Радион Попов е бивш пълномощен министър на България в Египет, в периода от 2003 до 2006 година. Бивш заместник-министър на външните работи на Република България, в кабинета на Тройната коалиция. Пред 90-те години е бил военен аташе в Испания. От декември 2009 г. с Указ на президента Георги Първанов е назначен за посланик на България в Саудитска Арабия, до момента обаче Попов не е заминал. Назначението е стопирано от българското правителство.
Той коментира пред Дарик последните събития в Египет и евентуалните последици от тях:
Господин Попов, като бивш български пълномощен министър в Египет и като човек, добре познаващ Арабския свят, как разчитате случващото се в Египет?
Това, което се случва в Египет, е един отпушен бент от натрупана злоба, отчаяние, озлобление и отчайваща мизерия, натрупана от 60 години тоталитарен режим в Египет, подкрепян от богат спонсор - САЩ, катализатор на народния гняв са събитията в съседен Тунис.
Това че реакционната организацията „ Мюсюлмански братя" е сред основните двигатели на протеста означава ли, че в този случай тя ще изиграе прогресивна роля?
Според мен „ Мюсюлмански братя " не яхват вълната на събитията, те я подготвят години наред. Подготвят я с много умела, много активна политика, макар и в условията на нелегалност, като организация забранена от закона. При всичките тези условия, една малка вратичка преди няколко години като отдушник отворена им даде възможност да вкарат над 90 депутати в техния 500-местен парламент. Те овладяха ръководствата на съюза на общините, съюза на инженерите, на основните профсъюзни централи, което означава че не са верни твърденията на много анализатори, наблюдатели, че „Мюсюлмански братя" предимно работят с градската беднотия. Не е така! Интелигенцията тръгва след тях.
Да, прави впечатление, че на протестите на площад „Тахрир", в Кайро се събират предимно млади хора. Факт, който много напомня на събитията в соцлагера в края на 80-те години.И в същото време тази тяхна февруарска революция не прилича на нашите революции. Кое е различното в случая, освен че става дума за две различни култури?
Различното е , че уж няма някакъв ръководен, координиращ център, уж всичко се организира чрез социални мрежи, че всичко е много гражданско и спонтанно, но това е приказка за наивници. Аз съм убеден, че има център, че има центрове, които организират. Не може една такава спонтанна революция да гръмне. Няма такъв случай в историята. За мен „Мюсюлмански братя" още веднъж доказват, че са най- силната опозиционна партия, тъй като досега съществуващите 7-8 опозиционни египетски партии доказаха, че са дискредитирани и нямат никаква обществена подкрепа. Уафа либералите, т. нар. леви, имат подкрепа, която гравитира около 0%- 5%.
Тоест, оказва се, че организацията с 1/5 в египетския парламент се превърна в тези протести в движеща сила?
Те бяха 1/5, но въпреки репресиите, условията на полулегално съществуване. И още нещо: те се кандидатираха на последните парламентарни избори като независими, макар че на всички беше ясно, че това са „ Мюсюлмански братя". На последните парламентарни избори в Египет на практика те бойкотираха изборите, защото режимът на Мубарак има все още механизма на извънредното положение, което му позволява на практика да нарушава Конституцията. И в тази ситуация те нямаха никакъв шанс да успеят. И въпреки това получиха 1/5 от гласовете на египтяните.
Вече са ясни някои първи признаци на засягане на останалите съседни страни на Египет- Израел и Йордания например. Може ли да се очаква потушеният преди години с кръв и дипломация конфликт отново да избухне, или в случая става дума по-скоро за гражданска война, в която египтяните искат смяна на режима? И каква е ролята на организацията „Мюсюлмански братя"?
Има революционна ситуация, има елементи на гражданска война, но още не е същинска гражданска война, защото тази терминология е много хлъзгава. Според мен още е рано да смятаме, че е застрашен толкова трудно постигнатия мир с Израел. Но ако близкото бъдеще покаже и докаже, че „ Мюсюлмански братя" имат значително по-голямо влияние върху събитията и се докажат като водеща опозиционна сила, то мирът с Израел може да бъде поставен на изпитание.
