Данаил Папазов: От 1 януари можем да обвържем техническите прегледи със задълженията към КАТ

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов събеседник в „Седмицата” на Дарик:

Днешните протести почват да имат транспортни измерения. Ако сте видял заглавията днес, „24 часа”, „Голямото мерене - влакове срещу автобуси”. Вие имате ли отношение към това всеобщо придвижване, което става в държавата?

Имаме отношение доколкото увеличаваме приходите на Български държавни железници, което е от изключителна важност за нас. Колкото повече пътници има по влаковете, също така при колегите в автомобилния транспорт, толкова по-добре. Така че с тази закачка ще започна и аз.

Вярно ли е, че са наети специални влакове от БДЖ за днешния митинг в София, от ДПС били наети, според Медиапул.

Не мога да ви кажа от кого са наети, за нас е важното, че те се заплащат. И други поръчки да има за наемане на влакове, на драго сърце ще ги предоставим, срещу заплащане, разбира се.

А тези огромни количества автобуси, които идват, те като случаен превоз се използват, нали?

Предполагам, че всички автобуси, които се използват за такива случаи, са лицензирани в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и си имат необходимите документи. Предполагам, че работят като случаен превоз.

Днес планирате ли специални проверки? То едва ли някога ще ви падне всички автобуси в страната буквално да излязат по пътищата, едни към Пловдив, други към София?.

Не предвиждаме специални мерки. Регулярните мерки, които действат всеки ден, ще действат и днес.

Вие ще ходите ли на митинга в подкрепа на правителството?

Аз мисля, че отдавна съм казвал, че съм аполитичен и мен ме интересуват повече професионалните неща в Министерство на транспорта, отколкото самата политика.

А ще освобождавате ли служители, които участват в протестите?

Мисля, че в нашето министерство нямаме такива, които да са толкова силни политизирани, по простата причина, че в Министерство на транспорта от дълги години работят едни и същи специалисти, по-голямата част от ключовите специалисти, които работят в различните дирекции, са от около 10-15 години. В министерството има и много по-дългогодишни слушатели. Така че мисля, че те отдавна са доказали, че са по-встрани от политиката.

Вие не направихте сериозни смени, така ли?

Ами, вижте, при нас в Министерството на транспорта има по принцип доста голяма приемственост, говоря специално за Министерство на транспорта. Във всички правителства и преди мен доста добри специалисти работят, специфични са нещата, с които се занимават, и такива специалисти не се обучават за ден-два. Примерно, специалисти в морската администрация, в автомобилната администрация, особено важно е във въздушния транспорт. Там се градят специалисти с много години и не може с лека ръка да се зачеркне техният опит и знания.

А имаше ли натиск върху вас с кадри, които предлагат като кандидати за заемане на длъжности в съответните държавни и други обществени служби, това е по указанията на лидера на софийското БСП, които бяха разпространени през тази седмица?

По-скоро бих казал не, защото аз отдавна съм показал начина, по който работя, работя с доказани специалисти и такива, които аз одобрявам. Мога да кажа, че всички специалисти специално в Министерство на транспорта познавам лично и разчитам на техните качества.

Започнахте всъщност с шегата за БДЖ и това, че такива мероприятия ви осигуряват още приходи. Всъщност какъв е дългосрочният вече план за дълговете в „БДЖ холдинг”, при положение, че оставали 655 милиона след плащането на 30 милиона, а отделно има загуба от 18 млн. лева? Тези 655 милиона, последно, какво ще стане с тях?

Продължаваме да работим с кредиторите и с Министерството на финансите. На 17 октомври направихме много сериозна среща, на която присъства и министърът на финансите, с което показахме на кредиторите, че българската държава има желание и твърдо стои зад решението да бъде оздравено БДЖ - и в двете направления, и в пътническото, и в товарните превози, след което се разбрахме с кредиторите и от следващата седмица започва да работи работна група, на която ние ще предложим разсрочване на задълженията, за 10 години е нашето желание. Разбира се, те искат този срок да е по-къс, но мисля, че в преговорите, които ще проведем в следващите няколко месеца, ще се разберем с тях, още повече, че за пръв път от няколко години започнахме да плащаме главници - над 30 милиона сме изплатили само за месец октомври. Също така в момента разглеждаме задълженията и към „Алианц”, с които имаме просрочени плащания по полици за застраховки. Мисля, че и с тях ще се разберем до края на годината. Така че да...

А от къде дойдоха тия пари, 30 милиона?

Това са изключително средства, които са без никаква допълнителна помощ от Министерството на финансите. Просто...

Ама повече хора ли започнаха да се возят на влак, при положение, че не поскъпнаха билетите?

