ЕК е готова да ни помогне в областите, в които не отбелязваме напредък
ЕК е готова да ни помогне в областите, в които не отбелязваме напредък / снимка: БГНЕС, архив

Ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в „Седмицата” на Дарик:

Кое е най-важното изречение на тези 13 страници в доклада за напредъка на България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност?

Сложен въпрос. Значи, първо, страниците не са 13, може да са 11, зависи коя версия гледате на доклада…

Аз гледах българската… Българският език винаги е малко по-дълъг е изказът му.

Да, защото може би не е пригоден към термините, които се използват в технократския език на Брюксел. Но това в рамките на шегата, разбира се. Аз смятам, че… за мен, не мога да кажа едно изречение да е важно, за мен е важно, че изводите, които са посочени оттам, бяха приети от всички засегнати страни, от една страна. Всички чухме изявленията, че… и на правителството в лицето на министър-председателя, вицепремиерите, на съдебната власт, че те намират доклада за точен, за критичен и че имаше изразено намерение за предприемане на конкретни действия, и то в съвсем краткосрочен план.

Всъщност аз не съм много убеден, че българите са влизали във вашата страница, за да видят какво пише в доклада. Хайде накратко да им го разкажем. Той се състои от три части, всъщност съществената е една, тази, която е в средата, подробното изложение, има въведение, след това се представя състоянието на реформите, накрая са заключенията и препоръките. И представянето на състоянието на реформите съвсем не започва с лоши неща за състоянието в областта на правосъдието. Там се говори за по-открити процедури при избора на магистрати на различни позиции. Тоест първите изречения са хубави, относно независимостта и отчетността в съдебната система.

Така е, затова аз също смятам, че докладът е точен и обективен, защото той дава точна и обективна картина на това, което се е случило в страната и специално в съдебната система през изминалите 18 месеца. Нека не забравяме, че всички тези промени и развития са се случили в една доста динамична политическа среда, в която, както това също е подчертано, се смениха три правителства, два състава на Народното събрание, и това всичко е отчетено. За мен най-важната част от доклада всъщност, освен констативната, разбира се, от която съответните власти и органи трябва да си направят изводите, това е частта с препоръките и заключенията, тъй като нека да не забравяме, че самият механизъм, на базата на който се изготвя докладът, се нарича механизъм за сътрудничество и проверка. Т.е. точно тази част от изречението - сътрудничество, най-ясно се вижда в препоръките. Т.е. Европейската комисия е готова и с експертиза да помогне за преодоляването на тези все още области, в които не е отбелязан напредък.

Добре, дайте препоръка по препоръка тогава. Относно независимостта, отчетността и етиката на съдебната власт, първо, се иска да се направят обективни стандарти за атестиране и за повишаване на хората в съдебната власт, както и последователна практика в прилагането. Това означава, че няма такива, така ли?

Може би не са достатъчно добре разработени. Нека да не забравяме, че тъй като, нали, ако можем така съвсем леко една крачка встрани да направим, че чуват се доста гласове особено напоследък, че се пише едно и също нещо в тези доклади, всеки път като се появи има подобни препоръки. Нека да не забравяме все пак от каква база, откъде тръгна тази цялата промяна. Т.е. очевидно на нас ни е необходим малко по-дълъг
период да се въведат тези нови стандарти, за които става дума и в…

Това какво е? Длъжностни характеристики ли да се напишат? Какво точно искат на практика да направи България в тази сфера от Европейската комисия.

Аз се опасявам, че тук ще вляза в доста експертен разговор. Той едва ли е… Той е може би понятен за хората, които… това засяга именно хората от съдебната система, но така или иначе става дума и за длъжностни характеристики, и за самия процес, разработване на самите процедури по кандидатстване, по номинации. Няколко пъти в доклада се срещат точно и в констативната, и в препоръчителната част, че трябва да има повече откритост, прозрачност, да има участие на гражданското общество, да се чуят мненията на…

Ама те точно случаите, в които всички казват, че стояли зад тези изречения, тъй като не се говори с имената на Венета Марковска, на Гугушева, на Делян Пеевски, но всъщност те точно могат да бъдат давани пък и като пример, че се случва точно това, което иска Европейската комисия. Случва се голям обществен дебат.

Да, ама общественият дебат се случи като че ли постфактум, т.е. когато станаха известни тези номинации, тогава всъщност се чу мнението на…

На практика как обаче да става това? Ако не кажеш, че някой ще се кандидатира или ще бъде предложен, как да бъде обсъдено? Не говорим за Пеевски, но случаите с Марковска и с…

Ако се направи според мен достатъчно рано едно такова обсъждане и процесът на номинациите бъде още по-открит, смятам, че това е единият от начините, един от пътищата.

