Мехмед Дикме: Промяната в ДПС започна след смъртта на Илия Павлов
Мехмед Дикме: Промяната в ДПС започна след смъртта на Илия Павлов / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Мехмед Дикме: Мисля, че страхът в структурите на ДПС ще надделее
37147
Мехмед Дикме: Мисля, че страхът в структурите на ДПС ще надделее
  • Мехмед Дикме: Мисля, че страхът в структурите на ДПС ще надделее

ДПС не може да бъде на една личност. Партията се нуждае от вътрешен коректив и опозиция. Това са думи на Мехмед Дикме, бивш министър на земеделието в кабинета на Симеон Сакскобургготски, думи, изречени през септември 2007 г., тогава когато той напусна ДПС - Мехмед Дикме бе гост в „Седмицата" на Дарик.

С вас решихме да коментираме тази наистина партийна новина, основна за седмицата - оставката на Касим Дал от оперативното ръководство на партията и т.нар. от нас, медиите, кърваво писмо, което той изпрати до структурите и в което не е трудно да се прочете едно сериозно обвинение към лидера на ДПС Ахмед Доган за състоянието на партията. Тези думи, които прочетох, вашите, казани през 2007 г., ужасно си приличат с онова, което пише Касим Дал до структурите.

Да, определено е така. Аз първо искам да поздравя г-н Дал. Със сигурност много хора ще го обвинят в какво ли не, както и мен са ме обвинявали, но мисля, че и крайно време беше някой изключително близък до ръководството на партията, на ръководителя на партията, да излезе и да каже истината за състоянието на партията, истината за лидера и какво се случи през последните години с него, защото не е без значение както за партията, така и за целия електорат, а това са 300 000-400 000 души, които се представляват от тази партия, какво е мнението на българската общественост, на българския политически елит към самата партия и към лидера. За голямо съжаление много отдавна няма чуваемост вътре в партията и се радвам, че г-н Дал успя да пречупи всичко това и на глас да каже това, което всички го знаят вътре в партията, всички го виждат, помежду си говорят, но не могат да го обявят публично, т.е. те се превърнаха в онова нещо, което преди 1989 г., ако се върнем в онзи режим, когато в цялата страна хората, когато се прибираха вкъщи си говореха в дома със семейството си, с приятелите си…

Разказваха политически вицове.

Е, разправяха политически вицове, но никой не можеше гласно да го каже, и това е в момента състоянието.

Страх ги е.

Да, разбира се, страх ги. Страх ги е, защото онзи, който прекъсне мълчанието и каже на глас, той вече бива автоматично изолиран и срещу него се приемат небивали репресивни мерки. Най-хубавото е, че няма „Белене”, защото нищо чудно лидерът на партията такива мислещи хора, хора, които има смелостта да кажат истината на глас, да ги праща там.

Въпреки че несменяемият лидер на ДПС Ахмед Доган винаги е давал вид на демократ човек, кога започна според вас тази една тенденция в партията да не се говори за проблемите? Като че ли преди години имаше повече дебати вътре в централното оперативно бюро? А сега констатацията е ясна - вътрешно партиен колапс и как беше, външна изолация?

Да, вярно е. Преди като че ли по-често се събираше и централното оперативно бюро, и централният съвет. Допускаха се, разбира се, и дебати. Винаги решенията са приемани единодушно, но като че ли от 7-8 години започна един процес на капсулиране, към затваряне и неприемането на мнение, което е различно от това, което се споделя от определена клика около лидера и от самия лидер. Може би, ако трябва да се върна, така, в годините назад, основната промяна може би започна след смъртта на Илия Павлов, лека му пръст. Не знам каква е връзката точно, но оттам нататък нещата започнаха да се променят по един различен начин вътре в самата партия. Явно, че може би между лидера на партията и бившия лидер, покойния, на „Мултигруп” е имало някаква много стабилна и много сериозна връзка, която по един или по друг начин повлия и върху него. Разбира се, превръщането на партията в една маша, в един орган за решаването не на обществените проблеми, а за решаването на чисто икономически и финансови проблеми на определен кръг от хора, се превърна във водещо в самата партия. И ако в началото това беше може би съвсем незначително и не му се обръщаше толкова внимание, в периода след 2005, 2006, 2007 г. вече това беше основното мото. Не беше важно кой какво е дал от себе си за развитието на тази партия, а кой какъв капацитет има, а кой какви икономически и финансови лостове има и той, това беше основното в самата партия.