Ами, не само повече хора, доста ограничихме разходите, първо. Направихме много стриктен преглед на всички процедури, които се извършват по разходите, също така всички процедури по приходите. Прегледана е основно цялата методика на приходите. Предстоят няколко нововъведения, които ще започнат да действат веднага след нова година. Билетопродаващата система, която от много години работим, предполагам, че в месец декември за бързите влакове по направленията от София към морето и от Пловдив към морето ще може да си закупите директно през интернет билети. Също така в момента сме в преговори и с Български пощи. В малките пощенски станции, там където пък нямаме гарови действащи продавачи на билети да се продават там билетите. Така че правим доста неща в самото министерство, което позволи да се освободят средства. Разбира се, икономиите са най-важни в този целия процес. Но важното е, че субсидията, която получихме този път от държавата, беше използвана правилно. Тя е в рамките на миналогодишната, знаете, около 170 милиона е. Много правилно се използва в момента. Аз съм много доволен от мениджмънта на Български държавни железници през последните месеци и най-важното е да се каже, че в момента имаме доста сериозен ръст на приходи от товарните превози. Започнахме да возим през последните месеци над 30 000 тона денонощно, което е доста голям ръст, почти двойно.

Това е за сметка на друг вид превоз, който се е използвал, или икономиката заработва и има просто повече товари?

Има, два са факторите, може би смесица от това, което вие казвате. Първо, ние предложихме доста схеми, особено на зърноизносители, които в момента возят към пристанищата и с вагони. Преди това беше изключителна рядкост, сега имаме доста голям ръст.

Те използваха камиони.

Да, главно камиони. Сега по-големите дистанции вече се обслужват и от вагони, което позволи значителна приходна част да бъде добавена в „Товарни превози” - БДЖ, а също така доста нови товари има, които досега не бяха возени с вагони. Има също така събуждане отново на производството на въглища и превозът съответно на Български държавни железници по тези направления също има ръст. Така че очакваме през следващата година, дай боже, да се случи всичко около „Южен поток”, ръстът на товарите значително да бъде увеличен. Аз очаквам наистина много сериозен ръст през следващата година.

Ще съкращавате ли още персонал в БДЖ?

Засега не предвиждаме съкращаване на персонала, още повече, че мерките, които започнахме да прилагаме, показват сравнително добри резултати. И правим всичко възможно до края на годината Български държавни железници да завършат около нулата счетоводно или със съвсем малка загуба, нещо, което не е правено доста отдавна.

А продадохте ли нещо от БДЖ - стари вагони, имоти?

Продава се непрекъснато, разбира се, неоперативни активи, които са главно скрап и стари вагони. Сега имаме предложение за някои стари локомотиви, които не подлежат на ремонт, също да бъдат продадени. Тия средства се използват, разбира се, в билетопродаваща система, а също така и в счетоводната система. Въвежда се доста нов софтуер, който позволява много по-оперативно да се работи в Български държавни железници. А иначе правим друга схема, със замяна на дълг срещу собственост, с което изчистваме постепенно задълженията и с НКЖИ. Разбира се, това ще стане факт...

Железопътната инфраструктура, релсите, БДЖ влаковете имат задължение към...

В момента БДЖ има за инфраструктурни такси в размер на 109 милиона, 101 милиона от които са просрочени към НКЖИ, и това засега е единствената възможност, да се изчисти само с дълг срещу собственост, още повече, че не се губи собствеността от държавата, напротив, тя преминава от едно държавно предприятие в друго държавно предприятие. Тук това обаче може да стане само след одобрение, разбира се, и от кредиторите, с които сме в диалог, и аз се надявам след приключване на преговорите за разсрочване на дълга и този въпрос да бъде уреден.

Кога ще местите ръководството на БДЖ от центъра на София на гарата, каквато идея имахте и развихте в това студио преди няколко месеца?

Аз продължавам да работя по тази идея. Няма да оставя, въпреки бих казал съпротивата на доста хора, няма да оставя тоя въпрос нерешен и действително ще закарам оперативните служби на Български държавни железници там, където им е мястото, близо до задачите, които изпълняват.

А ремонтът на Централна гара остава ли да започне до нова година, каквито намерения имахте през лятото?

Ремонтът... е подписан договорът, той се работи, само че в ремонта се включва инженеринг плюс изпълнение на строителната част и той в момента се работи.

Физическата работа ще започне, обаче...

Физическата работа се очаква да започне някъде в рамките на около март следващата година, но има шанс това да стане и по-рано. И в момента се правят подготвителни действия за ремонта. Договорът е факт и той се изпълнява.

Остава ли идеята от лятото да възстановите спрените влакове през 2011 г., 125 пътнически влака?

Не всички, но някои от тях ще ги възстановим. В момента работим от нова година да възстановим прословутия влак от Кардам до София. Знаете, той беше спрян веднага след като имаше пожар, в който загинаха хора. Този влак има много голям интерес от местните жители в Добрич, Генерал Тошево, Кардам и по всяка вероятност ще го възстановим от нова година. Правят се анализи в момента и се преработва изцяло разписанието за 2014 г., така че то ще стане факт до няколко дни.

Казвате за един влак, т.е. не 125-те.

