*На 7 януари 2015 година двама нападатели откриха стрелба и убиха 12 човека в редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо". Сред жертвите е и главният карикатурист и автор на комикса за Мохамед в списанието Стефан Шарбоние. Настоящето интервю е именно по повод комикса и е взето преди повече от две години
"Всички знаят за живота на Исус, но никой не знае нищо за Мохамед". Това е заключението на автора на първия биографичен комикс за ислямския пророк Мохамед. Стефан Шарбоние, по-известен с прякора си "Шарб", е редактор и главен художник на сатиричното списание "Шарли Ебдо" (Charlie Hebdo или "Седмичник Чарли"). Авторите, които неведнъж са предизвиквали скандал с отношението си към Мохамед, обаче са категорични, че нямат никакво намерение да се подиграват с пророка на исляма. Напротив - Шарб твърди, че това е одобрена биография, тъй като се позовава единствено на признати ислямски източници. Дали сте съгласни или не, това безспорно е ход, който е необичаен дори за непочтителното издание "Шарли Ебдо". За да разберем какво точно го е вдъхновило, Дарик потърси обяснение от самия автор. Въпросите са много: Един комикс за Мохамед не е ли сам по себе си подигравка с пророка? И как точно комиксът ще пребори страха, предизвикан от свръхчувствителната тема с исляма?
Как ви хрумна да издадете този специален, некомичен разказ за живота на Мохамед?
Всеки път, когато рисуваме Мохамед в „Шарли Ебдо", всички медии, ислямски лидери и политици започват да ни обвиняват, че сме били провокатори и че засягаме тази "твърде чувствителна тема". В един момент обаче се стига до въпроса за личността на Мохамед и се вижда, че, като изключим религиозните лидери, никой не може да каже кой всъщност е бил този човек. Те знаят само, че Мохамед е пророкът на мюсюлманите, но нищо повече. Те не знаят нищо за живота му. Ислямът е втората най-разпространена религия във Франция (бел. ред. - изповядва я между 5 и 10 % от населението). За мен е необяснимо как в тази държава никой не знае нищо за пророка. Всички знаят отделни елементи от живота на Исус, всеки може да изброи поне някои от чудесата, които той е вършил, но никой не може да посочи дори един епизод от живота на Мохамед. Затова в „Шарли Ебдо" решихме да покажем това, което самите мюсюлмани разказват за него, но в нашия си стил, тоест по начина, по който обичайно рисуваме списанието си.
Откъде събрахте материалите? Четохте ислямски текстове или се консултирахте с теолози?
Всичко стана благодарение на нашата колежка Зинеб Ел Рхазуи. Тя е журналист и религиозен социолог от марокански произход. Тя преведе доста оригинални арабски текстове, които са писани от ислямски летописци и са признати от религиозни лидери. Тези текстове са признати като верен образ на живота на Мохамед. Това са най-вече така наречените "хадиси", които са преданията за живота на пророка, тъй като в Корана много малко се споменава за това. Зинеб преведе текстовете, а аз ги нарисувах. Сега публикуваме първия брой, в който проследяваме първите 40 години от живота на Мохамед - от раждането до откровенията му - тоест, до момента в който разбира, че е избрания пророк. Втората част ще включва следващите 20 години - тоест периода до смъртта му. Няма да бъде представено по хронологичен начин, а по теми, като например "Мохамед и жените", "Мохамед и войната"... Но през цялото време оставаме верни на оригиналните ислямски текстове.
Казвате, че почти всички знаят за Исус. Въпреки това възнамерявате ли да пуснете подобна поредица за неговия живот или за някоя друга религиозна личност?
Защо не! Но, да, мисля, че за Исус се знаят много неща. Има предостатъчно комикси, в които се представя живота му. Дори младите, които не са добре запознати с историята, са в състояние да разпознаят конкретни случки от живота му, като например когато ходи по водата, когато храни хиляди с пет хляба и две риби или когато превръща водата във вино. Всички са чували за тези неща, докато за Мохамед няма и един елемент, който повечето хора да могат да цитират.
Защо до момента никой не е правил нещо подобно? Дали хората не се страхуват от темата?
Да, страхуват се. А този страх от евентуална полемика засилва страха в обществото. Целта на този глобален страх е да ни бъде втълпено, че всички мюсюлмани обичат да прибягват към насилие и че ако говорим за исляма, това неизбежно ще има много лоши последици. А истината е, че мюсюлманите, които са склонни към насилие, са много малко. Този страх не е базиран на реалността. Единственият му резултат е да стимулира ислямските екстремисти. Точно затова не трябва да се поддаваме на този страх, а трябва да можем да разказваме за исляма без да има катастрофални последици. Разбира се, винаги остава рискът от едно по-радикално малцинство, но то в никакъв случай не е представително за мюсюлманите във Франция.
