Румъния и България свършиха добре своята работа за Шенген и е несправедливо двете страни да продължават да бъдат сочени като държави, които не се справят с корупцията и организираната престъпност. Тезата е на посланика на Румъния у нас Н.Пр. Антон Пакурецу. В интервю за Дарик той изрази надежда холандското вето по въпроса да бъде преодоляно скоро и тази година двете държави да станат част от свободното пространство на Шенген.
Тази година започва работата на експертите от Румъния и България по изграждането на трети и четвърти мост над Дунав, съобщи още посланик Пакурецу. Като уточни, че ще започнат проучванията на терен в района на Силистра-Кълъраш и Бекет-Оряхово. Проекти, които са заложени и в рамките на т. нар. Дунавска стратегия.
Г-н посланик, макар и студът да поохлади малко страстите на протестиращите в Румъния, бяхме свидетели последните 2-3 седмици на социално недоволство там. Какво го породи? Политиката на рестрикции, която неизбежно се наложи, или по-скоро политически мотиви накараха румънците да излязат на улицата?
Отговорът на Вашия въпрос е доста прост и ясен. В Румъния, както и в другите страни в Европа и извън нея, се усещат ефектите на глобалната криза. В Румъния бяха взети много твърди решения преди една година, дефицитът беше доста голям - някъде към 7-8 на сто. Това означава, че всяка година трябваше отнякъде да попълним тази финансова дупка в бюджета, като ставаше дума за 7-8 млрд. евро. Заради това и заради факта, че лихвите, както видяхме навсякъде през последните две години нараснаха, трябваше да се вземат строги мерки за харченето на парите. Имаше два варианта: или скъсяване на финансите за инфраструктура, проекти и инвестициите, или бюджетът да се намали от другаде. Решението бе да се вземат такива мерки, като например бяха намалени с 20-25% заплатите. Вярно е, че след като нещата започнаха да тръгват нагоре, се възстановиха 12% обратно. Що се касае до цялата администрация, тя се намали с 10%. Това бяха мерките, които бяха прилагани и оттам влязохме в друга логика. Моторът започна да върви отново. Сега нямаме последните данни, но очакваме за 2011-а да имаме един икономически растеж от близо 2%, а дори и малко повече. Така че лека-полека се възстановява.
Всичко това обаче го платиха румънците, както го плащат и българите в условия на криза.
Да, абсолютно. Що се касае до протестите, ако гледате какво се случва в Европа като цяло, аз не знам страна, която да не е имала такова явление - протести. От Гърция до Румъния, Унгария, Испания и Лондон, Ирландия и т.н. Така че от изток до запад и от север до юг, навсякъде виждаме едно и също нещо. Ясно е, че има връзка със сегашната криза.
Има ли опасност от политическа дестабилизация? Логично е, в такава ситуация опозицията трупа точки. Последните проучвания сочат, че опозицията в Румъния в момента има преднина в подкрепата.
Аз мисля, че това е нещо, което ние го извоювахме. Това се казва демокрация и затова се казва, че хората имат не само право, но и осъществяват това право. Ние ще имаме избори тази година - местните и парламентарните, които са през есента, така че това е политическият живот на една нормална, демократична страна.
Разбрах Ви, че не очаквате някакви сериозни, поне от политическа гледна точка, трусове, които да застрашат статуквото в момента на настоящата власт.
Аз не бих правил прогнози, защото през тази година ще има избори, така че всичко ще бъде решено от хората на изборите.
Доколкото знам, сега имате отново мисия на Международния валутен фонд и се водят разговори в посока увеличаване на доходите. Доколко и как пострадаха доходите на румънците в рамките на тази година и има ли шанс за повишаване на доходите?
Експерти на фонда дойдоха в Румъния и казаха, че има възможност малко да се повишат доходите, но тук става дума и за отговорността на правителството. Мисля, че тези мерки не трябва да бъдат популистки. Нивото на доходите има пряка връзка с икономическия живот и с растежа на една страна. Сега правителството обсъжда този въпрос, като още няма решение, зависи от икономическия живот и икономическия растеж през последните месеци. Едва тогава ще се види какво решение ще се приеме.