Този, който се сещам в момента. Има и други линии, които ще се възстановят, но не всичките 125.

Ще поскъпнат ли билетите, също идеи от лятото, за 5% увеличение на билетите за бързите влакове?

Билетите ще поскъпнат в рамките на около 5-6%, говоря за средно увеличение, като това увеличение в някои дестинации ще бъде по-голямо, там, където,разбира се, и натоварването в момента и пътникопотокът е по-голям, а в тези, които са главно в малките селища, тези, които изпълняват повече социални, бих казал, функции на превоз на хора, там ще бъде увеличението по-малко или нищожно.

Има ли рискове за ОП „Транспорт”, подобни на тези по ОП „Околна среда”, по която Брюксел обяви, че спира плащания към България за стотици милиони.

В момента няма, съвсем отговорно го заявявам. ОП „Транспорт” е най-добре работещата от всички програми в момента и аз това го заявявам с ясното съзнание, ... и с гордост, бих казал, че доста работа се върши от всички специалисти, и то успешна. Също така и бенефициентите вършат великолепно работата си и това стана ясно и на завършилия вчера комитет по наблюдение на ОП „Транспорт”, на която оценките й бяха много добри.

Ще връща ли България пари на Европейския съюз заради дефекти на „Дунав мост 2”? Първоначално вие обявихте, че там има не една дупка, Евронюз направи репортаж, че мостът е заплашен от разрушение. След това вие, вашето министерство и правителството обявихте, че няма такова нещо. Каква е истината за моста?

Истината сега ще я кажа в детайли. Лошото е, че всичко в България се преекспонира и води до доста, бих казал лоши резултати след това, и всичко това се връща като бумеранг...

Те заради вашите думи излиза, че всъщност България неправилно е усвоила средства.

Значи, абсолютно никога не съм казал, че мостът ще падне. Такъв случай няма. Наистина има дефекти по моста, заради това направихме комисия от Министерство на транспорта, която да направи протокол с всички нередности, които сме забелязали, и сме ги представили на изпълнителя, тъй като до нова година всички щети, които сме забелязали, следва да бъдат отстранени за сметка на изпълнителя. Наистина имаше...

Има гаранции?

Има, разбира се, гаранции.

Имаше и такива публикации... имаше, че нямало гаранции.

До нова година всички щети, които сме установили, или повреди по моста са за сметка на изпълнителя. Заради това ние си свършихме работата, от някъде изтече протоколът, с който...

Установени 20-ина дефекта.

Около 20 дефекта и някой направи, така, смайващия анализ, че едва ли не мостът ще падне. Такова нещо няма, конструкцията е във великолепно състояние, има, бих казал, повреди по отводнителната система. Тя не е изпълнена на места добре и сега в момента това се отстранява. Целият горен слой ще бъде преасфалтиран, изпълнява се в момента от изпълнителите, приет е изцяло нашият протокол, нямаме никакви проблеми. Проблемът излезе след тази публикация, отиде в Европейската комисия, след това ние като ученици трябваше да обясняваме, че мостът няма да падне.

Бъдещите проекти с европейски средства в България. Всъщност бюджетът е милиард и половина евро и планът е да се подели между железниците и магистралите, нали, грубо казано.

В следващия програмен период Европейският съюз залага повече на екологичния транспорт, това е железопътният транспорт. Именно заради това ние предложихме заедно с моята колежка, министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева, да бъдат по 50% насочени средствата към железопътния транспорт и 50% към пътния транспорт. Мисля, че има разбиране от всички. Тази програма беше представена и в комисията в парламента по транспорт, бяха одобрени приоритетите и ние работим по тях. Те най-общо са по железопътната инфраструктура, трасето Видин - Медковец. Също така София - сръбска граница. Ще бъде завършено трасето, изцяло ще бъде завършена втората фаза на Бургас - Пловдив. Другото направление...

Това е железопътната „Тракия”, за която не стигнаха парите.

Говоря само железопътния транспорт.

За която не стигнаха парите от предния период, така.

Предният... точно така, след което искаме да продължим трасето на... както вие се изразихте, железопътната „Тракия” да я свържем със Северна България. Тя ще продължи с пътя Карнобат - Синдел, за който имаме изпълнение на около 60% по това трасе от държавния бюджет през предходни години. Там има един голям тунел, който трябва да бъде завършен, и се надяваме с тази връзка да включим и двете пристанища, най-големи в България - Бургас и Варна.

А ще правите ли трамвай от Шабла до Бургас, ако използваме заглавията под главата „Труд”: „Леко метро, теснолинейка или трамвай”.

Много важен... преди този път има много по-важен, бих казал, един от най-важните пътища в България - Варна - Русе. За там имаме абсолютна проектна готовност. И ние можем веднага да започнем през следващата година още с този проект, защото там проектът е на 100% готов. Още повече...

Идеята е Дунавското и Черноморското пристанище да се свържат.

