Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев пряко от Катарино, където управляващите са на семинар, на който обсъждат актуализиране на правителствената програма.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев пряко от Катарино, където тройната коалиция се събира на семинар. Добро утро, господин Василев.
Добро утро. Здравейте.
Вие четете www.dariknews, знам, и там заглавието за вашия семинар от снощи като прогноза какво ще обсъждате е: Властта ще бори цигари, СПИН и туберкулоза за втори мандат, акценти от предложенията за актуализиране на правителствената програма. Вие какъв акцент виждате в Катарино?
Да ви кажа, това наистина е интересно заглавие на вашия сайт. Не смятам, че това е най-съществената тема, която ще се обсъжда тук. Истината всъщност е, че не сме сто процента сигурни, ние знаем, разбира се, какви раздели има и кой ще говори, но не сме сто процента сигурни какви предложения ще има в отделните части, тъй като по повечето от тях няма окончателни писмени материали. Очакваме да бъдат обсъдени няколкото може би най-проблематични сектора, където има какво да се промени до края на мандата.
Например?
За НДСВ като че ли от най-голям интерес е темата за правосъдие и вътрешни работи, най-вече реформата в МВР. А що се отнася до икономистите в НДСВ, и аз съм един от тях, за нас също така е важна темата за социалната политика, да се види дали ще има ляв завой, или т.нар. социален вектор. Но много по-важно е какво означава той, тъй като на мен, да си призная, не ми е ясно към момента какво е това. А за всички, разбира се, представлява интерес здравната реформа дотолкова, доколкото изобщо има такава.
Ще се противопостави ли НДСВ на обявения от социалистите и лично от премиера ляв завой?
Ще трябва най-напред да видим как риториката се подкрепя от конкретни действия и конкретни цифри. Ние разбираме, че... нормално е партия, която се нарича, която в заглавието си има думата социалистическа, да говори за социален вектор една година преди избори, това е нещо напълно очаквано и не е голяма изненада. Въпросът е да не би да се прекали в тази посока, например да се увеличават абсолютно необосновано всякакви видове доходи или социални плащания, което няма нищо общо с финансовите възможности на бюджета и с повишената производителност на труда. За нас прекалено голям ляв завой или двоен ляв завой, ако мога така да кажа, е малко като завой назад, което ние не бихме допуснали.
Тоест вие подозирате, че БСП се готви да направи два леви завоя?
Тъй като аз съм от хората, които не са видели някакви много конкретни цифри и конкретни предложения, засега не мога да кажа какво означава това нещо като ляв завой, затова малко ще изчакам с някакви крайни виждания. Ако примерно левият завой се отнася повече до теми като безопасност и условия на труд, това е нещо положително. Ако примерно става дума за някаква по-модерна социална политика, която не означава раздаване на пари на калпак, а по-скоро модернизация на пазара на труда и повече конкуренция там и по-висока производителност на труда, това нека някой, ако иска, да си го нарича ляв завой. Ако политиката е модерна, ние ще я подкрепим, но ако е просто раздаване на пари на калпак, нашият въпрос ще бъде откъде.
Вие всъщност изброявате донякъде десни мерки, които дават повод в самата БСП Илия Божинов да каже, че ляв завой с десни мерки е като с повече хомосексуалисти да увеличим раждаемостта.
Ами, сравнението наистина е интересно, не зная дали е подходящо, но е интересно. Очевидно в коалицията има партии с много разнородни виждания, особено по социално-икономическата политика. Ако социалистите бяха спечелили примерно 50-60 процента на предните избори, можеха да си правят много леви завои. Примерно предното правителство не бих го нарекъл нито ляво, нито с леви завои. Така че тук ще трябва да търсим разумен баланс и разумен компромис. Ще припомня обаче три много важни икономически котви, които, прощавайте ми малко нескромност, но лично съм предложил и записал в коалиционното споразумение отпреди три години и в управленската програма, а те са: че в България по време на това управление не трябва да има увеличение на преките данъци, засега това е преизпълнено, тоест няма... има намаление на преките данъци; не трябва да има бюджетен дефицит, това също е преизпълнено, защото има голям бюджетен излишък; итретата... третата котва е да има не повече от 40 процента преразпределение от БВП през бюджета, което също се изпълнява засега. Ако това... ако тези три котви се спазват, мисля, че повечето от проблемите се решават.