През февруари България и Румъния чакаме поредния технически доклад, който трябва да оцени две чувствителни теми - правосъдието и вътрешния ред в двете държави. Една тема, която, макар и не свързана с Шенген, винаги от страните членки някак си се свързва. Вашите лични очаквания? Ще чуем ли отново двете страни критики?
Ние гледаме към този технически доклад нормално, както и досега. Тъй като е технически доклад, ние очакваме в него да има много информация за това какво сме направили през последните месеци и от тази гледна точка мога да Ви кажа, че са доста добри новините. И законодателството беше променено, и цялата дейност на системата на правосъдието вече е активна. Що се касае до свързването с Шенген и механизма му, Вие знаете много добре, тъй като България и Румъния са на една и съща позиция, че ние се справихме много добре с всички изисквания. Не само ние казваме така, но и другите са на това мнение и става дума не само за страните членки на Шенгенското пространство, но и за Европейския парламент, за Европейската комисия, както и други източници. Така че ние не виждаме този въпрос свързан, а го гледаме така, както го гледат и останалите страни членки на Шенгенското пространство.
Уви обаче, холандското вето постоянно се появява при всяко повдигане на този въпрос. Справедливо ли е поставянето на България и Румъния в графа „страни, които не се справят с престъпността и корупцията" от тази, макар и една държава членка на ЕС?
Аз мисля, че не е справедливо и ние вече казахме на нашите холандски приятели. Но ние сме отворени да говорим и да намерим общия език, така че Румъния и България да станат колкото се може по-скоро членки на Шенгенското пространство.
Вашите очаквания са най-после да пречупим това вето?
Да.
Като говорим за корупция, престъпност, и в България се дава за пример някои от стъпките, които прави Румъния в областта на борбата с корупцията. Какво като Ваш модел би могло да се посочи като работещо и като стъпка, която и България би могла да приложи? Помня, че Вие имахте по-специфичен орган, създаден специално за корупцията преди време.
Не бих говорил за модели, защото всяка страна има своя специфичност и що се касае до добрите неща, и що се касае до слабостите. Законодателството е различно в двете страни, така че мисля, че всеки трябва да адаптира своята вътрешна система към своите предизвикателства. Мисля, че и двете страни се справят добре. Ако погледна назад и това което се случи през последните 3-4 години, виждам, че всеки следващ доклад по механизма е още по-позитивен. Това означава, че посоката е много ясна за всички. Румъния и България се справят по-добре в тази борба с корупцията и престъпността.
Да, но всеки път Еврокомисията казва осъдените, това е важно. Ключови фигури осъдени и като че ли оставам с впечатление, че при Вас има повече хора на публични, висши длъжности, които са стигнали до правосъдието и то се е произнесло, или може би греша?
Идеята не е в броя, това не е математика. 5, 10, 13 - тук не става дума за бройка, цифри и за математика. Тук става дума за институциите и как те работят. Затова казвам, че институциите е ясно, че работят по-добре, отколкото в миналото. Те са по-солидни. Това включва и тези казуси, които все повече и повече виждаме, че са решени.
Когато говорим за бизнес отношенията между двете страни, една река ни дели, но по-голяма ли е пропастта между двете държави в бизнес отношенията, отколкото е ширината на Дунав? Какви са пречките за бизнеса между двете страни, според Вас?
Аз ще ви посоча някои данни. Ако до преди 5 години стокообменът между нашите две страни, преди да станем членки на ЕС, беше някъде към 200 млн. евро, по-миналата година (2010 г.) стокообменът беше десет пъти повече - 2,5 млрд., а миналата година (2011 г.) очакваме ръст някъде към 20%. Това означава, че ще надхвърлим 3 млрд. За България Румъния вече е втори икономически партньор в ЕС. Само Германия е преди нас, а след Германия идва Румъния. Българският износ нарасна някъде към 1,5 млрд. евро, така че е факт, че сме в ЕС и Дунав като река не е пречка, а е вътрешна река. С тези данни съм много радостен, тъй като има огромна разлика между това от къде тръгнахме преди 5-6 години и къде сме сега. Това се вижда не само в стокообмена, вижда се и в инвестициите, които се правят - румънските инвестиции в България и българските инвестиции в Румъния. Ако си спомняте, миналата година беше открита най-голямата българска инвестиция в чужбина, става дума за фирма „Монбат" - българска фирма на румънския пазар. Около 20 млн. евро бяха инвестирани. Обратното е същото. Както виждаме големите румънски фирми в България, като „Ромстар", „Мобексперт", „Ромпетрол" и др., се чувстват много добре тук.
