Той описва себе си като комуникатор, писател и стратег. Другите го описват като избухлив и темпераментен, винаги готов да се скара. Алистър Кембъл - ключова фигура в правителството на Тони Блеър - е гост в проекта "Иноваторите" на Дарик. Кембъл напусна поста през 2003 година, а дневниците му с подробните описания на дните, прекарани около Блеър, разбуниха духовете на Острова. Книгата бързо стана бестселър, макар че някои от пикантните подробности в отношенията на Блеър с Гордън Браун например бяха спестени.
Днес Алистър Кембъл вече е преборил депресията, в която изпада в края на 80-те. И след като напуска кабинета на Блеър, е успешен автор на романи и активно се занимава с благотворителна дейност. Следва първа част от интервюто на Константин Вълков с Алистър Кембъл.
Константин Вълков: По скалата от едно до пет, колко успешен бяхте като директор "Комуникации" в правителството на Тони Блеър и като писател сега? Къде сте по-добър?
Алистър Кембъл: Трудно ми е да отговоря. За предишната ми работа - все пак три пъти спечелихме избори. Реализирахме доста промени, които бяхме обещали. Някои от тях бяха свързани именно с комуникациите. Мисля, че бих си поставил висока оценка. Що се отнася до писането на книги, гордея се с двете си книги, с романите си, особено с първия, свързан донякъде с моите психични разстройства. Тази книга доведе до сериозен дебат за психичното здраве, за това как се работи в тази област. Нито една от двете книги не се превърна в голям бестселър, тъй че си поставям оценка някъде около средата.
Относно другите ви книги - дневниците - кое беше най-трудното нещо при писането им - да си спомняте точни факти или да преценявате кои от фактите да отпаднат? Да не обидите някого, имам предвид...
Що се отнася до моите дневници, когато публикувах първата си книга през 2005 година, трябваше да редактирам доста неща, защото взех под внимание политическата ситуация, лични отношения, големината на самата книга и т.н. Заедно с това книгата трябваше да бъде и интересна на публиката. С последващия том от моите дневници пуснах повече неща и не се съобразих с политическата си предпазливост. Но все пак, когато публикуваш дневници, става дума точно за това - получава се снимка на времето, в което те са правени.
Няма как да се избяга от това, но всеки човек носи етикети след името си, особено когато го представят в медиите или на непозната публика. След вашето име често са се появявали определения като "ротвайлера на Блеър", "господинът с избухливия характер" и т.н. Как бихте искали да ви представят, ако може да си изберете три думи, които да стоят след името ви?
Честно казано, вече това не ми пречи. Все още получавам негативни определения от британските медии. Хората обаче са достатъчно разумни, за да преценяват сами. Вече има ново правителство, ние сме далеч по-безинтересни, отколкото бяхме преди. Ако все пак трябва да избера свои качества, които харесвам и бих се радвал да попаднат в медийните портрети за мен, това на първо място е лоялност. Важно е за мен, аз съм много лоялен. След това е работата - обичам да работя много здраво. Освен това съм от тези хора, които не се страхуват да влязат в спор. Може би така идва и репутацията ми на избухлив човек.
Говорили сте много за депресията, в която изпадате от време на време, дори първата ви книга е за това. Има ли нещо общо депресията с блокажа при писателите, когато не могат да напишат ред и вие изпадате ли в такова състояние?
Аз съм в такова състояние в момента.
О, така ли? Съжалявам.
Удряте точно в целта. Когато написах втората си книга преди няколко години, след това се захванах с третия роман, поради което просто не можех да го завърша. Навярно причината е, че публикувам всички части от моите дневници в момента, тоест правя четири книги за две години, а се опитвам да напиша нов роман, въпреки че се сблъсквам с трудности. Онзи ден например една благотворителна организация ме помоли да напиша стихотворение. Имат проект, в който познати хора пишат кратки стихове. Нямаше ограничения - можех да пиша за каквото си поискам и реших да напиша за моето състояние на депресия, в което бях изпаднал преди години, в края на 80-те години. Получи се много добре и си помислих, че съм успял да преодолея писателския блокаж, но се оказа временно явление - само за стихотворението, не и за цялата книга.
Все пак, трябва да призная, че аз пиша всеки ден. Водя блога си всеки ден. Аз пиша всеки ден. Въпросът ви беше дали блокажът при писателите е свързан с депресията, отговорът ми е по-скоро, че не знам. В интерес на истината през последните години много рядко съм изпадал в депресивни състояния, така както беше преди време.
Успокоихте ли се, след като подадохте оставка като прес-директор на кабинета на Блеър през 2003 година?
Когато напуснах, ако трябва да бъда напълно искрен, изпаднах в състояние на голяма депресия. Мисля, че след това отделих доста време, за да построя новия си живот, ако мога така да се изразя, да имам кариера, която изцяло зависи от мен. Към момента въобще не се оплаквам от резултата. В момента се наслаждавам на това, което имам - свобода, без шеф съм. Поставям си сам целите, опитвам се да ги изпълнявам. В този смисъл мисля, че по-скоро съм спокоен, да. Естествено, това не значи, че съм спрял да изживявам нещата, понякога изпускам нервите си.
Първото нещо, което усетихте, че ви липсва, след като напуснахте кабинета на Блеър?
Вижте, аз бях в по-различна ситуация от други хора, които са работили на подобни позиции. Аз непрекъснато бях във връзка с Тони Блеър. Това, което ми липсваше след това, са големите мигове, които пропусках. Спомням си, да речем, че научих от медиите за срещата на Блеър с Кадафи. Това беше голям момент, а аз не бях там. Помислих си, че можеше да съм част от дискусиите, да обсъдим медийната реакция и т.н. Далеч по-често обаче си мисля, че върнах свободата си.