Властта ли според вас съсипа ДПС?

Властта винаги се отразява по един или по друг начин на субектите, които я упражняват. Много често в случаи и негативно, особено в моменти на преход, но може би сте права, че участието във властта и най-вече това, че някои хора сами бяха облечени в една огромна власт, сами те да разпределят, сами те да определят, това може би им изигра много лошо шега. Рано или късно идва времето, когато човек трябва да си даде оценка, трябва да отговаря за тези неща и, разбира се, че трябва да плати и цената на това самозамайване, самозабравяне.

Сериозен трус ли е случващото се за партията? Касим Дал не е случаен човек, той не е и наивен, познава добре Ахмед Доган. Какво може освен, така, пределът, да кажем някакъв лимит, който си е сложил, да го накара наистина на тази стъпка? Изобщо какви са размерите на щетата за партията?

При всички случаи партията загуби един достоен човек, който е работил за изграждането на имиджа, авторитета на партията, за разширяването на позициите и на партията. При всички случаи това е загуба, от една страна, но ако някой очаква, че след тези неща ще има някакви трусове в партията, значи не познава самата партия. Партията още повече ще се капсулира. Мисля, че и това е и краят на политическата кариера на г-н Дал.

В рамките на ДПС?

Да, в рамките на ДПС, но доколкото аз го познавам, едва ли той ще тръгне да търси някакво политическо развитие в друга партия, включително и да създава нова партия, и да търси нови съмишленици. При всички случаи, познавайки вътре действието на хората, които в момента взимат решения в партията, той ще бъде поставен в тотална изолация, както от ръководството на партията, така и от структурите на партията. Лично аз очаквам през седмицата, когато ще има един вид изслушване на г-н Дал в
централното оперативно бюро…

Чака се другарски съд, да.

…не очаквам и оттам някакви събития, а просто по един начин ще бъде показано, че, виждате ли, едва ли не ние сме изключително демократични, даваме възможност и на други хора да говорят, по друг начин. Съмнявам се, че ще бъде изключен и това би било изключително грешно за самата партия, но от тук нататък той вътре в партията вече е приключил със своето развитие и въобще няма никакво бъдеще. Жалкото е това, че той като че ли остана последният човек вътре в партията, който имаше и някакъв потенциал, някаква енергия и най-вече някаква смелост да катализира реформирането на Движението за права и свободи. След неговото отстраняване, след неговото напускане аз лично, познавайки всички хора, които са в ръководството, не виждам в нито един от тях някакъв потенциал за това да се води един открит дебат и една открита дискусия за проблемите в партията, а проблемите наистина са много сериозни. Най-важният и основният проблем, който аз го казах преди три години и вие го цитирахте, че ДПС ще изпадне, и то в момента, когато тя беше управляваща, с нейния мандат беше съставено правителство, че с тази си политика ДПС ще бъде изтикано в ъгъла, ще остане в изолация и ще дойде моментът, и то много рано, нито една политическа формация да не иска да прави коалиция с ДПС. И това към днешна дата е факт. Лично аз се срещам ежедневно с хора от политическия елит на различни политически партии, и от дясното пространство, и от лявото пространство, и от управляващите, и до тук не съм чул от нито един от тях, дори в обозримо бъдеще някакво желание за комуникация с ДПС, с лидер Ахмед Доган. Между другото...

Ахмед Доган ли развали този образ?

Не, вината не е в някой друг. Това, че нас ни обвиняват, че казваме истината, мисля, че той дълбоко греши. Да, когато царят е гол, и ти да му казваш, че е облечен в много хубави одежди, не е най-правилното. Защото това, че го заблуждават и са го заблуждавали, това не е било най-правилното и за самия него. Лошото е, че той самият направи всичко това и никой друг не му е виновен. Той изгради лош имидж на себе си. Той самият противопостави другите политически партии и обществото към себе
си, първо. Тази неприязън на другите политически партии се прехвърли от неговата личност вече към ДПС като партия. А има опасност, ако нещата продължават по този начин, то да се прехвърли и върху електората на ДПС.

