Късите продажби и маржин покупките станаха обект на доста дискусии, след като Комисията за финансов надзор предприе стъпки по изменението на наредбата, която регламентира извършването им. Промeните в документа са свързани с броя сделки, изтъргуваните акции или други критерии, от които ще зависи възможността за сключване на маржин покупки и къси продажби.
Въпросният акт е в сила от 2004 г., но поради липса на инструменти, които отговарят на изискванията, които той поставя, и досега в България подобни сделки не могат да се извършват. Приложението на наредбата си остава спорно дори и в сила да влязат нови критерии към ценните книжа.
За да разбере, колко ще се дружествата, с които ще могат да се сключват подобни сделки, кога ще видим първите къси продажби, както и какви промени в нормативната уредба се предвиждат през тази година, DarikFinance.bg потърси Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор. Г-н Апостолов, бяха направени промени в Наредба 16, с които практически ще стане възможна маржин търговията на БФБ - София, и късите продажби. Какви точно промени са направени? Една от съществените промени в Наредба 16 е, че вече се обхващат не само сделките с ценни книжа, а въобще с финансови инструменти. Разделени са подходите към сделките на маржин и късите продажби. Най-задаваният въпрос в процеса на прилагане на стария вариант на Наредбата бе „Защо тя ефективно не може да работи?” Основната причина е, че критериите, които бяха заложени, включително и по отношение на ликвидността, до голяма степен създаваха ограничения и не позволяваха на борсата реално да определи книжата на дадено дружеството като подходящи за къси продажби. С измененията и допълненията в наредбата се коригираха основните количествени критерии в насока облекчаване на тези изисквания и повишаване на потенциалния брой дружества, които могат да влязат в квалификацията легитимни за къси продажби. Промените в Наредба 16 бяха на сайта на Комисията в продължение на над два месеца, за да може не само инвестиционната общност, но и всяко заинтересовано лице да изрази своето мнение и да даде коментар. Едва на един по-късен етап получихме становища от Българската фондова борса, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници /БАЛИП/, Асоциацията на банките в България, и сме се съобразили с тях. Преди време заявихте, че едва две или три компании отговарят на критериите за маржин търговията и късите продажби. Колко са дружествата сега? Сега количествено ще са над 10 компании. Не мога да кажа дали ще са 13 или 15. Колегите от БАЛИП също са анализирали добре възможността. Има промени в критериите по отношение на свободно търгувания обем / free float /, брой сесии, през които книжата са търгувани, оборот, брой акции. Като се отчете позитивната насока на развитие на българският капиталов пазар, предполагам че тези количествени критерии ще бъдат лесно покрити Не трябва да се абсолютизира броят на компаниите, с чиито книжа ще се извършват къси продажби. По-съществен е въпросът дали системата е готова за реализирането на една такава сделка, за да може тя да бъде инструментариум на всички инвеститори - веднъж да се хеджират спрямо някакъв риск и втори път да повиши ликвидността на пазара. За да станат възможни късите продажби и маржин търговията, се предвижда разкриването на специален борсов сегмент, където тези сделки да бъдат сключвани, както и специален регистър в Централния депозитар, в който да се отразяват. На какво ниво са разговорите с БФБ и ЦД? Колегите са наясно с ангажиментите, които имат. Наредбата е дискутирана, приета е на заседание на комисията. Но ние не искаме да поставяме нито борсата, нито Централен депозитар в ситуация на времева невъзможност. Доколкото ми е известно и двете институции разработват система за обезпечаване на тези сделки в случай на невъзможност за доставка на акции, тоест гаранционни схеми. Надявам се, да са готови в най-скоро време. От своя страна сме определили 18 март като краен срок за предоставяне на становища по наредбата от заинтересованите лица, след което предстои окончателното й приемане и публикуване в „Държавен вестник”. Самата наредба предвижда отлагателен период от един месец, през който борсата и ЦД трябва да предприемат всички необходими мерки за обезпечаване на „късите продажби”, включително и промяна в техните правилници. Кога ще видим първите къси продажби? Най-важното е не колко скоро ще стане това, а дали системата е достатъчно надеждна, за да се обезпечи този вид търговия с ценни книжа. И борсата, и Депозитарът трябва да са готови със системите за отчитане, реализиране и гарантиране на късите продажби, както и с измененията в правилниците си един месец след обнародване на наредбата. Според инвестиционната общност Наредба 16 няма да проработи успешно заради слабата ликвидност на българския пазар. Какви са Вашите очаквания? Всъщност, новите критерии в наредбата са предложени именно от инвестиционната общност. По отношение на ликвидността не можем да направим много – тя е такава, каквато е. Според мен, наредбата в този си вариант, би трябвало да проработи, но дали това ще стане зависи не от Комисията, а от пазара – от инвеститорите, от борсата... Защо според Вас инвестиционната общност, при положение че е потърсена за становище, не го изразява, а след това се казва, че дадена наредба няма да проработи? Проблемът е по-общ и засяга цялостната ни нагласа като общество - все още не сме активни във формирането на рамка, която ще се наложи да ползваме. Вероятно ще мине време, докато ситуацията се промени. Дали става въпрос за късите продажби, за капиталовия пазар, за движение по пътищата или екологичен въпрос, гражданското общество трябва да има своята позиция. И това не зависи от държавата, административната организация и т.