Блеър изпадал ли е в подобни състояния, каквито вие твърдите, че са чести за вас - изнервеност, депресия? Помагахте ли му като по-опитен?
(смее се) Не, по-скоро мисля, че трябва да се направи разграничение между състояние на депресия и моменти, когато ви е писнало от живота, нервен сте. Мисля, че едно от преимуществата на Тони Блеър като политик е, че беше много оптимистично настроен. Винаги намираше начин да види добрата страна на хората. Вярваше, че нещата ще се оправят. Не мисля, че някога е изпадал в депресия.
Казвали сте, че сте изпаднали в голяма криза, в депресия, когато сте станали редактор на неделния вестник Today. Започнали сте да пиете много. Как се излиза от такова състояние?
Много е трудно. В крайна сметка аз се отскубнах от онова състояние, когато на практика стигнах до ръба. Постъпих в болница, а преди това дори бях арестуван за неприлично поведение. Пуснаха ме с условието, че ще отида веднага да се лекувам в болницата. След като преживееш подобно нещо, започваш бавно да градиш живота си отново, кариерата си, да сглобяваш мозъка си. Започнах да приоретизирам по-правилно нещата. Много е трудно, защото - ето например снощи гледах документален филм за психиатрична клиника и си дадох сметка колко бързо човек може така да преувеличи вътрешно проблемите си, че да се докара до абсолютния ад. Що се отнася до алкохола, когато си контролиран от желанието да пиеш, изпитваш нужда да пиеш, изпадаш в едно особено безпомощно състояние. Остатъците на рационално мислене ти казват, че това е лошо за теб, но поради някаква странна причина ти продължаваш да го правиш. Аз успях да спра, защото наистина трябваше да спра.
Молбата на Блеър да станете негов прес-секретар помогна ли ви да преживеете тези проблеми?
По онова време вече ги бях преодолял. Това, което със сигурност ми помогна, е силата, която придобих, когато се възстанових от депресията. Когато хората казват какво са постигнали в живота, аз казвам това за мен - излизането ми от кризата. Върнах се отново в изходна позиция, отидох при шефа ми и започнах да работя като младши репортер. След това станах колумнист, заместник-редактор и така нататък - това също много ми помогна. Когато Тони ме покани да се присъединя към екипа му, имах определени опасения дали ще мога да се справя със задачите, дали имам капацитета да издържа на напрежението отново. Изведнъж обаче се почувствах много силен вътрешно. И сега е така, въпреки че често усещам сериозно напрежение, в повечето случаи се чувствам силен.
Как точно ви предложи Блеър? Спомняте ли се деня, в който се случи?
Не мога да си спомня точния ден, но всичко останало е така или иначе в дневниците ми, помня го. Случи се, малко след като беше избран за лидер. Първият път индиректно ме попита чрез друг човек и аз отказах. След това дойде и лично ми предложи, тогава отговорих, че ще си помисля. Казах му, че ми трябва един месец, за да взема решение и отидох на почивка. Той дойде по време на почивката ми и се опита да ме убеди. Случи се през август 1994 година.
Предупредихте ли го, че с вас не е лесно да се работи?
Той знаеше, че имам силен характер, че защитавам възгледите си. Обясних му много детайлно какво съм преживял, макар да знаеше моето състояние. Беше запознат и с проблемите, които имах с алкохола.
Как съветвахте медийно Блеър? Ето, днес в Европа има различни типове политици - Меркел има едно поведение, Берлускони говори с хората чрез медиите. Нашият премиер също обича да отправя послания чрез телевизионния екран. Какъв е универсалното и успешно медийно поведение днес?
Едва ли има един модел, който може да се приложи, тъй като със сигурност това зависи от личността на всеки политик. Когато прегледате лидерите на големите демокрации, няма как да не отбележите, че Обама беше страхотен по време на кампанията, но в момента има известни проблеми като президент; в Европа, казахте Берлускони, но малцина биха го определили като впечатляващ лидер. Повечето биха посочили именно Ангела Меркел, която не е класически лидер, тя не се показва, не вика, не говори силно, няма показност, не е страстен оратор. Тя има много по-различни качества от обичайните, с които бихте описали един лидер. Мисля, че хората днес имат нужда от автентични, истински лидери, които се опитват да решават проблемите без непременно да обещават, че могат да се справят с всичко. Естествено, хората обичат силните характери, но няма един обобщен модел, който може да бъде приложен.
Последен въпрос, моят колега Ангел Иванов иска да ви попита, каква част от кралската сватба се случи така, само защото имаше телевизионни камери?
Много добър въпрос. Не знам, въобще не съм участвал в планирането. Мисля, че няма как цялостното впечатление да не бъде по-особено, тъй като имаше камери практически навсякъде. Подозирам, че са се съобразявали с камерите при изготвянето на предварителните планове. Не съм сигурен дали нещо специфично е инжектирано, само заради церемонията.
Много добър приятел сте с Фъргюсън. Знаете какво ни вълнува в България...
Честно казано в момента ми е малко мъчно за Бербатов, защото имаше един момент по време на сезона, когато той имаше всички шансове да стане футболист на годината. Тогава се появи Хавиер Ернандес и в някакъв смисъл го засенчи. Аз мисля, че Бербатов е невероятен футболист. В Тотнъм и Манчестър Юнайтед мнозина все още продължават да казват, че не е отборен играч, че не се раздава на терена, но когато го гледате на живо, разбирате, че той играе по един много различен начин от останалите. Английските фенове харесват футболисти, които тичат по терена през целия мач. Той не е такъв. И точно това му създава проблеми. Но той е "отговорен" за някои от най-хубавите футболни моменти този сезон.
