Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в “Седмицата” на Дарик радио.
Преди да потънем в детайлите по най-различни проекти, за които сега ще говорим, нека да отговорите на по-глобалния въпрос – какъв избор прави България за своята икономика? Защото от всички тези проекти, които ще обсъдим, човек ще остане с впечатлението, че ние залагаме на тежката индустрия като металургията, атомната енергетика, на инфраструктури, свързани също с много големи проекти, газо и петролопроводи, пред туризъм, например, образование, пазар на недвижимости, финансови услуги, високи технологии. Прави ли България избор на тежката индустрия в своята икономика?
Аз много се надявам изборът да не е такъв. Нееднократно съм подчертавал, че изборът на България трябва да са високите технологии с приоритет върху информационните и комуникационните технологии. Не заради друго, другото е да се качим на писта, на която отдавна има блъсканица и за нас просто няма места. Не можеш да станеш лидер в област, в която от два века има други лидери.
Защо тогава търсим инвеститор за района край София, където е “Кремиковци”, който да продължи да прави металургия и то край столицата, далеч от транспортни средища като пристанища, без суровини наблизо. И те се налага да се внасят, а пък малкото налична руда според експерти на комбината е всъщност тази, която най-много замърсява.
По една много проста причина, която вие изрецитирахте преди няколко минути за дела на комбината в българската икономика. Освен това трябва да е ясно, че за да догоним и изпреварим в това число като стандарт на живот, като жилища, трябва изключително много стомана, трябват изключително много метали. От тази гледна точка можем да внасяме. Но сега сме един от големите износители.
Ние изнасяме.
Да.
Не може ли да си правим толкова, колкото ни трябва?
Ами можем, но трябва да се затворим тогава в националната икономика, нещо, което е просто нереалистично.
Сбърка ли комунистическата партия, БСП е неин наследник, като дръзна да посее вместо жито на “мечтите семената”, както казва Левчев?
Вие знаете, че целта беше индустриализацията и не знаете, не си спомняте, но дори във върхушката на България, която се появи, “Кремиковци” битуваше удоволствието, че едва ли не сме надхитрили СИВ и недостатъчно развита България, с една под въпрос мина, от която можем да добиваме руда, все пак сме извоювали комбинатът да бъде в България. Та от тази гледна точка такива бяха представите ни, такива бяха надеждите, такива бяха целите.
Тези надежди личат от стиховете на младия Левчев, на 25 години, възторгнат пред кремиковското начало. Но сега почти 50 години по-късно, сбърка ли България?
Обърнато и погледнато през 50 години, най-големият проблем естествено е екологичният и от тази гледна точка възниква въпросът – комбинатът може ли да се изчисти или не може. С огромно внимание следя какви са комбинатите в другите държави, разговорите, които водим с “Фьост Алпине”, също са в...
Това е край Линц, онзи комбинат.
Да, да. Който действително е в града. Не е вярно, че няма комини, има комини, но все едно, че го няма комбинатът.
Какъв е размерът на инвестициите, за да стане “Кремиковци” комбинатът в Линц?
Значи, аз се страхувам, че самата продажба на “Кремиковци” беше за символичен долар, препродажбата беше символична, но трябва да правим паралел между подобни структури и примерно инвестицията на “Фьост Алпине”, която се надяват да направят, дали ще е в България, дали ще е в Румъния или в Украйна, се оценява между 5 и 10 милиарда евро. Така че най-вероятно съпоставима е инвестицията в “Кремиковци”. Разбира се...
А има вариант “Фьост Алпине” в България да направи инвестиция?
Ами защо не вземат те “Кремиковци”?
Ако вие си правите жилище, ще предпочетете ли да вземете нещо на много години и да го модернизирате или искате да почнете от нулата и да го построите по най-модерните технологии?
Искате да кажете, че България е готова да кандидатства пред “Фьост Алпине”, за да строим още един металургичен различен комбинат от “Кремиковци”?
Това е и допълнение към въпроса, който задавахте – това изгодно ли е или не е изгодно. След като на “Фьост Алпине” й е изгодно да строи в България, очевидно е, че и “Кремиковци” е изгодна икономическа структура. Не е проблемът в това, че няма руда. Рудата се кара и в други комбинати, в това число във въпросния комбинат в Линц. От тази гледна точка не това е проблемът. Проблемът е действително, че в комбината трябва да се инвестира. Има две представи. Едната представа е- купуваш комбината и започваш да го изстискваш, ако той пусне повече пари, можеш да заделиш нещо и за инвестиция. За съжаление досегашните приватизатори са работили по този модел. Другият модел е – инвеститорът поема ангажименти да очисти комбината, да го направи модерен комбинат на 21 век и тогава очаква да печели.
Синдикатите искат фонд за финансиране на такъв план, 500 милиона евро. Той да бъде даден от новия собственик, да бъде депозиран в българска банка и контролиран от правителството. Първо, сумата такава ли е?
Значи сумата, по-скоро се оценява санитарната сума между 120 и 140 милиона евро, но тя трябва да се инвестира сега, през тази година, тъй като изтича срокът.
До април.
