Седем-осем пъти е нараснала цената на земеделската земя през последните десет години, но ще сгрешат онези, които очакват след 1 януари догодина стойността й да скочи сериозно. Това заяви в интервю за Дарик бившият земеделски министър в кабинета „Сакскобургготски" Мехмед Дикме. Той подчерта, че България е искала членството си в Европейския съюз и сега трябва да спазва правилата, които е договорила.
Според Дикме нито президентът, нито Конституционният съд трябва да се занимават с гласувания тази седмица нов мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Парламентът сам трябва да сърба онова, което си е надробил, и да отмени решението си, категоричен е бившият земеделски министър.
Какво е земята? Може ли тя да бъде стока и да се превърне в стока, да се продава? Или по-скоро от нея трябва да печелим, както ние, така и хората, изкушени да се занимават със земя и земеделие?
Земята е онова нещо, което остана най - ценното на тази страна. Говоря за земеделската земя. В настоящият момент, на фона на световната икономическа и финансова криза, на фона на икономическата криза бих казал и в България, туризмът и земеделието останаха единствените отрасли, които що годе носят приходи, носят дивиденти на хората, които се занимават със земеделие, с туризъм. И чрез хората, които обработват земята, собствениците на земеделски земи също получават, под формата на рента, определени приходи, чрез които се издържат и живеят.
Тази тема стана актуална последните две седмици, около този нов гласуван спорен юридически мораториум. Първо, защо се сетихме едва сега? Второ, има ли основание да се гледа отвъд популизма, в реалните проблеми на земеделието. Имат ли грях всички правителства през прехода, че не се реши този проблем със собствеността - разпокъсани малки парчета, които трудно могат да са интерес, както за собственика на земята да ги работи, така и за някой да вземе да ги работи.
Аз с моя екип съм водил преговорите по глава "Земеделие". Ние сме хората, които защитихме това, България да има един преходен период след влизането в ЕС, да не се продава земеделската земя на чужденци - юридически, физически лица, членове на ЕС. По отношение на земята, това, което настана в България, по отношение на решенията, които се взеха в българския парламент тази седмица - решението за удължаване на мораториума, смея да твърдя, че това е може би е един от позорните актове на българския парламент и това мнозинство, което се оформи при взимането на решението. Лично за мен е изключително странно. То не подлежи изобщо на никаква логика, включително и политическа логика. Най-големият проблем на българското земеделие, на българската земеделска земя не е в това дали чужденци ще идват да купуват земя или няма да купуват. Най-големият проблем на българската земеделска земя е свързан със закона, който е приет през 1990 година - законът за възстановяването на земеделската земя. По настоящем над 20 милиона са общо парцелите на земеделска земя в България. Вижте каква голяма, огромна раздробеност има в България земеделската земя. Тоест ако вземем средно се получава около на 2,5 - 3 декара на парцел, Това е големият проблем на българската земеделска земя.
Закъсняхме ли вече с комасацията. Тя все не се случваше, но има ли шансове вече?
Винаги има шансове. И големите арендатори, по един или по друг начин започнаха да комасират земята и да я обработват и без закон, който да им дава преференции за комасиране. Но грешката не е в нито едно правителство, а в самия закон, който е приет в началото за възстановяването на земеделската земя.
В зората на демокрацията.
В зората на демокрацията.
Че беше върната в реални граници?
