Представителят на Европейската комисия в София Огнян Златев в „Седмицата” на Дарик:
Какво е всъщност посланието на Европейската комисия при първото посещение на премиера Пламен Орешарски в Брюксел? Мога да ви прочета някои неща, които се появяват. Например според „Медиапул”, той е посрещнат с нескрити критики и недоверие, в рязък контраст с окуражителните жестове, демонстрирани към всеки нов министър-председател. На нашия сайт пише, че Европейската комисия е загрижена заради събитията у нас и продължава мониторинга. От друга страна, Орешарски говори, че е пък много обнадежден. Коя е истината?
Аз смятам, че информацията, която е публикувана на вашия сайт, без да ме обвинят тук някои, че правя реклама, представя най-коректно позицията на Европейската комисия.
Загрижена.
Тя е точно такава, това го каза вчера и председателят Барозу, че той е загрижен и комисията е загрижена, и следи внимателно развитието на процесите в страната.
Загрижена заради Орешарски или загрижена, защото другите му пречат?
Загрижена по-скоро дотолкова, доколкото, и това също беше подчертано в изявлението на председателя Барозу, за това, че очевидно решенията, които се взимат, се срещат с недоволството на хората. И от тази гледна точка в края на краищата работата на всички членове на администрацията и на комисията е това да работят за благото на хората. Когато хората се почувстват по някакъв начин неудовлетворени от това, което получават, те излизат на протест.
Ще разследва ли Европейската комисия случая „Пеевски”? Това е призив на германския християндемократ Маркус Фебер от Европейската народна партия. Той иска Европейската комисия да активизира член 7 от Лисабонския договор за ограничаване правото на глас в съюза на страна член, която сериозно и трайно нарушава свободата и човешките права.
Европейската комисия не се меси във вътрешните работи и решенията на всяка една страна членка. Тя по-скоро, както казах в самото начало, тя наблюдава процесите и може да изкаже становище. Но конкретно с такива разследващи функции тя не се занимава, няма такива правомощия.
Всъщност какво каза Европейската комисия за Пеевски? Също имаше цитати и в двата плана - едни наблегнаха на изречение, че случай като този с Флоров, демек предишните са имали някакъв проблем, са тревожните, други наблегнаха на прочит на същите текстове срещу Пеевски.
Комисията казва, че, когато става дума за избор на лица на такива ръководни длъжности, за тях трябва да бъдат предлагани номинации, които са с висок обществен авторитет и с доказани качества. Това казва комисията. Очевидно предложената номинация, за която вие казахте, на г-н Пеевски, не е била такава и това е породило именно недоволството на гражданите.
Това означава, че комисията казва, че Пеевски не става за тази работа.
Това означава, че комисията следи много внимателно какво се случва и реагира своевременно.
Докога ще продължи наблюдението над България по механизма за сътрудничество и проверка?
Очакваме да видим какво ще има, ще бъде включено в следващия доклад, който ще излезе в края на тази година по план.
Всъщност това не е ли годината, в която този мониторинг трябваше да отпадне?
Самият механизъм не е ограничен във времето. Той е един процес. Така че в зависимост от развитието в съответната страна, която е подложена на такъв мониторинг, се решава дали той да продължи, или да остане. Вчера председателят Барозу каза също така съвсем ясно, че предвид процесите, които се развиват в България, те са доказали още веднъж необходимостта от един такъв продължаващ мониторинг затова, че хората в България действително да почувстват своите права защитени и тяхното мнение да бъде взето под внимание. Точно заради това този механизъм ще продължи. Колко време ще продължи зависи единствено от работата, която ще положат българските власти.
Има ли промяна в позицията на Европейската комисия за България в Шенген?
Не, промяна на позицията на Европейската комисия за членството на България в шенгенското пространство няма. Както знаете, в момента решенията са в ръцете на самите страни членки. Комисията не може да говори от тяхно име. Това е решение, което всяка една от страните трябва да го вземе и да го изкаже.
Това означава, че Брюксел подкрепя България от утре да стане член на Шенген?
Да, и това е позиция, която е била заявявана неведнъж.