Вярвате ли, че този комикс за Мохамед ще има положително влияние върху обществото? Може ли той да допринесе за премахването на страха сред художници, журналисти и въобще сред творците?
Да, искрено се надявам. Надявам се също, че ще преведе исляма в сферата на всекидневното, обичайното, на баналното. Искам всеки творец или всеки друг, който пожелае, да може да посяга към темата за исляма, както и към всяка друга религия. Ислямът не е някаква уникална религия и е обидно за самите мюсюлмани хората да си мислят, че единствената реакция, която може да се очаква от тях, е насилие.
Това означава ли, че очаквате положително отношение след като хората са имали шанса да прочетат комикса за Мохамед? Какви са първите реакции?
Вече ни осъдиха от Иран и Турция. Казаха, че било провокация, че не трябвало да обиждаме пророка... Но тези хора не са чели броя, те дори не са го прелистили. Осъдиха го преди още да беше излязъл на пазара. Всеки може да ни осъжда, но истината е, че повечето хора, които и в миналото са го правили, никога не са чели „Шарли Ебдо".
Твърдите, че издавате броя "без никакъв добавен хумор". Но рисунките си остават в обичайния комичен стил. Не е ли това само по себе си "добавен хумор"?
Да, може би. Възможно е рисунките да предизвикат смях сами по себе си, но не това е целта им. Персонажите ни по принцип са абсурдни, но това важи за абсолютно всички хора, които рисуваме. Наистина мисля, че редовните броеве на „Шарли Ебдо" са по-полемични и не са за всички, визирам особено децата, но тези два извънредни броя, които пускаме за живота на Мохамед, не спадат към тази графа и всички спокойно могат да ги прочетат.
Има ли хора, които се съмняват в искрено коректното ви намерение към личността на Мохамед?
Могат да се съмняват, ако искат. Но този брой в никакъв случай не означава, че оттук-нататък се отказваме да рисуваме карикатури за Мохамед. Ако се наложи, ще продължаваме да се отнасяме към него, както и към радикалния ислям, по същия начин, както и досега. С този брой търсим друго - да покажем, че сме способни да разглеждаме тази тема и по друг начин.
Защо гласът на по-умерените мюсюлмани, които са мнозинство, не се чува толкова силно, колкото на екстремистите?
Защото по-умерените просто не са активно религиозни. Според изследванията във Франция има около 5 или 6 милиона мюсюлмани. Но аз не съм съвсем съгласен с тези цифри, защото за мюсюлмани се считат всички, които празнуват Рамазан (бел. ред. - във Франция е забранено със закон изрично да се събира статистика за етническа и религиозна принадлежност, включително в официалните преброявания). Но да отбелязваш този празник не означава, че си религиозен. Аз съм кръстен в католическата вяра, празнувам Коледа със семейството си... Но това не ме прави религиозен. Атеист съм. Но въпреки това попадам в графата с католиците, защото така са формулирани въпросите в проучванията. По същия начин и по-голямата част от мюсюлманите във Франция не са религиозни. Карикатурите ни не правят никакво впечатление на тези хора, било то добро или лошо. Просто не се интересуват от рисунките в „Шарли Ебдо". Следователно не вярвам, че активно практикуващите вярващи мюсюлмани във Франция са чак толкова много.
Страхувате ли се и от реакция от страна на хора, които вярват, че не трябва да се рисуват всякакви изображения на Мохамед, дори и "уважителни"?
Разбирам, че има и такива, но те може просто да не четат „Шарли Ебдо". Ликът на Мохамед все пак не е на показ на всеки ъгъл във Франция, следователно лесно може да се игнорира. Но тази забрана за рисуването важи за вярващите. След като не съм такъв, длъжен ли съм да я спазвам? Атеист съм и съм в правото си да изобразявам всеки, който пожелая - дали това ще е Мохамед или която и да било друга историческа личност.
Какво мислят роднините и приятелите на Зинеб за това, че „Шарли Ебдо" понякога се отнася с хумор към с исляма?
Не сме говорили по този въпрос, но и аз имам приятели, които са активно практикуващи мюсюлмани, имам такива и в Палестина. Те много добре разбират, че става въпрос за хумор. Разбират също, че няма как едни смешни рисунки да поставят под въпрос вярата им. Тя е много по-силна от някаква си рисунка.