В областта на реформата на съдебната система, там какво точно се препоръчва? Да се изпълни планът за действие на прокуратурата, значи планът е окей. Всъщност казва се изпълнявайте това, което сте написали. Да се направи годишен доклад за напредъка, изготвен от Висшия съдебен съвет, с който да се отчита как се работи и за следващата година да се поставят цели. Да се постави цел за извършване за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и неговото прилагане. Тук пък много интересно. Точно за Наказателния кодекс редица организации - граждански, експерти в България, казват, че не е имало достатъчно дебат, трябва време за още дебат, а Европейската комисия е доволна, че бързо е приключила работата и вече има проект за Наказателен кодекс.

Аз не бих казал, че Европейската комисия дава оценка дали е доволна или не, тя просто казва, че процесът на разработването на този нов наказателен кодекс и неговото обсъждане трябва да бъде просто още по-широк и да му бъде дадено достатъчно време. Разбира се, мястото за последното обсъждане трябва да бъде в Народното събрание, където всъщност законодателите и те трябва да кажат и да му дадат някаква финална форма, но в самия процес на разработването му комисията иска да види именно по-широко участие и на професионални организации, и на други неправителствени организации.

Всъщност в пет области са препоръките. Минахме две - за независимостта, отчетността и етиката на съдебната власт, за реформата на съдебната система. Третата група препоръки са за ефикасността на системата. Да се въведат ясни стандарти, санкции и процедури за последователни решения в дисциплинарните производства. Пълна гласност на функционалния одит на прокуратурите, който извърша главният прокурор. Да се запълнят празнините при ефективно изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, но… Вие сте гледал много криминални филми, навсякъде по света бягат бандити. Най-големите бандити най-много бягат. Това, че има един-два случая, означава ли България да промени един общ стандарт, че никой не лежи в затвора, преди да му е влязла в сила присъдата, каквито желания имаше. Тук се долавя като че ли критика срещу практиката на Върховния касационен съд, който каза, че няма да бъдат арестувани хората между инстанциите и държани в затвора, докато си чакат присъдата.

Тук конкретният пример, който вие давате, е свързан може би с това, че има усещането за една такава леко сива зона. Т.е. не съвсем, не съвсем добре изяснена зона в това какво се случва между тези две, тези два етапа, а именно произнасянето на присъдата и започването на изтърпяването на наказанието. И точно затова е тази препоръка, че трябва всичко да бъде направено доста ясно как това да се случва. Вие сте прав, че това не е само български феномен. Нека да не забравяме, че също така наличието на тези доклади за България и Румъния съвсем не означава, че България и Румъния са по някакъв начин третирани по-различно, отколкото други страни.

Но има това впечатление. Например възможно ли е да се стигне до общ мониторинг в тези области в цяла Европа, за да видим българите например в Италия местни бабаити… има ли случаи като нашите братя Галеви да се избягали и да видим да не би пък при тях да има не двама братя, в кавички, ами четирима да са избягали и че не България й е най-големият, най-големият проблем на Европа, че голям бандит бяга.

Вие сам, предполагам, знаете, както и слушателите, че още преди месец и половина такива призиви за създаване на един такъв общ европейски механизъм вече са доста… изразени на доста високо ниво и от страна на Европейската комисия, и от страна на влиятелни членове на Европейския парламент. Тук визирам г-н Жозеф Дол, г-жа Рединг, която също така говори за създаването на един такъв механизъм общоевропейски. По него в момента се работи и очакваме комисията да излезе с предложение, готово някъде в рамките на тази година.

Корупция - четвъртата област с препоръки. Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различни сектори. Очевидно Европейската комисия не харесва БОРКОР за тази работа.

По-скоро Европейската комисия не вижда конкретни резултати от работата на БОРКОР и освен това нека да не забравяме, че тук става дума и затова се казва за един унифициран орган, тъй като тук в България знаем, че бяха създадени още няколко комисии - за конфликт на интереси, за конфискуване на имущество и т.н., а като че ли конкретните резултати специално от това звено, БОРКОР, не са все още видими по начина, по който комисията, пък и не само… Нека да не забравяме, че всички тези и органи, които се създават, и процедури, които се въвеждат, те не се въвеждат, за да направим комисията по-щастлива, те са необходими за това да се промени системата.