Какви промени очаквате в администрацията на държавата? Ангел Найденов твърди, че промени ще има в агенциите на 5 министерства - финанси, транспорт, отбрана, икономика и земеделието и храните.
Няма нищо лошо според мен от време на време да има промени. По принцип понякога освежаването и промените са здравословни. Като министър на администрацията най-много бих се радвал, ако тези промени водят до по-малко на брой административни структури, т.е. да има закриване и сливане на структури, ако води до по-малко на брой служители в администрацията, обаче те да бъдат по-високо заплатени, по квалифицирани и по-мотивирани. Мисля, че промените са в такава посока, което мен лично ме радва.
Защо смятате, че са в такава посока, след като при наличие на Министерство на земеделието и храните мислите да правите отделна агенция по храните? Тогава защо трябва да има министерство на храните?
Наистина това е логичен въпрос, но в същото време се предлага закриването и сливането на много други агенции, така че ако примерно се създаде една нова, но се закрият или слеят 10 стари, общият баланс е положителен. Само за вашите слушатели ще припомня, че през този мандат има намаление на броя на служителите в администрацията от февруари 2006 г. до април 2007 г. около 7200 души, това беше максималната стойност на съкращенията, което е много сериозно постижение. Разбира се, аз не съм доволен. Работата ми е винаги да бъда недоволен и да казвам, че трябва да има по-големи съкращения, например да достигнат 8-9-10 хиляди души, но дори и това постижение само за себе си е много значимо и се съмнявам, че много лесно някой друг ще може да направи повече.
Вярно ли е, че ще бъдат слети всички приходни агенции в държавата? Става дума за Националната агенция по приходите с митническата администрация, евентуално с Агенцията за събиране на вземания?
Това наистина е една от темите, които се обсъждат в общественото пространство през последните седмици. Аз лично не съм чул окончателно решение, мисля, че тепърва ще се дискутира. Ако се вземе такова решение, то ще бъде дългосрочен процес, който може би ще продължи и през следващ мандат на следващо правителство, тъй като, както и когато беше създадена Националната агенция за приходите, това не е реформа, която става за два дни или дори за два месеца. Без да отговарям ресорно за тези агенции, но тъй като работя с тях в различни качества, аз смятам, че в момента и НАП, и Агенция "Митници" работят много добре, и нека, разбира се, основно в Министерството на финансите да преценят дали, ако се обединят, ще работят още по-добре. Според мен и двата модела са възможни, и двата работят.
Ще се вземе ли решение за увеличаване на заплатите на чиновниците и особено онези, които се занимават с еврофондовете, каквато идея лансира вицепремиерът, отговарящ за европарите, Меглена Плугчиева?
Бих разделил темата на две части. Най-напред, ако говорим за всички държавни, за всички служители в администрацията, позицията на НДСВ и позицията на мен като министър на администрацията винаги е била една и съща - че трябва да има увеличение на доходите в публичния сектор по два начина - или чрез неговата оптимизация, т.е. по-малко на брой служители да получават много по-високи заплати, нещо, което се случва и досега. И вторият вариант е трябва да бъде съобразен ръстът на доходите с ръста на производителността на труда. Ако има по-висока производителност, всички трябва да получаваме по-високи заплати. Ако няма, няма кой да ги изработи, така че не трябва да има увеличение на заплатите. Но смятам, че тъй като администрацията намалява, ръст на производителността на труда има. А вториятвъпрос е специално за служителите, които се занимават с еврофондове. Те са много малко на брой в сравнение с цялата администрация. Трудно ми е в момента да кажа, но примерно да са 1 до 2 процента, може би под един процент дори от цялата администрация, така че там въпросът не е толкова за някаква фискална политика или по-големи разходи, а по-скоро на някакви комплексни мерки, които да доведат до укрепване на звената, които отговарят за еврофондовете. Личното ми мнение е, че не е въпрос само на пари и на заплати, а е въпрос на много по-комплексни мерки.