До края на годината, ако трябва да съм честен, но до април трябва да ги има парите, трябва да стартират мероприятията, но ако до края на 2008 програмата за оздравяване не е реализирана, комбинатът ще трябва да върне на държавата 400 милиона лева, които са признати за държавна помощ от Европейската комисия или Европейската комисия ще глоби България с тази сума.
400 милиона лева?
Да. С интерес слушам мечтателите, които ще строят кулите на бъдещето, и които не отговарят кой ще поеме тази глоба към България, кой ще поеме задълженията на “Кремиковци”. Аз тук мога и да ги спомена. Значи, от тези 400 милиона лева, 170 млн. са дълговете. Има инвестиционни ангажименти за 140 милиона евро, има еко-ангажименти за 40 милиона евро, има социални ангажименти, които не са изпълнени към хората, към най-важната съставка на комбината за 90 милиона евро. Твърдя, към болдхондерите, държателите на облигациите има дълг от 325 милиона евро, който трябва да се обслужва. И накрая специалистите твърдят, че да се разруши заводът, да се рекултивира земята, за да може там да се живее, да има едни нормални условия, са необходими 300 милиона евро?
Какъв е сборът, че не ги смятам?
Сборът е над милиард. Така че когато смело изпъчваме Иракли....
Милиард евро или лева?
По-скоро е лева.
Милиард лева. Т. е. вие искате да кажете, че да построим небостъргачи на територията на “Кремиковци” е също толкова евтин мираж, колкото евтин се оказа миражът за светло комунистическо бъдеще на “Кремиковци”.
Няма да има какво да превозва?
Голяма част, около 30 % от товарооборота им е за “Кремиковци”. Но примерно в Италия ние сме най-големият вносител. Номер едно сме за Италия и разбирате, че слизаме в ...
Тия италианците много зависими се оказаха от нас, бе, г-н Димитров.
Както вървят нещата и в газ...
Сега и газът, ние можем да съсипем Римската империя.
Както вървят нещата, и в енергийно отношение ще са не по-малко зависими, тъй като се обсъждат проектите за проводи и електропроводи под морето, така че да може да се продава ток от България към Италия.
Продаден ли е “Кремиковци” или не е продаден? Вчера има две съобщения. Александър Томов, изпълнителният директор на дружеството, казва- продаден е на 34-годишния украински депутат и милиардер Константин Жеваго, веднага след това идва съобщение, че премиерът говорил с Прамод Митал, сегашния собственик, който заявил, че не е водил никакви разговори с украинския кандидат-купувач, и според него към момента имало трима кандидати за комбината, от които двама украински и един руски.
Аз присъствах на разговора на премиера с Прамод Митал. Той действително каза, че води преговори с трима купувачи, пое ангажимента да не финализира нищо, без да говори и да предупреди българската държава, ние сме важна страна.
А може ли да го направи? Да го продаде и да ни уведомят.
По принцип той е мажоритарен собственик, има изключително сериозни ангажименти и ние взимаме мерки, в това число и по дипломатическите канали да информираме купувачите за тези ангажименти. Тъй като трябва да се знаят ангажиментите и към България, и към ЕС.
Вие смятате ли, че сериозен купувач ще дойде при такива ангажименти? До април му искаме да вложи в екология само 140 млн. евро.
Веднага ви връщам към числата на “Фьост Алпине”. Да направите нова такава мощност трябва да инвестирате между 5 и 10 млрд. евро. Разбирате, че...
А при нас може да мине между, наистина ли цената е между 50 и 100 млн. евро? За такава сделка.
Предполагам, предполагам, трудно ми е да се ангажирам.
Значи дава 100 млн. евро за самия комбинат, контролния пакет, и още 140 млн. за екология...
Разбирате, че при всички случаи цените ще са под милиард.
Под милиард ще бъдат. Т. е. ще му излезе между 5 и 10 пъти по-евтино да вземе “Кремиковци” и да го приведе в нормален вид.
При всички случаи, при това става въпрос за едно силно впечатление, което създава “Кремиковци” след запознаването с него. Аз се срещнах с г-н Жеваго, той иска да стане....
Той дойде тук, той дойде и го гледа?
Да, той дойде в България.
И го хареса?
Да. Не просто го хареса, той държи да бъде собственик на този завод.
Сериозен инвеститор ли е според вас? Знаете ли, има някои странни неща в биографията му. На 19 години студент второкурсник в Киевския икономически университет. Роден е в селце в Маганска област в Русия, става финансов директор на акционерно общество...
Имате предвид, че в момента е на 33 години и е милиардер? За съжаление някои си представят, че мозъкът е като мускул и той нараства с годините. Но един голям французин беше казал, че ако на 25 години нямаш качества за генерал, на 50 няма откъде да ги получиш.
Той очевидно не е обаче Бил Гейтс да е измислил нещо с мозъка си и тук започват интерпретациите на тема зависимост от съветските служби за кариера и съответно попадането на България под поредно съветско, вече руско влияние.
Ще бъде ли проучен Жеваго от тази агенция?
Ама той е от партията на Тимошенко и най-вероятно я и финансира. Тя няма в никакъв случай да каже: “не е добър”.
Разбирате, че България няма луфтове, за да допуска рискове, и който и да е купувачът ще се провеждат сериозни проучвания.