Като говорите всичко това и като си дадем сметка, пък, че ДПС събра 600 000 гласа или там… в смисъл стигна тавана си на последните избори като подкрепа, каква оценка да дадем на всичко това? Значи, резултатите са добри за партията, а образът негативен, да, за в бъдеще…

Това са избори. Аз не искам да коментирам и да влизам в детайли как се печелят едни избори. Разбира се…

Касим Дал знае много добре, защото познава структурите.

Всички знаем много добре, не само структурите, и методите, и механизмите, които се използват за едни избори. Изборите са избори, важното е, без значение дали има 600 000 гласа или 200 000 гласа, важното е ти да бъдеш желан партньор оттук нататък, не само за управление, но и въобще за комуникации, по отношение на взимането на различни решения и в парламента или пък в управлението на страната. Защото ДПС не само, че в момента е нежелан партньор за управлението, но виждаме от БСП, че ДПС е нежелан партньор дори и за опозиция, което е изключително странно, и то от партньор, с който са управлявали страната.

Добре, бившите ви колеги от парламента, от ДПС изобщо, депутатите на движението, не виждат ли това и не мислите ли, че някой от тях пък ще застане във вторник на централното оперативно бюро зад Касим Дал, или поне ще види разум в старта на една подобна дискусия, какво става с днешна дата в ДПС, до къде я докарахме?

Виждат онези, които са дали нещо от себе си за развитието на тази партия, не само виждат всичко онова, което г-н Дал е казал, но те и го споделят, но няма да го кажат и няма да го подкрепят, не защото това не е истина, а страхът, че тях ще ги последва същата участ. Не го виждат онези, за които партията не означава нищо, за които партията не е кауза, а за които партията е едно средство, чрез което постигат своите икономически, защитават и постигат определени икономически и финансови цели. Но за тях не е интересно, не е важно какво ще стане със самата партия, с авторитета й. За тях е важно те да бъдат, както се казва, силните на деня и да не бъде застрашена тяхната работа и техните позиции. Това, че ДПС продължава да губи авторитет, за тях няма никакво значение. Важното е, те да бъдат там и да си останат там. Не бих искал, разбира се, да бъда лош пророк и оттук нататък да чертая лоши неща за ДПС, защото все пак това, което аз съм постигнал, е именно благодарение на ДПС, моето и политическо израстване, и административно…

Вие говорите с болка в момента…

Разбира се, защото аз съм участвал и съм изграждал структурите на ДПС, без да съм имал намерение въобще да стигам до такива нива, които съм постигал, защото е имало една кауза, зад която сме тръгнали. И не бих искал изобщо да мисля, че оттук нататък авторитетът на ДПС ще намалява. Но, за голямо съжаление, ако няма реформи, за които аз дълбоко се съмнявам, че въобще този екип около лидера и лидерът имат желание за реформиране на партията, може би в 3, 4, 5 години спираловидно ще намалява, и то надолу по спиралата ще намалява и авторитетът, и подкрепата към ДПС.

Наесен има избори. Първият тест към новото ръководство, което, оказа се, не се е събирало доста време, не е свиквало доста време и централен съвет. Как ще се отрази всичко това на изборите?

Аз мисля, че на тези местни избори не трябва да се очаква нещо…

Сериозна промяна в гласовете.

Да, някаква сериозна промяна. Особено след излизането на г-н Дал от централното оперативно бюро, мисля, че капсулацията ще бъде още по-силна. Вътре ще се търси врагът на всяка цена и във всички нива, вътрешният враг в партията. И отново капсулирано, силово, ще се отива на местните избори. Защото в крайна сметка общинските кметове и общинската власт на територията на дадена община има много по-голямо значение, отколкото е централната власт в рамките на тази община. Така, че там симбиозата между бизнеса, определените икономически субекти, най-вече строителните фирми и кметовете на общини, и партията, е толкова силна, че едва ли… малко трудно може някой да разруши. Там вижте до къде се превърна… до къде стигнаха нещата. Там от една година предварително може да се каже на територията на дадена община кои фирми ще спечелят…

Така ли стана? Образът така се разви?