Дунав с Черно море да се свърже. Освен това ние ще кандидатстваме и от Министерство на транспорта и във фонда, който беше отделен за важни регионални проекти в проекта за бюджет, който възлиза на около 500 млн. лева. Ще кандидатстваме за интермодален терминал във Варна и преместването на пристанище Варна Изток от сегашното му място на ново място, заедно с нова пътническа и товарна жп гара.

Това са тези половин милиард лева, които правителството не разпредели в бюджета по отделните министерства, а ги остави да се състезавате с проекти...

Точно така.

И вашият проект колко пари е от тези 500 милиона.

Той е много повече, но ние засега ще кандидатстваме само за първата част, за проектирането и започване на изграждане на кейовата стена, ще кандидатстваме за 105 млн. лева и мисля, че този проект е един от най-важните в България. И аз се надявам с професионализма, който е налице в Министерството на транспорта, в НКЖИ, в пристанище Варна, в държавното предприятие, в пристанищна инфраструктура, да си свършим отлично работата и нашият проект да бъде приет.

Защо след като поне от 2006 г. се говори много активно как България ще изгражда интермодални терминали, все още на практика няма нито един?

Аз не съм съгласен с вас. Всяко пристанище е интермодален терминал. Интермодалността включва прехвърляне на товари от един вид транспорт на друг. Къде е по-голяма интермодалността от пристанище Варна и пристанище Бургас? Там се свързват три вида транспорт, така че ние имаме интермодални терминали, но тези интермодални терминали са доста остарели. Те трябва да бъдат модернизирани, да дават възможност за модерни технологии, да бъдат експлоатирани по начин, който да бъде в помощ главно на логистиката и на клиентите, нещо, което ние не можем да изпълняваме с остарялата техника.

Как ги подреждате - първо ще правите Варна и Бургас и след това ще мислите за летището, примерно, край София, за Пловдив се говореше.

Не, първи... Първи интермодален терминал е Пловдив. Той е още в стария програмен период. Там този проект е почти финализиран, остават много важните Варна, както ви казах, в Бургас също така имаме доста идеи и от областта, и от кметството в Бургас, работим в тясна връзка с тях и ще продължим да развиваме супер Бургас, а след което много важен за мен специално като логистик е интермодалният терминал във Видин. Той също трябва да намери своето място на картата на България, разбира се, София.

Ще може ли българските пристанища да поемат доставките по „Южен поток”?

Аз мисля, че и пристанище Варна, и пристанище Бургас са абсолютно готови да поемат товаропотока от „Южен поток” и се надявам той да започне час по-скоро, защото, първо, ще увеличи на двете пристанища изключително много приходите, надявам се и технологиите ще бъдат подобрени, защото тук се възнамерява доставка да бъде извършена също на съвременна техника. Надяваме се също така, че този товаропоток ще помогне изключително много и на Български държавни железници.

Всъщност маршрутът на „Южен поток” съвпада ли с железопътната линия в Северна България или ще трябва да се използват и камиони за превозването...

Разбира се, че автомобилен транспорт при всички положения ще се използва, но масовото количество ще бъде превозвано по море и след това ще бъде транспортирано с железопътен, комбиниран транспорт с автомобилен.

Останалата половина от европейските пари ще отидат в пътища основно за „Струма”?

Точно така. За съжаление от „Струма” остана най-тежкият участък, Кресненското дефиле, което по различни оценки към момента варира до сумата, която вие казахте...

Почти милиард евро. Те така няма да стигнат, излиза, ако разделим милиард и половина на две, се пада по 700-800 милиона.

Сега тук имаме няколко предложения в момента...

На две заради железопътния.

... които обсъждаме. Надяваме се, първо, тази цена да бъде значително по-ниска, още повече, че има такива обследване на някои специалисти и те казват, че тази цена ще бъде доста по-ниска, заради това ние сме направили доста по-голям списък от приоритетни проекти, тук влиза също така „Хемус”, влиза...

„Хемус” ли е на второ място?

Не, на второ място е пътят Видин - София, разбира се, в няколко от отсечките, които...

Там ще е скоростен път, не магистрала.

Точно така.

А „Хемус” остава на трето място.

„Хемус” и последният... „Хемус” и „Шипка” са на трето място.

А 800 млн. евро щял да струва...

Кой?

„Хемус”.

„Хемус”, да, но ние засега предвиждаме само отсечката между Ябланица и пътния възел Плевен - Ловеч.

С европейски пари до 2020 г.

Точно така. И 2020 г.

Евентуално „Хемус” може да стигне до Ловеч?

Точно така.

А магистралата София - Ниш? Тези дни имаше съобщение, че там предвиждате... в отсечката до Калотина, българската отсечка, да се финансира от новия фонд „Свързана Европа”.

„Кънектинг Юръп фасилити” ще кандидатстваме и засега имаме уверението от Европейската комисия, че ще ни подкрепят.

Това са 52 км.

Да.