Точно така. Не само в реални граници. Вижте, един проблем, който за голямо съжаление, вместо депутатите да се занимават с проблема със земята, който ще възникне след 20 години. Но те единствено може би гледате за утрешния ден и в собствените си чинии, а не в проблемите на хората, които са собственици на земеделска земя. След 20 години този проблем ще бъде още по-голям. Защо? Съгласно закона за наследството, първо, земеделската земя е възстановена на реалните и собственици, те ас починали и техните наследници ... Тоест от един собственик земеделската земя вече има трима, четирима наследника, собственици на земя. Една част от тях също почиват или мигрират и така нататък. След 20 години този парцел, примерно 10 декара, ако сега има трима собственици на земя, ще има десет. След 50 години ще има 30. И парламентът трябва да се занимава как да ограничи този процес, защото това означава, че автоматично, не комасиране, а окрупняване. Да не говоря, че ако някой исак да купува земеделска земя в България, ако сега в момента разговаря с трима наследници на земеделска земя, трябва ад говори с 10 или 20 наследници, с техните внуци, правнуци и така нататък. Защото всеки, съгласно закона, ще има права върху тази земя. И това е големият проблем. Защото ние, вместо ад търсим решение да комасираме земята... Нека земята да се продава. Хората, които работят земята да станат собственици на земята, защото ако ан времето, преди 100 години, нашите деди или прадеди, които са били собственици на тази земя са работили със своите семейства тази земя, днес земята вече не се обработва от собствениците, а от хора, които се занимават с този бизнес. И не трябва българските депутати в парламента, използвайки популизма, да плашат обществото: виждате ли, като падне мораториумът ще дойдат китайци, кувеици, турци, ще купят българската земеделска земя. Ако някой такъв е искал да купува такава земя, законите и в момента дават възможност да купува - чрез фондовете, чрез фирми и така нататък. Има десетки начини, които не се заобикалят законът. Уредени са чрез закон и може ада се купува земеделска земя. И никой нищо не може ад им каже. А тук става въпрос за спазването на един договор. И българският парламент, решението, което го взе, абсолютно наруши българската конституция. Защото в българската конституция е забранено покупката на земеделска земя от физически и юридически лица от страни извън общността. А хората, които са членки на общността, физически и юридически, им се разрешава от догодина ще имат такива права. И няма логика. Този договор ратифициран от българския парламент и от парламентите на останалите страни - членки на ЕС. Няма логика българските граждани да могат да купуват земеделска земя свободно. В Германия, в Англия, във Франция, във всички страни - членки на общността, а техните граждани да не могат да купуват. Трябва да е ясно, че България е членка на ЕС. ЕС, страните - членки на ЕС не са молили България да влиза в ЕС, точно обратното. Ние се молихме и тропахме на вратата на общността да ни приеме като равноправен член на ЕС. От догодина ще отпадне ограничението на пазара на труда. По същата логика Англия примерно, Франция или Германия могат да кажат: Я си гледайте работата, работете си вашата земя, която не давате право ние да купуваме, а недейте да идвате да работите в Германия и в Англия. Тоест да не се отвори пазара на труда. Със сигурност няма да го направи , защото, за разлика от нас, това са страни с развита демокрация и техните политици осъзнават отговорността, която са поели при ратифицирането на договора за присъединяване.
Обикновено не сте крил, когато има основание, критиките си към ръководството на ДПС, но в случая ДПС се показа в тази своя позиция срещу подобен мораториум, като доста европейска партия.
Единствената партия, и то не го казвам за това, че съм бил член на тази партия.
Винаги сте бил критичен, когато е нежно.
Да, не може на бялото да се казва черно и обратното. ДПС беше единствената политическа формация, която взе правилната, достойната позиция за България. Тя беше единствената политическа формация, която защити интересите на българските граждани собственици на земеделска земя в България. И от друга страна, защити и доказа, че е партия, която отстоява евроатлантическите интереси на страната. В този смисъл няма какво да си кривим душата и трябва да поздравим всички народни представители от ДПС, които се възпротивиха.
Не залитнаха по популизма, както каза Бойко Борисов: всеобщата лудост, която обзе...
Искам да е ясно, че ДПС не подкрепи, тоест не отхвърли предложението на Атака затова, че турци ще идват да купуват земеделската земя. А за това, че България е ратифицирала договор за присъединяване на България към ЕС и ние трябва да отстояваме позициите си. Аз бих се обърнал с апел към депутатите, към Народното събрание да престанат да си измиват ръцете и да търсят президента и Конституционния съд да им решава проблемите. Явно е, че този български парламент, сега действащият, е парламентът с най-ниско качество може би от зората на демокрацията насам. Вярно е, че приемат закони, които са абсолютно неадекватни. Не може да има толкова юристи и да не разберат, че този закон е противоконституционен. Не е необходимо нито депутатите на ДПС да търсят подкрепа от някой друг, за да сезират Конституционният съд да отмени решението като незаконосъобразно или пък да молят президента да сезира Конституционния съд. Необходимо е едно единствено нещо. Просто да внесат ново решение на Народното събрание, с което да бъде отменено това позорно решение, което беше прието тази седмица от българския парламент.
Сами да се поправят.
Има такава установена парламентарна практика. Колкото и смешно да е, като аналогия, като пример ще дам случаят Делян Пеевски. Народното събрание взе едно решение, избра го за председател на ДАНС, след което беше внесено друго решение, с което да бъде отменено предишното решение. В момента не е необходимо нищо друго да се прави. И аз даже се обръщам и към Конституционния съд, и към президента изобщо да не се поддават на тези политически игрички. Да не се занимават с казуса, а да им върнат топката и горещия картоф в парламента, и така, както са го надробили, да си изсърбат попарата депутатите, да си отменят решението и да покажат на българския народ и на собствениците на земеделска земя, че могат да направят и нещо смислено, нещо отговорно.