…обществените поръчки. Да, то за никого не е тайна и за никого не е тайна примерно, ако кажем и в кърджалийско зад коя фирма кои народни представители стоят, или…

Направи ми впечатление дългосрочният план…

Да, дългосрочният план, това е, друг няма възможност. Вие може да отидете и да кажете, абе, искам да направя дарение, да изградя нещо за общината. Ще кажат, не, не можете да направите дарение, ние ще платим примерно 1 млн. лева, за да го направи еди коя си фирма. И нещата се превърнаха до там, че, особено на общинско ниво, че не се изгражда, примерно, аз ще го говоря, така, много образно, но не се изгражда път за това, че е необходим на дадено село, а се изгражда път, за да може да се даде работа на конкретна фирма, от която тя да се печели. Разбира се, всичко това нещо си има и своя… И накрая пътят не е изграден понякога, но това е една друга тема, парите взети, пътя го няма.

Защо Ахмед Доган според вас махна преди година и малко Касим Дал от заместник-председателския пост? Уплаши ли се от него или, така, притесни го влиянието, което той има, или пък реши просто да има нови лица в ръководството? Защото част от старите наистина останаха извън заместник-председателските постове.

Вижте, теорията за новите лица е много фалшива. Аз не виждам кои са. Камен Костадинов ли е новото лице на ДПС или Йордан Цонев е новото лице на ДПС? Ако това са, някой трябва да излезе и да обясни по какъв начин те ще бъдат новите лица. Лидерът се обгражда, се обгради и се обгражда с хора, които нямат и не трябва да имат мнение и виждане, различно от неговото, и не трябва да му опонират, и безропотно трябва да изпълняват негови разпореждания. Касим Дал беше от хората, които изразяваше и своя лична позиция, защото много често и ние вътре в партията сме задавали навремето въпроси, защо някои неща се приемат против логиката на самата партия, без да е обсъждано с партията. Много пъти са задавани въпроси защо някои хора, примерно, откъде изникнаха в листите на партията и те ли ще правят политиката на партията или те ли ще представляват електората на тази политическа партия. Никога не е получаван отговор. И, разбира се, мисля, че това е основната причина. Ако някой търси в контекста, че Касим Дал е бил премахнат за това, че е имал амбиции да оглави Движението за права и свободи, мисля, че това е много евтина спекулация, защото по принцип това нещо се прави преди конференция и прави се подготовка за самата конференция. Между другото защо, когато слушам аз някой го обвинява в това нещо, защо пък да няма в крайна сметка някой пък и да има амбиции да има нови идеи и да оглави партията?

Да, самият Ахмед Доган много пъти е казвал, даже последния път беше, че рожбата трябва да се отдели от създателя си. Но рожбата се оказа пък, че не поиска, единодушно го преизбра и темата за лидера остана висяща. Той между другото каза, че трябва да има дискусия какъв трябва да е бъдещият лидер на ДПС, нещо, което май не започна в ДПС.

Ако иска, защо не се направи на първи етап, какъв трябва да бъде настоящият лидер на ДПС? Дайте оттам да започнем, вътре в партията дебат, какво трябва да бъде истинското лице и кое е истинското лице на настоящия лидер на ДПС, нека оттам да започнем. Нека когато обявяваме всички други за врагове, и да търсим дали и в лидера не е причината за това. Дали той пък е най-чистият?

Зависим човек ли е, като политическа фигура, Ахмед Доган? Той ли управлява в момента ДПС или някой друг чрез влиянието си върху него, според вас?