А оттам нататък сърбите кога ще са готови с тяхната отсечка?

Сърбите работят за... Ние направихме с г-н Антич среща в Белград само преди няколко дни, мисля, че беше миналия петък. Това е новият министър на транспорта. Минахме почти по цялото трасе на пътя от Ниш до българската граница. Наистина много усилено се строи магистралата. Те се надяват в края на 2014 г. да бъдат пуснати доста участъци от тази магистрала. Пълното завършване в началото на 2016-а...

Европейски пари до 2020 г. ще се използват и за скоростен интернет, само че по други програми, които не са при вас.

Селско стопанство.

По програмата за развитие на селските райони.

Точно така.

То пък високите технологии са при вас, а пък със земеделски пари ще се прави.

Защото се цели с тази програма да се наситят именно трудно достъпните региони със скоростен интернет, което пък е предпоставка младите хора да остават там, където живеят, т.е. те да имат условия за достъп до съвременните комуникации и те да намерят поприще в местата, където живеят.

Има ли други проекти извън този за интермодален терминал във Варна, където ще се кандидатства по този фонд на правителството с половин милиард лева?

Ние сме се насочили в този проект, вторият, който разработваме като идея, е „Супер Бургас”, в региона на град Бургас.

Пак такъв терминал?

Не, това е малко по-различен терминал. Там става въпрос за отваряне на района около новоизградената морска гара и връзката, изграждане на връзката на морската гара с града, тоест да има свободен достъп на граждани.

Летищата. В София вече ще може да се каца при 75 м видимост при мъгла. Досега можеше да се каца при 200 м. Колко такива летища има в Европа, на които може да се каца на толкова гъста мъгла?

Фактически работещите летища, които са от този клас 3Б, са, бих казал, най-добрите летища в момента в Европа, с няколко изключения, които имат по-високата степен, нулева дистанция, на която... нулeва видимост.

„Хийтроу” е такъв...

„Хийтроу”, мисля, че и „Шарл де Гол”, но на повечето места това се използва само в изключителни случаи и то, бих казал, когато съответно самолетите, летците са обучени за такива кацания. Не е много използвано.

Отговорът на въпроса защо България не инвестира в най-суперсистемата за кацане при положение, че летище Враждебна, т.е. това име, „Враждебна”, е враждебно заради мъглите при кацания, е всъщност в проблема със самолетите и летците. Дори и да имаш такава система, трябва да идват специално оборудвани самолети да кацат на такова летище.

Абсолютно не е необходимо на летище София тази система да бъде притежавана. Мисля, че ние направихме абсолютно достатъчното възможно да се каца в мъгла с видимост до 75 м, което, бих казал, е най-разпространеното в добрите летища в Европа.

А „България еър” има ли такъв самолет, оборудван да каца при нула видимост?

Не мога да ви отговоря. В момента по-скоро мисля, че не.

Има ли обучени пилоти? Ще се увеличи ли броят на самолетите, които кацат в София, заради тази система?

Разбира се, това е главната цел, за която се прави.

Разчитате, че София ще се превърне в транзитен пункт, където да сменят пътниците самолетите, като пътуват от Изток на Запад и от Запад на Изток?

Има такава възможност.

А нещо конкретно?

Не, към момента няма конкретно, надяваме се...

Четох някъде, че китайците например разчитате да отворят линия до София.

Да, разчитаме. В момента се провеждат доста срещи с китайската страна. Те проявяват много сериозен интерес към Югоизточна и въобще Източна Европа. Също така и в частност към България. Много посещения бяха направени, и при предходното правителство, и в момента също така има доста разговори с китайската страна. Има идеи за покупка на подвижен състав на Български държавни железници, в нашия сектор говоря. Има интерес от строителство на различни пътни и железопътни отсеци.

Варна - Бургас например, китайци можело да инвестират.

Могат, всичко е възможно и при интерес аз мисля, че това е възможно. Засега...

На тях какъв да им е интересът, ако не се въведе тол системата между Варна и Бургас.

Единият вариант е да се въведе тол система. Вторият вариант е частта, която от винетките се заплаща на държавата, да бъде изплащана евентуално на строител или оператор на този път.

При лошия опит с португалците България създаде срещу концесионирането на пътищата изключително настроение както в обществото, така и в Брюксел.

Вижте, аз ще разчитам на експерти в тия разговори. По-скоро тук бих казал, че специалистите са в агенцията по пътна инфраструктура. Има много опит, натрупан в Европа, по различни публични частни партньорства. Мисля, че може да се изберат приложими и за България методи.

Очаквате ли България да бъде избрана не само като летища, но и като въздушно пространство за преминаване на повече самолети, след като от ноември се въвежда възможност за свободно планиране на маршрута от „Ръководство въздушно движение”. Това означавало да можеш да си планираш най-краткия път и най-изгодния за самолет, нещо, което досега явно не е действало по този начин.