И последните събития не се отразяват върху това.
Не, значи, това са различни неща. Пак казвам, комисията, наблюдавайки процесите, тя не ги наблюдава като някакви събития, взети отделно, тя наблюдава целия процес.
Застрашени ли са европейските пари за България? Как да разбирам изречението на Барозу, че са обсъдили с Орешарски детайлно европейските фондове, които са критични за България и в момента фондовете от Европейския съюз са основен източник на приходи в страната. И ние искаме да сме сигурни, казва Барозу, че тези пари отиват в правилната посока, а не се пропиляват, т.е. не са сигурни, така ли?
Не, не бих казал такова нещо. В края на краищата доколко и как ще бъдат получени тези средства отново е въпрос на умението на българската администрация да подготви нормалните проектоспоразумения, такива, които да се одобрят и от страна на Европейската комисия, и след това да започне изпълнението на съответните проекти. Както знаете, в новия програмен период основното, едно от основните изисквания там е, че пари ще се дават срещу доказани и изпълнени проекти.
Ще бъде ли подписано до есента споразумението за парите до 2020 г., каквато цел си поставя правителството?
Този въпрос трябва да го зададете на правителството, не на мен, тъй като то се занимава с подготвянето на проектоспоразуменията. Искам да подчертая, това, за което знам аз, е, че работата не е спирала по подготовката на тези проектоспоразумения и по време на предишното правителство, и по време на служебния кабинет. Така че работата на ниво експерти и на работни групи, тя си върви. Оттам насетне доколко ще е успешно, тук не трябва да забравяме, нали, паралелно с този процес тук, в България, тече и друг процес, който е на съгласуване между самите страни членки и Европейския парламент.
Става дума за 15 млрд. евро, 30 млрд. лева, които България ще получи от Брюксел в периода 2014-2020.
Точно така.
Какво трябва точно да се споразумяваме?
Трябва да се споразумеем как точно предлагаме, подробно, тези пари да бъдат похарчени. В кои сектори на икономиката те ще бъдат използвани и как. Това е. Всяка една страна поради своята специфика изразходва тези средства по различен начин.
А другите докъде са? Има ли вече някои, които да са се споразумели?
Не, няма такива. Всичко е все още на ниво, на работно равнище, тъй като, пак казвам, от една страна, всяка една страна членка договаря своите собствени условия с комисията, от друга страна, паралелно с това Европейският съвет, където са представени самите страни членки, трябва да договори заедно с парламента и с комисията общата рамка. Т.е. това са два паралелни процеса. Комисията препоръчва на страните членки да не изчакват първо да се вземе голямото решение, тоест трите, този триалог т.нар. - комисията, страните членки и парламентът да се договорят за… Ето това е общата рамка и чак тогава да се започне да се договарят детайлите за всяка една страна членка, а комисията насърчава страните членки, те паралелно с големия триалог, те да започнат, всяка една страна поотделно да работи с комисията, да договаря, да правят, да изготвят едни такива проектоспоразумения. Така че в момента, в който голямото споразумение се постигне, всяка страна, която е готова да излезе и да каже - ето, това е нашето, за нас са предвидени, в случая както казахте вие, 15 млрд. евро, ето това е нашето предложение как тези пари да бъдат похарчени.
Кога се очаква, може ли да се прогнозира голямото решение във времето кога ще бъде взето?
По принцип очакванията са за края на тази година, но тук отново зависи доколко ще бъде намерено решение между страните членки и Европейския парламент. Както знаете, февруари месец, откогато започнаха да текат тези разговори, има доста разногласия по различни поводи…
Кои са основните, за какво е спорът в момента в Европа, за парите на Европа?
