Над 62 000 български студенти и младежи ще могат да се включат в образователните програми по мобилност до 2020 г. по новата оперативна програма „Еразъм+". Те ще могат да пътуват, за да се обучават за един семестър или за цяла учебна година, вече не само в Европа, но и в цял свят.
Сред основните предимства на програмата са както увеличението на средствата с над 40%, така и дейности като курсове и обучения за преподавателите в средното образование.
Според Лъчезар Африканов, експерт на Центъра за развитие на човешките ресурси, работил по програмата, до края на програмния период ще се реши и един от основните проблеми на българките студенти по „Еразъм" - признаването на семестъра в чужд университет.
Какво се случи досега с програма „Еразъм" в предишния програмен период (2007-2013) и какво показва статистиката?
Предишният период за изпълнение, който свързваме с изпълнението на програма „Учене през целия живот" (2007-2013г.), беше изключително успешен за страната ни. Близо 20 000 ученици успяха да се докоснат до европейските образователни програми и да участват в някаква форма на образователна мобилност в чужбина. Близо 15 000 преподаватели и учители в сферата на професионалното образование и обучение също участваха. И разбира се, силната група на студентите и преподавателите от висшето образование. Те участваха в стажове, обучения и преподаване в чужди страни.
От 2014 година обаче започва новият програмен период и имаме нова програма- Еразъм+. Какви са нейните по-добри страни?
Тя стъпва върху добрите традиции на програма „Еразъм", която всички познаваме добре. Но и надгражда с много нови елементи. Няма да се спирам подробно на финансово-техническите подобрения, свързани с онлайн кандидатстването, онлайн отчитането на проектите, които очакваме. Бюджетът също е увеличен чувствително - с близо 40% е увеличението спрямо програмата „Учене през целия живот". Искам да обърна внимание на два нови елемента, свързани с идейната основа на програмата. На първо място, програмата „Еразъм+" ще дава възможност на образователните институции и изобщо на всички институции, които работят в областта на образованието, обучението, спорта и младежите, да си сътрудничат не само в рамките на Европейския континент. Те ще могат да установяват партньорства на глобално ниво. Граждани на други страни, извън Европейския съюз, да могат да се докосват до това, което ние създаваме като образователни и обучителни традиции и обратното. Програмата поставя акцент и върху онлайн обучението. Това е една идея, която възниква много отдавна, но през последните години набира скорост. Всички граждани да имат равен достъп до образование. Според комисията този равен достъп е възможен чрез създаването на безплатни онлайн образователни продукти и ресурси. „Еразъм+" е една заявка за създаването на най-различни електронни обучителни курсове.
Какви са ползите от програмата за средното образование - както за учениците, така и за преподавателите от средните училища?
Ползите за учителите са значими. Във всички европейски стратегически документи се отдава все по-голямо значение на ролята на учителите. „Еразъм+" ще подпомага само учителската мобилност. Ще се дава възможност на преподавателите да пътуват, както с цел обучение, така и с цел самите те да видят какво е да преподаваш в училище извън собствената ти страна. Ще им се даде възможност да наблюдават работния процес. В дейността „Стратегически партньорства" хората от училищното образование, заедно с техните ученици, ще могат да участват в разработването на най-различни обучителни курсове.
Какви са новостите при практиките и стажовете?
Стажантските програми и обучението в реална среда се запазват като добра традиция от програма „Учене през целия живот". Те са широко застъпени и в „Еразъм+". Студентите ще могат да участват освен с мобилност с цел обучение, да участват и в мобилност с цел практика. Интересният момент е, че студентите ще могат да участват в практики една година след своето завършване. Това напълно обвързва резултатите от тази мобилност с реализацията на студентите на пазара на труда. За тези ученици, които са от професионалните гимназии, и тези от центровете за професионално обучение - те също ще могат да участват в стажантски програми или в обучителна организация в друга европейска страна, или директно във фирма или предприятие, свързано с пазара на труда.
Кога българските висши учебни заведения ще започнат да признават програмата, защото много от тях не го правят все още?
Надяваме се, че в процеса на приемане на Стратегията за висше образование в България, с включването на още европейски фондове като Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж", университетите напълно да са осъзнали ползите от това пълно признаване. За да можем към 2020 година да се похвалим със 100% признаване на мобилностите на българските студенти в рамките на нашата програма.