Икономическата обстановка и данъците ни се оказаха атрактивни за по-малки фирми. Доколкото знам в крайдунавските градове на България има доста фирми, които са се изнесли от Румъния. Има ли обаче пречки в бизнес средата у нас, нещо, което да смущава румънските инвеститори?
Имам доста контакти с нашите бизнесмени тук, в България. Мога да ви потвърдя, че от тях няма никакви сигнали за пречки. Единствената пречка е фактът, че нямаме доста капитал да инвестираме. Това е нашият най-голям проблем, иначе други пречки няма.
Надяваме се вторият мост над Дунав да отключи...
Вторият мост над Дунав при Видин-Калафат вече е на 70-80 процента готов, доколкото разбрах и тази година ще бъде завършен, така че вече вече не говорим какво става при Видин-Калафат, там е факт. Говорим за трети и четвърти мост при Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет. Има политическо решение, дори министрите на транспорта на двете страни са се договорили, има политическа декларация за двата нови моста. Сега ще започне работа на ниво експерти на терена да видят как може да станат по-бързо и те. Трябва да ви кажа, че третият и четвъртият мостове са също в Дунавската стратегия, така че вече става дума за европейски проекти, ние така ги гледаме. Да, те са двустранни, защото свързват България и Румъния, обаче има и европейска логика в тях.
В обозримо бъдеще как са заложени те в рамките на тези политически документи и Дунавската стратегия във времето?
Времеви параметри няма. Обаче тази година започва тази много конкретна работа, която е важна част - да видим къде точно от геофизическа гледна точка могат да се правят тези мостове и след това започва работата.
Все така атрактивна дестинация ли сме за румънските туристи и какво би могло да привлече вниманието на българския турист в Румъния?
Доколкото разбрах и четох статистиките на българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма румънците са на първо място като брой туристи в България. Миналата година бяха някъде милион - милион и половина туристи тези, които преминават през България. Важното е, че доста от румънците знаят много за България и лека-полека информацията минава от един към друг, така да кажа. Те идват тук и фактът, че се връщат, означава, че са много доволни от това, което виждат, и как са посрещнати от българите.
Предимно в морския туризъм ли се гледа или опознават и зимния?
През последните две години се усеща, че румънците знаят повече и повече за зимните курорти на България и заради този факт от една година имаме съвместни полицейски екипи. Дори румънски полицаи са в Банско от декември и ще стоят тук до март. Патрулират заедно и имат вече опит. Това е много хубаво. Започнаха преди две години в „Албена" и по Черноморието - по българското Черноморие, по румънското Черноморие. След това екипите дойдоха и в зимните курорти в България. Миналата година един полицейски екип от България беше в Брашов, който е считан за зимен курорт в Румъния.
Ще ви попитам за нещо, което тук предизвика много голям интерес - шистовият газ и проучванията, които България спря. Румъния дава разрешение за такива проучвания. Защо румънското обществено мнение не реагира - не се притеснява от опасностите или просто се залага на прагматизма, че това е още един вид енергиен източник, който дава по-голяма независимост на държавата?
Не бих казал, че не реагира. Има доста неправителствени организации, които гледат към проблема. Има диалог с министерството на икономиката. Решението беше взето след разговори.
Тази година се очаква да започнат проучванията.
Да.
Питам ви защото наскоро български еколози реагираха в опит да повлияят и на румънските еколози, че ако Северна Добруджа бъде проучена, може да стане общо подпочвено замърсяване.
Във всеки проект има такъв страх у някои хора, които гледат към екологичната страна на проекта. И това е много добре, заради това се правят тези проучвания. Когато свършват тези екологични проучвания с всички елементи и информация, която има, всеки взема решение.