Искат се нови процедури или чрез процедури да се намали рискът от корупция в процедурите за възлагане на обществените поръчки. Ами те тези процедури нали България непрекъснато ги преписва от европейските директиви.

Да, но нека не забравяме, че тази специално област, свързана с обществените поръчки, е една доста болна тема не само за България, пак казвам, а и в целия Европейски съюз. Тук, ако си спомняте, беше преди два месеца на посещение еврокомисарят Таяни, който по същия начин имаше среща с правителството и разговаряха точно на тема… по темата за преосмисляне на законодателството и най-вече практиката по обществените поръчки, така че…

Говорите в общоевропейски план, нали, за България?

Да, да, в общоевропейски план и за България конкретно.

Ето една сфера, в която също как да се сравни България, при положение че няма общ мониторинг в цяла Европа? Може пък да се окаже, че в Гърция са по-големи мошеници с обществените поръчки. Не казвам, че е така, ама ако се сравни, може пък така да  излезе.

Мониторинг има, общоевропейски, и предполагам, че е въпрос на седмица или две, когато ще бъде публикуван… ще бъдат публикувани резултатите от този общ…

Вие нямате засега информация дали България е номер едно по далаверата?

Не, не, нямаме такава информация и аз лично бих се усъмнил в едно такова твърдение, но комисията е провела този мониторинг и резултатите му ще излязат, казвам просто е въпрос на една или две седмици.

Да се прегледат процедурите във връзка с конфликта на интереси. Тук се споменава пак, така, витиевато, но се споменава тефтерчето на Златанов, че има политически влияния при работата по установяване на конфликт на интереси. Да се актуализира националната стратегия за борба с корупцията, и това е по корупцията. Организирана престъпност - там също пет препоръки. Да се изготви план за действие, като се опира на дългоочаквания независим и всеобхватен анализ на провалилите се дела, график на конкретни мерки. Да се занимае конкретно с проблема високопоставени подсъдими, които се укриват преди произнасяне на окончателното съдебно решение. Това пак са... кой е високопоставеният - братя Галеви ли от гледна точка на Европейската комисия се считат за високопоставени?

Не, пак да кажа, че Европейската комисия не посочва и не работи с конкретни имена, в смисъл това няма да го прочетете в нито един такъв документ. Европейската комисия отчита тенденциите и отчита това, което се е случило. Нека си признаем, че не сме чули и не сме станали свидетели на случаи, някои от които може би вече минават години и са между една или друга съдебна инстанция, не сме чули да имаме нито един високопоставен, уличен в корупция, било държавен служител или политик, който да е получил окончателна присъда и тя да е завършила… едно такова разследване и производство да…

Да е в затвора като Нъстасе с Румъния.

Примерно.

Иска се концентрация върху знакови дела и специализираният съд за организираната престъпност и прокуратурата към него да направят това. И тук почва друг голям спор - знакови дела. Ами, за един човек, дето са го ограбили вкъщи, му е знаково неговото дело. Как комисията реди знаковите? Дали България ще си реши въпроса, ако вкара по тия 50-60 дела, които са наблюдавани, хората в затвора, пък останалите не са решени? Дали този подход е ефективен?

Вижте, трябва да се тръгне отнякъде и все пак… те затова се казват знакови, защото те действително дават знак не само към комисията, а и към останалите страни членки, че тук действително са налице сериозни намерения за прекършване на организираната престъпност, и всеки, който е допуснал всякакви такива нарушения и престъпления, си е получил съответното наказание.

А обсъжданията за общ мониторинг в тези сфери включват ли подобен подход да има за другите европейски държави? Да вземем делата срещу Доминик Строс-Кан във Франция, срещу Берлускони в Италия, да видим колко години трябва на италианската правосъдна система да осъди висш политик, да видим колко трябва на френската и да разберем дали пък България няма да е абсолютно нормално в следващите 15 години да се произнесе срещу висш политик, както трябват такива срокове например на италианците.

Нека да изчакаме резултатите от този общ мониторинг. Така или иначе той е мониторинг за върховенството на закона, така е официалното му наименование, те ще станат ясни съвсем скоро, предполагам някъде до пролетта, поне такива са намеренията на комисията. Нещата са още на работен етап, така че няма как да мога да ви дам информация повече.

Кога ще се гледа пак въпросът за Шенген?

Ами, това е въпрос към отделните страни членки. Комисията каквото е имала да каже за готовността на България и Румъния за, така, спазване и постигане на критериите от гледна точка на комисия, тя го е казала още…

Няма промяна.

