Радка Петрова: Ако мониторингът отпадне, ще бъде по-добре за България
Радка Петрова: Ако мониторингът отпадне, ще бъде по-добре за България / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова
Радка Петрова: Ако мониторингът отпадне, ще бъде по-добре като цяло за България
54853
Радка Петрова: Ако мониторингът отпадне, ще бъде по-добре като цяло за България
  • Радка Петрова: Ако мониторингът отпадне, ще бъде по-добре като цяло за България

Радка Петрова от Висшия съдебен съвет в „Седмицата” на Дарик:

Вие сте в Трявна, на дискусия на председателите на съдилищата-модели по проекта „Усъвършенстване на работните процеси в съда”. Участвали 105 представители на 61 съдилища от цялата страна. Какво значи съдилище-модел?

Съдилища-модели са онези съдилища, които са приели да работят с програмата за развитие на съдебната система, за усъвършенстване работните процеси в съда във връзка с приетия и от Висшия съдебен съвет план за подобряване работата на съдилищата и нови национални стандарти.

Дайте пример за съдилища с конкретен модел, който трябва да се приложи навсякъде според Висшия съдебен съвет.

Не мога да дам конкретен пример защото отличените няколко съдии, които получиха наградите си при предварителна номинация, вчера официално бяха връчени техните награди, са участвали в различни области като примери, така че не може да се каже като цяло за дейността на който и да било съд, че той трябва да бъде примерен такъв. Общо взето, искам да кажа, че новите административни съдилища, които работят от пет години насам, са усъвършенствали една добра система за работа и в този смисъл и във връзка със създаването на нови програмни продукти, с които работят, и във връзка с различни информационни продукти, които са усвоили, така че бяха отличени съдилищата в Административен съд - Русе, Районен съд - Варна, Окръжен съд - Добрич, Окръжен съд - Смолян, Административен съд - Ямбол, Административен съд - Разград, който получи наскоро и една международна награда в този смисъл като съд-модел. Също така много добре е работил и Районен съд - Чепеларе. Окръжен съд - Варна от години работи с подобрени и високи стандарти. Беше представена една програма от председателя на Районен съд - Благоевград, във връзка с усвояването на един продукт за отдалечен достъп до електронни папки на делата, така че има какво от доста съдилища в страната да се види и да се използва от останалите съдилища. Амбицията на програмата за развитие на съдебната система и, надявам се с новия състав на Висшия съдебен съвет във взаимодействие, ще бъде всички тези постижения на отделните съдилища по различни проекти и програми да бъдат усъвършенствани и внедрени като цяло в съдебната система.

Една от дискусиите била за статута на магистратите съдии и прокурори и следователи. Впрочем част от тази дискусия, актуална в момента, е за кариерата на членовете на Висшия съдебен съвет. Вие бяхте ръководител на Окръжна прокуратура - Перник, нали, преди?

Да.

И очаквахте ли да отидете в Апелативна прокуратура или във Върховната прокуратура, след като излезете от Висшия съдебен съвет?

Вижте, това не е въпрос, който е толкова важен за съдебната система, защото е персонализиран, така поставен. Разбира се... аз съм тръгнала от най-ниското стъпало при кариерното си развитие от Районна прокуратура - Трън, и досега съм вървяла в кариерното си развитие, без да прескачам каквито и да било стълбици. В крайна сметка законодателят реши въпроса със съответните мотиви. Каквото е - такова. Не правим трагедия от това, още повече че извън персоналното отношение мисля, че това има значение по-скоро за бъдещия състав на Висшия съдебен съвет, за да влязат по-млади, по-ентусиазирани хора и да работят по-добре за системата. В противен случай се... (не се разбира - говорят едновременно - бел. ред.)... че...

Т.е., вие сте по-близо до тезата, понеже...

...колегите, които са в по-напреднала възраст и вече са стигнали до йерархично ниво върховни институции, ще работят по-зле, но животът показва, включително и на тази среща, че младите хора работят с по-голям ентусиазъм.

През седмицата имаше две тези - едната изказа председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, той каза, че влизането във ВСС не трябва да е пречка в развитието на всеки магистрат, а етап от него. Другата теза е на Иван Костов. Той каза, че съдиите трябва да се ангажират с управлението на съдебната система заради гражданския им дълг, а не заради гарантирани повишения. Вие до коя от двете тези сте по-близо?

Аз смятам, че двете неща не трябва да се бият, те са паралелни, разбира се, че избирането във ВСС е едно признание и човек трябва да се чувства преди всичко, ангажиран да работи за системата, затова защото това наистина е чест, но преди всичко е едно голямо задължение. В същото време обаче не е без значение фактът, че колегите, които ще влязат в съвета, ще се лишат, защото, аз съм на 63 години, не става въпрос за мен, но ако влязат по-млади хора, при положение че няма да могат да получат атестация като членове на ВСС и, приключвайки мандата си след пет години, трябва да чакат още четири, за да бъдат атестирани, съгласете се, че не е най-доброто за тях.

Използвам връзката с вас, да потвърдите или пък да отречете, че е общо становище на целия ВСС казаното вчера от Анелия Мингова, че този ВСС няма да стартира процедура за избор на главен прокурор, това общо мнение ли е или има и други настроения в съвета?

Това е общо мнение, това изобщо не е било инициатива на ВСС, не знам кой е внесъл това законодателно предложение, никой от съвета не го знае, но настоящият състав на ВСС не е имал и няма такива амбиции, да избира, даже и да номинира следващия главен прокурор.

България очаква поредния доклад за напредъка, доклад на ЕК за напредъка в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност и корупцията, вече започнаха сигнали в западната преса, че се очаква от този доклад да не бъде особено добър. През седмицата главният прокурор Борис Велчев каза, че за него остава в тайна механизмът, по който ЕК избира делата, които да контролира. Вчера пък Анна Караиванова и Анелия Мингова, напротив, казаха, че всичко е ясно, за ВСС, начинът, по който се определят тези знакови дела, коя от двете тези е по-близо до вас?

Оценката по този механизъм не се дава само за знаковите дела. Предполагам, че на публиката е известно колко много направи този състав на ВСС, в комисията за наблюдения на делата с висок обществен интерес, така че графикът включва не само наблюдения на тези дела и дейност на тази комисия, той има много по-широк спектър. Аз бих казала, че в крайна сметка, както е взето политически решението да има мониторинг на България, така и според мен ще бъде политическо решението дали да продължи този мониторинг или не. Считам обаче, че е унизително за България да продължи да има мониторинг, защото нашата съдебна система не е с по-ниски и по-лоши показатели от съдебните системи на много други страни членки на ЕС, които не се наблюдават по тези показатели. Така или иначе обаче, пет години показаха, че съдебната система се съобразява с корекциите, които трябва да прави, и ВСС работеше упорито в тази насока, не получи за съжаление положителна оценка неговата дейност, но аз мисля, че широката общественост невинаги обективно е била запознавана с работата, както на цялата съдебна система, така и на ВСС. Пак казвам, за съжаление.

Т.е. очаквате наблюдението върху България и тези доклади да приключи. Очаквате докладите, които пише ЕК, да приключат, наблюдението да падне.

Аз пак ви казах, лично аз смятам, това е лично мое мнение, не ангажирам целия ВСС, че това са политически решения и че ако мониторингът отпадне, това ще бъде по-добре като цяло за България.