Като човек обаче, който има опит в сектора "Земеделие", дали пък част от тази истерия, освен чисто популистките и партийни интереси, не се крие точно в това, че ние не знаем какво става реално със земята последните 20 години. Казвам ние, като имам предвид, че може би медиите не сме били активни във въпросите си, освен онези, които реално си вадят хляба от нея. Какви процеси текат там, купува ли се, не се ли купува? Като мит се носи в чии ръце е земята. Вие как бихте отговорили? В чии ръце е земята - българската, земеделската, ако ви спрат на улицата да ви питат?
Ще цитирам няколко цифри, за да не бъда голословен с това, какво се случва с българското земеделие и с българската земя последните 10 години. Пазарът на земя изключително бързо и активно се развива в страната. През 2001 година, когато
поех Министерството на земеделието, цената на земята беше между 120 и 180 лева на декар. Днес пазарът на земята е дотолкова развит, че в Добруджа, в определени региони, цената на земята вече достигнала 1200 лева на декар. Това е едно много сериозно развитие - 7,8 пъти е нараснала цената на земеделската земя за 10 години. И от гледна точка на инвеститорите, и на собствениците на земеделски земи, са станали 7,8 пъти по-богати с цената на земята. Това е от една страна. Пазарът се развива, но трябва да е ясно, че ще има някакъв таван. Той е свързан с обработката на земята и със субсидиите, които се получават. В настоящият момент европейската комисия, ЕС дава достатъчно добри субсидии за земеделските производители, които обработват земя и те могат да дават едни добри ренти. Рентите, като започнем от 40 лева, при условие, че в началото на моя мандат 2001 година бяха 5-6 лева на декар. В момента от 40 лева достигат до 70-80 лева в Силистренско и Добричко.
Може ли да се каже, че това са реалните цени при самата земя и при рентата, която се дава, докато ние не отворим реално пазара си. Защото сега законът се заобикаля законно и пак се купува. Има някаква търговия, но докато не падне тази забрана от 1 януари, ние реално няма за знаем колко ни струва земята?
Вижте, нищо съществено няма да се случи след 1 януари. Ако някой очаква, че като отворим пазара си цената на земята ще хвръкне, значи изобщо не е в час с пазарните механизми. Има търсене, има предлагане, има пазарен механизъм на доходност. В настоящия момент доходността е на ръба на рентата, която се дава за земеделска земя. Ако проверите тази година, ще видите, че една голяма част от земеделските производители, крупните арендатори са или на ръба на нулата или някои даже са на загуба от обработката на земята. Но тези хора са коректни, плащат рентата към земеделските производители. Тоест вече пазарът е определил, не политиците. Пазарът е определил и цената на земята и доходността от земеделска земя. Аз искам да коментирам и ще кажа, че когато говорим за цената на земята, вижте какво стана с обработката на земеделските земи. Ако 2001 година сте пътували из страната, имаше голяма част пустеещи земи, днес ще видите тук там ниско продуктивни земи, които не се обработват или земи, които статута им на собственост не е уреден, и те не могат да бъдат наемани. Макар че и тук се направи нещо през общините Така наречените бели петна, които остават, ако няма собственици, може също да се плащат. Ще ви цитирам само данните на Евростат, говоря за моя мандат. Това, което ние направихме навремето и се радвам, че пазарът вече подтикна арендаторите да обработват земеделска земя . Само за периода 2001 - 2005 година близо 25 % по данни, не на българските политици или по мои данни, а по данни на Евростат, е нараснала обработваемата земя в България. Тоест ако държавата създаде достатъчно механизми и условия за развитие на този бизнес и пазарът на земята се развива, печелят собствениците на земеделска земя, създава се брутен вътрешен продукт, по-голям от предишния, има един голям износ. Вижте, в милиарди евро изнасяме вече земеделска продукция. И се развива икономиката.
Но основни са зърнените култури - пшеница и така нататък. Вие се занимавате с производство на плодове, имате сериозен поглед върху бранша, но как да обърнем тази тенденция. Повече плодове, овощарство, зеленчукопроизводство няма ли да отвори повече работна ръка?
Има неща, които успяхме да направим в рамките на моя мандат. Трябва да ви е ясно, че ние тогава водихме основно преговори и бяхме насочили там усилията си. За голямо съжаление ние не можахме да отделим, както достатъчно финансови средства, така и усилия да подпомогнем повече дребните производители, които живеят в планинските и полупланинските райони, да подпомогнем овощарството, зеленчукопроизводството. И оттук нататък, след нашия мандат, доколкото знам и прокуратурата се занимава, вместо ние да се занимаваме с поливно земеделие и да изграждаме поливни съоръжения, стана така, че министерството започна да изкарва тръбите и да ги дава на търг. Вместо да ние да възстановяваме напоителните съоръжения ние направихме така, че започнахме да ги разрушаваме. И това е държавна политика - абсолютно грешна. Ако в България не се създадат поливни инфраструктури няма как да се развива този отрасъл.