Не.

В този доклад комисията не се отмята от това, че България… да стане член.

Не, по никакъв начин. Комисията е направила своето проучване и тя е дала своето становище. Оттук насетне въпросът е с мнението на страните членки, тези от тях, които са против членството на България. Знаете, че за следващата седмица в парламента в Холандия е насрочено обсъждане на доклада за механизма за сътрудничество и проверка, тъй като холандското правителство е решило и холандската държава е решила да постави това като едно условие за това как Холандия ще гласува - за членство или все още не членство на България в Шенген.

Следващият доклад ще е след година, пише…

Предполагаме, да, тъй като следващата комисия, която ще се състави, ще вземе това решение дали да е след една година.

Украйна. Коментар от „24 часа”: „Европа също е виновна за майдан”. Брюксел твърде дълго флиртува с Путин. Сега Украйна плаща сметката. Съгласен ли сте?

Това е едно доста крайно мнение според мен. Нека не забравяме, че тук говорим за взаимоотношения между едни независими субекти. Т.е. не може… Идвайки насам днес към радиото, слушах един друг коментар, че, нали, сега имало призиви да се намеси Европейският съюз, но като се намеси Европейският съюз, ще трябва да се намеси и Русия. Значи, все пак живеем в 21 в., нали, и не може да очакваме, че някой може да вика на помощ, както е било преди 200 или 300 години - дайте да извикаме на помощ някоя по-голяма сила да дойде да ни помогне. Така са били водени преговорите, те са били водени от легитимно избрани политици в Украйна, с Европейския съюз. Така че това е положението. Това, което прави Европейският съюз към момента, е, че имаме ясно изразена загриженост за това какво се случва там. Комисарят по разширяването Щефан Фюле е в Украйна от вчера. Има среща и с президента Янукович, и с протестиращите. Следващата седмица предстои, тази седмица, която започва сега, предстои посещение на група евродепутати от парламента. При необходимост върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън също е изявила готовност веднага да замине за Украйна. Така че мирното решение и прекратяването на насилието в Украйна е от голям… първи приоритет за Европейска комисия.

Какво е решението?

Решението трябва да го намерят украинците. Никой не може да им даде отвън… Украйна освен това, недейте да забравяте, Украйна е голяма държава с голям брой население. Не може някой отвън да им каже - вие ще направите това или онова. Пак казвам, живеем в 21 в., там има демократично избрани институции и украинците самите трябва да го решат този въпрос.

Кога Сърбия ще стане член на Европейския съюз, при положение че тази седмица започва официално преговори?

Всичко зависи от политическата воля на правителството и на съответните органи в Сърбия. Европейският съюз е много… Европейската комисия е готова и е абсолютно, така, гъвкава и адаптивна към скоростта, с която ще се водят преговорите. Много важни знаци имахме от изминалата 2013 г., че… така, знаете колко е деликатен въпросът за отношенията между Сърбия и Косово. Все пак с посредничеството на Европейската комисия двете страни успяха да седнат на една маса и да постигнат решение и споразумение за бъдещето. Така че очевидно е желанието и стремежа на Сърбия да се интегрира по възможно най-бърз начин към Европейския съюз.

Гърция или България е по-голямата пречка пред Македония за започване на подобен процес за пълноправно членство на Македония в Евросъюза?

Ами, може би трябва за това да попитате македонците какво ще ви кажат. Аз не съм…

Не, понеже гръцки министър тази седмица казал, че гърците никакъв проблем не са на фона на проблемите, които трябва да реши Македония с България. Там едно име имат да решат, а при нас цяла история трябва да се пренаписва.

Значи, аз не мога… не си позволявам да коментирам изказвания на политици. Нека да не забравяме, че вие казвате едно име, но това име се дискутира вече осма или девета година. Така че това не е въпрос на… това е по-скоро някакъв вид спекулация - дали Гърция или България е по-голямата пречка. Македонците трябва сами за себе си… първо, да са наясно със себе си те искат ли да станат член на Европейския съюз, или това е пак някаква, така, топка, която си подхвърлят една политическа сила или друга. Европейският съюз е една общност на равнопоставени страни членки, които са се съгласили да спазват едни общи принципи. И това е…

Поддържа ли Европейският съюз контакти с Тайван?