В този смисъл следва ли да са по- пестеливи в коментарите си представителите на израелските служби, израелски анализатори, които така или иначе коментират събитията в Египет? Твърди се също, че в момента уахабитите и телевизия „Ал Джазира" изживява своя пореден разцвет, а „Мюсюлмански братя" са част от тях.
Не слагайте знак за равенство между уахабитите и „ Мюсюлмански братя". Да, има и елементи на сходство, но през годините „Мюсюлмански братя" показаха, че при тях има и елементи на либерализация, на отваряне, на взаимстване на модела на по-модерния ислям, какъвто е модела на Ердоган в Турция. За тях Ердоган е пример. И нищо чудно в „ Мюсюлмански братя" да се намерят достатъчно силни лидери, които да се опитат да приложат елементи от Ердогановия ислям. Не отявленият фундаменталистки ислям, а един по-модерен, по-умерен ислям, защото в противен случай те няма да могат да разчитат на по-широки слоеве. В този случай ще цитирам Хенри Кисинджър, който казва, че Египет и Сирия са толкова важни държави, че не може да има траен мир в Близкия Изток без Египет и успешна война без Сирия.
Какви са сигналите за останалия свят, които Египет дава със случващото се сега там? И реална ли е заплахата от „ефекта на доминото" и за останалите арабски страни с дългогодишни режими?
Първо „ефекта на доминото" вече го наблюдаваме. Той върви, но формално този път не тръгна от Египет, а от Тунис, със замозапалването на един човек. Но това, което става в Египет е нещо много сериозно. Вече две седмици вървят събитията, а и улицата скоро няма да се успокои. Каквито и маневри да прави режимът на Мубарак, неговите западни поддръжници, доминото е факт. Египет е много важен център, той е сърцето на арабския свят, на арабската Ума- майката - нация. Египет е най- мощната във военно отношение, като човешки ресурс арабска нация, та те произвеждат ЕФ-16, а Саудитска Арабия е най- мощната икономика. Всяка промяна в Египет, особено такава радикална, каквато се очаква, неминуемо води до резонанс в съседните държави. Нито един арабски режим, независимо какъв е проформа- кралски или тоталитарен, вече не е спокоен. Тресе ги треска.
Подценява ли светът това, което се случва в Египет?
Не , мисля, че е много разтревожен. За съжаление скопените европейски мислители винаги са демонстрирали такава политика и винаги разчитат на гърба на Америка. Но дано не се окаже, че американските тайни служби отново са изненадани и отново са проспали ставащото в Египет и в Арабския свят, както бяха изненадани с революцията на Хомейн. Те я проспаха, много късно се усетиха, че нещо става. Аз не вярвам в тези конспиративни теории, че ЦРУ е инсценирало цялата революция на Хомейн. Няма такъв филм.
Като бивш дипломат и бивш заместник-външен министър, кажете до каква степен липсата или наличието на дипломация, но „ не в час" може да има роля за избухналия сериозен конфликт в една от най-атрактивните в света туристически дестинации, каквато е Египет? Казано иначе - проспа ли световната дипломация клокочещото гърне Египет?
Моето мнение е, че западните демокрации трябва да престанат да подкрепят режими, а да подкрепят народни тежнения и народи. Това е болестта на тази загниваща демокрация, според мен. Египет е важен не толкова заради това,че е голяма туристическа дестинация, четвъртата в света, със 7-8 милиарда постъпления от тази индустрия, а е много важна с неимоверния си човешки ресурс и военна сила. Та Египет са вече 85 милиона население! Докато бях пълномощен министър в Египет, на няколко пъти президентът Мубарак апелира от телевизията за ограничаване на раждаемостта в Египет, тъй като официалната статистика сочи, че населението на страната се увеличава на всеки 9 месеца с по 1 милион души. Това е много млада нация! Там няма 80-90 годишни старци, няма дълголетници. Египет е едно огромно младо население, това е потенциал, който някъде трябва да избива. В този смисъл световната дипломация очевидно проспа клокочещото гърне Египет, очевидно тенденциите не са хванати в техния зародиш. Няма да забравя как преди пет години американците подкрепиха един откровен мошеник за президент, зад който няма никой, но те го подкрепиха.
