Българинът все по-често не си плаща парното, телефона и кабелната телевизия – това са показвали не едно и две изследвания досега. Днес обаче за първи път бе представено изследване, което прави опит да обобщи какви са лошите вземания на фирмите. То бе представено от Божидар Гергов, изпълнителен директор на „Мост Финанс Мениджмънт" – една от водещите фирми за събиране на просрочени вземания. Според анкетата, направена сред 500 фирми – членове на Българската стопанска камара, най-големият длъжник на фирмите са други фирми, а това води до навлизане в безкрайна спирала от задължения и неплащания. Разбира се, в тази спирала има и роля държавата, която тази година е натрупала над 400 млн. лева нови дългове към фирмите. Те обаче представляват едва 15 на сто от общите задължения към компаниите.
Ние изследвахме проблема лоши вземания, който сам по себе си не включва единствено междуфирмената задлъжнялост. Под термина „лоши вземания" може да се разбира всичките вземания, които се дължат на фирмите от юридически и физически лица. Ние изследвахме този проблем.
У нас много е изследван проблемът за задълженията на държавата към фирмите, но не и лошите вземания като цяло, особено в сферата на физическите лица.
Какво показа вашето изследване?
Изследването е направено сред членовете на Българската стопанска камара, което ни позволи да направим една голяма представителна извадка. За съжаление, анкетата показа, че 83 процента от анкетираните фирми имат проблеми с лошите вземания, което не е малък процент.
Каква част от тях са лоши вземания от физически лица и какъв е процентът на задълженията на държавата към фирмите?
Най-голям е процентът на вземанията от фирми, от юридически лица. Той е 71 на сто, следван от процента на физически лица, който е 30 процента и чак след това е държавата – 15 на сто.
Какъв е основният тип задължения, които имат физическите лица – например, към комуналните дружества – ВиК, топлофикациите или към банките?
Анкетата не дава толкова подборни отговори. Нашата цел беше да видим дали въобще има проблем с лошите вземания и да отговорим на няколко основни въпроси. Благодарение на отговора на тези въпроси, ние може да кажем, че проблематиката има нужда от по-сериозно изследване. Оказа се, че проблемът лоши вземания е мащабно явление.
Увеличили ли са се лошите кредити на фирмите заради кризата? Какви са наблюденията на мениджърите, с които сте разговаряли?
Ние не може да направим тотален разрез, но може да кажем, че спрямо 2010 г. лошите вземания са се увеличили с 50 процента, което не е никак малко.
В какви браншове са най-големите лошите вземания?
Ние се опитахме съвсем сегментирано да изследваме дали има зависимост между задлъжнялостта и бранша. Да, такава зависимост има. Малките предприятия и микропредприятия имат по-големи вземания от физически лица, докато големите предприятия имат повече вземания от юридически лица, което е напълно нормално за бранша, в който работят.
Как фирмите се справят с проблема „лоши вземания"?
Малка част от фирмите в България имат традиционни методи или вътрешни отдели за справяне с тази тематика. Голяма част от тях разбират като справяне с проблема намаляване на срока за плащане на фактурата, което не е ефективно и не води до решаване на проблема.
За съжаление, само 15 на сто от фирмите са се обърнали към фирми, специализирани в събирането на лоши вземания; 30 процента от компаниите имат собствени вътрешни правила и лица, които се занимават с лошите вземания и това са само големите компании.
Какво е Вашето наблюдение – фирмите индивидуален подход ли имат към различните клиенти за събиране на лошите си вземания или напротив – имат разписана процедура, както банките със своите клиенти?
Анкетата не може да даде отговор на този въпрос. Аз мога да го дам от моята практика. Повечето фирми нямат изградени принципи на работа с цел превантивен контрол. Това е част от проблематиката.
Какъв е Вашият съвет към фирмите и къде всъщност се корени проблемът?
Със сигурност проблемът е комплексен. Много клиенти имат проблем с платежоспособността си. Би трябвало самите фирми малко по-целенасочено да изследват своите клиенти, особено когато става дума за предоставяне на стоки и услуги с отсрочено плащане. Липсва превантивен контрол. Дори понякога се сблъскваме с недобре оформени документи още по време на сключване на сделката, което по-късно затруднява събирането на просроченото вземане.
Като проблематики в бизнеса, голяма част от малкия и среден бизнес със сигурност използват утвърдени практики със свои дългогодишни клиенти, без контрол, което после им изиграва лоша шега.
Като суми изследвали ли сте вземанията, които фирмите имат?
Ние изследвахме типовете просрочия и се оказа, че 30 на сто от фирмите имат вземания между 10 000 и 50 000 лева, което в нашата анкета се явява златната среда. Малко са фирмите с голям брой вземания или много малък брой вземания.
Отрицателното е обаче, че 23 процента от фирмите заявяват, че вземанията им представляват между 10 и 15 на сто от оборотите, което е плашещо.
Изследвахте ли това дали фирмите, които имат просрочени вземания, също са големи длъжници или понякога веригата е нарушена?
Със сигурност съществува една обвързаност. На много места кредиторът се оказва и длъжник. Точно заради това започнах с това, че тази проблематика трябва да се изследва много сериозно. Трудно е да се изследва един процес колко дължиш и колко имаш да събираш и със сигурност това, че фирмите не могат да си плащат, се дължи и на това, че имат да събират вземания. Така се получава една спирала, която става все по-отворена.
Държавата може ли да подпомогне излизането от тази спирала по някакъв начин?
Задълженията на държавата към бизнеса е 15 на сто. Това не е най-същественият проблем. Проблемът идва от културата на мениджърите на компаниите. Българинът още се плаши от използване на услугите на компании за събиране на вземанията. Много от мениджърите смятат, че наличието на посредник ще наруши техните взаимоотношения с клиентите, което не е вярно. Освен това бизнесът не е създал механизми и превантивни действия за събиране на тези вземания.