В спора има, има страни, които примерно казват, както Великобритания, която е нетен вносител, в смисъл тя внася повече пари, отколкото получава, което е различно от ролята на България, страни като Великобритания или Германия например казват: ето, ние смятаме, че трябва да даваме примерно по-малко пари или пък не искаме да даваме пари за субсидии в тези и тези области. От друга страна, Франция пък казва: ние искаме да запазим субсидия примерно за земеделие. Както знаем, Франция… субсидиите за земеделие например са един много сериозен импулс за развитието на селското стопанство в тази страна. Т.е. всяка една страна си защитава своя собствен интерес. Има страни като България например, които сме, нали, сме ползватели, бенефициенти на тези средства, които искаме да продължи, да продължим да използваме средствата, които са свързани с различни кохезионни политики например, сближаващи политики, което е в наш интерес, защото ние искаме да използваме тези пари колкото се може по-бързо да настигнем равнището на жизнен стандарт на по-развитите страни членки.
Например каква политика кохезионна настоява България?
Ами, неща, свързани с… например в социалната сфера - да се разкрият нови работни места, неща, свързани с подобряване на инфраструктурата, в тази област, за развитие на малкия и средния бизнес например, на селското стопанство.
Това се оспорва обаче от други в съюза.
Да, и… нали, страните, слава богу, че те не са една срещу друга, те са групирани, така, в някакви, как да ги нарека, малки…
Приятелите на сближаването.
Да, точно така, някакви малки групи и в момента това е работата, от една страна, и на председателството, която председателство в момента, страната, която председателства в момента Европейския съюз, да намери…
В момента е Ирландия, а се сменя с Литва.
… да, другата седмица ще се смени с Литва, да намерят точно този общ подход, който да намери най-накрая все пак, нали, и общия, общия знаменател, под който да се сближат, всеки да направи някакви стъпки, някакви компромиси, за да се сближат
позициите.
В момента управляващите в България използват темата за преговорите за споразумението като основен аргумент за това, че трябва да останат на власт. Те казват: толкова важен въпрос трябва да решим сега за 30 млрд. лева, а вие искате да бъдем сменяни, да се влезе в избори. Това доколко сериозно ви звучи?
Както ви казах, процесът на изготвянето на проекта за споразумение е започнал още по времето на предишното правителство и е продължил по време на служебното правителство, т.е. това е работа в прогрес. Постигнато е, подготвени са два проекта на споразумение вече и са изпратени и се работи по тях.
Това, че мина България през служебно правителство попречи ли нещо?
Не, не бих казал, че е попречило. Това, което е важно за комисията, е да види, че има устойчивост и, модерният израз, институционална памет в съответните държавни структури, които преговарят с Брюксел, т.е. независимо че се сменя политическият връх, хората от администрацията, които вършат работата, те остават на местата си, така че да могат да продължат процеса плавно.
Смяната на правителства и избори не пречат.
Не, не. Пак казвам, това не е работа на политиците, това е работа на експертите, които разработват детайлите по споразуменията.
С това обяснение лишавате управляващите от един инструмент, който те използват в момента като аргумент за стабилността. По-скоро, така, ако се пошегувам, ако… надали сте видели „Стършел”, все още излиза тоя вестник, писа, беше основното им заглавие „По-добре нестабилна държава, отколкото стабилна кочина”. Т.е. от това, което вие казвате, излиза, че няма да е чак такъв проблем за България, ако влезе в цикъл на политически промени.
Аз казвам това, показвам как вървят, върви всъщност процесът. Можем да погледнем, ако искате да се сравним е с някои други страни, където по същия начин, така, политическата обстановка е доста динамична - и близо до нас, и малко по-далеч от нас, където, както виждате, независимо от това, че, нали, има политически вълнения, всяка една от тези страни си работи нормално по отношение на преговарянето и договарянето на условията за следващия програмен период.
То въпросът е дали България обаче вече е толкова устойчива, за да го прави, така както го правят другите, за които вие давате пример. Защото, ако кажете, че България всъщност е вече една европейска държава, в която това, че се сменят правителства, служебни кабинети, правят се извънредни избори, не се отразява фатално, както управляващи се опитват да го представят, на такъв важен въпрос като европейските пари, това излиза, че България наистина си е станала една нормална европейска държава.
