В края на тази седмица (14 октомври) е обявеното от протестиращите в армията мирно шествие в защита на сегашните условия за пенсиониране на военните. В момента се получава парадоксалната ситуация, при която властта насила иска да увеличи заплатите на военните, като им въведе пределна пенсионна възраст и им намали отпуските. Припомняме ви, че през годините управляващите у нас си предаваха едни на други кошмарния спомен за онова „пушене на военните" през зимата на 1997 г., когато група офицери от Военната академия „Георги Раковски" протестираха, пушейки мълчаливо в градинката пред Президентството. Още за исканията на и без това оставащите все по-малко на служба войници, сержанти и офицери, за протеста, както и за истинските проблеми на армията, ето какво разказа председателят на легия „Раковски"майор Иван Милов.
Майор Милов, изпратихте отворено писмо до президента, министъра на отбраната, председателя на Народното събрание и премиера, в което казахте, че се отказвате от дигането на заплатите ви, но искате да се запази пенсионната възраст такава, каквато е в момента.
До този момент нямаме отговор от официалните институции на това изпратено от нас писмо в понеделник. С колегите също решихме на 14 октомври да организираме и проведем едно мирно шествие под надслов: „За България и за Българската армия", в което мирно шествие искаме да покажем нашата съпричастност към проблемите, които в момента съществуват в нашата държава.
Очаквате ли да се съберат военни от цялата страна?
Ние сме поканили абсолютно всеки един, осъзнато, ако желае да изрази своята гражданска позиция, като синоним на военнослужещ.
Питам Ви, защото министърът на отбраната каза, че той е разговарял с 900 военнослужещи и тези, които смята, че са ощетени от Българската армия, са много малка група хора.
На този етап не бих искал да коментирам никакви цифри за нищо. Колко човека ще дойдат на националното шествие зависи от самите хора. Ние сме поканили всеки един български военнослужещ, защото за нас Българската армия е едно цяло. Не се делим на сержанти, войници, офицери. Поканили сме всеки един да дойде, да подкрепи България, да подкрепи Българската армия. Ако той изпитва някакви притеснения, членове на неговото семейство и негови близки също могат да дойдат и да изразят своята съпричастност. Всички колеги, които дойдат, ще бъдат добре дошли. Те ще бъдат там със своите лица, със своите имена, със своите желания и ще могат да кажат това, което мислят.
Обяснете, вие първоначално искахте увеличение на заплатите?
За първи път тази тема беше повдигната от самия министър Аню Ангелов преди около месец, след което започнаха да се коментират проценти, започнаха да се коментират неща, които ще се случат, ако се повишат заплатите... Въобще цялото това говорене се измести в медийното пространство. Ние винаги сме се стремели въпроси, които касаят военнослужещите, да бъдат решавани под формата на дебат в рамките на нашето министерство, за да може позицията, която изразява политическото ръководство, да бъде съгласувана с военнослужещите по един или друг начин, и да не се получава този разнобой в говоренията.
Вие искате да няма промяна във възрастта за пенсиониране. Министърът на отбраната каза, че възраст за пенсиониране се въвежда равна на пределната възраст за служба във въоръжените сили, на която, съгласно закона, той трябва да освободи всеки военнослужещ. За старшините и младшите офицери тя е 52 години, а за старшите офицери - 54 години. Вие обяснете защо не искате промяна в пенсионната възраст и по какъв начин вие ще бъдете ощетени, ако има промяна?