н. Мисля, че няма основание да критикуваш, например даден нормативен акт, след като си имал възможност, но не си взел участие в процеса на създаването му. Поискахте официалното становище на БАЛИП, БФБ и ЦД за интрадей търговия с ценни книжа. Получихте ли вече конкретни предложения и какви? Вече получихме някои становища, в момента ги разглеждаме. Интрадей търговията съществува по целия свят . В момента законодателството не позволява тя да се извършва на нашия пазар. Но въпросът не е само в необходимите нормативни промени, а в това какво стои „зад” интрадей търговията – именно системата за организационното й обезпечение. Трябва да направим адекватни системи за къси продажби, за маржин търговия, за обезпечаване на интрадей търговията. Не може да искаме търговия със стандартите на 2008 г., а ползваме системи от 1998 г. В момента интрадей търговията не е разрешена съгласно разписанията в Наредба №38. Брокери обаче коментираха, че това правило се заобикаля вече от години. Правени ли са проверки и какво показват те? Да, правени са проверки, но не може да проследим всички сделки и това е нормално на фона на 10 хил. сделки, от които 7 хил. минават през COBOS. Интрадей търговията е елемент от пазара и в към момента се правят усилия тя да бъде обезпечена и на нормативно ниво, и на техническо ниво като гаранционен механизъм. Проблем при интрадей търговията може да възникне например тогава, когато борсовият играч не може да достави в рамките на деня, акциите, които е продал, без да притежава. И липсата на гаранционен механизъм, който да обезпечи доставката, ще доведе до проблем. От 1 март заработи новата система за предоставяне на информация по електронен път - Е-Register. Готови ли са публичните дружества с новите изисквания за разкриване на информация? Да, повечето дружествата са готови.. Над 90 % са се регистрирали в Е-Register и започват да изпращат отчетите си. Едновременно с това са предприели действия, съгласно изискванията на европейските директиви, транспонирани в нашето законодателство, да разпространяват изискуемата информация чрез медийни агенции, така че тя да достигне до максимален кръг от инвеститори и потребители. Бих искал да подчертая още веднъж, че основната цел на Е-Register е създаване на историческа база данни с надеждна и точна информация леснодостъпна за потребителите, но не и моменталното публично оповестяване на тази информация. Функцията по навременното й, бързо разпространение се поема от дружеството посредством медийни агенции или посредници. Все пак, за улеснение на потребителите в най-скоро време ще публикуваме списък на публичните дружествата и избраните от тях медии за разпространение на корпоративна информация. Не станаха ли много изискванията към публичните дружества? Не съм съгласен с подобно твърдение. На фона на изискванията, които има към публичните дружества в Европа, у нас те в никой случай не са повече. Ако едно дружество иска да се листва в Англия, всички изисквания, които са в България, там са по четири. Изискванията ни са на нивото на развитие на капиталовия ни пазар – възможно най-базовите в съответствие с европейските директиви. Какви промени в нормативната уредба се предвиждат през тази година? Тази година основно ще бъде посветена на подготовката на нормативни промени. Най-вероятно ще отразим предложения, които дойдоха от заинтересованите страни във връзка с актуализиране на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Надявам се, че ще успеем да ги консолидираме и предложим в Министерски съвет до лятната ваканция. Паралелно, ще започнем подготовката на закон за клиринга и сетълмента, където смятам че ще получим професионална подкрепа от колегите в БНБ. Надявам се да можем да направим и Закона за публично предлагане на ценни книжа по-читаем и съдържателен. Продължава работата ни във връзка с развитието поднормативната уредба. Отново ще използвам случая да призова инвестиционната общността към по-активна позиция и отношение. Изминалата година се определя като една от най-успешните за развитието на капиталовия пазар. Как ще се развие борсата през тази година? Какво трябва да се направи, за да се запазят тези темпове? Като във всеки един капиталов пазар и българският е динамичен. Именно в това се заключава умението на инвеститорите – да предугаждат неговото движение. Много е радостно, че една цел, която се гонеше повече от 15 г. бе постигната - 2007 г. бе изключително добра за българския капиталов пазар и в резултат София се „появи” на инвестиционната карта. Инвеститорите повярваха на комплекс от мерки и навлязоха на пазара. Частният сектор също повярва, видя реалния потенциал на пазара и започнаха IPO-тата. България беше припозната и от чуждите инвеститори, които дойдоха със свободните средства за инвестиране. 2008-а е годината, в която пазарът трябва да се утвърди.. Изключително важен е фактът, че България вече е малък елемент от нещо голямо, наречено световен финансов пазар. Затова, ще трябва да се научим да следим движенията му и да реагираме адекватно. Краят на 2007 г. и началото на тази показва, че българският пазар намира своето място, набира сила, участниците повярваха във възможностите си и започват да се борят за него.
Надявам се, че тенденцията, която започна през миналата година, ще продължи.