Важното е в този конкретен случай, свързан с фондовете и с преговорите за следващия многогодишен финансов, многогодишна финансова рамка, важното е това да има приемственост на нивата, които, пак казвам, експертното ниво, което договаря процеса на използване на тези средства. Оттам насетне всичко е в ръцете на политиците - доколко те ще гарантират съхраняването на тази приемственост. Аз не мога да кажа и да коментирам дали ние сме една нормална държава. Мога да кажа - да, след като България е член на Европейския съюз, естествено, че тя е една нормална европейска държава, но тя си има своята специфика. Но от друга страна, нали, като сме приели и сме поискали да станем членове на това голямо европейско семейство,там има правила, както във всяко едно семейство, във всеки един клуб или такава общност, има правила, тоест, влизайки вътре, ние трябва да спазваме тези правила.
Какъв е отговорът на Брюксел на нежеланието на новите български управляващи да продължат пенсионната реформа.
Отговорът е, че… водят се преговори, за да се обясни на двете страни, всяка една страна да обясни на другата какви са основанията й да иска, в случая българската страна защо тя смята да замрази за момента тази реформа. От друга страна, от Брюксел защо е необходимо да се продължи с реформата. Това беше посочено и в препоръките, специфичните препоръки за страната, които бяха публикувани преди две седмици, това е общоевропейският, общоевропейското правило, общоевропейската тенденция - че възрастта за пенсиониране трябва да се повиши паралелно с трудовия стаж. И това, от една страна, е свързано с това, че в момента всички преодоляваме последиците от кризата, в която се намираме, и от друга страна, с това, че можем да генерираме по този начин по-висок брутен продукт, който в края на краищата след това да се върне под формата на социални плащания.
Премиерът Пламен Орешарски категорично каза, включително и в това студио, че по този въпрос България няма да се съобрази с препоръката на Европейската комисия този… По-витиевато, но с аргументи го повтори тази сутрин и министърът на труда и социалната политика. Това какви последствия влече за България?
Последствията са в няколко посоки. От една страна, че комисията няма да се откаже от тази си препоръка, защото тя тази препоръка е направена не просто ей така, взета от въздуха, тя е на базата на сериозен анализ и, както казах, и на базата на сравнение с останалите страни членки, това от една страна. И от друга страна, няма да се учудя, ако догодина в следващите препоръки, които отново бъдат, ще излязат, тази препоръка отново присъства. Комисията няма някакви други в смисъл мерки, нали, да… или средства, или инструменти да…
Т.е. не може да бъдат използвани други, без пряка връзка инструменти, но ето, европейските пари. Нали, казано просто, ами, вие, като не щете да направите пенсионна реформа, ние пък може да 15 милиарда, но може да са и 10. Или може да са за това, дето го искате, но може ние пък да поискаме нещо друго. Тоест такъв вид обвързвания възможни ли са?
Не.
Кауза на комисията ли е общата пенсионна политика, която се опитва да проведе в Европа?
Каузата на комисията е да намира общ език с всички, с ръководствата на страните членки и да ги убеждава, че мерките, които се предлагат, те са в интерес на гражданите на съответната държава и на всички граждани… на Европейската комисия, това е нейната кауза.
Нещо, останало абсолютно незабелязано в българското пространство покрай вълненията с Делян Пеевски, е търговската война, която тази седмица Европейският съюз започна с Китай. То е сложно и дълго да се обяснява, но най-опростено: Китай продава 60% от своите фотоволтаични система в Европейския съюз, продава ги на много по-ниски цени. Така прецаква производителите в самата Европа и Европейската комисия решава да наложи наказателни мита близо 12% с идея те от август месец евентуално да стигнат 47-48%. На това китайците казват - хайде пък да видим вашето вино сега, което е основен пазар за Испания, или един от основните, за Франция мисля, че беше на първо място, и Испания, дали пък отговоря то на нашите стандарти за не знам си какви вътре продукти, които се слагат, и буквално до вчера изглеждаше, че Китай и Европейският съюз ще влязат в много тежка търговска война. До вчера, защото вчера има някакви сигнали, че ще започнат да преговарят, макар че и те са доста спорни. Едните казват - разбрахме се да преговаряме, другите казват - не, на преговорите се разбрахме, че отвън ще седнем да си поговорим. Разказвам го дълго за тези, които не са обърнали внимание. Това има ли някакво значение за България - да удари определена търговия на България на китайския пазар, или най-много да пострада някой малък производител на вино или нещо друго.