Ами, ние с Румъния в момента работим вече по единно небе, тоест въздушното пространство над Румъния и над България работят в единна система, така наречената Данюб фаб, което, бих казал, че значително увеличава приходите в „Ръководство въздушно движение”. Надявам се в бъдеще да бъдат привлечени и други страни в това съглашение. Направили сме предложение на Сърбия, само преди няколко дни и от румънската, и от българската страна, засега нямаме отговор от тях. По този начин, когато ръководствата на въздушно движение на няколко страни оперират небето като единно цяло, могат да се избират кратки маршрути, които позволяват на по-голям поток от самолети, които минават над страната, защото те спестяват, първо, гориво...

Време.

... време, увеличават качеството си по този начин на пътниците, и най-важното за нас е, че увеличават и приходите.

Искате да кажете, че досега всъщност България, Румъния, Сърбия има причини да бъдат избягвани от авиокомпании заради тази разпокъсаност на планирането?

Разбира се, точно заради това се работи по „Единно европейско небе”. Тук сега е много важно, разбира се, нашата страна, пък и нашите съседи разсъждават по същия начин, да не бъдат изолирани от работата на „Единно европейско небе” и тук да дойдат, бих казал, по-големите и по-силни ръководства на въздушно движение.

Какво е развитието на казуса с Турция по тежкотоварните превози?

Ами, там почти непрекъснато продължават преговорите.

За какво преговаряте?

Разковничето е, че турската страна въведе единна електронна система за проверка на... с цел премахване на корупцията, за проверка на всички разрешителни на автомобили и документите на съответните камиони, които влизат в Турция, по някаква причина. Сега там електронната система така е направена, че когато се въведат данните на съответния автомобил, системата взема решение, а не митничаря, който работи с нея. И оттук именно данните, които се въвеждат, трябва да подлежат на някакви международни правила, т.е. документите, които представя българският водач, трябва да бъдат представени така, че да задоволят международните изисквания, а не турската страна, до момента точно това се искаше. Разбира се, с много разговори, с много преговори тези...

Турците искат различни от международните документи?

Ами, давам ви един прост пример. Пристига камион, който е натоварен от България с шоколади „Нестле”, обаче фирмата производител е швейцарска. Те казват - тогава този товар не е натоварен в България, а е натоварен в Швейцария, защото оригиналната фактура е от Швейцария. Независимо, че мястото на товарене е България.

Има завод на „Нестле” в България.

Точно така. Давам ви един конкретен пример. Не бих казал, че такъв съществува, но може да се случи, много от случаите са подобни. И започваме да спорим - откъде е натоварен този камион, дали трябва...

През това време шоколадът се разтопява в жегата.

Да, има и такива случаи. Разбирате ли, споровете са, бих казал, по-скоро на битово ниво, отколкото на нещо...

И какво е решението?

Решението е...

Турците трябва да променят системата си.

Точно така, сближаваме позициите. Другото...

Ама те няма да махнат електронната система.

Те никога няма да я махнат, защото тя е направена...

Тя е по-хубава, за да има такова нещо.

Разбира се, че е по... Ние се стремим към същото. Другото нещо, заради което спорихме дълго време: пристига един български шофьор, който дава СЕМТ разрешително с някакъв номер. Сега, дали е истинско или фалшиво...

Това е разрешителното за международни превози.

Точно така. Независимо дали е истинско разрешителното, тук не спорим за тази работа, се въвеждат данните в компютъра. Тези данни могат да се въведат от съответния служител, разбира се, с едно фотокопие на това СЕМТ разрешително и се оказва, че след около месец идва нов шофьор, който носи същия номер, системата го отхвърля. И се започва спорът кой е виновен - предният или сегашният, дали това, предното, е било фалшиво или не. Разбирате ли, наистина са много сериозни проблемите и системата показва доста нарушения. След като започнат да прекаляват, бих казал, турската страна, ние отговаряме със същото от наша страна...

Почваме и ние да прекаляваме?

Не бих казал, и ние започваме проверки пък...

По устав.

... по, както вие казвате, по устав и се вижда, че и те имат много големи нарушения - на работното време, други нарушения също бяха констатирани, и започват едни непрекъснати протести. Заради това принципно описахме за какви нарушения ще бъдат санкционирани българските шофьори в Турция, така че те да бъдат подготвени със съответните документи, и ние дадохме същите изисквания на турската страна. И мисля, че леко-полеко сближаваме позициите. Към момента бих казал, че няма такова голямо напрежение.

В края на септември даже говорихте за евентуално двойно вдигане на пътните такси за чуждите превозвачи, и за европейските...

Имаше и такава идея, и все още имаме такава идея.

Все още е възможно? Тя няма да се отнася до европейските камиони, става дума, камиони от страни от Европейския съюз, а само...

Транзитните такси са не само за една страна, а за всички.

Подкрепяте ли годишния преглед на колата да става само след платени глоби към КАТ?

Абсолютно.

А като система...

Възможно е да работи в...

Това означава КАТ да бъде свързан с всеки пункт за...