Има една зависимост, т.е. не една, а има два типа зависимост между лидера на ДПС и определени кръгове. Едната зависимост е чисто икономическа, която дори е извънпартийна, с определени икономически субекти и него, между него и определени икономически субекти. Това в никакъв случай не трябва да се прехвърля върху партията, макар че тези икономически субекти примерно пък определят в голяма степен, те винаги могат да посочат определени хора за министри, зам.-министри, депутати и какво ли не още, и той безропотно изпълнява техните разпореждания, това го има. Аз мога да дам конкретни примери с хора, които са в ДПС, и депутати, и евродепутат, и кметове на общини, които нямат нищо общо и никога не са имали нищо общо с ДПС, това е едната зависимост. А другата зависимост е вътре, политическа, вътре между лидера и 5, 6, 7 души, които са около него и които са го обградили и не дават никаква възможност някой друг да се добере до него. Тя е политическа зависимост. Тези хора са зависими от него в степен, че ако той не е лидер, те няма да бъдат на тези позиции, които са в настоящия момент.

И какво, държат го изолиран там?

Държат го изолиран, за да могат те да съществуват, да продължават да бъдат на тези позиции. И в същото време пък той е зависим от тях, защото пък чрез тях той стига до областните структури, до общинските структури…

Където иначе не ходи.

…и за конференции, които му подготвят и конференциите, и подкрепата за конференциите. В този смисъл, да. А дали това, което аз четох и сутринта интервюто във в. "Капитал" на г-н Дал, дали е зависим от бившите структури на Държавна сигурност, аз не бих искал да влизам в тази материя, защото хората, които…

Не, аз говоря за съвременната зависимост, в този вид, в който, преди малко ставаше дума…

Аз съм един от хората, който също му е чел досието, и то много отдавна, и знам какво лице той си е изградил в тези документи, които собственоръчно ги е подписал, но не искам да навлизам в тези детайли. Това може би си е било за времето си.

Прогнозирахте, че Ахмед Доган няма да изключи Касим Дал от партията, но пък смятате ли, че е готов да допусне фракция вътре в ДПС, защото това би било прецедент? До момента хората, от които не сме доволни или тези, които негодуват, са извън партията. Сега обаче оставането вътре на Касим Дал не е ли също опасно за тях?

Не, той ще бъде в пълна изолация. Пак повтарям, все пак аз от известно време не съм вътре в партията, за да следя събитията, които текат там, но, познавайки методите на работа, мисля, че г-н Дал може да бъде освободен от централното оперативно бюро, но няма да бъде изключен, и това ще бъде грешка, защото Доган едва ли иска да превърне Касим Дал в герой. Оставането му в партията в никакъв случай няма да се отрази негативно, в смисъл няма да декапсулира партията, защото той самият ще бъде до такава степен изолиран, че самият вече няма да иска да ходи в парламента. Всеки, който общува с него, ще го сполети участта и съдбата на Касим Дал, и той ще бъде изолиран, така че те го знаят много добре и, доколкото знам, още от тази седмица в парламентарната група вече са се дистанцирали всички депутати, са престанали дори да се здрависват с него. Но много рано е още да се взимат крайни оценки и да се дават крайни оценки, но мисля, че това ще се случи и със структурите на Движението за права и свободи. Зависимостта е толкова силно изразена, че няма как по някакъв начин да се пречупи това нещо, което е изграждано като капсула толкова време. Колкото до това дали ще позволи фракция, да, има такава възможност да отгледа фракция, но…

Случва се и в други партии. Тя даже понякога, така, действа позитивно на живота вътре…

Да, но има два типа фракции. Едните, които се създават сами от себе, по себе си…

Вътрешнопартийната опозиция.

Вътрешнопартийни, които са слабия лидер винаги го е страх от тях, но силните лидери ги оставят да работят, защото те са катализатори на нови идеи и дават нов стимул, допълнителен стимул за работа на ръководството на партията. И другият тип, т.нар. вътрешна опозиция, която да бъде отгледана от определени хора, на които да им бъде поставена задача. Лично аз се съмнявам, че ще има свобода на хора, които вътре да си изразяват мнението, защото при допускането на това нещо сегашната клика автоматично ще загуби авторитет в партията. Истината е тази, че всички хора, във всички населени места, говоря обикновените хора, виждат това, което се случва, не подкрепят сегашното ръководство на партията, но в същото време са безсилни да променят нещата.