Т. е., правителството ще участва в преговорите по продажбата?
Държим да участваме и затова предупредихме и г-н Митал да не взема никакви решения без участието на правителството, тъй като той има неизпълнени ангажименти като приватизатор на комбината и от тази гледна точка дължи санкции към държавата.
Може ли да обясните как точно ще национализираме “Кремиковци”? Понеже казахте през този месец на няколко пъти, че има и такъв вариант.
Аз не бих желал да национализираме “Кремиковци”. Това е лош сигнал преди всичко към инвеститорите. Но разбирате, че единственият вариант държавата да отиде към разваляне на сделката е заплахата комбинатът да бъде сринат. Това държавата не може да си го позволи.
Нямаме ли право по договора? В края на краищата един собственик, аз мога да си държа, ако искам, празен апартамент.
Не са изпълнени ангажиментите по договора за приватизация. Когато не изпълняваш клаузите на един договор, то разбирате, че другата страна може да те санкционира. Има основания за такива санкции.
Санкции е едно. Но прекратяване на договора...
Това е най-висшата форма на санкциониране. Правих лична среща с г-н Митал през ноември. Той тогава даде и в писмен вид декларация, че до края на миналата година ще инвестира свои пари, различни от тези на дружеството в размер на 150 млн. долара за оздравяването на предприятието.
Не го направи.
Не го направи.
А сега и Жеваго ще подпише декларация, сигурно. Какво правим ние? Те се сменят тия с декларациите на половин година.
Аз направих и анализ на това, което г-н Жеваго притежава. В общи линии предприятията му са в добро състояние и са модернизирани. Така че от тази гледна точка, няма гаранция, то и за “Балкан” нямаше гаранции...
Добре де, ама като разказвате за “Фьост Алпине”, защо не искат австрийците да го купят, като е толкова изгодно, а украинецът иска да го купи?
Тъй като те се базират върху собствено ноу-хау. Действително те търсят да направят инвестиция на гола поляна. Те не желаят да инвестират в нещо старо. Те не желаят примерно да удвоят съществуващите мощности, които имат в Австрия. Те искат на ново място, от нулата, да направят един изключително модерен завод.
Защо Жеваго не направи същото?
Явно, че се връщаме към въпроса, че вероятно е по-евтин вариантът със закупуване на “Кремиковци”.
Защо според вас се провали Митал с българския метал?
Труден въпрос ми задавате. Аз не знам какво е било намерението му по отношение на “Кремиковци”, знаете,че това не е големият Митал, това е средният Митал и до голяма степен те си функционират...
Имате предвид, че Прамод е брат на големия металург?
Да. И от тази гледна точка той реализира някои, според мен, неефективни решения, кара рудата от Южна Америка без примерно да я купува от Украйна, с което се оскъпява, плаща се скъпо на доставчиците.
А защо го прави?
Това са решения, които очевидно трябва да зададете въпросите на него и аз се надявам, че...
Да не би той да споделя този западен поход за деверсификация на зависимостта от Русия и от Украйна, като функция на Русия, като държава от бившия Съветски съюз?
Деверсификацията беше по схемата скъпа суровина и евтин готов продукт. Няма нищо юридически нередно. Това не е изгодно за комбината. Ако суровината беше доставена отблизо, беше по-евтина и продажбите се правеха от името на комбината, то се твърди, че приходите на месец щели да бъдат с 15-10 милиона по-големи, отколкото са в момента.
Вие от кой отбор сте?
Аз съм от националния отбор.
Сигурно не е хубаво да си от ЦСКА сега в момента.
Не, не. Признавам си, че като млад правих сериозни опити да разбера емоциите на стадиона. Доста пъти ходих, за да се включа в това велико изживяване, но не го разбрах и до днес съчувствам на...
Тоест вас не ви интересува какво ще стане с ЦСКА?
Не, не. Не бих казал, че не ме интересува. Това е един от лидерите на България.
А вчера Митал като говори с премиера, премиерът не беше ли от ЦСКА? Или от кой беше премиерът?
Не мога да кажа.
Значи става дума за българския шампион.
Признавам си, че съм далеч от тази тематика и не съм я обсъждал.
Не сте говорили изобщо. Има ли конкурентен интерес от Европа за заемане на пазарния дял на “Кремиковци” и кои са конкурентите? При положение, че вие дадохте примера с Италия, където България се оказва най-голям вносител на метали, а в Европейския съюз... Всъщност тази продукция, която изнасяме, 10% от целия ни износ, повечето е за Европейския съюз?
В по-голямата си част, да. Потреблението е в Европа. Има интерес, очевидно, но като купувачи, интересът е преди всичко от украински и руски собственици. С тях и в момента се водят преговори.
Тоест те биха се радвали да ни затворят?
Не, те биха се радвали да ни купят като структура, която е в Европейския съюз, опира се върху суровина извън Европейския съюз, тук си прави преработката, добавената стойност и се продава на добрите цени на европейския пазар.
И България пак “троянски кон” на руснаците в Европейския съюз, вече и чрез металите.
Аз не разбирам какъв е този мерак на българите да сме под нечий, да не казвам какво.
Той руски дипломат го каза това, а не български.
