Интервю с Георги Пирински, евродепутат от Партията на европейските социалисти и представител на БСП в Европарламента, в "Седмицата" по Дарик.
Ще наричаме разговорите плана. . . започваме с плана "Пирински" за краткосрочните решения, които трябва да вземе България. Разбирам, че всички партии трудно може да се говори като общопартийни решения, те предстоят. Да започнем с най-важния въпрос - кога да подаде оставка правителството и има ли изобщо съмнение във вас, че трябва да подаде? Дали, стои ли въпросът дали?
Аз все пак ще се върна на това кой въпрос да поставим на първо място. Вие поставихте въпроса кога и се разсъждава много по въпроса как да се проведат изборите. Не мислите ли, че има два други въпроса: какво ще се избира и кого ще избираме, защото подаването на оставка на правителството очевидно е свързано с разсъжденията за по-нататъшните развития на политическия процес.
Ами, ние това ще направим, това е стартът на всичко.
Да, но вижте. . .
При вас стои ли въпросът дали, дали да подаде оставка правителството?
Ясно е, че то е с ограничен хоризонт на действие и това ще се реши другия вторник при президента - кога точно да бъде този момент. Знаете какви са очакванията - да продължи да действа известно време и в оставка при функциониращ парламент, и вече два месеца преди датата на изборите да влезе в правомощията си служебното правителство.
Значи вие сте, ако вярно ви разбирам, да подаде оставка веднага.
Зависи все пак от уточненията във вторник, но това изглежда най-вероятният ход.
Но тогава всичко става доста ясно, три седмици е максимумът, с който може да се удължи процедурата с раздаване на мандати. . .
Така.
. . . макар че е много интересно всички партии, които казваха избори веднага, с какви очи. . .
Казват сега, че няма да бързат, да.
. . . с какви очи ще задържат мандата. След това има един неясен период, в който президентът съставя служебния кабинет.
Така.
Той може да продължи седмица, хайде максимум две. След това има два месеца според конституцията, в които трябва да се проведат изборите. Между другото, любопитна подробност е, че в Изборния кодекс пише, че президентът насрочва изборите не по-малко от 60 дни по-рано, а в конституцията пише не по-късно от 60 дни. Това означава, че единственият законосъобразен, конституционосъобразен. . .
Е точно след 60 дни.
Е точно 60 дни. Значи станаха 3 месеца. Вие искате избори след 3 месеца, така ли?
Вижте, това е очевидно логичният срок, който произтича от всички тези разсъждения, за които и вие говорите. Но аз пак искам да ви върна към въпросите по същество. Съвършено ясни са няколко неща: че ще има избори очевидно наесен, краят на септември - началото на октомври; че още известно време това правителство ще работи, дали и с подадена или без подадена оставка; и че предстои период на предизборни дискусии, дебати и т.н. И съгласете се, че наред с всичките тези най-различни конструкции и хипотези, за които вие говорите, кога точно, колко дни и т.н., не това е решаващото. Решаващото е тези избори за какво са.
За какво са?
Вижте, дали ще са задължителни или доброволни, дали ще са няколко седмици по-рано или по-късно - в крайна сметка, като се стигне до изборите, между какво ще се избира?
Между какво?
И най-общо моят отговор е следният - дали ще се избира между пиара, между виртуалните впечатления, внушения и такива послания или между реалната разлика между политиките, които стоят зад различните партии. И като ме питате, добре де, кои са тези различия, обърнете внимание оня ден на дискусията в парламента по вота за недоверие за фискалната политика Корнелия Нинова какво каза в един момент, когато става дума за пенсионната реформа. Разликата между нас и ГЕРБ е, че ГЕРБ гледа колкото се може по-малко хора да са пенсионери, удължавайки осигурителния стаж, удължавайки възрастта. Нашата политика, на левицата, на БСП е да могат да се пенсионират достатъчно, всеки, който е заслужил да се пенсионира, и да има един период от живота си, в който, след като е изработил това, което като осигуровки е натрупал, да може да ги изживее. Това е разликата. Едното поставя на първо място единствено и само т.нар. фискална стабилност, другата политика поставя преди всичко нормалния живот на хората, само че това, както вие сам чувствате, въобще не звучи в досегашната дискусия. Всичко е - дайте да видим коя е датата, дайте да видим каква е процедурата, дайте да видим кое докога действа.
Защо не защитихте тезата на лидера си за избори през юли? Впрочем няма нищо вярно в това, че е невъзможно. При подадена оставка още в деня, когато той го каза, беше реалистично - 55 дни е най-дългият срок организационен според Изборния кодекс по утвърждаване на изборните книжа - беше абсолютно възможно края на юли или началото на август да има избори.