А в същото време Доган е бащица, той е всичко.

За да бъде такъв, причината не е само в него, причината е във всички останали политически партии на прехода. Нито една политическа формация, в т.ч. и сегашната, не се обърна открито към хората, които се представляват от тази политическа партия, говоря в смесените региони, за турската общност, за мюсюлманите. Общо взето, това са около 15% от населението на тази държава. Забележете, през тези 20 години нито една политическа формация не даде възможност за развитие на хора от този етнос. Това, че един...

Факт е, използват се едно-две имена, взеха се в нечия листа и това беше.

Но това не е политика. Това е показност - да покажеш, вижте, има ваш представител, не е така. Едва, когато българските, говоря чисто българските политически формации се отворят към тази общност и идат при тях, тези хората почувстват, че в тяхно лице могат да намерят своя защитник, тогава вече ще отпадне и ролята на Доган. Тогава вече той няма да бъде толкова силен и ще се съобразява и с вътрешната опозиция, и с различни нагласи, и с различно мнение.

За това се говори обаче отдавна, не знам кога би се случило.

Не виждам на този етап някакво желание това нещо да се случи. Аз…

Знаете ли, преди два дни гледах един човек, мисля, че от Кърджалийско беше, който каза: Ахмед Доган, Касим Дал, да, ама тука безработицата е голяма, работа няма, пари няма. Чувстват се забравени тия хора.

Безработицата в смесените райони, така наречените смесени райони, в Кърджалийско, в Благоевградско, основно в балканските райони…

И по Делиормана не е розова ситуацията.

…80-90% тези хора разчитаха на поминъка, който имаха, на тютюна, който също загина в настоящия момент, средната изкупна цена, вчера това, което разглеждах, е под 4 лева. Разделяйки го на хората, които участват в тази работа, се оказва, че те имат средно месечно около 50 лева приход от отглеждането на тази култура. Едва ли някой може да живее с това нещо. Лошото е, че тези хора са изцяло забравени. Младите напускат и сегашните управляващи много-много не се вълнуват от тяхната работа. Колкото до това, защо им е такова положението, разбира се, основна причина, може би аз самият и като министър не съм успял да свърша, макар че създадох програма за алтернативно земеделие в Родопите, създадохме някаква възможност, от 30 000 тона отглеждането на тютюн беше достигнало 60 000 тона. Може би не можахме да направим ние всичко, което беше необходимо, но след нас изцяло бяха забравени тези региони. Ако днес тютюнът няма допълнителна субсидия, причината не е в сегашното правителство. Причината е в предишното правителство и лично в министрите на Движението за права и свободи, които управляваха отрасъла. Защото 2007 г. министерството трябваше да направи искане, така както Гърция са направили искане, трябваше да направи искане, непосредствено преди присъединяване към Европейския съюз, към Европейската комисия, че България ще продължава да подпомага този сектор. И когато това нещо не е направено, сега да тръгнем да обвиняваме и сегашните. Да, виждаме, че се опитват по някакъв начин да помогнат за отрасъла, но неща, които не са направени от теб 2007 г., да обвиняваш сегашните, не би било най-коректното. Но в крайна сметка тютюнът не е единственият отрасъл. Трябва да се търси алтернативна възможност и с инвестиции. Но с инвестиции, които не да бъдат контролирани от обръча от фирми, така казано, а от инвестиции, които да бъдат реални инвестиции в този регион. Защо не да има една по-специфична данъчна политика, каквато е имало навремето за конкретни региони, където безработицата е изключително голяма, с цел разкриване на нови работни места. Защо държавата не се обърне с програми към бизнеса там, да разкрива нови работни места и по различни програми да им дава, да им прави финансиране на техните проекти, вместо да дава социални помощи през и в бюрата по труда да им плаща за безработица. Тези пари могат да идат за програми за създаване на трайна заетост.

Далеч по-разумно, но пък в момента и ДПС няма инструментариума да повлияе поне на ниво изпълнителна власт за едни подобни идеи.