През седмицата правителството по ваше предложение прие промени в наредбата за административното обслужване, според които работното време на гишетата вече ще е не по-малко от осем часа и ако има опашка, то ще се удължава до два часа. А кой ще плаща на чиновниците и ще им се плаща ли, ако останат два часа повече на работа?
Сега ще ви кажа. Всъщност вие зададохте въпроса доста точно, защото повечето пъти ми задават въпроса обратно, че вярно ли, че служителите ще работят повече от 8 часа. Не, няма да работят повече от 8 часа. А гишетата ще работят повече по следния начин... Най-напред... в момента не казвам, че на повечето администрации работното време на звената за обслужване е по-кратко, но има места, примерно малки общини или други, където е много кратно работното време с граждани. Ние казваме, че работното време на звеното за обслужване трябва да е не по-кратко от работното време на цялата администрация, т.е. 40 часа седмично, или 8 часа на ден. Също така друга промяна е, че това работно време може да не съвпада с работата на цялата администрация. Примерно, ако общината работи от 9 до 5, звеното за обслужване също може да работи от 9 до 5, ако се прецени, че така желаят гражданите и бизнесът. Но е много вероятно работното време да бъде преместено примерно... хората, може би гражданите желаят да идват след работно време, да бъдат обслужвани примерно между 5 и 8 вечерта. Така че, ако някой кмет реши да направи работно време на това звено от 12 до 20 часа, ние ще го подкрепим. И последно, което е може би най-важното и най-интересното за условията на България. Ако в края на работния ден има натрупана опашка на гишето за обслужване, тогава се удължава работното време до изчерпване на цялата опашка, може да е 2 минути, може да е 1 час, но максимално 2 часа. Ако случайно се случи някой индивидуален служител да работи повече, по принципите на кодекса на труда той може да бъде възнаграден повече. Но по-скоро ще има промени в организацията на работа, тъй като много скоро, когато служителите виждат, че всеки ден трябва да стоят повече, те или ще променят работното време, или примерно, ако опашката се натрупва между пет без пет и пет часа, те вместо да се бавят цял следобед примерно, може би ще трябва да работят по-активно, за да няма никога опашка натрупана. И мисля, че системата ще се саморегулира. От своя страна Министерството на администрацията ще извършва мащабни проверки чрез нашия инспекторат, започвайки от месец юни.
Накрая. Вие сте привърженик на всякакви технически модерни нововъведения. НДСВ лансира през седмицата идея за монтиране на камери навсякъде по пътищата, за да се избегне личният катаджийски контрол. Предложение от "Дарик" радио камери първо да се сложат там, където се ремонтират пътища, да започнем от тунела в Топли дол и да се излъчва директно в интернет на сайт, който ние ще осигурим, как се ремонтират и строят пътища на България, за да може и министрите да гледат работят ли работниците. Това впрочем работи в някои държави. Вие как гледате на такава идея?
Гледам положително. Най-напред буквално преди минути обсъждах с Минчо Спасов неговото предложение за повече видеонаблюдение по пътищата. Това винаги е положително и по целия свят сме виждали подобни примери. Което регулира много неща, например намалява произшествията, намалява нарушенията, свързани с по-висока скорост или преминаване на червен светофар и т.н. А вашата идея също е много авангардна и някои от забавените ремонти евентуално да бъдат наблюдавани. Както например в частния сектор има много случаи, където инвеститори примерно в недвижими имоти или в строителни обекти могат да наблюдават 24 часа в денонощието по интернет от чужбина дори как работят работниците на... примерно при строежа на един хотел. Има в България такива примери и не виждам защо публичният сектор да на се поучи от тези примери.
Интервюто чуйте в прикачения звуков файл.
