Не е тайна, че у нас услугите за предоставяне на информация в електронен формат, свързана с правосъдната система, както и електронният обмен на юридически данни през мрежата са изостанали. В началото на месеца работна група констатира, че голяма част от интернет страниците на съдилищата у нас не поднасят достатъчно изчерпателна информация, липсват и удобни търсачки. В нея участва и заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Красимир Влахов, който обясни за Дарик, че в момента за сайта на ВКС се разработва уникална търсачка, която ще улесни достъпа до актовете на Върховния съд. Влахов е убеден, че подобна търсачка скоро може да бъде въведена и за решенията на останалите съдилища в България. Според него въвеждането на единен софтуер ще допринесе за гарантирането на еднакъв достъп до правосъдие от всички райони на страната.
Установихме, че наистина има нужда от разработване на единни стандарти, на които да отговарят интернет страниците на българските съдилища. Това е важно от гледна точка на необходимостта от установяване на единни правораздавателни стандарти, от гарантиране на еднаквия достъп до правосъдие на българските граждани от всички райони в страната. През годините всеки български съд е разработвал по една или друга програма, един или друг модел някакъв сайт. Отделните сайтове в различна степен и по различен начин отговарят на необходимостта българските граждани и техните представители да получат информация, както обща за дейността на съответния съд, така и информация за разглежданите от него дела. Всъщност това е важно от гледна точка на необходимостта най-после на законово ниво да закрепим, да регулираме по-активното използване на информационните технологии от органите на съдебната власт. Това е предмет и задача на създадената работна група от Министерство на правосъдието, която да предложи промени в закона за съдебната власт именно в частта за информационни технологии, статистика, натовареност.
Какво е нужно да се направи в тази сфера със сайтовете?
По въпроса с информационните технологии е важно да се разработи един модел за поетапно задължително въвеждане на електронния обмен на документи както между органите на съдебната власт, така и в отношенията между тях и гражданите и юридическите лица, въвеждането на електронния документ и електронния подпис, задължителното поетапно въвеждане на електронното призоваване първоначално по граждански и административни дела и т. н. Колкото до интернет страниците на съдилищата, те трябва на първо място да дават информация на гражданите, която да им позволи да се ориентират при сезирането на съответния съд, т. е. да имат информация за неговата структура, за разглежданите от него дела, една обща информация за банкови такси, да имат на разположение бланки и формуляри за най-типичните съдопроизводствени действия. Това е т. нар. статична информация. Интерес представлява т. нар. динамична информация, която трябва да намираме на сайтовете - информация, свързана с делата, разглеждани от съдилищата, графици на съдебните заседания, информация по движението на делата. Едва ли е нужно гражданинът да се разхожда до съда, а невинаги той живее в същото населено място, за да разбере дали делото му е насрочено, дали е изпратено на горната инстанция, дали е оставено без движение, дали се намира на доклад и т. н. Това е информация, която съвсем спокойно може да се подава на сайта на съда, без да има какъвто и да е конфликт с необходимостта да се защитават личните данни, защото е достатъчно да се публикува номерът на делото, а не имената на страните и предмета на това дело. Добра е и идеята при публикуването на съдебните актове да се разработи софтуер, който да позволи търсенето в съдебните актове на даден съд по ключови думи, по разпоредби, така че гражданите да могат да се ориентират каква е практиката на съда по даден въпрос и да ориентират своята защита по този начин.
Възможно ли е според Вас единен софтуер да бъде валиден за абсолютно всички съдилища, т. е. да се създаде една система между тях?
Не само е възможно, а е и задължително. И е добре с бъдещата промяна в закона за съдебната власт това да се възложи на Висшия съдебен съвет.
Споменахте за електронното призоваване. Като бивш председател на Софийския районен съд, това ще облекчи ли работата на съда, която е доста натоварена?
Електронното призоваване е неизбежно. Категорично вярвам, че един ден то ще бъде реализирано. Не само защото по силата на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека ние сме длъжни да предприемем мерки за ускоряване на съдопроизводството. Електронното призоваване е по-бързо, по-сигурно, то е антикорупционна мярка, в крайна сметка е мярка, която е насочена към намаляване на финансовото бреме в обслужването на правораздавателната дейност. Ще спестим средства за съдебни служители, за заплати, за технически разходи, които с времето многократно ще бъдат изплатени.