Да речем. Да речем, че сте прав от хипотетично-механистична гледна точка. Аз ви казвам, че. . .
Пък е интересно и в Словения как могат да направят избори, обявени на 2 юни, да ги направят на 13 юли. Защо може?
Точно за това става дума, че в отделните страни има отделно създадени политически нагласи, политически очаквания. В Словения това не звучи шокиращо. Тук прозвуча твърде неочаквано най-малко, и когато нямате подготовката нито на обществото, нито на политическите среди за подобно решение, естествено то остава непонятно.
Разбирам, че вашата теза е, че правителството би трябвало да подаде оставка евентуално началото на юли, така че 3-месечният период да доведе до избори в края на септември - началото на октомври.
Защо смятате, че има толкова голямо значение какво аз считам, въпросът е какво ще се реши във вторник при президента. Защото каквото и да се реши, то трябва да е достатъчно обмислено, съгласувано и да се излезе пред хората и да се каже - ето какви са сроковете, ето какво предстои. Ясно е какво предстои в края на краищата, избори.
Какво да свърши парламентът, преди да се разпусне?
Е, тук вече ще трябва да говорите с колегите от парламента. Аз нямам чак толкова точна представа какви са. . .
Вие оглавявахте българския парламент в продължение на 4 години, познавате дори механизмите, виждате, имате поглед върху политиката в момента.
Безспорно, но в момента този въпрос зависи много от партньори в парламента, от разбирания кое е първо, кое е второ.
Какво трябва да постави според вас БСП като първо, второ?
Основното, което е най-важното според мен, е тези избори да бъдат, първо, достатъчно ясно поставени пред хората като избор, и второ, да бъдат освободени от това, което оказа отвратително, отвращаващо въздействие при последните избори - този контролиран, организиран, купен и всякакъв друг вид начин на гласуване.
Това означава, че сте за спешно въвеждане на задължително гласуване?
Това не значи това, защото само ако кажете задължително гласуване, без да сте обяснил защо се налага то сега като антикризисна мярка, то пак ще увисне като нещо, което хората не разбират защо се предлага. Вижте какъв е проблемът. Онзи ден на заседанието на националния съвет, имаше много коментари след това какво е дискутирано, какво не е, но се прие едно решение. Първият пункт в това решение, още в преамбюла е, че от решаващо значение е да се ограничи рязко корумпиращото въздействие на този същия контролиран и купен вот от най-различни групови интереси, всякакъв вид котерии, при това не за друго, а защото изборите се превръщат в черен пазар. Те не се превръщат в разумен избор между различни личности и различни платформи.
Ама, вие по какъв друг начин си представяте, освен задължителното гласуване?
Може би, не съм категоричен, но може би в тази ситуация, в тази среда наистина е оправдано да се възприеме задължително гласуване. Но трябва да го обясните на хората защо се налага и наистина какъв ефект се търси, именно че. . . Защото и в мотивите на инициативния комитет, и на президента от първите месеци на тази година се говори за легитимност, за доверие към институциите, за по-пряка връзка между гражданите и институциите. Тези думи вие сам не разбирате ли, че вече дрънчат на кухо и че трябва да покажете, че тръгвате на тези избори с един човешки разговор с избирателите, с едно излизане от тази стерилна вече политическа риторика и някак си целият този процес, който губи смисъл в обществото. Защото хората не виждат от цялото това напъване, от всичките тези приказки как ще им се измени на тях живота вдругиден.
Бихте ли подкрепил образователен ценз за гласуването? Имам предвид това, че в конституцията пише, че всеки е длъжен да учи до 16-годишна възраст, това е 10 клас, България да въведе принципа, че който не е завършил 10 клас, няма да има право да гласува, защото между незавършилите 10 клас има и такива, които не могат да прочетат за кого гласуват и е интересно как правят избора си.
Краткият ми отговор е не, не бих подкрепил и той не може да свърши само с не, защото вашите съображения са сериозни. Има т.нар. служебно правителство. Вижте с какви очаквания се тръгва към това служебно правителство - казва г-н Борисов от Вашингтон, то трябва да започне дълго отлаганите реформи в здравеопазване, в пенсионна система и т.н. Не му е работа това на правителството. Служебното трябва да организира изборите по начин, който и онези, за които вие говорите, че не могат да се задълбочат в платформи и т.н., да имат достатъчно нагледна, ясна, ако трябва и такава зрителна информация какви са различните позиции, какви са различните предложения. Защото, г-н Вълчев. . .
Г-н Пирински, една трета от България няма средно образование.
Вижте какво ще ви кажа. . .
