази тема - дали аз, дали д-р Нешева, наистина не ме вълнува. Такава дилема не стои.
Смятате ли, че през юни тази година ще се въведе пълната забрана за тютюнопушене или очаквате, че и този път ще има съпротива от парламента и няма да се гласуват необходимите промени така, както се случи и предния път.
Аз съм убеден, че ще стане и искрено се надявам това да стане. Смятам, че имам политическата подкрепа. Многократно сме говорили с премиера, той многократно го е декларирал. Да, вероятно ще има доводи. Доводите са ми много добре известни срещу забраната за тютюнопушенето какви са. Известно ми е и кой поради какви причини ги изтъква.
Питам Ви, защото депутати от управляващата партия подложиха на съмнение.
Един депутат е подложил на съмнения. Аз пък казвам, че това е добро и надявам се, че същият този депутат ще бъде убеден и ще го разбере. В крайна сметка Народното събрание да защитава интересите на населението, на хората, на всички, които са гласоподаватели.