Тунис, сега Египет, може би Иран, нестихващият от размирици Пакистан...Очевидно господин Попов, Западният свят, Западната цивилизация не желае да си направи съответните поуки за този огромен врящ, динамичен Арабски свят, който очевидно подценяваме. Какво следва да знаем в този случай?
Не напразно „Мюсюлмански братя" издигат лозунга: Ислямът е решението! Западната демокрация е дискредитирана, социализмът също. Както казва Кадафи - има само един път- ислямският социализъм. Няма такова нещо! Няма такова понятие, няма социализъм ислямски. „Мюсюлмански братя " са напипали пулса на народните маси и умело играят с него. Това е ренесансът на исляма. Невъзможността на двете сили, на двете световни идеологически системи да се справят с бедността, със задълбочаващите се социални противоречия, извиква на дневен ред популистки в голямата си част организации и структури като „Мюсюлмански братя", например. Много им се искаше на тази организация да влезе в правителството на Мубарак, макар и с малък процент, за да се дискредитират „Мюсюлмански братя" , управлявайки. Американската теза беше, че „Мюсюлмански братя" няма да са толкова опасни, когато са в управлението, защото ще им бъде извадено реакционното жило, така да се каже.
Доколкото Ви разбирам, Западният свят, западната цивилизация нямат друг шанс, освен да погледнат на исляма и от друг ъгъл, да го зачетат като другата алтернатива, като му се даде шанс да се извлече доброто от него.
Винаги съм казвал, че тук трябва да се следва примера на Турция. Това е един добре напудрен ислям, ислямът на Ердоган, който към момента работи успешно. Турция става все по-силна, а ислямът печели все повече територия.
Как си обяснявате факта, че все още Турция не е реагирала официално на ставащото в Египет?
Аз имам много необясними неща. Турция мълчи, Арабската лига мълчи. Саудитска Арабия по същество не реагира сериозно. Европейската позиция е много несериозна. Сякаш изучават какво става и се ориентират спрямо съответните играчи.
Какво трябва да е поведението на българската дипломация в тази ситуация?
Първо, българските интереси в Египет са минимално защитени и второ - тях ги няма. Защото след излизането на Садат от властта през 1982 година, българските интереси в икономическата област ги няма. Няма сериозно раздвижване, няма сериозен стокообмен, няма сериозни инвестиции между двете държави. Българската дипломация по-скоро е васално приведена и подчинена на западната, на всичкото отгоре е и обречена от междусъюзническите задължения. Ние не можем да имаме самостоятелна политика, щом като по презумция сме се отказали от суверенитет и след като сега още по-верноподанически, сравнено с времето на Съветския съюз, подкрепяме всички инициативи, дори отиваме пред тях, над тях. Давам ви пример: България беше и още е единствената страна-членка на ЕС, която няма отношения със Сирия на ниво посланик. Единствено САЩ и България нямат такива отношения. Защо 26 държави на ЕС имат посланик в Сирия, а ние нямаме? Това е васално приведена, ибрикчийска история. Някой се старае. Военният ни министър каза, че сирийски ракети щели да падат върху България, затова се налагало да имаме противоракетен щит.. Това е свещена простота! Къде са тези ракети бе, Аню!? Та се наложи външният ни министър да ходи в Сирия, да замазва гафове. Освен това партийният подход при определянето на българската дипломация, с това вернопоклоничество и приведено положение не ни позволява и стеснява рязко полето за маневриране на дипломацията ни , за позиция.
Вашата прогноза за съдбата на Египет?
Очаквам много напрежение, очаквам много насилие, очаквам излизането на все по-преден план на организацията „Мюсюлмански братя". Не очаквам доброто бъдеще на Египет да се роди лесно и скоро. В този смисъл ще си послужа и с цитат на бившия шеф на ЦРУ през 70-те години на миналия век Хелм Ричард, който казва: Всеки, който се опитва да прави дългосрочни прогнози за обстановката в Близкия Изток, само доказва своя непрофесионализъм.