Тоест тепърва предстои Румъния да реши дали ще добива шистов газ, след като минат проучванията?
Да.
Ако ви потърсят еколози като посредник, посолството към държавата Румъния за тези терени, които са гранични, доколко и как двете държави трябва да седнат на разговори по въпроса за евентуално замърсяване или...
Ако има такива данни, тогава ще бъдат информирани министерствата и от двете страни и ще се направят екологични проучвания, за да се види дали е така или не и как може наистина един проект да стане екологичен.
Защо толкова малко знаят едни за други българи и румънци, макар че сам казахте, че румънските туристи вече доста неща са научили за България?
Мисля, че това вече е история. Ние имаме исторически много добри отношения. Ако само гледам какво се е случило, откъде тръгнахме. Ние сме комшии от хиляда години, ще бъдем още няколко хиляди години. Но ако гледам какво се е случило например през 19 век, защото там е Възраждането и Освобождението на България, трябва да ви кажа, че всички български апостоли на свободата и големи исторически фигури са живели и творили в Румъния. Ако говорим за Левски, за Ботев, за Раковски, братята Христо и Евлоги Георгиеви, които са погребани в Румъния. Всичките хъшове... По онова време румънската държава много им е помагала в тяхната революционна дейност. Знаете, че румънските войници заедно с българските опълченци са оставили костите си във войната за освобождението на България.
Оттам се вижда колко широко отворени исторически сме настроени едни към други. Вярно е, че по време на тоталитарния режим нещата стояха по друг начин и може би оттам идва тази идея, че може би не се знаехме. Като гледам какво се случи през последните двадесет години, сега се връщаме към онези нормални времена от 19 век дори, да не говоря и по-далеч, когато имахме много добри отношения, както и сега.
Миналата година за пръв път в историята на румънско-българските отношения имаше среща, общо заседание на двете правителства. Това е исторически момент. Защо? Първо, защото е за първи път. Обаче по същество, защото беше решено и се създаде съвет за сътрудничество на високо равнище между двете страни. Какво означава това? Това е вече механизъм за сътрудничество. От сега нататък всяка година двете правителства ще се срещат в този формат на съвместно заседание. Първото беше в Букурещ на 12 октомври миналата година. Тази година ще се организира в България, като миналата година премиерът Борисов каза в Букурещ, че от сега нататък може да не се гледа на Румъния и на България като на страни съответно с над 22 млн. души и над 7 млн. човека, а като на общо пространство с 30 млн. души. Когато говорим за интеграция и за интеграция в Европейския съюз, може би не си даваме сметка всъщност и много конкретно какво означава интеграцията. Интегрираме се помежду си с нашите съседи първо и това означава всъщност европейска интеграция.
От всичко, което казахте, господин посланик, разбирам, че за румънците българите не сме само Стоичков и кисело мляко както за две трети от света.
За Румъния България е ключов партньор. Затова казах и за съвместното заседание и за механизма, който бе създаден. Тук, на нашия полуостров да гледаме и от друга страна Румъния и България са граница и на НАТО, и на Европейския съюз. Общи са ни интересите, общи са предизвикателствата, затова за Румъния България е ключов партньор. Не става въпрос само за едно име, както вие казахте, или за едно питие. За Румъния и за румънците България представлява нещо много по-специално.
Този прекрасен български от колко години го говорите?
Аз завърших българска филология в Букурещ преди двадесет и няколко години. И ето че животът ми позволи да го използвам тук, в родното му място, в България.
Затрудни ли ви много езикът, когато го изучавахте?
Като на шега, когато ме питат откъде зная български, трябва да ви кажа и нещо друго: през последните години на Чаушеску много румънци от южната част започнаха да гледат българска телевизия, лека-полека започнаха да изучават нормално и български. И аз си спомням аз и моите приятели гледахме предавания като „Студио Х", „Мелодия на годината", децата гледаха „Лека нощ, деца". Има някои културни връзки, които дори по онова време са се създавали. Дори в най-лошите времена между България и Румъния имаше нещо общо и в културното пространство, макар че имаше тези ограничения - граница, Дунав. Сега Дунав е не само европейска, а и наша румънско-българска вътрешна река.