Възможно е да работи, имаме такава възможност...

... проверки на колите.

... да направим много бързо при желание от всички страни.

Много бързо, това означава следващата година?

Да.

Още от 1 януари?

Да. Имаме такава възможност.

Със закон ли трябва да се промени или на равнище наредби?

Не мога в момента точно да ви отговоря. Важното е, че такава техническа възможност има. По-скоро този въпрос е в по-голяма степен в Министерството на финансите.

Въпросът е, нали глобата е лична, а не на колата? В смисъл защо една кола, с която е извършено нарушение, ако се кара от друг, да не може да мине технически преглед. Ще започнат да възникват със сигурност правни въпроси.

Е, трябва да се въведе някакъв ред.

82 млн. лева били несъбраните от пътната...

Разберете, че трябва да се въведе някакъв ред. Не може да не си плащаш данъка, не може да не си плащаш глобите и да отиваш на преглед. Нямам как да стане тая работа. Трябва веднъж завинаги да се научим да плащаме в тая държава за нарушения, които сме извършили.

Бъдещето на „Български пощи”. Ще разпръсквате пощенските центрове, например по молове, за да се предлагат на повече места техните услуги, или ще заложите на нови функции, например банкови?

Ние няма как да заложим на нови функции, и то банкови, има обаче много нови други функции. Специално за банковите...

Не, да се открият банкови офиси в пощенските клонове, това...

Банкови офиси, това е чрез наем, да.

Или да правите книжарници. Това са ваши идеи отпреди време.

Да. Значи, ние вече имаме разработено, бих казал, предложение, което вече и действа - на много места се продават книги в различните пощенски клонове, особено в малките села. Те имат доста сериозен успех. Трябва да ви кажа, че за миналата година... за тази година, изтеклата, по една справка над 30 000 книги са продадени в нашите пощенски клонове, което въобще не е малко. Тази година, 2014-а, ще увеличим и с продажба на различни артикули в помощ на учениците - тетрадки, химикали, учебници ще се опитаме да разпространяваме в малките села. Т.е. да имаме възможност във всички пощенски клонове освен пощенските услуги да предлагаме и други такива, които са много важни за съответно гражданите и жителите на селата.

А не мислите да свиете всъщност дейността на пощите, защото примерите, които давате, показват, че търсите компенсаторни механизми да решите вероятно социални проблеми. Но на фона на интернет да пращаш писмо по пощата вече очевидно няма особено бъдеще.

Да, но могат да се направят хъбове примерно за разпространение на интернет търговия. Това е нещо, което е абсолютно възможно и пощата може да го направи.

В момента „Български пощи” не го правят.

Не го прави, ще започне да го прави. Другото нещо, което предлагаме като... и вече действа, станахме... „Български пощи” станаха оператори на ваучерите за храна, т.е. те ще разпространяват ваучери за храна. Сключихме договори със, пред сключване на договор сме с Български спортен тотализатор. Т.е. ще бъдат обучени в малки и средни населени места хора, които са работници в момента в „Български пощи”, да извършват и тази дейност. Ето това са дейности, които, бих казал, насищат със съдържание „Български пощи”, и то ново съдържание.

Кои са големите европейски оператори, които биха искали да участват в мениджмънта, в преструктурирането на „Български пощи”?

Засега няма такива, няма такъв интерес.

Преди време сте казал пред БТА, че има заявен интерес, ама няма да кажете кои са.

Значи, такава информация беше достигнала до мен, но аз не съм видял реален интерес. Такъв няма, което го казвам междувпрочем със съжаление.

Защо абонатите на кабелни телевизии се увеличават при въвеждането на цифровизация? Нали идеята на цифровизацията беше качествен сигнал, повече програми и би трябвало хора, които гледат само няколко програми, да се откажат дори от кабелните оператори. А за такова увеличение говори председателят, и то тая седмица, на управителния съвет на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.

Може би да искат да гледат други програми, които не са включени в свободните за разпространение. Но във всички райони, където, над 95 покритие имаме в момента, където се разпространява, телевизионният сигнал е с много добро качество и бих казал, че се... примерно в големите градове и в населените места, където има добър сигнал, се получават, ако не се лъжа, над 10 програми свободно.

Едва 1300 души казвате, че били останали без телевизия.

1824, имаме информация...

Последната информация.

Последната информация.

При очакванията да стигнат до милион.

Да.

От 210 000...

Ние не сме имали такова очакване никога.

От 210 000 бедни, които имаха право да получат безплатен декодер, 25 000 не са си взели, почти десетина процента.

Малко повече са също, ще ви кажа точната цифра...

А ще планирате ли на тези, до които не стига цифровизацията, тия 1300 души, да им дадете специална помощ?

Значи, над 300 села, главно с жители около 200 човека, нямат в момента сигнал. Ние сме изпратили до всички кметове писма, с които искаме информация от тях колко човека в момента се нуждаят от помощ, с която евентуално да подпомогне Министерството на транспорта или Министерският съвет.