Не сме кон. Аз си мисля, че сме конник, че влизането в Европейския съюз е точно, за да бъдем конник и понеже се приближаваме, очевидно, към енергийните проекти, разбирате, че голяма част от това, което става в Европа ще зависи и от България.
Само преди да потънем в енергийните проекти да кажете ще окаже ли затваряне на “Кремиковци” влияние върху икономиката на съседни държави? Сърбия, например? Доколкото си спомням, “Кремиковци” е собственик на предприятие, заводът за производство на ламарина в сръбския град Лесковац. Или в Косово. Нали в Косово беше купен завод за поцинкована ламарина “Ламкос”, пак от “Кремиковци”.
Голяма част от инвестиционната програма вместо да се насочи към самото “Кремиковци”, се насочи към купуване на мощности извън България, с което се обясняваше желанието на г-н Митал да държи по-голям пазарен дял от пазара на стомана. Това беше стратегията му. Вместо да модернизира, той увеличаваше мощностите, с които разполага. Явно, че тази стратегия, поне за българските условия, се оказа неуспешна.
Тоест според вас сега “Кремиковци”, икономически по-изгодно ще се окаже да си продаде пак тези предприятия в Лесковац и Косово, така ли?
Ако има интерес, да ги запази чрез модернизация. Разбирате, че това е проблем на бъдещия собственик, не е проблем на държавата.
Очаквате ли стачки, блокиране на София, с които заплашват синдикатите за “Кремиковци”?
Аз много се надявам да няма ситуация за стачки. Тъй като държавата няма намерение да противодейства на запазването на комбината. Обратното – ще направим всичко възможно комбинатът да бъде запазен. И от тази гледна точка не виждам срещу какво може да се стачкува. Разбира се други са мераците. Да бъде затворен и да бъде направен бизнес център, примерно.
Добре де, но има ли пред България друга алтернатива като член на Европейския съюз? В края на краищата, ако до април не бъдат намерени парите, които да се инвестират в екология, не трябва да бъде издадено комплексно екологично разрешително. То ще бъде подигравка с правилата на Европейския съюз, когато е очевидно, че цапа този комбинат. Като не се издаде това разрешително, според коментари, които четох, комбинатът трябва да бъде затворен до 2012 година, но за да стане това трябва отсега да започне да се мисли как ще се затваря, както беше с реакторите на АЕЦ “Козлодуй”.
Това е при положение, че няма инвестиционен интерес. Ситуацията е точно обратната. Има прекален инвестиционен интерес.
Трима прекален ли е? Кои са другите двама?
За броевете...Интересът е от някакви арабски инвеститори, където интересът е да бъде затворен. Така че инвестиционен интерес има, но той е с различен характер.
Тоест сега се оказва – на територията на “Кремиковци” араби срещу руснаци и украинци.
Да, но това са две различни концепции. Едната концепция е затваряне на комбината, само че някой трябва да поеме всичките тези ангажименти и да поеме отговорността за съсипването на тази част от българската икономика.
Добре, но ако до април не се намерят пари, ще подкрепи ли българската държава затварянето? Каквито са европейските правила.
Ако няма промени в екологията, това ще стане неизбежно. Дори и това да се прави, то трябва да се прави стъпково, да се прави разумно, така че да не да пострада националната икономика и ако има заместващи мощности, които ще са в България, това няма да се отрази на националната икономика. Тоест, връщам ви към въпроса за III и IV блок. Ако III и IV блок бяха затворени в момента на пускане на “Белене”, ние просто нямаше да разберем. А ако “Кремиковци” в някакво бъдеще бъде заменено от други мощности, да кажем “Фьост Алпини”, това няма да се отрази нито на брутния вътрешен продукт, нито на износа на България, това трябва да са съгласувани решения. Но ако няма такива заместващи мощности, аз мисля, че просто трябва да се търсят решения.
Какво значи вашето послание към европейците – “Ако искате да затворим :Кремиковци”, постойте друг модерен комбинат, който да го замести, ние ще ви дадем условия да го направите”?
Това не може да бъде послание към Европейската комисия или към други европейски държави, това си е наш национален проблем. Но в тази ситуация трябва да се говори трезво, да не се говори през медиите и да се говори, мислейки за България, а не за една отделна част, тъй като разбирате, че в много населени места, където има важни национални обекти, примерно можем да направим референдуми и да почнем да режем от дървата на националната икономика. Ние опитахме веднъж вече такава криза. Бяхме на дъното. Сега можем сами да скочим в ямата, но това ще говори зле за възможността ни да мислим и да вземаме решения.
Готови ли сте да предложите на “Фьост Алпине” 10% корпоративен данък на бъдещото дружество, което ще построи металургичен завод в България за 30 напред, независимо, че нашите данъци след 30 години може да са и 50%, например? Така, както България се е съгласила дружеството, което ще реализира “Южен поток” да има гарантиран 10% корпоративен данък за 30 години напред.
Значи това е твърдение на г-н Иван Костов и не е вярно.
Не е вярно?
Не е вярно. Става въпрос за...
“Медия пул” цитира червени депутати.