Това има значение дотолкова, доколкото България е също страна членка на Европейския съюз. Според изчисленията една такава, сегашното положение в момента засяга трудовите места на около 25 000 души в Европа, именно този евтин внос.
Производители на фотоволтаици.
Да, точно така. И точно заради това беше реакцията на Европейския съюз да въведе такива, аз бих ги нарекъл антидъмпингови мита, а не наказателни, както казахте вие, именно сега, до август месец, и след това 47%. Но хубавото е, че 10 дни след като това решение беше оповестено, двете страни, така, намериха сили и здрав разум и седнаха на масата за преговори. Така че аз все пак съм оптимист, че ще бъде намерено някакво взаимно приемливо решение, така че да не се стига до такъв вид търговска война, както казахте вие. Недейте да забравяте, че в момента кризата, нали, тя е глобална, т.е. никой няма сметка, нито една страна, колкото и да й е силна икономиката, няма сметка да влиза в някакви конфликти с някакъв друг свой голям търговски партньор.
В дългосрочен план какъв шанс виждате за Европа и извън това да продава специфичен продукт като виното, който вирее само например по Лоара и заради това китайците много го харесват да го пият, когато е очевидно, че Европа не може да произвежда не само фотоволтаици, а каквото и да е по толкова евтин начин, както го прави Китай.
Ами, тук отново опираме до метода на взаимното убеждение, а именно това, че да, сигурно цените, нашите производителни цени тук, в Европа, са по-високи, но те са по-високи по много причини, едната от които например е свързана с качеството на продукта, доколко той отговаря на стандартите, свързани с опазването на здравето на хората и така нататък. Т.е. това е също по някакъв начин свързано с промяна на начина на мислене, че не трябва да произвеждаме само заради самото произвеждане и затова, че, нали, трябва да гоним количеството, а трябва да се дава сметка за качеството и за отражението на това качество върху живота на хората.
Следва един разговор с адвокат Иван Тодоров за офшорните зони. Каква точно е позицията на Европейската комисия за офшорните зони? Защото широкото определение за офшорна компания е компания, която е регистрирана и е извън юрисдикцията на територията, в която протичат основните й стопански дейности. Това означава, че и България е офшорна зона спрямо други европейски държави с това, че предлага по-ниски данъци. Излиза, че България няма интерес Европа да наложи политика, която да задържа плащането на данъците в собствените им държави, защото нашата политика е да докараме тук френски, немски и английски компании, готови да плащат по-ниските български данъци.
Така, аз, нали, не съм юрист като вас и не мога да навлизам в юридическото тълкуване на това, но мога да ви кажа следното. Известно е, че около 1 трлн. евро на година се губят като данъци, които не се плащат в страните членки и Европейската комисия е силно притеснена от този факт, защото, пак казвам, отново, намирайки се в ситуация на криза, 1 трлн. евро е един сериозен, една сериозна загуба на средства. Точно заради това се приеха различни регламенти и препоръки за това да се повиши събираемостта на такива данъци, които от приходи, които се реализират в офшорните зони, и най-вече засилване на обмена на информация между данъчните служби, така че, независимо къде се реализират дадени приходи, данъците да се плащат, както трябва да се плащат.
Това е политика, която ще, най-накрая ще се окаже във вреда на България, защото следващият въпрос е, ами, да има и еднакво високи данъци в Европейския съюз, да се проведе единна данъчна политика, за да си стоят френските компании във Франция, а не да ходят да произвеждат в България.
Аз мисля, че сме далеч още от едно такова виждане за, така, обща данъчна политика по много причини. Така или иначе това не е на дневен, не стои на дневен ред. По-скоро, пак казвам, това, което в момента ще влезе в сила, е разширяването на обхвата на тази активно, на този активен обмен на информация, свързан с приходи, реализирани на територията на друга страна.
