Още преди да влязат в сила, антикризисните мерки забуксуваха - оказа се, че повечето от тях дори няма как да бъдат записани в различните закони. Така вдигането на ДДС изглежда все по-реална мярка, въпреки че тя среща отпора на бизнеса и на икономистите. В момента обсъжданите цифри са между 23 и 24 %, съобщи в „Денят" на Дарик Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Ето какво още каза Менда Стоянова:
Данъкът върху добавената стойност ще бъде увеличен по думите на министър-председателя Бойко Борисов. Според вас има ли поне минимална възможност скокът да бъде избегнат?
Ами, мисля, че от хоризонта на днешния ден почти е сигурно, че ще имаме увеличение на ставката по данък добавена стойност. Предполагам, че следващата седмица на заседание на Министерския съвет това решение евентуално ще бъде взето.
Какви са обсъжданите варианти за вдигането на ДДС? В публичното пространство се завъртяха цифри между 2, до 5 процента.
Ами, в момента се правят разчети за размера на данъка. Общо взето, цифрите, които се коментират, са между 23 или 24 процента.
Откакто бяха приети 60-те антикризисни мерки, всички представители на кабинета ни уверяваха, че засега ДДС няма да бъде вдигнат. Реално мерките още дори не са влезли в сила, а вече се оказва, че данъкът ще бъде вдигнат. Защо се получи така?
Ами, когато коментирахме мерките, ставаше ясно, че една част от тях изобщо нямат фискален ефект, те са по-скоро в подкрепа на бизнеса, на труда, а само една част от тях имат фискално измерение и то беше изчислено от порядъка на около милиард и половина приблизително допълнителни приходи, които, ако наистина се случат, биха, така, предотвратили търсенето на друг източник за допълнителни приходи, а именно вдигането на ДДС. И докато се водеха преговорите в Съвета за тристранно партньорство, общо взето, нещата изглеждаха оптимистично до момента, в който тези мерки, които трябва да доведат до конкретни ефекти в приходите, трябваше да бъдат облечени в съответните законови промени и те да преминат през парламента. И тогава, гледайки съответните текстове, ставаше все по-ясно, че една част от тях няма да доведат до очаквания ефект или поне няма да доведат до този очакван ефект в рамките на 2010 г. И е ясно, че при това положение допълнителни приходи от тях не може да се очакват. Това е и причината отново да се върне дебатът по темата допълнителен приход от увеличен ДДС.
Нека коментираме и част от антикризисните мерки, които може би няма да могат да бъдат облечени в законова форма. Един от тях е т.нар. данък лукс. Бюджетната комисия го прие на първо четене миналата седмица, но се заговори, че може да бъде обявен за противоконституционен. Ще бъдат ли направени промени между първо и второ четене, така че да се избегне санкция от Конституционния съд?
Ами, това е така. Данък лукс може да влезе в сила едва от 1 януари 2011 г., тъй като съгласно, така, конституцията данъци, които се определят в годишен размер, какъвто е данъкът върху недвижимите имоти и данъкът върху превозните средства, не могат да бъдат променяни по средата на годината, поради което вероятно между първо и второ четене ние ще приемем текст влизане в сила от 1 януари 2011, което на практика означава, че за 2010 ние няма да имаме фискален ефект от тази мярка. Другата голяма мярка, която трябваше да даде един основен ефект от 500 милиона, а именно продажбата на въглеродни емисии, не е сигурно дали би могла да се случи до края на годината и в този размер, защото в крайна сметка това е една, един пазар, един пазар, където никой не може да гарантира какви купувачи ще има и на какви цени биха се случили сделките. И освен това има сериозни допълнителни условия, поставени от Протокола от Киото, в които се казва, че сумите, приходите от продажба на такива емисии трябва да бъдат използвани изцяло за зелени инвестиции, което на практика означава, че те няма да дойдат в пряка подкрепа на фискалната позиция на бюджета, т.е. 500 милиона оттук също стават един несигурен източник.
Добре, а какво се случва с мерките, да речем, за облагането на оборотите в застрахователния бранш, а не печалбите, както е в момента, и облагането на печалбите на късметлиите с 10 процента налог?