Става въпрос за това, че за да ти отпуснат банките пари да реализираш един проект, по време на реализация на проекта трябва да са ясни икономическите условия и в случая това се отнася за периода на откупуване на създаването на “Южен поток”.
Това е 30 години.
Той е до 15 години, съгласно споразумението, което подписахме, но към момента на откупуване тази клауза от споразумението престава да действа. Няма банка, която да преведе пари.
Тоест, искате да кажете, че ние за 15 години напред сме се ангажирали по “Южен поток”, че данъкът на дружеството, което ще го прави ще бъде 10%?
Такъв, какъвто е в момента на подписването на споразумението.
Има ли друг, има ли западен инвеститор в България, който е получил такива условия?
Има. В момента вървят редица процедури, свързани с “Набуко”, които са в такава посока.
Чакайте сега, за “Набуко” не е подписано. Има ли в момента? Това първият договор ли е?
В момента вървят националните дерогации за “Набуко”, където примерно “Набуко” се освобождава от регулациите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тя да не може да им определя цените, по които ще се продава газта.
Тоест и на “Набуко” ще дадем 10% корпоративен данък за 15 години напред.
Какви точно преференции ще поискат е друг въпрос, но най-вероятно ще ги дадем. Това е подходът. Още повече “Набуко” е приоритетен за Европейския съюз и там вероятно ще бъдем по-отзивчиви, отколкото към “Южен поток”.
Обаче самите вие казвате, че “Набуко” още не е ясно дали ще стане. Има ли друг случай, по който България вече да е дала така, както става в случая със споразумението с руснаците, 10% данък, независимо от законодателството, от държавата? Сещате ли се за друг такъв случай? “Набуко” е бъдеще, което и вие казвате , я стане, я стане не и заради това подписваме “Южен поток”.
При всеки национален проект, при който се предвиждат такива междудържавни споразумения, обикновено се поемат и такива ангажименти. Ето, а другият проект е Бургас-Александруполис.
Е там пак на руснаците 10%.
Много интересен въпросът, пак на руснаците. Като дойдат тези, които искат да направят “Набуко” с тях ще договаряме.
Аз затова ви питах за “Фьост Алпине”. Кажете, ето декларирайте като български министър, че вие ще настоявате, ако “Фьост Алпине” дойдат тук, 30 години, примерно да плащат 10%, независимо, че ще се сменят седем-осем правителства.
Ако “Фьост Алпине” бъде признат за национален приоритет, аз ви гарантирам, че условията ще бъдат същите. И ако се отиде към проектно финансиране сигурно ще се реализира същата схема.
Ниски ли са договорените такси, както твърди от опозицията, ето това вече твърди Иван Костов?
Аз искам да погледна нещата по най-битовия начин. България няма газ, няма нефт. В резултат на тези проекти България ще има газ. Ще има газ, за да си осигурим развитието. Сега потреблението е около три милиона и половина, три и половина милиарда кубически метра в година, прогнозите са, че към 2030 ще стигнем до осем милиарда.
Може би примерът ви не е съвсем точен, тъй като преди малко обяснихте, че България няма руда и Митал я внасял, ама много неизгодно и това го е провалило.
Е, газта се транспортира с тръби.
Да, въпросът е ние и ние с газа да не направим същото. Да поемем неизгодни условия, това твърди българската опозиция, че таксите, които се договарят за 15 години възвръщаемост са ниски.
Има два варианта – че таксите се определят от “Газпром” и тъй като “Газпром” е собственик на газта, той ще настоява за ниски такси или за символични такси, тъй като той печели от това, че продава газ, а не от това, че транспортира газ. И тук беше битката за собствеността да е 50 на 50. това означава, че решенията за таксите ще се взимат само с консенсус от “Булгаргаз” и “Газпром”. Сега въпросът, който се поставя – ами, ако утре “Булгаргаз” стане частно? Аз много се надявам, че Иван Костов няма да дойде на власт и “Булгаргаз” ще продължи да е държавно.
Тоест българската държава няма да продава “Булгаргаз” и не трябва да го продава, е вашата теза, като министър на икономиката?
Значи “Булгаргаз” е тръби, тоест инфраструктура. Да продадем тръбите на “Булгаргаз” означава примерно да си продадем пътищата, ЖП линиите, да си променим инфраструктурата. Затова аз смятам, че добрият вариант е “Булгаргаз” да си остане собственост на българската държава.
Друг дебатиран вчера в парламента въпрос е – как газопроводът ще пресече българският континентален шелф? Дотолкова, доколкото дружеството е подписало споразумение и урежда преминаването на газопровода през българската сухоземна територия. Но как е решен? Чии ще са тръбите в морето?
Има изричен текст в споразумението “Булгаргаз” да участва на равноправна основа в подводната част на газопровода, но там е друго дружество. Там е дружество, което е преди всичко между “Газпром” и “ЕНИ” и там въпросът не е толкова за транзитната такса, тъй като газта, която се транспортира, поне по официалните изявления и на “Газпром” и на “ЕНИ”, е собственост на “Газпром” и на “ЕНИ”, тоест и двамата са собственици на газта, която ще се транспортира и тях транзитната такса не ги интересува. Те ще са за това транзитната такса да е никаква. И опираме до това, взимаме българите като юнаци и инвестираме, примерно в най-скъпата част на газопровода – под морето, а таксата е такава, че да покрива само разходите по експлоатацията и никаква печалба. Тоест тази част от газопровода може да се окаже прекалено рискова за България.
