Той е на 34 години, роден в Шумен, и от около 12-годишен се занимава с театър, кино и писане. По-късно завършва Славянски филологии в Софийския университет, след което Драматургия и режисура в Академията за изящни изкуства в Прага. От около шест години живее, както сам казва, между Прага, София и пътуванията до няколко европейски държави.
“Мисля, че единствените месеци, когато съм в България, са летните, когато си почивам и по изключение сега, когато работя в Сатиричния театър”, казва Николай Гундеров.
В последните години работата отвежда Николай в не една и две държави от Стария континент. Сред тях освен Чехия са Германия, Австрия, Полша…
„В последно време работя в Чехия, където се занимавам с режисура. Работата е свързана предимно с чужди хора или чужденците, както ние ги наричаме. Всъщност е интересно, защото човек вижда, че съществуват универсални неща в изкуството и те са най-ценни. Чувството за хумор, например, колкото и да е различно, има някаква универсална своя проекция и хората се забавляват на едни и същи неща, може би. Въпросът е интерпретацията, която ние предаваме, да бъде различна”, казва Гундеров.
Един от приятелите и учителите, в най-широкия смисъл на думата, Николай открива в лицето на популярния чешки режисьор Иржи Менцел. Първото, което българинът споделя за него е, че „имах честта да бъда негов приятел, негов асистент”. „Неговото майсторство действително е заразяващо. Това, което научих от него е, че трябва да бъдем ласкави в нещата, които правим. Алиенацията, отчуждението са по-лесни средства за съобщение на човешката ситуация, отколкото близостта и ласкавостта”, разказва Гундеров.
Докато не се занимава с режисура, много често Ники се снима във филми както в България, така и в чужбина. „Имам щастието да бъда канен от чешки режисьори. Роли, които са ми останали в съзнанието, са от чешки филми като „Красавица в беда”, „При мене всичко е наред”,”Обслужвах английския крал” на Иржи Менцел”, казва той и уточнява: Едно е когато си режисьор и изискваш, друго е когато си актьор, виждаш колко важно е човек да бъде и от двете страни.
И все пак по-голямата част от енергията и таланта на младия шуменец са вложени в режисирането на постановки. Част от тях се играят на чешки сцени и в момента – „Детектор на лъжата”, „Госпожа Министершата” на Бранислав Нушич, „Рейс” на Станислав Стратиев, „Мнимият болен” на Молиер, „Вернисаж” на Вацлав Хавел.
„За мен е изключително удоволствие, че опознавам нови хора. Има места, има хора, които ви чакат, като че ли. Това е най-приятното нещо - да можеш да се върнеш сред приятели и да знаеш, че можеш да продължиш работата си”, казва Гундеров.
На 34 години Николай Гундеров е спечелил не една и две театрални и филмови награди. „Може би най-ценните за мен са били наградите на публиката. Това не е радост в единствено число. Други неочаквани награди, може би една от тях е тази, която е дадена от Юлия Огнянова и от Академията за международни изкуства в Париж за изяви в областта на българското изкуство. За мен това беше голяма изненада”, разказва той.
Неотдавна говорихме, че българите в чужбина много често не се ползват с добро име. Все още ли си на това мнение и защо според теб това е така?
Като че ли представителите на нашата страна в чужбина не излъчват само позитивизъм или добро отношение. Това неприятно име и тези отрицателни конотации могат да бъдат премахнати само с работа. Трудно ми е било понякога да доказвам как е възможно българин да се занимава с театър. Може би вината е в самите нас, не сме отворили повече вратички, за да ни забележат от по-хубавата светлина. Честно казано си мисля, че само изкуството е онази територия, в която хората са най-сърдечни и проявяват истински универсализъм, защото това е най-добрата наша визитна картичка. С какво друго можем да се похвалим – колко уникален е българският бацил в киселото мляко?!
Годините, изкарани в чужбина, срещите с какви ли не хора и сблъскването с всякакви ситуации са причината Николай да счита, че не целеустремеността е начинът за справяне с негативното отношение към не малко от българите: Аз много се дразня на разбирания от типа – „Нашата държава ще отиде да се представи ето така” и „Ние ще им докажем”. Това са някакви детски разбирания за нещата – да тропнем с юмруче, да покажем как нашата институция като забрани тази инсталация на този художник ще покаже колко голямо нещо в България.
И в крайна сметка, изводът не е, че истината е някъде там или че, както твърди клишето, е по средата. Истината според Николай е простичка: Ако вие си работите нещата с любов, ще срещнете тази любов от хората там, където сте. По този начин ще поправите какво и да било негативно отношение, натрупано през годините.