Смятате ли, че те могат да разбират тези различия, ако не са се научили да четат?
Всеки български гражданин има участие в това общество по един или друг начин, или като работи, или като ползва някакви публични услуги, или предимства, или пък задължения. Каквито и да са му другите образователни или други особености, той трябва да бъде поставен в условията и да му бъде дадена възможност да направи своя избор как да се развива неговата страна.
А точно тази една трета е тази, която се купува гласът й.
Е, тук вече наред с, така да се каже, образователно-пропагандните информационни усилия на това правителство то трябва да разгърне и една система за ранно предупреждение, грубо казано, защото е очевидно и очевадно как стават тези неща, обаче има колективно затваряне на очите.
А кой е най-подходящ за служебен премиер?
Онзи, който изпълни това, което ви казвам.
Виждате ли такава фигура, която. . . вие лично, която смятате, че става добре за тази работа?
Аз не бих искал да назовавам имена, но тази сутрин наблюдавах по телевизията един разговор с Огнян Герджиков, който разсъждаваше именно върху дълбочината на. . .
Който ви наследи на поста председател на парламента.
О, не, той беше преди това.
А, преди вас, извинявайте, вие го наследихте, точно така.
Но той разсъждаваше върху много дълбоките проблеми, да речем, в съдебната система, върху изключителната трудност тази система да бъде освободена от влияния, които я изкривяват, независимо че там има много добри магистрати. Ами, нека някой, който си е извоювал такова публично име и авторитет като независим магистрат, да бъде излъчен като такъв.
Впрочем пропуснахме, като обсъждахме какво да свърши парламентът преди да се разпусне, тук беше мястото на въпроса за и против спирането на "Южен поток". Защото възможностите са сегашното правителство взима решението какво се прави. Това решение се оставя за служебния кабинет или пък се отлага за редовен, следващ кабинет.
Въпросът за "Южен поток" е български, е регионален на Централна и Източна Европа, е общоевропейски и е глобален, защото върху него са насложени една камара интереси на различен ранг на висота. България като България трябва да бъде много ясна, че този проект е от особено значение за нас като страна и национална икономика, ние го разглеждаме като проект, който е от особено значение за всички страни по веригата на "Южен поток". И вие сигурно обърнахте внимание, че италианският премиер искаше да излезе с една инициатива всички тези страни от веригата да се обърнат с колективно писмо към Европейската комисия в защита на проекта, само че Гюнтер Йотингер оня ден в Люксембург на заседанието на министъра на енергетиката му се скара, каза - ти недей да разделяш Европейския съюз, всички колективно трябва да стоим против Русия, защото тя знае правилата, но не ги прилага. Ние като ангажирани членове на Европейския съюз трябва да се постараем да развием така позицията и на Европейския съюз по "Южен поток", че тя да бъде про проекта, да бъде за реализирането на проекта в съответствие с европейските правила и европейския трети там енергиен пакет, и т.н., и да се намери онази договорка, която е изгодна и за Русия, защото Русия безспорно има интерес да продава газ в Европа и има интерес да реализира тези приходи.
Кого да подкрепи България да е начело на Еврокомисията?
Тук според мен е редно да се подкрепи на този етап Юнкер, защото става дума за един базисен принцип.
Това го казва депутат от социалистите.
Да, защото, ако обърнахте внимание, оня ден групата на социалистите изрази подкрепа за Юнкер, и тук въпросът е принципен. Тъй като в Съвета на министрите се поставя под въпрос тълкуванието на Лисабонския договор - дали онзи кандидат на партията, спечелила европейските избори, трябва да бъде определен за президент и на Европейската комисия. Казват министрите, ние ще имаме предвид тези резултати от тези избори, но ние ще си решим по наше осмотрение. Казва Европейският парламент, почти единодушно, център-ляво, център-дясно и другите - не така, имаме демократичен процес, който се изрази в избори в Европейския съюз всички 28 страни, има една партия, Европейската народна, която е спечелила, тя има своя кандидат. И тук вече става въпрос за позициониране на институциите една спрямо друга - може ли Европейският съвет и Съветът на министрите да продължи да третира Европейския парламент като някакъв консултативен орган или трябва да го третира най-малко като равнопоставен, инвестиран с демократичната сила на избирателите.
Какъв ресор да иска България в Европейската комисия?
Ясно е, че ние имаме да преодоляваме една ниска степен на доходи, едно значително дистанциране от средните европейски равнища и има няколко поста, които имат пряко отношение към това, например земеделието и селските райони. Това е един ресор, който според мен България има всички основания да се стреми да получи. Има, разбира се, и ресора регионална политика, където също става дума за много сериозно осмисляне как се упражнява тази регионална политика. Има, разбира се, и други ресори, по които бихме могли да се кандидатираме.