Какво ще е в центъра на Черно море не ни интересува, но въпросът е когато тръбата стигне в морето до наши води. Там какво става?
Кои са нашите води?
Има си международно морско право. В момента не съм подготвен, да ви кажа, но мога да ви отговоря по-късно, ако искате ще се поровя.
Той г-н Костов влезе в една спорна зона как на 370 км, ако е под 370 км, то разбирате, че се кръстосваме с Румъния, с Украйна там, в общи линии не знам къде е тази граница. И аз не знам. Става въпрос за 12 милната зона, за която...
В тая зона чии ще са тръбите и ще плащат ли, че минава през тях?
Засега тази част от газопровода трябва да се прави от тази компания, която ще бъде създадена между “Газпром” и “ЕНИ” и в която трябва да участва и “Булгаргаз”.
Договорихме ли как ще участва и с колко?
Не, процентите не са договорени и аз си мисля, че при договарянето на това нещо там вече е важен икономическият интерес. Разбирате, че ако искаш да имаш влияние върху тръбата едва ли тези 12 мили ще окажат решаващо влияние.
То излиза, че ние сме се разбрали през нашата територия, за през морето е ясно как ще минат обаче с тези 12 мили, ако не се разберем газопровод няма да има.
Как България съчетава европейското си членство и очертаващата се обща европейска позиция за признаване на Косово с очевидното желание Русия да защитава сръбските позиции дори, когато се договарят икономически въпроси като този газопровод “Южен поток”? Вижте какво става в Москва тази седмица, те подписват за “Южен поток”, а Путин говори за това, че Русия ще подкрепя Белград срещу независимостта на Косово. Очевидно е, че Русия използва за политически цели газопровода.
Няма никакви илюзии, че през 21 век, през 20 век, през 19 век, през 18 век, енергийните ресурси са използвани за политически цели, никакво илюзии няма и онзи, който разполага с тези ресурси има политическо влияние. И когато ние казваме, че газопроводът, който минава през България дава лостове за политическо влияние на България това се отрича. Много се извинявам, но това, което се случва между Русия и Украйна примерно е точно политическо влияние на Украйна за това, че газопроводът минава през Украйна.
Тоест искате да кажете, че Европейският съюз чрез нас има влияние и ние сме като “троянски кон” на Европейския съюз в Русия, да притисне руснаците и да каже, няма да, ние да кажем от името и на съюза, ако не признаете Косово никакви тръби през България и забравете за газ в Европа.
Аз не мисля, че в момента “Южен поток” е разменна монета за позицията на България по Косово.
Не виждате ли съвпадение между “Южен поток” и точно преговорите за Косово?
Никакво съвпадение по...
Ама Путин явно вижда, защото цяла седмица говори за Косово докато подписва за тръбите.
Разбирате, че Путин реализира много важни икономически приватизационни сделки в Сърбия, но да не бъркаме Сърбия с България. България в тези преговори и в този проект е част от Европа, представлява Европа и отстоява интересите на Европа. И газта, която се доставя, значи потреблението в България е европейско потребление, потреблението в Италия е европейско, в Австрия е европейско, та от тази гледна точка това е доставяне на газ за Европа.
Ще вземем ли руски пари за АЕЦ “Белене” както предлага президентът Путин?
Към Москва?
Не, не. Вървяха към развитите индустриални центрове на Европа. Но и газовите връзки вървяха от север на юг примерно се спускат и в Италия и в България. За пръв път през последните години морето не е преграда обратното, нямаш държави, тоест нямаш държавни такси и транзитирането по дъното на морето е изгодно и България за щастие се оказва незаобиколим фактор на това транзитиране. И от тази гледна точка България...
Ако сме незаобиколим както казвате, понеже друга теза от правителствени среди е, че сме заобиколим и че, ако не сме се били разбрали с руснаците, отстъпвайки им...
Има доказателства. Значи ние сме...
щяха да ни заобиколят. Значи заобиколими ли сме или не? Ако не сме заобиколими значи трябваше да се борим докрай.
Обяснявам, обяснявам. Икономически най-късият път между газта, която е дали ще е в Каспийския регион, дали ще е в други източници за нас не е толкова важно, но между тази газ и Италия е през България по трасето на коридор № 8, по дъното на другото и до Италия. Това е икономически най-късото трасе и от тази гледна точка ние сме незаобиколими. Но ние сме заобиколими...
А от коя гледна точка сме заобиколими?
...ние сме заобиколими политически. Значи, ако не беше постигнато съгласие България може да бъде заобиколена през Румъния в резултат, на което трасето става по-дълго, но реално можем да бъдем заобиколени. Та и двете тези са важни и са верни, но България според мен постигна повече отколкото очаквахме да постигнем, ако трябва да съм честен. Ние се борихме...
Е нали сме очаквали, 51 % сме очаквали?
Не, ние се борихме, ние тръгнахме от искане за 100 %. Така се влиза в разговори и аз се учудвам на някои декларации как...
