Биологичното земеделие предизвиква интереса на все повече хора и земеделски производители. България е една от най-богатите на биологично разнообразие страни в Европа и опазването на това богато наследство е важно за всички нас. Биологичният начин на производство е насочен към здравето на почвата и земята. Това не е връщане назад, както смятат мнозина, а е насочен към процесите и технологиите на производство, не толкова към продуктите.За това разказа в Дарик Кафе д-р инж.Светла Николова - радетел на биопроизводството в България.
Дюзев: Какво е биопродукт? Нещо, което е произведено без химическа намеса?
Повечето хора дават определение за биопродуктите, биохраната като храна, произведена без пестициди, химикали и минерални торове. Биопродуктите се произвеждат "със", а не "без". И тези неща "със" са биоразнообразието. Тоест там, където в земеделското стопанство се опазват всякакви полезни насекоми, екосистемата започва да работи сама, разбира се, с подкрепата на човека. Биоземеделието работи и с всички качества и характеристики на растенията, които им дават възможност да се развиват добре и да са здрави. Имам предвид например здравата почва. Всичко започва в биоземеделието от здравата почва и формулата е - здрава почва, здраво растение, здрав човек. Когато направим така, че почвата да е здрава, тогава ще отгледаме едно здраво растение. Здрава почва означава, че ние не ползваме химически, синтетични, изкуствени торове, но използваме такива като например компост. Компостът е получен чрез разграждането на всички растителни отпадъци от градината. И ние, вместо да го изхвърляме това в реката, в дерето можем да компостираме. Казва се черното злато в земеделието. Също някои растения се обичат и са много добри дружки, когато са близко едно до друго.
Дюзев: Това е много интересно. Има сериозно значение кои с кои растения се отглеждат?
Да, има значение. Например домати и босилек са не само добри в една италианска салата с моцарелата, а са добри съседи и в лехата. Лукът до моркова отблъсква морковената муха, защото излъчва такива фитонциди, които пречат на морковената муха да се развие и морковът е по-здрав. Трите сестри, това е практика, която е развита в много страни, в целия свят - това са царевицата, бобът и тиквата. Царевицата расте на високо, бобът се нуждае от нещо, по което да се увие, например смилянския. Аз го видях в Смилян и попитах: Знаете ли за трите сестри. Те казаха: Какви три сестри, ние така си го правим от много години. Тоест хората не знаят някакви теории, но го практикуват. Бобът, по агрономическите определения е сидерат, тоест той поема азота от въздуха и го вкарва в почвата. Има такива уникални свойства. А царевицата обича азота. Това са трите елемента - азот, фосфор и калий, от които много от растенията се нуждаят. А тиквата не обича много слънце и горещо през лятото и затова тя се е сгушила на сянка между царевицата и боба. И тези три сестри се погаждат много добре в едно стопанство.
Райчев: Какво предимство има бобът? Смилянският боб е толкова популярен, какво му е различното от другият боб?
Той е по-голям. Водихме преди време една група французи, които търсиха и се занимават с отглеждането и събирането, колекционирането на стари сортове. Това в момента е световен проблем - запазването на старите сортове. Дори имаше едно предложение, което се отмени, предложение за нов регламент на Европейската комисия, която не позволяваше на малки дребни производители да запазват собствени семена, а трябваше да купуват от регистрирани семепроизводители. Уникалното на смилянския боб е, че се отглежда в Смилян. Тяхната идея е да бъде там. Те са го запазили от векове, има музей в Смилян на смилянския фасул. И това, което се продава масово в магазините не е смилянски боб. Да, на пръв поглед има такъв боб. Тяхната идея е хората да отидат там и да видят как те работят, да посетят малките хотелчета, които са там, да видят уникалната природа на Родопите. И наистина този сорт те го запазват всяка година, запазват тези бобчета и го поддържат.
Райчев: Каква е разликата, в Широка Лъка също могат да отглеждат такъв боб, почвата не е по-различна?
Лозарството има един термин - тероар, което е съвкупност от всички характеристики на дадено конкретно място. Това е както почвата, откъде духа вятърът, цялото обкръжение на една екосистема. Затова всяко място си е уникално. Аз също отглеждам смилянски боб в нашата градина, въпреки че го наричаме смилянски, той вече не е смилянски.
Райчев: Като говорим за биопродукти и здрава почва, у нас почвата здрава ли е или замърсена? Много хора казват, че от предприятия, от изхвърлени отпадъци почвата е замърсена. Например , след като спря заводът Кремиковци, там почвата е толкова замърсена, че не могат да се сеят домати, чушки и така нататък, защото те стават отровни.
Така е, замърсена е. Но почвата се замърсява не само от въздуха, от комините на индустриалните заводи, но и от едно голямо монокултурно земеделие, такова, каквото се прави в момента в Североизточна България. Тоест използват се години наред силни пестициди, минерални торове и почвата се изтощава. Монокултурно земеделие означава, че макар и да се прави някакво сеитбообръщение - това означава, че тази година сеем една култура, другата година друга, защото всяко растение взема от почвата определени хранителни елементи и те вече не са в почвата, а са в растението. Когато ние го ожънем или оберем, тези хранителни елементи вече не са в почвата и трябва да се добавят нови. В индустриалното земеделие целта е да се подхрани растението, не почвата. Докато в биоземеделието е точно обратното. Почвата трябва да бъде здрава, да бъде структурирана. Растенията, както и хората обичат въздух и затова една сплескана с големите трактори и колела, една сплъстена почва не е добра за растенията. Те се хранят единствено с минерални торове, които им се дават, но много от тях не са само за растението, а те се отмиват в подпочвените води. Затова имаме и замърсена почва и замърсени подпочвени води.