Вашата собствена партия, кой след Станишев виждате да бъде начело?
Първо, както вие сам разбирате, този въпрос не се поставя на дневен ред в момента, и то по една проста причина. Пак ще се върна към заседанието на националния съвет оня ден, във вторник.
Впрочем четох във вестниците, че вие сте изиграл ключова процедурна роля с някакво предложение, което спестило на председателя гласуване на вот на доверие.
Моето предложение беше той да предложи на следващо заседание на националния съвет друг председател на предизборния щаб, защото според мен предизборният щаб. . .
При вас Димитър Дъбов ли е председател?
Не, Сергей Станишев е председател на предизборния щаб и беше председател на европейските избори. Но този щаб по мое мнение недостатъчно ефективно работеше. Той според мен, доколкото знам, три пъти се е събрал и, както знаете, самият Сергей Станишев преди всичко беше почти ежедневно на различни мероприятия в страната. Затова, и не само затова, предложих той да направи такова предложение и да бъде избран друг председател. Това към края на тези 7 ли, колко часа, беше коментирано, че може да се създаде впечатление, че се снема доверие от Сергей Станишев, и затова аз предложих в такъв случай да се гласува, че той ще внесе свои предложения за състав и за промени в изпълнителното бюро, без непременно да предлага не той да е председател на щаба. Така че това беше т.нар. маневра и ми се струва, че това е разумно решение, което остава той да изпълни. И искам само да кажа във връзка и с въпроса ви, че всички тези решения и дискусии поне за мен има водещо значение един принцип, по-скоро неприлагането му. Разделяй и владей е много изпитана тактика - да разделиш опонента и след това да го мачкаш. Каквито и, грубо казано, издръжки да има поддържането на единството на този етап, за мен то е водещо.
Станишев поддържа единството на партията, така да ви разбирам.
Пак обръщате нещата. Поставянето на въпроса дали един или друг да е председател сега ще наруши единството.
А има ли партия, с която БСП според вас не може да се коалира след изборите и отсега това трябва да е ясно?
Трябва да се знае какви са резултатите от изборите. Тази хипотеза, която вие изразявате и която звучи в пространството не е навременна. Тя. . . не може да й се отговори сега.
Не, аз ви питам от тези двеста и повече партии в България има ли такива, с които БСП няма да се събере? Единият вариант е да кажете идеологически различия, ГЕРБ например, никога с десните.
Вижте какъв беше опитът в Германия след изборите. Там се стигна до голяма коалиция, но след много сериозни преговори, след уважаване от страна на голямата, на спечелилата партия на основните предизборни ангажименти на по-малкия партньор. Те бяха за въвеждане на минимални доходи, почасови заплати - нещо, което десницата отхвърляше по всякакъв начин и което германският бизнес с много голямо скърцане и скептицизъм приема. Имаше много ясни ангажименти за пенсионната реформа и министърът на социалните въпроси стана една от представителките на лявото течение в Социалдемократическата партия. Тоест не става въпрос по принцип може ли или не може, а каква е нагласата на партиите да търсят работещо съчетание на интереси или да използват една или друга партия за патерица. Освен това, както чувате, може би от вчера и от днеска, лидерът на ГЕРБ казва: до завчера, преди гласуването за Сметната палата, можеше да си мислим, сега вече край, тръгваме на реванш. Това е заглавието днеска във вестника.
Аз ви питам от ваша гледна точка има ли някой. Единият вариант е пък вие да кажете с ДПС повече не, след това, което те направиха, от ваша гледна точка.
Нали знаете, че в политиката никога не се казва никога, винаги има хипотеза, която може да. . .
БСП трябва от ваша гледна точка да остане отворена във всички посоки.
За какво да остане отворена? За безпринципен компромис - в никакъв случай. За да бъде употребена във властта - извинявайте. Отворена за разумен диалог в национален интерес.
Добре, да обобщим, планът "Пирински" е избори края на септември - началото на октомври и след това разговор за коалиция на принципна основа, в която би могъл да участва всеки, стига да приеме принципи.
Аз отново ще си позволя да отида в друга от вашата посока, ако говорим за план на Пирински, той е събуждане на общественото съзнание, че предстои много важен избор, когато и да дойде той, че този избор е между две различаващи се политики, и вътрешни, и национални, и че този избор трябва да бъде подготвен по възможно най-отговорния начин - и законодателно, и организационно, и всякак. И най-важното, план на плановете трябва да бъде изборът да бъде автентичен, а не купен.