Не на някакво… Европейският съюз поддържа отношения на, така, чисто дипломатическо…

Има ли проблем евродепутат да отиде в Тайван и от това да се направят изводи, че Европейският съюз се скарва с Китай, както се случи тази седмица? Честно казано, аз наистина не ви предупредих, да ви помоля да видите например в последните пет години случило ли се е евродепутат да иде в Тайван… На мен ми изглежда логично да се е случвало.

Това е… На мен пък не ми изглежда да се е случвало…

А, и според вас не се е случвало.

Просто трябва да проверя, не мога да ви отговоря на този въпрос. Но тук отново опираме до въпроса как точно се е случило това нещо. Нали, ние отново като че ли научихме за това нещо постфактум. Нали, пак някак си така…

Ами, те казват - ние отиваме, поканиха ни да видим как е тази държава… Един от депутатите каза - аз съм с тайвански лаптоп, с тайвански телефон…

Да, чух го това нещо, както повечето хора сигурно в Европа…

Толкова присъства Тайван в България, сега чак пък да не ходим до там… е прекалено.

Имаше обаче и другата теза, че в края на краищата, когато си народен представител и когато отиваш на едно такова място, ти не представляваш себе си, ти представляваш държавата. Т.е. трябва да се съобразиш с това какви са отношенията на държавата със съответната друга държава.

Докъде е споразумението с Турция за реадмисия на имигранти?

Много е напреднало. Там се преговаря на равнище Европейски съюз и Турция, нали, това не е двустранно споразумение…

Да, да, но ще бъде одобрявано после…

Да. В много напреднал етап са разговорите и много е, така, позитивно да се види и самото намерение, активната страна на Турция в този процес…

Кога ще заработят новите европрограми в България?

Когато бъде подписано от двете страни новото споразумение за партньорство. Това предполагаме, че ще се случи съвсем скоро. Много е важно тук да се каже, че за този нов програмен период по-важно е качеството на това партньорско споразумение, а не толкова скоростта, с която то ще се подпише, за да не се получи след това, че може би не сме догледали някоя процедура или нещо не е станало както трябва. Водят се много интензивни разговори на експертно равнище. Доколкото ми е известно, прочетох в медиите, че на 4 февруари, когато ще бъде Консултативният съвет по национална сигурност при президента, това ще бъде темата за еврофондовете и там вицепремиерът г-жа Златанова точно ще… темата на нейното изказване ще бъде подготовката на това ново споразумение за партньорство.

Във времето каква е… Някои казват, че ще се проточи до средата, след средата на следващата година, което значи загубена година за България като еврофинансиране.

О, не, не. По никакъв начин, по никакъв начин. Аз смятам, че е реалистично да очакваме процесът да приключи до средата на тази година. Но така или иначе това не е проблем за България, защото българското правителство се е възползвало от едно решение на Европейската комисия за все още средства, които могат да се договорят от миналия програмен период, има един такъв прозорец от шест месеца до… което е сега, до края на месец юни. Т.е. ще могат да се договарят още дейности с парите от предишния програмен период, така че да не се допусне една такава дупка между двата програмни периода.

Кой ще е най-важният дебат на евроизборите, г-н Златев?

Добър въпрос. Прочетох един много хубав анализ на Владимир Шопов миналата седмица. Той, общо взето, така, дава три различни подхода или погледа за това. Единият е този за повече или за по-малко Европа, който е за това ние действително ли вярваме повече в европейския проект или по-малко. Другият подход е, че някой може да хване някаква тема, например темата за фондовете, и с идеята да може да спечели популярност да каже - ето, тези и досегашните не усвояваха фондовете както трябва, злоупотребяваха с тях и т.н., затова мен като ме изберете, аз като отида в Европейския парламент ще създам съвсем нова практика, всичко ще тръгне по мед и масло. Третият подход, който той казва, че е, така, подходът може би на по-опитните и на хората с по-голяма мисъл в главата, е този, да вземеш един национален приоритет, да се опиташ да го видиш него в общоевропейския контекст и да го обърнеш да работи за теб. В нашия случай конкретно това е въпросът, който е действително много болезнен, това е въпросът със създаването на една общоевропейска политика по отношение на мигрантите, по отношение на опазване на външната граница на Европейския съюз, реформа и подпомагане на създаване на едни модерни полицейски сили, които да бъдат по границите и да контролират кой влиза и излиза. Това според мен е едно, така, доста добро… един от приоритетите за страната би следвало да бъде за България, тъй като знаем, че имахме, така, доста проблеми през изминалото лято и есен, когато страната беше подложена на този силен натиск.