Тоест искахме всичко пък каквото дадат?
Виждате, че в нито един момент не сме стигнали до ситуацията каквото дадат. Тоест до последния момент не беше сигурно дали ще има споразумение точно затова, че стената, крайната точка беше 50 %. Ако исканията не бяха паднали до 50 % на руската страна споразумение нямаше да има.
Европейската комисия в лицето на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс каза през седмицата, че е контрапродуктивно темата за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” да се държи отворена, защото хората вярват и това е подвеждащо по отношение на хората в България. Той припомни, че подписвайки за затварянето на реакторите българските власти са се съгласили, че степента им на безопасност не е достатъчна, това е част от договора за присъединяване, той е ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и да се поставя отново този въпрос е в противоречие с политическата почтеност. Какво отговаря България?
Политическата почтеност изисква Европейската комисия да изработи стандарти към безопасността на ядрените реактори. И като има такива стандарти слагаме ги на масата, гледаме реакторите във Финландия, реакторите във Великобритания, в другите държави-членки и ако нашите не отговарят на тези стандарти България си затваря устата и край по такива...
Тоест стандарти като в металургията?
Точно така. Такива стандарти няма и се оказва, че реактори, които са по-стари и с по-малка надеждност могат да работят, а реактори с много висока степен на надеждност, България в това число и с подкрепата на Европейския съюз похарчи около 500 милиона евро за тяхната сигурност, след като ги направихме супер сигурни тогава ги спряхме. И до какво опираме, то прилича на капитулация, а не на присъединяване. Тоест с момента на влизане в Европейския съюз ние имаме едни безопасни реактори и Европейският съюз като политическа цена ни кара да ги затворим както след Втората световна война заводите от Германия са изнасяни към държавите победителки.
Какъв механизъм вие виждате за изработване на такива единни стандарти? Например България показа, че може да се държи твърдо с идеята да блокира споразумение с Черна гора на Европейския съюз по въпроса за кирилицата, спомнят си слушателите ни. Сега някакъв такъв механизъм, почваме да играем срещу всякакви решения в Европейския съюз докато няма стандарт.
Не, значи България е разумен партньор. Има най-малкото две държави в Европейския съюз, които се правят на инат на всичко, което прави...
Освен Полша, за коя говорите?
Не ме карайте аз да ги споменавам, но в общи линии се знае, че каквото и да се предложи ще възразят срещу предложението на Европейската комисия. България никога не е имала такова поведение и не желае да има такова поведение. Но разработвайки новата енергийна стратегия на Европейския съюз това е основен въпрос. Ами, че по тази логика утре някой може да поиска да затворим и 5-ти и 6-ти блок. Значи няма ли стандарти има политическа целесъобразност, само че политическата целесъобразност е на Балканите да има ток, да няма напрежение, да има бързо развитие, така че Балканите да не са задния двор на Европейския съюз. И с това решение ние обричаме Балканите да нямат ток, да има напрежение в това число съвсем близо до нас тук в Албания, в самата Гърция знаете, че има недостиг, защо го правим това нещо. Ако нямаме безопасни мощности, да, добре, но ние имаме такива мощности и аз много разчитам на новото отношение към ядрената енергетика
в това число и в такива държави като Австрия, като Германия, като Италия, където няма такива мощности или хайде, имаше решение да няма, бяха тръгнали в посока да ги затварят, сега това се преосмисля.
Бихте ли обяснили плановете си за лизинг? Пиебалгс каза през седмицата, че дори да бъдат дадени на чужди компании двата затворени реактора, това няма да промени нищо, защото който и да е собственикът, ЕС ще се отнесе към него по същия начин, както към българското правителство. Проблемът не е, че блоковете принадлежат на България, казва той, а че тя е обещала да ги затвори който и да ги притежава или стопанисва, това остава в сила. Към това аз прибавям какъв е смисълът, кой ще намери смисъл да си купи затворени, без никаква перспектива два реактора, да наеме два такива реактора?
Има една такава абстрактна постановка. Има някой, който иска да ги вземе, взима ги на собствен риск, т.е. рискът за България не е нито финансов, нито политически и от тази гледна точка България е готова да води такива разговори. Няма никакъв риск за България, в това число и политически. Т.е. това е рискът на оня, който иска да ги вземе на лизинг.
Кой е точно тоя, дето иска?
Хайде, не ме карайте да, има такива компании, които искат да го направят.
Няколко?
Има и европейски, и неевропейски компании, които проявяват интерес
Множественото число предполага четири. Поне две европейски и две неевропейски.
Да не уточняваме какво се крие зад множественото число. Но ви казвам той е съблазнителен с това, че няма финансови и политически рискове за България. Това се казва вариантът “Пилат Понтийски”, измихме си ръцете, нали, ето дадохме ви ги, направихме каквото можахме, оттук нататък ако те направят нещо, ние ще сме радостни. Вторият вариант е да водим разговори с държавите-членки, точно тези, които в момента преосмислят отношението към ядрената енергетика, ако постигнем тяхното съгласие, да стартираме разговори с всичките 26 страни-членки.