Пределната възраст за служба във въоръжените сили зависи от званието, което притежава всеки един български военнослужещ. В зависимост от това дали той е старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, възрастта е различна. За това дали да са 52 или 54 години, за съжаление, въпреки диалога, макар и в много стеснени рамки, който имахме с Министерство на отбраната, никъде не беше мотивирано предложението защо точно, на каква основа се слагат тези години, защо тези години, примерно, не са 48 или 56. Според мен, тези години, които ще се сложат, като втори параметър, трябва да бъдат резултат на едно задълбочено изследване и то не само на военни експерти, но да има включени и други хора - психолози, икономисти - които да могат да дадат обосновката защо възрастта трябва да е тази. Защото военнослужещият при влизането си в въоръжените сили на България е започнал да работи при едни условия, по време на службата тези условия се променят по един или друг начин, което ще означава, че промяната им трябва да бъде много внимателна, защото българският военнослужещ е ограничен в редица свои права, които има (примерно правото да членува в политическа партия, правото да има втора работа, правото на допълнителен доход), а той приема тези ограничения с началото на започване на работа във въоръжените сили и в последствие той разбира тези неща. За този период той приема, че тези неща ще бъдат ограничени за него и разчита, че когато напуска въоръжените сили ще получи това, което той е прочел и е записано в неговия закон - и като възраст за пенсиониране, и като брой прослужени години, и като компенсации, които той да използва по най-добрия начин, по който той може в новия цивилен живот. Въвеждането на една конкретна възраст, без предварително това да мине през много дълбоко проучване, определя една сигурност на военнослужещия, защото един човек на 52 години не може да се реализира така добре, както един човек на 22 или 32 години. Искаме да подчертаем, че той заслужава възможността да направи това развитие по достоен начин. Да не го принуждаваме постоянно да мисли за битовите проблеми, които той има - за това дали семейството му е осигурено, за това дали децата му ще има какво да ядат, за това дали съпругата му ще може да работи, а той да си върши работата, за която е в армията. Относно тези постоянни вкарвания на нови и различни предложения и да има към това предложение съответно и възможността за слагане на гратисен период, за да може всеки един да вземе информирано решение дали ще остане да работи при тези условия и да служи при тези условия, или ще напусне системата.
Това ли е най-големият проблем на Българската армия - да останат сегашните условия за пенсиониране? Това ли само, като ваше искане, изразявате на това мирно шествие?
Проблемите са много и не само в армията. Армията е фрагмент от обществото. Аз и колегите винаги сме твърдели, че за нас най-голямата ценност в Българската армия не е въоръжението, не е скъпата техника, а това са хората, без които тази скъпа техника е една купчина желязо и нищо повече. Проблемите са много. В последно време колегите сами купуват тонери, крушки... Може би вече е омръзнало на хората да го чуват, но това е факт. Но пък това беше последната капка, която провокира членове на легия "Раковски", колеги военнослужещи да помолят легията и буквално да кажат на легията да не се пипат условията, при които работят военнослужещите, условията, при които се пенсионират. Ние по никакъв начин не сме го правили и няма да го правим - да се опитваме да противопоставяме войници на сержанти и офицери. За нас това е неприемливо по простата причина, че субординацията в армията е основната и движеща сила, тя е безпрекословна и тя е основният стълб, който държи българската държава и армията по този начин.
Не е тайна и никой няма да учуди, ако след това мирно шествие, въобще с тази организация, с изявленията на много военнослужещи, някой от тях да загуби работата си. Вие, лично, притеснявате ли се?
Ако аз се притеснявах, сега нямаше да съм с Вас, нямаше да бъда сред колегите по частите, нямаше да бъде в неделя във Военния клуб. Ние не се притесняваме, първо, защото не правим нищо извън рамките на закона, ние не организираме протест, ние не организираме нещо лошо и скрито. Напротив, ние организираме мирно шествие под надслов: „За България, за Българската армия". Може би ще има колеги, които ще изпитат някакви притеснения по определени причини, които в момента не мога да формулирам, разбираемо е, ние ще приемем тези техни доводи, няма да се сърдим за никого, на никой за нищо. Трябва да бъде ясно едно - страхът не може да бъде мотив, страхът трябва да изчезне от състава на въоръжените сили, трябва да бъде заменен от осъзната гражданска позиция на всеки един от нас и като гражданин в униформа да знае, че може да изкаже своето мнение, не да иска неговото налагане, а да изкаже своето мнение и ако то е приемливо, то да бъде подкрепено и реализирано.