ДПС няма да има в скоро време, с това ръководство няма да има никакъв инструментариум. За голямо съжаление, ръководството това нещо изобщо не го е еня, единственото ги интересува тяхното лично оцеляване.

В скоро време казвате, викате няколко мандата да не мислят за властта.

Не, вижте, има... Аз съм го казвал и друг път, има два начина ДПС да излезе, да разчупи тази капсула, или да излезе от изолация. Единият начин е да тръгне реформирането на партията, което лично аз не виждам в някои от тези хора…

Реформиране - смяна на ръководството, да кажем.

Не само смяна на ръководството. Смяна на политиката на самата партия. Това означава, не Камен Костадинов е новото лице или Йордан Цонев, или т.н. - млади хора с нови идеи, независими. Независими както от икономическата сфера, от икономическите субекти, така и от различните служби.

Второто?

Хора, които могат да взимат решения. Това трябва да направи, за да може час по-скоро да излезе от изолацията, в която в момента се намира. Ако партията намери сили да го направи, в рамките на следващите две-три години обратно може да върне авторитета на другите политически партии към себе си. Ако това нещо не го направи, излиза второто - българските политически партии от дясното пространство, а след известно време вече и лявото пространство, изцяло ще се дистанцират от работа с Движението за права и свободи. Тя ще продължава да бъде тикана в ъгъла и поставена в още по-голяма изолация. Вижте, в какво се превърнахме - ДПС е партията, която има най-стабилния електорат в настоящия момент - 300-350 до 400 000 гласа, които има, монолитни гласове, които са гарантирани, така наречени, на Движението за права и свободи. Идват президентски избори - нито една политическа формация към настоящия момент не е изразила желание дори да комуникира, да не говоря за подкрепата на ДПС…

Може пък някой от ГЕРБ да подава тайно ръка, без да видим, в посока Бояна.

Лично аз се съмнявам. Преди две години със сегашния премиер…

Бойко Борисов.

…съм имал личен разговор и сме водили разговор на тази тема. Съзнавайки, че той ще е следващият премиер на държавата, съм му задавал пряко въпроса, дали няма поне малък шанс…

За партньорство.

…за партньорство с Движението за права и свободи, и аз ще го цитирам, по памет, разбира се, което той ми е казал: Мехмед, нищо против вас и турците, но единственото нещо, което може да ме накара да работя с вас, това е вие да си смените лидера и кликата около него, и аз съм готов да седна на разговор с вас и да работим заедно. Така че това нещо го казва и Иван Костов. Това нещо го казва и Мартин Димитров. В обозримо бъдеще, в рамките на една-две години това нещо ще го каже и Сергей Станишев, защото вътре в партията все повече хора му казват, че това е огромна грешка - партньорството.

Съвместното управление тогава. Понеже вървим към финала на нашия разговор, прогнозата ви е, че Касим Дал няма да тръгне да цепи ДПС, той и такава заявка прави в своето обръщение до структурите си. Но все пак той има влияние сред структурите, има капацитета да го направи, ако пожелае. Притиснат в ъгъла и в изолация, прогнозирате ли да тръгне и в тази посока - да намери партньорство, или да търси и създаване на нова формация.

Не, мисля, че страхът в структурите на ДПС ще надделее. Страхът е изключително голям, особено в тези региони хора, които работят в администрации, където е единствената възможност да получават някакво препитание, страхът е изключително голям. Така че лично аз не вярвам той да намери някакви съмишленици. Но, дай боже, всичко това, което и аз съм говорил, защото виждам и в интервюто му, че едно към едно е това, което аз съм говорил през последните четири-пет години, без... държа да подчертая, че аз не съм се чул с него много отдавна, повече от четири-пет години, и няма да му се обадя и не искам да се чувам с него, защото той също има своята причина и своята вина нещата да стигнат дотук. Ако преди четири-пет години това, което го казва сега, ако преди…

Да, и това се коментираше много, къде беше той през цялото това време, в което беше до Доган.

Да, ако той беше ме подкрепил, днес едва ли нещата щяха да бъдат такива.