Вариантът Пиебалгс обаче е да искаме допълнителни компенсации. И той през седмицата каза, че това е абсолютно възможно, ако България се аргументира за затварянето на блоковете да получи още пари.
Аз ви казвам двата реактора горе-долу това, което получаваме дотук от ЕК, при продажбата на електроенергията от двата реактора на регионалния пазар бихме си го върнали за около година и половина. Те вече една година не работят. Това са загуби, които България вече търпи. Умножете го, по колкото искате, по пет години, по десет години, и ще разберете за какви пари става въпрос. И при старите цени на енергията такава обосновка беше трудна, тъй като бяха два пъти по-ниски. Но при новите цени загубите за България са огромни ежегодно.
“Топлофикация” София пак ли руснаци ще я вземат? Руският “Газпром” във въгледобива “Мечел” според “168 часа” планира да изкупува тецове в България. Те вече държат 49 % от тецовете...
Те не просто планират...
Планират да закупят ТЕЦ “Бобовдол”.
Да, да. Кой ще бъде купувачът, разбирате, че ще зависи от офертите, които се подадат. Това, за което аз се надявам да се споразумеем със Софийска община, е да отидем към приватизация на “Топлофикация” София. Държавата би могла да настоява тя да продаде “Топлофикация” чрез Агенцията за приватизация, тъй като задълженията към “Булгаргаз” са в размер на 150 млн. лв. и 42 % е собствеността на държавата. Държавата се държи като дял партньор и предлага на общината доминиращата роля да се играе от софийската агенция за приватизация. Въпросът е да намерим добро решение за приватизацията на “Топлофикация” София.
Ако не се разберете да продавате заедно, ще продаде ли държавата своя дял от около 42 % и дълга от 150 млн. лева към “Булгаргаз”?
Ако не се разберем, бъдете сигурни, че ще отидем към тази стъпка, но тя не е в интерес на добрата приватизация.
Защо правителството е недоволно от статистиката? Да не би защото отчита инфлация, съпоставима с годините на Жан Виденов? Вие сте внесли предложението за смяната на Стоян Цветков като председател на Националния статистически институт с досегашния главен секретар Мариана Коцева.
По една проста причина. Управлението се опира върху информация от статистиката и статистиката трябва да подава информация на управлението, за да може то...
Тя подава на всички български граждани или искате те да ви кажат ние сметнахме тая инфлация и да може да се обади някой от правителството и да каже хайде сега да не тревожим хората дай сега да свалим два процента.
Не, не, дори за това, за което говорите, не може информацията да се пусне на мейла на статистиката и да не се подаде на правителството и на другата сутрин да те питат да правиш коментари. Т.е. статистиката не е просто огледало. То е коментиращо огледало.И от тази гледна точка, когато виждаш първо някаква тенденция, трябва да подаваш информация. Второ, за да се вземат решения, трябва да се подаде информация.
Да де, ама нали разбирате в какво всъщност е нормално да се съмняваме. Че ако дават първо на правителството, което може да си сменя, както си поиска председателя на Националния статистически институт, той някога се избираше поне от парламента, ще има опасност - не разбира се, Петър Димитров или Сергей Станишев, които са много демократично настроени, но по принцип някое друго правителство, да вдигне премиерът телефона или министърът на икономиката и да каже ало, Цветков, или сега Коцева, абе, каква е тая тенденция да е голяма инфлацията в България и народът да иска повишаване на заплатите. Я дай пак да видим тук...
Сам разбирате, че инфлацията освен от Националния статистически институт се отчита и от Евростат. Но не може правителството да ползва информацията на Евростат вместо на Националния статистически институт. В това число на редица министерства, имало е искания за оперативно подаване на информация към Евростат, за да не изгубим някои ползи за България. Не е реагирано навреме. Има си чисто организационни проблеми, те не са с политически характер.
Кметът на Милано беше в София тази седмица да представя кандидатурата на града за домакин на “Експо 2015”. Кога България, български град ще кандидатства според вас за световно изложение?
Когато сме готови материално.
Не сме готови? Не виждате перспектива скоро да стане?
Ами като гледате улиците ни, въздуха, по организацията на движението...
Да го кажа така, като се оправи “Кремиковци” и ще кандидатстваме.
Като се оправи въздухът на София, а той зависи в голямата си част от колите, които вървят в София. И аз с голямо удивление откривам, че не паркове, паркче да направим, обратното, унищожаваме с огромна сила. В другите държави се правят алеи за велосипедисти, правят се някакви графици, слагат се, маски се продават на хората, по радиото би трябвало да се съобщава, софиянци, днес не излизайте с колата си и ако може, сложете си нещо на устата, тъй като замърсяването....Няма такива работи. Целта е спекулативно да вземем имотите на “Кремиковци”. Това няма да реши замърсяването на въздуха в София.
Добре. Трябва да завършваме, г-н Димитров. Какво, започнах с едно стихотворение на Любомир Левчев, 1959-та година, “Кремиковско начало”, то завършва с “Другари, да започваме”. Е сега какво бихте казали да започваме.
То аз мисля, че започването е ясно, то е започнало. “Кремиковци” действително трябва да стане предприятие, което да не замърсява София. Ако това не го направим, язък за ентусиазма на поколенията, което го правеше.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