Каква помощ?

Парична, примерно за свързване със сателитен...

Кабелни оператори. Или сателит.

... или кабелен оператор.

Всъщност решенията за тия райони, какво е по-доброто решение - да се слагат сателитни чинии или да се инвестира в цифровизацията и там, с нови модули?

Предполагам, че в бъдеще операторите ще продължат с покритието на цифровизацията на някои от тези райони, но при всички положения на много места е много по-евтино да се купи сателитна чиния, която да се сложи на кметството и да се разпространява чрез кабел.

Това вашето министерство може ли да го направи?

Ами, точно това в момента искаме да получим като информация от кметовете - 110 човека вече от тези 300 са изпратили своята обратна информация. Надявам се до края на месеца да получим от всички, за да можем да предложим адекватни предложения на Министерския съвет със спестените средства от неразпространените декодери да подпомогнем именно тези населени места.

Какво е решението за Западните покрайнини? Понеже, от една страна, България настоява, дори това е мека дума, води дела срещу Турция за това, че техни радиостанции и телевизионни сигнали заглушават или покриват българските, от друга страна, България пък иска, има настроения да приложи подобна политика към съседна Сърбия, защото там живеят българи.

Вижте, аз много лесно мога да ви отговаря, бих казал, без да се ангажирам, но няма да го направя. България е задължена да изпълнява, първо, Женевската конвенция за разпространение на телевизионния сигнал и няма... която мисля, че е от 2006 г., и няма как ние да правим нарушения, срещу които, срещу които протестираме. Примерно знаете, през лятото сигналът на радиоразпръскването по Черноморието какъв е, почти изцяло турски станции само се чуват, но при всички положения за мен също като българин е много важно нашите съграждани, които живеят на сръбска територия, да получават информация от българската страна, т.е. да не губят връзка с корените си.

И какво е решението? Хем да спазиш спогодбите и да не си като турските радиостанции, хем да покриеш Западните покрайнини.

Аз мисля, че до момента, в който Сърбия все още не е започнала цифровизацията, ние имаме възможност да увеличим сигнала и такъв предавател вече в Ломница работи. Той е насочен изцяло към обслужване на нашите граждани, но от Ломница се получава сигнал в момента и в Западните покрайнини.

Но това в нарушение.

Не бих казал, че е в нарушение. Специалистите ще си кажат думата. Правим всичко възможно наистина хората да получават сигнал.

Кога реално ще може да се ползват електронни услуги през портала на електронното правителство?

Това е най-трудният въпрос, на който мога да ви отговоря, защото тук освен проблематиката, която е около прилагането на различните софтуери, хардуери, устройства, инфраструктура, която в момента се прави, е, бих казал, достатъчна, но има и една вътрешна съпротива между всички агенции, министерства, които много трудно се съгласяват за допускане до тяхната си информация, всеки като че ли си пази своето, бих казал, своето перо в тези услуги и не е много отстъпчив при даване на данни и обмен на данни с другите регистри. Това много трудно... Това ни отнема много време, заради това аз мисля, че ние сме на прага на това да пуснем доста електронни услуги, но...

Към 200 имало вече...

Да. Те са практически готови, могат...

...някаква готовност... могат да тръгват.

Могат още от утре да започнат.

Защо не тръгват?

Ами, не тръгват по няколко причини. Едната причина е, че трябва да има законодателни промени. Втората главно по идентичните карти, картите за идентичност на всеки ползвател, и имаме вече 5000 пуснати тестове, които са раздадени на журналисти, на лекари, на студенти по информатика, на граждани, те са с различен статус, спряна в момента, подновена, разбира се, специалистите могат да ви дадат много по-точна информация, и тези тестови карти в момента се тестват, след което предстоят още няколко теста, бих казал, до месец февруари очакват нашите специалисти да приключат, след което ние имаме абсолютната готовност да започнем предлагането на услуги.

Коя е най-масовата от тези 200 услуги според вас?

Използване на регистъра, използване на имотния регистър, използване на различни...

Данъчните?

С данъчните не мога в момента да ви отговоря, 34 са регистрите, които ще бъдат включени.

Къде сгрешихте като министър? Днес е вторият ден на коледния пост.

О, на много места сигурно съм сбъркал. Това е... който не работи, той не греши. Аз не мисля, че съм...

За нещо конкретно сещате ли се, защото много и малко означава едно и също по някой път, когато няма конкретика?

Сега за конкретно не мога точно да се сетя в момента, с което да задоволя вашето любопитство, но сбъркал съм на доста места - и като методика, която започнах да прилагам на някои, първо, аз се опитах на някои места да работя на принципа на, по-скоро на разбирателство с хората, които работят там, но бавността и мудността на администрацията много ме дразни и заради това предприех някои по-остри мерки за ускоряване на тяхната работа. Загубих доста време с убеждения, това е една от основните ми грешки.