Ами, с тези две мерки също има проблеми. Трябва да кажем, че облагането на оборотите на застрахователите, тоест връщането, начина на облагане на оборотите на застрахователите към един начин, действащ до 2004 година, се оказва неудачен, тъй като междувременно са се променили доста условия в застраховането. Междувременно ние сме член на Европейския съюз и сме синхронизирали своите закони със законите на Европейския съюз и не би могло, така, механично да се върне това облагане така, както е предложено в тези мерки. Поради което ние не приехме още на първо четене, просто отложихме. В момента имаме работни групи със специалисти от Министерство на финансите, Асоциацията на застрахователите и търсим вариант, по който наистина да се осигурят тези 20 милиона, предвидени като допълнителен приход от антикризисните мерки, но не по начина, по който е записано, а именно това, тази промяна в начина на облагане, а чрез други механизми, касаещи облагането на застрахователите. Мисля, че до две седмици ще имаме решение. Така че от тази мярка смятам, че ще дойдат предвидените 20 милиона. Колкото до облагането на печалбите от хазарта, там също ще имаме промяна в начина, по който ще се конструират текстовете, така че наистина да стане възможно чисто технически да се облагат различните видове печалби, тъй като те имат много различен характер - едно е от ТОТО, едно е от лотария, едно от ротативки или казино. И трябва да се намери механизъм за всеки един вид игра в зависимост от това по какъв начин се формира печалбата. Така че там също има проблеми, дали трябва да се облагат само печалбите, а какво се случва със загубите, тъй като в рамките на един ден могат да се извършат множество залагания, да се реализират множество игри - част от тях на загуба, част от тях на печалба, така че в края на деня може резултатът да е загуба. Тоест има много подробности, които не са изобщо разисквани в момента, в който, така, са приемани тези мерки на тристранния съвет. Но обличайки ги в закони, ние сме длъжни да направим работещи текстове.
Но същността на закона, че с 10 процента ще бъде обложен късметът на хората всъщност си остава така.
Да, така е и в това няма нищо лошо, но трябва да се намери механизъм, по който това да се случи. В противен случай ние ще запишем един мъртъв текст, от който няма да дойдат никакви допълнителни приходи.
И след като се стигне до вдигането на ДДС, ако се върнем към нашата основна тема, какъв ще бъде ефектът върху икономиката?
Ами, ДДС-то е единственият, така, приход, който има относително справедливо разпределение. По принцип той не би трябвало да повлияе върху икономическите субекти, тъй като всички знаем, че това е косвен данък, който се калкулира в цената и се плаща от крайния потребител, в случая от всички нас, купувайки стоките и услугите. Това е относително справедливо, ако така мога да кажа, ще се понесе тежестта от различните хора, от различните групи в зависимост от размера на потреблението, което те имат. Но в тази ситуация, така, на икономическа стагнация вероятно някои видове стоки и услуги, някои видове бизнеси ще поделят тази тежест на ДДС-то със своите клиенти и може би част от тези проценти ще бъдат и за сметка на техните печалби. Така че в този аспект също ще има, така, негативен ефект по отношение на самия бизнес.
Повечето специалисти обаче твърдят, че ако се вдигне ДДС-то, или който и да е друг вид данък, всъщност ще се увеличи сивият сектор на икономиката, а това реално ще намали. . .
Да, има такъв, такъв шанс. По принцип всяко вдигане на данъците, независимо за кои данъци говорим, води след себе си една вълна от желание за скриване на доходи и за скриване на данъци. Така че тук трябва да се предвиди и този ефект, когато се разчитат допълнителните приходи, както и да се предвидят контролни механизми, още превантивно да се избегне или чрез контрола да се намали, така, изтичането в сивата част.
А евентуалното вдигане на ДДС за какъв период ще бъде, тъй като премиерът заяви, че ще е докато задействат антикризисните мерки? Това означава ли, да речем, до началото на 2011, до средата на 2011?
На този етап не мога да отговоря на този въпрос. Пак е въпрос на разчети, но при всички случаи вдигането на ДДС ще е временна мярка, която ще се прилага за определен период и ще се върнем на старите нива, а надявам се и на по-ниски тогава, когато приходите в бюджета се стабилизират и те са в размер, който могат да покриват разходите.
Министър Дянков беше обещал в края на мандата ДДС да бъде 16 процента. Според вас реалистично ли е все още?
Всичко зависи от това как ще се развива икономиката и как кризата ще се случи, не само в България, защото в крайна сметка кризата, икономическата криза в България е тясно свързана със световната икономическа криза и по-скоро кризата в страните, основни партньори на България. Ние много пъти сме говорили, че България е малка страна, която е отворена икономика, изключително много зависи от световната икономика. Така, че ако нещата вървят в положителна посока, не виждам пречки към края на мандата да имаме достатъчно ръст в икономиката, така че да можем да се върнем на нивата на ДДС и дори да намалим така, каквито са прогнозите на министър Дянков.
